гр. Пловдив, 20.04.2010 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ГАЛИНА АРНАУДОВА
като разгледа докладваното от съдията Арнаудова въззивно ч.гр.д. № 429/ 2010 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взее предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Г.” А. – К. против решение № 21/28.01.2010 г., постановено по гр.д. № 28/2010 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, в частта, в която е потвърдено разпределението от 06.01.2010 г., извършено от частен съдебен изпълнител Р. С. , по т. 1, б. „а” от същото. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е незаконосъобразно и необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени в тази част и да постанови друго, с което разпределението по т. 1, б. „а” да бъде отменено, ведно със законните последици.
Ответникът Г. П. не е взел становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Изп.д. № 20098120400760 по описа на частен съдебен изпълнител Р. С. с рег. № 812 и с район на действие района на Кърджалийския окръжен съд е било образувано по подадената от Г. П. против „Г.” А. – К. молба и въз основа на изпълнителен лист от 25.06.2009 г., издаден по гр.д. № 608/2008 г. по описа на Районен съд – К. , по силата на който „Г.” А. – К. е осъдено да заплати на Г. П. 20 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.07.2008 г. до изплащането й, и 60,00 лв. направени по делото разноски.
Видно от удостоверение изх. № 40-17282/27.08.2009 г. на Агенция за държавни вземания – РД Пловдив /л. 48 от първоинстанционното дело/, към 27.08.2009 г. „Г.” А. има публични задължения в размер на 45 052,37 лв. главница, 16 003,65 лв. лихва и 0,08 лв. нелихв. част, като макар да няма изрично разпореждане на частния съдебен изпълнител, Държавата следва да се счита за присъединен взискател за тези вземания по реда на чл. 458 от ГПК, а с разпореждане на съдебния изпълнител от 01.09.2009 г. /л. 47 от делото на окръжния съд/ този факт и размерът на задължението са били съобщени на длъжника.
Липсата на изрично разпореждане на съдебния изпълнител за конституиране на Държавата не се отразява на нейното качество на присъединен взискател по делото, тъй като то произтича пряко от изрична законова разпоредба и не подлежи на преценка от съдебния изпълнител.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че в разпределението не е включена сумата 1 423,00 лв., която е постъпила по сметката на частния съдебен изпълнител.
Видно от констативен протокол от 19.11.2009 г. /л. 121 от първоинстанционното дело/, на тази дата е извършено разпределение на постъпилата сума по банков път от длъжника в размер на 1 480,38 лв. /два превода от 57,38 лв. и 1 423,00 лв./, като доколкото това разпределение не се обжалва в настоящето производство, съдът не следва да се произнася по неговата законосъобразност.
С разпределение от 06.01.1010 г. на основание чл. 460 от ГПК е разпределена постъпилата от длъжника сума от 4 997,20 лв., както следва:
1. Дължими такси и разноски:
а/ такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ – 272,29 лв. върху сумата от 84 548,75 лв. /задължение по изпълнителен лист и разноски към взискател и прсъединени публични задължения/,
б/ за обикновени такси от ТТР към ЗЧСИ /1 възбрана, 1 уведомление по поща/, ППИ/ - 45,00 лв.,
в/ за ДДС по т. 26 – 63,46 лв. /в разпределението е допусната техническа грешка, като два пъти е повторена буквата ”б”, но съдът намира този пропуск за несъществен/,
г/ за допълнителни разходи по делото /банкова такса, пощенски разходи и куриер/ - 10,14 лв. в полза на ЧСИ,
2. С. за разпределение в размер на 4 606,31 лв.:
а/ С. от 4 606,31 лв. да се изплати с банков превод на взискателя Г. П. ,
б/ Не следва да бъде правено плащане към РД на АДВ от получената от длъжника по банков път сума, тъй като вземането на Държавата е последващо вземането на взискателя.
Против това разпределение в частта му по т. 1, б. „а”, б. „б”, б. „в” и б. „г” е постъпила жалба от „Г.” А. – Кърджали.
С обжалваното решение е отменено извършеното разпределение от 06.01.2010 г. от ЧСИ Р. С. по изп.д. № 760/2009 г., предявено на 08.01.2010 г., в частта относно т. 1, б. „б”, б. „в” и б. „г” от него и делото е върнато на частния съдебен изпълнител за извършване на ново разпределение в тази част съобразно указанията на съда, а в частта по т. 1, б. „а” от разпределението то е потвърдено.
Доколкото не е било обжалвано пред съда, разпределението по т. 2 е влязло в сила и не следва да бъде предмет на съдебно производство.
Предвид факта, че постъпилата сума от длъжника по изпълнителното дело не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, правилно съдебният изпълнител е пристъпил към извършване на разпределение по реда на чл. 460 от ГПК.
При извършване на това разпределение частният съдебен изпълнител е изходил от последователността, предвидена в чл. 136 от ЗЗД, като правилно е приел, че с право на предпочтително удовлетворяване се ползват вземанията за разноски по принудителното изпълнение /т. 1/, които е обособил в четири отделни точки – за пропорционална такса по изпълнението, за проста такса по изпълнението, ДДС върху двете такси и допълнителни разноски.
Решението в частта, в която разпределението по т. 1, б. „б”, б. „в” и б. „г” е отменено, не е обжалвано, поради което съдът следва да прецени законосъобразността и правилността на този акт единствено в частта му по т. 1, б. „а” от него.
Съгласно разпоредбата на чл. 29 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР към ЗЧСИ/ взискателят внася авансово в размерите, определени в тарифата за съответното действие, обикновените такси, пропорционалните такси, с изключение на таксата по т. 26, допълнителната такса и допълнителните разноски.
В т. 1, б. „а” от разпределението от 06.01.2010 г. е посочена таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, т.е. тази, дължима върху събраната сума от длъжника при изпълнение на неговото парично задължение, която при частично събиране се определя за целия дълг, но се събира част, съответна на събраната сума /заб. 1/, а от нея се приспада събраната такса по т. 20 за извършване на опис /заб. 4/.
Определена по начина, посочен в чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, таксата върху събраната сума от 4 997,20 лв. е в размер на 424,78 лв. /105,00 лв. + 319,78 лв./, като доколкото към момента на разпределението опис не е бил извършен, от нея не следва да се приспада таксата по т. 20.
В разпределението дължимата такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ е в размер на 272,29 лв., т.е. по-малък от дължимия по Тарифата, поради което съдът намира, че разпределението в тази част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недължимост на сумата поради това, че таксата не е била внесена авансово от взискателя.
Както вече беше посочено, в разпоредбата на чл. 29 от ТТР към ЗЧСИ изрично е посочено, че таксата по чл. 26 от тарифата не се внася авансово, което е логично отражение на характера на таксата, която се дължи само и единствено при изпълнение на паричното задължение от страна на длъжника.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи, решението му в обжалваната част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/28.01.2010 г., постановено по гр.д. № 28/2010 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, в частта, в която е потвърдено разпределението от 06.01.2010 г., извършено от частен съдебен изпълнител Р. С. с рег. № 812 и с район на действие района на Кърджалийския окръжен съд по изп.д. №20098120400760, по т. 1, б. „а” от същото.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.