ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Пловдивският апелативен съд, ІІ гр.с. в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ГАЛИНА АРНАУДОВА
като разгледа ч.гр.д. № 456 по описа за 2010г. докладвано от съдия Дандарова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.1 т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв. Д. като пълномощник на С. Г. Г. против определение от 04.03.2010г. постановено по гр.д. № 966 по описа за 2008г. на Старозагорския окръжен съд с което на ищеца Г. се връща исковата молба с вх. № 8518/22.04.2008г. по гр.д. № 966/2008г. по описа на Старозагорския окръжен съд, поради неотстраняване в срок на нередовностите по нея, подробно посочени в обстоятелствената част на определението и поради недопустимост на предявения иск, като е прекратено производството по делото. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Ответникът по делото „А.” АДСИЦ-София взема становище в смисъл, че жалбата е неоснователна.
Третото лице помагач не взема становище.
Частната жалба е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е процесуално допустима, а по същество основателна по следните съображения:
На осн.чл. 129 ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с ал.2 ГПК окръжният съд е прекратил производството по делото и е постановил връщане на исковата молба, поради това че в хода на процеса е констатирал, че исковата молба станала повод за образуването му е нередовна и нередовностите не са отстранени в дадения срок. По тази причина е направил извод, че предявения иск е недопустим. Приема че последното определение с което исковата молба е оставена без движение е от 11.02.2010г. и срока за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 18.02.2010г. Поредната молба изхождаща от ищеца за отстраняване на нередовности е от 22.02.2010г. и е просрочена. Освен това с нея не са отстранени нередовностите по исковата молба, тъй като се посочва, че няма какво повече да се посочи от това в предходните уточняващи молби, тъй като се претендира за ревандикиране идеална част от недвижим имот и по тази причина се посочват границите на недвижимия имот. Съдът приема че е недопустимо да се предявява иск по чл. 108 ЗС за идеална част от недвижим имот.
Това становище не се приема от настоящия състав.
Ищецът твърди, че по наследство от своя дядо притежава нива от 4.270 дка, представляваща имот 982 по плана на Старозагорското напоително поле от 1951г. в м. „. чардак” при посочени граници. Правото да му бъде възстановена собствеността му е признато с влязло в сила съдебно решение. С влязло в сила решение на ОСЗГ като наследник на дядо му му е признато правото на собственост, но му е отказано да му бъде възстановена собствеността в реални граници, поради това, че имота е записан на ответника. Последният е закупил с приватизационен договор общински имот представляващ УПИ *,266,523 в кв. 653 по действащия план на кв. Железник на гр. С. целият с площ от 10 650 кв.м. при посочени граници и идентификационни номера по кадастралната карта, като собствения на ищеца имот попада в него. Иска ответникът да бъде осъден да му отстъпи собствеността и предаде владението върху 4 270/10 650 идеални части от УПИ *,266,523 в кв.653 по действащия регулационен план на кв. Железник гр. С.. След като делото е обявено за решаване, съдът е отменил определението си с което е дал ход по същество и е оставил исковата молба без движение. Приел,че не е посочено къде точно се намират претендираните идеални части от ищеца в целият имот, кои са техните граници и координати, приел е че няма доказателства за някои от твърденията на ищеца и му е указал да посочи точното разположение на претендирания за ревандикиране имот с посочване на съседи, граници, координати по кадастъра и имотния регистър и да представи скица по приватизационния договор на ответника. Ищецът в изпълнение на тези указания отново е посочил площта и границите на имота за който твърди, че е собственик, посочил е че сега той се намира в регулацията на града и е част от един по голям имот с площ от 10 650 кв.м. и отново е посочил неговата характеристика по действащия план, неговия идентификатор, границите му. Съдът е приел че това уточнение е изменение на иска и е допуснал изменение на петитума по уточняващата молба. В същото съдебно заседание от 17.12.2009г. съдът е приел, че исковата молба с която е предявен иск по чл. 108 ЗС е отново нередовна и са налице следните нередовности: /цитат/”Както в исковата молба и в уточняващата молба не е точно установено точното местоположение на имота по граници , съседи, евентуално общински улици, шосета от републиканската пътна мрежа, съответните характеристики индивидуализиращи имота: единни идентификационни номера по ЗКИР, опорни точки на шосетата, улици, вътрешно квартални улици и др”. С уточняваща молба ищецът е посочил имената на улиците граничещи с имота, предназначението на имота- урбанизирана територия, начин на трайно ползване- за друг вид застрояване.точнил е още, че му е отговорено, че „опорни точки” не съществуват и че не са заснети координати на граничните точки на имота и в служба АГКК не разполагат с тях. Представил е скица на имота от СГКК гр. С. с приложен към нея списък с координатите на точките, определящи границите на поземления имот с идентификатор 68850.501.264. Делото отново се насрочва в открито съдебно заседание на 11.02.2010г.и съдът отново е приел, че ищецът не е посочил точното местоположение на претендирания като възстановен бивш земеделски имот, понастоящем в строителните граници на града и е оставил исковата молба без движение. В това съдебно заседание съдията докладчик е оставил без уважение искането да се отведе от делото, но е приел, че са налице предпоставки да се самоотведе. Следващия съдия докладчик е прекратил производството по делото по причини изложени по горе.
Правото на иск се обективира винаги в искова молба, с която ищецът прави някакви твърдения, които може да са основателни или не и волеизявление до съда да образува исков процес за да разгледа твърденията му и да му даде защита. В този смисъл когато постъпи искова молба съда винаги прави една двуяка преценка. От една страна дали е допустимо волеизявлението за образуване на исков процес, тоест допустим ли е иска и ако стигне до становището, че е тогава се произнася по твърдението на страната, тоест по съществото на спора. Двете преценки обаче не бива да се смесват както е направил в случая съдът. Основателността на претенцията не влияе на допустимостта на иска. Предявеният ревандикационен иск е допустим, а дали е основателен съдът ще каже като разгледа спора с крайният си акт. Ако е неоснователен следва да го отхвърли, а не да откаже да го разгледа като върне исковата молба. Право на ищеца е да прецени как ще предяви иска си. Дали ще претендира ревандикиране на имота си като реално определена част от целия имот, достатъчно индивидуализирана, оцветена с някакъв цвят по скица обозначена с определени точки и тн. или като идеална част от целия имот . Няма пречка да се иска ревандикация на идеална част от имот и такъв иск е допустим . Ищецът е господар на иска си и така е преценил да го упражни. При предявяване на иск по чл. 108 ЗС имота трябва да е индивидуализиран достатъчно към настоящия момент, защото към този момент се претендира отстъпването на собствеността. Индивидуализацията, която е направил ищецът е абсолютно достатъчна да се разгледа иска, а дали претенцията е основателна и доказана е въпрос по съществото на спора. Няколкократното оставяне на исковата молба без движение, включително и последното е класически пример на отказ от правосъдие.
Окръжният съд като е върнал исковата молба като нередовна и е преценил, че иска е недопустим и е прекратил производството по образуваното дело е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне на Старозагорския окръжен съд за разглеждането му.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ обжалваното определение от 04.03.2010г. постановено по гр.д. № 966/2008г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: