ОПРЕДЕЛЕНИЕ638

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. ПЛОВДИВ 10.05.2010 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 10.05.2010 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА ГЛОЖЕНСКА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН БОЖИКОВ НЕСТОР СПАСОВ

като разгледа докладваното от СЪДИЯ СПАСОВ гр. дело № 466 описа на ПАС за 2010 г., установи следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ЕПК.

Същото е започнало по повод изходяща от ад в. МАРИЯНКА ЛУЛЧЕВА и ВАЛЕРИЯ ИГНАТОВА ИРИНЧЕВА действуващи в качеството си на пълномощници на „ Б. ТРАКИЯ" Е. със седалище и адрес на управление, гр. П., община П., бул.". № 77 с управител Б.К.Д. жалба против постановеното на основание чл. 248 от ГПК по т. дело № 861 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд. определение № 395 от 1 1.03.2010 г., с което е оставено без уважение заявеното в жалба с вх. № 20091207155312 насочена против отказ № 20091123150340 от 25.11.2009 г. на А. по вписванията искане на „ Б. ТРАКИЯ" Е. за присъждане на разноски.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поискана е отмяната му и присъждане на направените разноски.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

Търговско дело № 861 от 2009 г. е било образувано по повод жалба на „ Б. ТРАКИЯ" Е. с вх. № 20091207155312 насочена против отказ № 20091123150340 от 25.11.2009 г. на А. по вписванията.

Същата с решение от 18.01.2010 г. е била уважена т.е. отказа е бил отменен, като са били дадени указания на агенцията да извърши вписването.

С молба от 1 1.02.2010 г. от страна на жалбоподатсля е отправено на основание чл. 248 от ГПК искане за допълване на решението в частта за разноските касаещи адвокатското възнаграждение във връзка с обжалването. Посочено е, че те са поискани в самата жалба адресирана до ПОС.

По повод на тази молба съдът е постановил определението предмет на обжалване, с което е отказал присъждане на разноски. В мотивите на същото е посочено, че производството по чл. 25 от ЗТР е вид охранително производство, а съгласно чл. 541 от ГПК разноските по същото са за сметка на молителя.

Недоволно от този отказ дружеството е подало жалбата до ПАС.

В нея са изложени съображения, че производството пред А. по вписванията е регистърно уредно в ЗТР и по отношение на него не се прилагат правилата на част шеста от ГПК "О." при обжалването по съдебен ред. В тази връзка е изразено мнение, че препращането с нормата на чл. 19, ал. 5 от ЗТР към разпоредбата на чл. 536 от ГПК е конкретно и не налага цялостно приложение на правилата касаещи охранителното производство по ГПК, като в тази връзка е

споменато, че с разпоредбата на чл. 25 от ЗТР се извършва препращане към правилата по обжалване на определенията респ. решенията по реда на ГПК, което налагало приложение и на нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК досежно разноските.

Съдът намира, че жалбата е неоснователна.

В случая не сме изправени пред спорно производство по реда па ГПК, нито пък пред такова по реда на АПК(при условие, че няма препращане към този нормативен акт). Това съпоставено с факта, че законодателят с препращането по чл. 19, ал. 5 от ЗТР е приравнил производството по ЗТР пред А. на охранително такова води до извод, че правилата на ГПК относно това производство следва да намират изцяло приложение.

Тук е без значение, че при обжалването съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗТР се препраща към правилата на обжалването в ГПК при условие, че и в нормата на чл. 538, ал. 2 от ГПК касаещи обжалването на охранителните актове също е извършено такова препращане.

Казаното съпоставено с разпоредбата на чл. 541 от ГПК води до извод, че разноски на молителя респ. жалбоподателя при отказ да се издаде съответния акт са за негова сметка. Това води до извод, че обжалваното определение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Актът на ПАС от своя страна е окончателен на основание разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗТР.

Водим от това съдът