О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер                        Година    15.04.2010 г.  Град  Пловдив

 

 

                                                                             

АПЕЛАТИВЕН СЪД,   първи състав, в закрито заседание на                            

 

15.04.2010 год. в състав:

                                               Председател: МАРИАНА ХИТЕВА

 

                                               Членове:        РУМЯНА ЦОНЕВА

 

                                                                       ДОЧКА ВЪРБЕВА

 

сложи за разглеждане докладваното от  съдията Дочка Върбева  гр.д.№ 416

по описа за 2010 година.

 

 

Производството е по чл.396 ГПК .

С определение № 135 от закрито заседание на 13.01.10 г.,постановено по гр.д. № 108/10 г.по описа на Пловдивския окръжен съд е оставено без уважение искането, предявено от Г. С. С. от гр. П. за допускане на обезпечение на бъдещи искове против лицата Г. В. В., П. В. Л. и П. С. А.,с правно основание съответно чл.26 и л.40 ЗЗД чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 19733/07 г. по описа на АДВ-Пловдив.

Против така постановеното определение е подадена частна жалба от ищеца по бъдещите искове Г. Ст. С. с оплакване за порочност на определението изцяло. Моли същото да бъде отменено и да бъде постановено друго,с което искането да бъде уважено.

Ответникът по частната жалба П. В. Л. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение.

Апелативният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед изискванията на чл.278 във вр. с чл.270-272 ГПК и като съобрази доводите, наведени от страните, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана в процеса страна – ищец по бъдещите искове,чието обезпечение се претендира,в срока по чл.275 ал.І ГПК , предвид на което е допустима ,а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В молбата за допускане на обезпечение молителят твърди,че против него е образувано изп.д. № 19733/07 г. на АДВ-Пловдив в качеството му на солидарен длъжник за сумата 170 003 лв. главница и 21 208,82 лв.лихви,дължими по изп.лист,издаден по ч.гр.д. № 8003/07 г. по описа на РС- В. , като главницата съставлява присъдена в полза на държавата държавна такса по съдебното производство за издаване на изп.лист. Молителят подържа съща така,че с редица неправомерни действия лицата Г. В. ,негов пълномощник, П. Л. – упълномощен от пълномощника В. адвокат и П. А. в качеството му на купувач на вземане от Л. , са злоупотребили с доверието на молителя, формирали са дълг в негова тежест,без да са имали съответни пълномощия. Затова молителят подържа,че възнамерява за предяви искове против посочените лица както следва: против Г. В. за прогласяване на нищожност на пълномощно от 25.10.06 г.; иск за прогласяване нищожност на договор за правна помощ от 11.11.06 г.,сключен между Г.; иск за прогласяване нищожност на споразумение от 11.04.07 г. между същите лица В. и Л. и иск за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на вземане от 10.06.07 г.,сключен между Л..

За да постанови обжалваното определение, решаващият окръжен съд е приел, че не е налице обезпечителна нужда за молителя-ищец по бъдещите искове,както и че посочената обезпечителна мярка е неадекватва на правната защита,която молителят би получил по бъдещите искове..

Горните изводи на ОС напълно кореспондират на представените към настоящия момент доказателства. Неоснователни са доводите,подържани в частната жалба досежно това,че е налице обезпечителна нужда с оглед на това,че евентуално положително решение на съда по бъдещите искове,би довело до обезсилване на изп.лист, респ. – до недължимост от страна на молителя на вземането по изп.дело на АДВ. Доводите са напълно несъстоятелни – правилно и обосновано решаващия съд е приел,че взискател по изп.дело е единствено държавата, която не е посочена от молителя в кръга на ответниците по бъдещите искове,следователно – липсва връзка между резултата от бъдещите искове и изпълнението по изп.дело на АДВ-Пловдив против молителя.

При служебната проверка за допустимост АС установи,че атакуваният съдебен акт не страда от пороци.

Предвид на изложеното Апелативният съд намира,че обжалваното определение на ОС е правилно,обосновано и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на осн. чл. 278 ГПК АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 135 от закрито заседание. на 13.01.10 г.,постановено по гр.д. № 108/10 г.по описа на Пловдивския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: