ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер      479      Година     09.04.2010      Град     Пловдив

АПЕЛАТИВЕН СЪД Състав Втори

На        09.04.2010 г.

В закрито      заседание в състав   Председател Дафина Гложе нска

Членове       Севдалин Божиков Нестор Спасов

Секретар Прокурор

Като разгледа докладваното от Д. Гложенска

дело номер ч.т.374 по описа за 2010 Година

Производството е по чл. 274 , ал.1 , т.2 от ГПК във връзка с чл. 396 от ГПК.

Обжалвано е определение № 366/09.03.2010г. ,постановено по ч.т.д. № 152/2010г. по описа на Пловдивски окръжен съд ,X VІІІ с. , с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „Т.„-О. гр. П. в размер на 39 550.25 лв., против „Х.„-Е. гр. С.,чрез налагане на запор върху банкови сметка на ответника в „Р."-София последователно до размер на 39 550.25 лв. Издадена е и обезпечителна заповед.

Недоволен от определението е останал ответника по делото, който обжалва същото и моли да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди ,че е направил прихващане с дължими от ищеца суми по представения от него Анекс към договора между страните.

Ответникът по частната жалба в отговора си по чл. 276 от ГПК моли да се остави без уважение същата. Сумите ,които са предмет на бъдещия иск са разлика от заплатените СМР по представените Протоколи и фактури за извършена работа , които са подписани и от двете страни.

Пловдивският Апелативен съд , търговско отделение ,втори състав , като провери обжалвания съдебен акт , обсъди направените в частната жалба оплаквания ,възраженията на другата страна и приложените по делото писмени доказателства и на основание чл. 278 от ГПК приема за установено следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК , подадена е от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалвано определение е допуснато обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 от ГПК. Първоинстанционният съд е приел ,че са налице предпоставките за допускане на обезпечение , посочен и в чл. 391 от ГПК и искът е подкрепен е убедителни писмени доказателства : Договор за СМР от 27.12.2007г.,приложения към него, фактури , протоколи и др. ,които обосновават бъдещия иск и без обезпечение ще затруднят ищеца при осъществяване правата му по едно евентуално позитивно решение. Този извод е обоснован.

Основното оплакване на ответника в частната жалба е ,че ищецът му дължи суми по приложения Анекс № 7/05.11.2009г. към Договора от 27.12.2007г. и с уведомително писмо ,връчено на ищеца на 04.03.2010г. го уведомява ,че прави прихващане със сумата 16 169.40 лв.

Безспорно между страните има създадени правоотношенияжоито ще бъдат изяснявани в бъдещото исково производство. И в него ответникът може да прави възражения за прихващане,както и да предяви насрещен иск за своите вземания , но в настоящето обезпечително производство се обсъждат само наличието на интерес от обезпечаването и предпоставките за допускането му.

Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна , а обжалваното определение като законосъобразно да бъде потвърдено.

По изложените мотиви и на основание чл. 278 от ГПК Пловдивският Апелативен съд , търговско отделение , втори състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 366/09.03.2010г. ,постановено по т.д. № 152/2010г. , XVIIIc, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ; ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.