ОПРЕДЕЛЕНИЕ534

гр. Пловдив, 16.04.2010 г.

В ИМЕТО Н А НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ

ГАЛИНА АРНАУДОВА

като разгледа докладваното от съдията А. гр.д. № 413/2010 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 7302/25.03.2010 г. от Г. Д. К. против определение № 749/10.03.2010 г., постановено по гр.д. № 3088/ 2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - XXII състав, с което е върната частната му жалба вх. № 1339/19.01.2010 г. против определение № 3197/ 27.11.2009 г., постановено по същото гражданско дело. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени.

Ответникът по жалбата К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, счита, че тя е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Ответницата по жалбата Р. К. не е взела становище по нея.

Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

С определение № 3197/27.11.2009 г., постановено по гр.д. № 3088/ 2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - XXII състав, е допуснато обезпечение на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД на Държавата против Г. Д. К. и Р. Г. К. чрез налагане на възбрана върху апартамент № 29 и склад С13, и двата намиращи се в изграждащата се сграда на административен адрес: гр. П., ул. Иван Р. № 4 и № 6, налагане на запор върху лек автомобил „Ф.", модел „Г." с per. № РВ 5436 ВК и запор на сумата 10 625 лв., съставляващо налично към 22.06.2009 г. салдо по депозитна сметка IBAN BG23PRCB92302024612110 при „П." АД, като е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на същия бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху 1/3 ид.ч. от недвижим имот, придобит съгласно н.а. № 12/1995 г., налагане на запор върху лек автомобил марка „У.", модел 469Б с per. № РВ 54929 КМ, и налагане на запор върху сумата 2 254,51 лв., съставляваща налично към 23.07.2009 г. салдо по разплащателна сметка № 2569986 при Банка „Д." ЕАД - РЦ Пловдив.

Против това определение в частта, в която искането е уважено, е подадена частна жалба от Г. К. вх. № 1339/19.01.2010 г.

С разпореждане № 478/19.01.2010 г. съдът е оставил частната жалба без движение до представяне от жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението на доказателства кога е бил уведомен от съдебния изпълнител или от Агенцията по вписванията за наложените обезпечителни мерки за извършване на преценка дали частната жалба е подадена в срок, както и до внасяне на 15,00 лв. държавна такса по сметка на Пловдивския апелативен съд, като съобщението за това е било връчено лично на жалбоподателя на 25.01.2010 г.

С разпореждане от 02.02.2010 г. съдът е указал повторно на жалбоподателя да представи доказателства в едноседмичен срок от съобщението за датите, на които е получил от съдебния изпълнител съобщение за налагане на запор върху лек автомобил „Ф." и от служба по вписванията - Пловдив при АВ за налагане на възбрана върху негов недвижим имот като обезпечителна мярка по бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОИППД, което е било съобщено лично на К. на 25.02.2010 г.

С обжалваното определение съдът е върнал частната жалба, като е приел, че в една част тя е просрочена, а в друга не са отстранени констатираните нейни нередовности.

Настоящият състав счита, че фактът дали частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 396, ал. 1 от ГПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за редовното упражняване правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно, като при това той трябва и сам да събере доказателства в тази насока, ако такива не са представени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое задължение въззивният съд е изискал служебно информация от Държавен съдебен изпълнител при Пловдивския районен съд и Агенция по вписванията - И. регистър - Пловдив.

От постъпилите писма от посочените институции и приложените към тях писмени доказателства се установява, че е било образувано изп.д. № 2024/ 2009 г. по молба на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, по представени две обезпечителни заповеди от 30.11.2009 г., издадени по ч.гр.д. № 3088/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, като запорните съобщения за налагане на обезпечителните мерки - запор върху лек автомобил „Ф" и запор върху сума по депозитна сметка в „ПроКредит Б. /България/" АД са били връчени лично на длъжника Г. К. на 04.01.2010 г., а на 01.12.2009 г. е вписана възбрана върху двата обекта в сградата в гр. П., ул. „И." № 4 и № 6 по издадената обезпечителна заповед от 30.11.2009 г. по същото гражданско дело на Пловдивския окръжен съд, но К. не е получил писмото, с което е уведомен за наложената възбрана.

Съдът намира, че К. е бил редовно уведомен от съдебния изпълнител за постановеното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск на Държавата, издадените обезпечителни заповеди и извършените въз основа на тях запори върху движима вещ и вземане от трето лице, като от 04.01.2010 г. за него е възникнала процесуалната възможност да го обжалва, а срокът за това е изтекъл на 11.01.2010 г.

От друга страна постановеното определение и наложената възбрана не са били редовно съобщени на жалбоподателя от службата по вписванията, но доколкото то касае единен предмет - обезпечение на бъдещ иск, макар и чрез налагане на различни обезпечителни мерки, съдът счита, че съобщаването му от съдията по вписванията е изиграло своята уведомителна функция, на ответника по бъдещия иск е било известно неговото съществуване и при преценка от негова страна за засягане на имуществените му права, той е можел да го обжалва.

Частната жалба от Г. К. против определението по допускане на обезпечението е подадена по пощата на 18.01.2010 г., т.е. извън определения в разпоредбата на чл. 396, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок, поради което частната жалба като подадена след изтичане на срока за обжалване не е можела да бъде разгледана по същество и е трябвало да бъде върната /чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК/.

Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи и до същия краен резултат, обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Г. Д. К., ЕГН, със съдебен адрес: гр. П., бул. „. септември" № 152, офис 101 /чрез адвокат П.Т./, частна жалба вх. № 7302/ 25.03.2010 г. против определение № 749/10.03.2010 г., постановено по гр.д. № 3088/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - XXII състав, с което е върната частната му жалба вх. № 1339/19.01.2010 г. против определение № 3197/27.11.2009 г., постановено по същото гражданско дело.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.