Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД

състав

първи

На

2010 г.

заседание в състав

Председател

Красимира Ангелова

			Членове	Венета Махмудиева
				Румяна Цонева

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от

Румяна Цонева

ч. гр.д. номер

366

по описа за

2010

година

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Обжалвано е определение № 607/25.02.2010 г. постановено по гр.д. № 152/2010 г. на Пловдивския окръжен съд І гр.с., с което е върната исковата молба, подадена от Е. А. Ч. от гр. П. против А. Т. , живущ в гр. Ф. на М. , с която е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, обостряне на заболяването й-рецидивиращо депресивно разстройство, в резултат на причинената смърт на сина й М. Р. В. от ответника Т., за което деяние (убийство поради нехайство) последният е признат за виновен и осъден с влязла в сила на 01.05.2009 г. присъда по преписка 2040 Jd 77286/07-3 Ds, поради неотстраняване в указания срок на констатираните от съда нередовности на същата.

Жалбоподателката Е. Ч. твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за даване на по-нататъшен ход.

Пловдивският апелативен съд констатира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок и изхожда от легитимирана страна, притежаваща правен интерес от обжалването.

По същество на частната жалба Апелативният съд приема, че същата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд е сезиран с искова молба, подадена от Е. А. Ч. от гр. П. против А. Т. , живущ в гр. Ф. на М. , с която е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, обостряне на заболяването й-рецидивиращо депресивно разстройство, в резултат на причинената смърт на сина й М. Р. В. от ответника Т., за което деяние (убийство поради нехайство) последният е признат за виновен и осъден с влязла в сила на 01.05.2009 г. присъда по преписка 2040 Jd 77286/07-3 Ds на М. съд в З. , Германия.

С разпореждане № 594/22.01.2010 г. Пловдивският окръжен съд е оставил исковата молба без движение за отстраняване на констатирани нередовности, една от които е невнасяне на държавна такса в размер на 3200 лв. Съдът е приел, че съгласно чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от ищци по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Но тази разпоредба била неприложима в случая, доколкото от съдържанието на представената присъда не се установява, че ответникът Т. е осъден за деяние, причинило смъртта на сина на ищцата. Отделно от това липсвали данни за признаване на приложената към исковата молба присъда на М. съд З. , съгласно чл.463 от ГПК. Поради това съдът е поискал от ищцата да внесе следващата се държавна такса, както и да посочи проведена ли е процедура по чл.463 от ГПК.

С молба от 29.01.2010 г.ищцата е поискала от съда да отмени разпореждането си за внасяне на държавна такса, тъй като претендира обезщетение за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

Съдът е приел, че няма основание за отмяна на разпореждането си, тъй като от съдържанието на представената присъда не се установява, че ответникът Т. е осъден за деяние, причинило смъртта на М. В. на ищцата), съответно тази присъда не би могла да се вземе предвид при преценка на предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл.83 ал.1 т.4 от ГПК. Поради това отново е предоставил възможност на ищцата да внесе дължимата държавна такса в едноседмичен срок, което тя не е сторила.

Апелативният съд изцяло споделя изводите на Окръжния съд и намира, че действително ищцата не е установила пред съда наличието на условието по чл.83 ал.1 т.4 от ГПК за недължимост на държавна такса по производството по иск за вреди от непозволено увреждане, а именно - влязла в сила присъда. От съдържанието на присъдата, приложена към исковата молба не се установява, че тя е относима към твърдяното от ищцата престъпно деяние, извършено от ответника и причинило смъртта на сина й. С оглед на това правилно с обжалваното определение е разпоредено връщане на исковата молба. Частната жалба е неоснователна.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. А. Ч. от гр. П. против определение № 607/25.02.2010 г. постановено по гр.д. № 152/2010 г. на Пловдивския окръжен съд І гр.с.

Настоящото определение подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Председател:

Членове: