О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Пловдив, 11.05.2010 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на единадесети май две хиляди и десета година в състав:
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ГАЛИНА АРНАУДОВА
като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 485/2010 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „А.” А. – Пловдив против определение № 3529/30.12.2009 г., постановено по гр.д. № 678/2001 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІІ състав. Жалбоподателят твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да признае иска за процесуално допустим и делото да бъде върнато за решаване по същество на спора от първоинстанционния съд.
Ответникът по частната жалба Н. Д. счита, че тя е неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде оставена без уважение, е обжалваното определение да бъде потвърдено.
Ответниците по частната жалба М. П. , В. П. , К. Т. , В. П. , Ц. К. и М. С. не са взели становище по нея.
Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от „А.” А. – Пловдив против Н. Д. обективно съединени искове по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е работила като управител на склад в отдел „Р.” в дружеството, като при извършване на ревизия на готовата продукция на 20.12.1997 г. била констатирана липса в размер на 11 081,00 лв. /деноминирани/, а доколкото към този момент тя е отговаряла за приемането и отпускането на стоково-материални ценности, предоставени за съхранение в склада, моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплати на дружеството сумата 11 081,00 лв., представляваща липси, установени с протокол при извършване на ревизия на готова продукция в склад 1122, обезщетение за забавено плащане на тази сума в размер на законната лихва за страната за периода от откриване на липсата до завеждане на делото в размер на 2 127 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото до изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответницата Н. Д. твърди, че искът е недопустим, тъй като има издаден акт за начет и претенцията е следвало да бъде разгледана по реда на особеното исково производство по финансови начети. Оспорва и основателността на иска, като твърди, че констатираната липса е в резултат на извършено от други лица престъпление, за което има образувано наказателно производство.
С определение от 19.11.2001 г. като трети лица-помагачи на ответника са конституирани М. П. , В. П. , К. Т. , В. П. , Ц. К. и М. С.
С обжалваното определение съдът е отменил протоколното определение, с което е даден ход на делото по същество, оставил е без разглеждане подадената от „А„А. – Пловдив искова молба като процесуално недопустима, прекратил е производството по делото и е осъдил ищеца да заплати на ответницата разноски в размер на 820,00 лв., като е приел, че след като е бил изготвен акт за начет от ТУ „Държавен финансов контрол” – Пловдив против ответницата като управител на склад и срещу конституираните трети лица-помагачи като солидарно отговорни магазинери-спедитори, с който са установени вредите като произход и размер, спорът е трябвало да бъде разрешен по реда на особеното исково производство по финансови начети по глава ХХХІ на ГПК /отм./, поради което е недопустимо претенцията да бъде разгледане по общия исков ред.
Настоящият състав счита, че репариране на пълната имуществена отговорност може да се осъществи по три различни процесуални способа – чрез предявяване на граждански иск в образувано наказателно производство против причинителя на вредата, независимо дали той е работник в увреденото дружество или не, по реда на особеното исково производство по финансови начети по чл. 299 и сл. от ГПК /отм./ и по общия исков ред по чл. 207 и сл. от КТ, като увреденото дружество има право на избор кой ред за защита на правата си да избере.
По делото е установено, че при извършена финансова ревизия от ТУ „Държавен финансов контрол” – Пловдив е съставен акт за начет № 94-00-931/13.10.1998 г., в който е констатирана липса в размер на 11 081 633 лв. /неденоминирани/ с нанесена вреда на „А.” А. – Пловдив по вина на Н. Д. , М. П. , В. А. , К. Т. , В. П. , Ц. К. и М. Д. , за която те следва да носят имуществена отговорност. Няма данни този акт за начет да е бил изпратен в съда и по него да има постановено решение в производството по финансови начети, с което да е признато наличието или липсата на вреда на дружеството, респ. да са осъдени посочените лица или исковете против тях да са били отхвърлени, поради което съдът приема, че този въпрос не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо.
Независимо от това, че против ответницата и третите лица-помагачи има издаден акт за начет и по този начин е завършила първата фаза на производството по финансови начети по действащия към онзи момент ЗДФК /отм./, правото на увреденото дружество да избере процесуалния способ, чрез който да реализира претенцията си за обезвреда поради нанесената му вреда, не е преклудирано.
Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК /отм. в редакцията й от ДВ бр. 124/1997 г., действаща към момента на съставяне на акта за начет/, съгласно която актовете за начет, съставени по ЗДФК в случаите, когато няма извършено престъпление, се изпращат от ревизионната служба, извършила ревизията, на съответния съд по местонахождението на ощетените лица, подлежащи на държавен финансов контрол.
Следователно в това особено исково производство „А.” А. – Пловдив няма възможност сам да инициира образуване на дело /освен с изпращане искане до ревизионната служба за извършване на необходимите действия, но не и пряко до съда/, поради което не може да бъде отречено правото му да осъществи правата си по общия исков ред, макар в това производство правилата за разпределение на доказателствената тежест да са по-неблагоприятни за него.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което то следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по исковете по същество.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3529/30.12.2009 г., постановено по гр.д. № 678/2001 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІІ състав.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за произнасяне по исковете на „А.” А. – Пловдив по същество.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.