ОПРЕ Д ЕЛЕНИ Е

Номер 574 26..04. 2010 г Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД Състав Четвърти

На

В закрито Заседание в състав Председател АСЕН ГАДЖЕВ

Членове КРАСИМИР КОЛАРОВ ЕМИЛ МИТЕВ

Секретар:

Като разгледа докладваното от съдия Е. М. Частно гр. д. № 373 По описа за 2010 Година

Производството е по реда на чл.274 и сл.във връзка чл. 396 от

гпк.

Образувано е по частната жалба на частния жалбоподател търговско дружество „ М. М. И. „ЕАД- със седалище и адрес на управление : град Р., ул. „., представлявано от изпълнителния директор Т.Д.Т. против определение № 173 от 04.03.2010 г, постановено по търговско дело № 126/2010 г по описа на Старозагорския Окръжен съд.

В частната жалба се излагат оплаквания за постановяване на определението в нарушение на закона и при неправилна преценка за наличието на обезпечителна нужда. Според тезата на жалбоподателя, поддържана в частната жалба ответното дружество разполага с имущество, многократно превишаващо размера на претендираното вземаме. Неправилно според частния жалбоподател съдът е допуснал обезпечение на бъдещия иск, без молителя да бъде задължен да внесе обезпечителна гаранция, в случай, че предявения от него иск се окаже неоснователен.

Ответната по частната жалба страна „Я."ЕООД- град Р., представлявано от управителя Д. Г. , чрез пълномощника си по делото адвокат Х.Т.М. поддържат писмен отговор против частната жалба, съобразно който последната е неоснователна.

Мотиви към определение по ч. гр.д. № 373/ 2010 г на ПАС- стр.2

Пловдивският апелативен съд след преценка на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната цялост ,както и е оглед на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

По силата на обжалваното определение №173/ 04.03.2010 г постановено от Старозагорския Окръжен съд по търг.дело № 126/2010 г по описа на същия съд, последният е допуснал обезпечение на бъдещ осъдителен по своя характер иск , предявим от молителя „Я.„Е. - град Р. против „ М. М. -. И. „ЕАД - град Р. до размер на сумата от 880 862.03 лв чрез налагане на запор върху конкретна банковата сметка на длъжника при „ К. Търговска банка „АД Централно управление: град С..

М. е твърдял, че вземаното му в този общ размер произтича от неизпълнение на договорно задължение , породено от договор № МТ-537/ 14.08.2008 г , споразумение №1 от 27.11.2009 г и приложените към исковата молба 23 броя данъчни фактури , подписани от длъжностно лице на получателя „М.„ЕАД- град Р..

О. ,че в случая липсва обезпечи гелна нужда за молителя не може да бъде споделено от въззивната инстанция. Това че дружеството разполага с имущество, което многократно превишава размера на претендираното вземане - този факт, сам по себе си няма отношение към въпроса за това каква част от това имущество е незабавно ликвидно.

Освен това, както правилно се отбелязва в писмения отговор към частната жалба дружеството -частен жалбоподател е посочил избирателно информацията за финансовото си състояние. Посочил е размера на активите и размера на притежавания капитал, но е пропуснал да отрази данни за размера на публичните си и частни задължения към трети лица.

Дали съществува или не кредитен риск по отношение на ответното дружество като търговския партньор - на този въпрос съдът не може да даде конкретен отговор - предмет на спора е само конкретно вземане, породено от неизпълнението на конкретен търговски договор.

Като приложение към исковата молба са представени 23 броя данъчни фактури, които съдържат всички изискуеми реквизити и са подписани от ответното дружество - получател на автотранспортните услуги, предмет на договора за превоз на товари с автосамосвали .

В частната жалба не се прави оспорване на сключения договор за превод, не се твърди ,че част от представените данъчни фактури са разплатенид.е. не са представени доказателства за частично изпълнение по договора.

Мотиви към определение по ч. гр.д. № 373/ 2010 г на ПАС- стр. З

От представените общо 21 броя данъчни фактури падежа на които е настъпил още през 2009 г, като към 30.12.2009 г тези 17 фактури са с настъпил падеж, т.е. просрочието за възложителя е повече от 3 месеца, т.е. 90 дни, което още веднъж потвърждава ,че съществува реално обезпечителна нужда да бъде допуснато исканото обезпечение на бъдещия иск. Последният, предявим на договорно основание е допустим и вероятно основателен, поради което обжалваното определение, с което съдът е допуснал исканото обезпечение е постановено в пълно съответствие със закона -чл.391 ,ал. 1 от ГПК.

Не е било необходимо и съдът правилно не е определил парична гаранция за молителя, поради факта ,че последният е представил напълно убедителни писмени доказателства за неизпълнение на договорното задължения от страна на възложителя. I ю тези съображения и Съдът

О ПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА определение № 173/ 04.03.2010 г , постановено от Старозагорския Окръжен съд по търговско дело № 126/2010 г по описа на същия съд.