ОПРЕД ЕЛЕНИЕ
Номер 553 Година 21.04.2010 г Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД Състав Трети
На
В закрито заседание в състав Председател АСЕН ГАДЖЕВ
Членове КРАСИМИР КОЛАРОВ ЕМИЛ МИТЕВ
Секретар:
Като разгледа докладваното от съдия Емил Митев
Частно гр.д. № 363 по описа за 20Юг. Година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.396 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „ Р. / България/ „ ЕАД- град С., представлявано от изпълнителния директор А. на дружеството М. Т. П. , чрез пълномощника старши юрисконсулт М. Г. П. - И. , действуваща на основание пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 5467/13.05.2008 г против определение № 26/ 20.01. 2010 г, постановено по гр. Д. № 713/2009 г по описа на Старозагорския Окръжен съд.
По силата на обжалваното определение първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на предявения от ищеца „ Х. Т. „ЕООД- град С. против ответниците Т./ България / Е. - град С., Район С. , „ П. Де ла У. „ЕООД- град С., И. С. И. и С. М. Т. И. , и двамата от град С., С. С. И. , от град С. иск по чл.440 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК чрез спиране на производството по изпълнително дело № 20097650401029/ 2009 г по описа на Частен съдебен изпълнител Г. И. , с рег. № 765 .
В частната жалба се излагат съображения ,че обжалваното определение е постановено в нарушение на чл.391 от ГПК като съдът не се произнесъл по допустимостта и вероятната основателност на предявения иск . Наред с това според изложеното в мотивите на частната жалба ищецът няма правен интерес от конкретната обезпечителна мярка - спиране на изпълнителното производство, взискател по което е „Р. / България / Е. - гр. С..
Т. обезпечителна мярка не съответствува на конкретна обезпечителна нужда, тъй като с нея се накърняват правата на Б. в качеството й на ипотекарен и заложен кредитор. В този смисъл се поддържа становището, че обжалваното определение, постановено при липса на обезпечителен интерес за длъжника е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено.
При условията на евентуалност, ако съдът не възприеме изложените до тук оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение се поддържа трето оплакване - за неадекватен размер на паричната гаранция. Паричната гаранция е в размер на 5000 лв, а вземането на банката - ипотекарен и заложен кредитор към дата 04.12.2009 г, на която дата е предявена исковата молба е в размер на 2 278 813.62 евро, от които главницата по издадения изпълнителен лист е в размер на 2 253 000 евро.
Според вижданията на Б. - кредитор размера на вредите, които биха настъпили при спиране на изпълнителното производство следва да се определят на база размера на мораторните лихви върху присъдената главница за период около три години, за който период ще продължи спора по настоящото дело. Определена на тази база според частния жалбоподател гаранцията следва да бъде не по-малко от 1 500 000 лв, определена на база на сега действуващия ОЛП.
Ответната по частната жалба страна „ Х. Т. „Е. -град Стара Загора е депозирала писмен отговор чрез пълномощника си по делото адвокат К. съобразно който частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Пловдивският Апелативен съд след преценка на събраните по делото доказателства, направена с оглед на изложените в частната жалба оплаквания и правни доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е депозирана в определения в закона процесуален преклузивен срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.440,ал.1 от ГПК съобразно който, всяко лице, чието право е засегнато от изпълнението може да предяви иск за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
Искът, който е установителен по своя характер е предявен срещу взискателя по изпълнителното дело „ Р. „ / България „и срещу длъжниците „ П. Д. У. „Е. - гр. С. и още три физически лица - солидарни длъжници, съобразно изпълнителния титул - изпълнителен лист от 25.11.2009 г, издаден по частно гр.д. № 5292/2009 г по описа на Районен съд - град С..
В обстоятелствената част на насрещната искова молба ,предявена от „Р."/ България / ЕАД- град С. против „ Х. Т. „ЕООД- град С., т.е. срещу ищеца по първоначалния иск се констатира,че Б. не оспорва, че към настоящия момент собственик на подробно конrpeiизпрания недвижим имот е именно ищеца „ Х. Т. „ЕООД- град С..
От обстоятелствената част и петитума на насрещния иск без особено затруднение може да се констатира, че Б. не претендира самостоятелни права на собственост върху процеси ия недвижим имот изключващи собствеността на ищеца / по първоначалния иск/ „Х.„ЕООД- градСофия.
Чрез насрещната искова молба Б. претендира, че има качеството на ипотекарен и заложен кредитор по отношение на недвижимия имот и движиимите вещи, предмет на договор за залог, т.е. претендира че има право на предпочитително удовлетворяване по смисъла на чл.173 от ЗЗД , тъй като вземането му е обезпечено с учредена в полза на Б. договорна ипотека. По отношение на движимите вещи също се претендира, че е учреден особен залог в полза на банката -кредитор и този залог е вещна тежест, която следва движимите вещи.
С оглед на тези данни и ПАС приема ,че искът по чл.440 от ГПК е процесуално допустим, така ,както е приел и състава на ПАС, постановил определение в производството по реда на чл.396 от ГПК по приложеното частно гр.д. 164/ 2010 по описа на ПАС.
Спорът по делото се концентрира относно това дали правата на Б. като ипотекарен кредитор, в чиято полза е учредена договорна ипотека с нот.акт от 19.06.2007 № 145,том III по нот. дело № 363/2007 г , надлежно вписана на 19.06.2007 г,т.е дали тези права са противопоста ви м и на настоящия собственик на имота „. град С..
За да се отговори на въпроса за противопоставимостта на вписаната договорна ипотека следва да се отговори и на възражението за нищожност на договора за ипотека, както и за нищожност на учредените в полза на Б. договори за залог на движими вещи -нищожност, която ищеца счита, че е поради невъзможен предмет -чл.26,ал.2, предл.първо ЗЗД.
Това възражение за нищожност се поддържат в отговора на насрещната искова молба, депозирана по делото на 20.01.2010 г.
Въпросът за противопоставимостта на вписаната договорна ипотека, респективно: на заложните права, титуляр на които е банката е въпрос по съществото на спора. При това отговорът на този въпрос трябва да е еднозначен- или придобитите от Б. права на ипотечен и заложен кредитор са противопоставими на новия собственик или не са. Друг отговор е невъзможен.
Следователно съдът не следва да решава въпроса по същество на спора , тъй като не това е целта на обезпечителното производство.
Първия въпрос се отнася до наличието на обезпечителен интерес , който се поставя и от частния жалбоподател.
ПАС не споделя тезата на последния .че за ищеца не е налице обезпечителен интерес, тъй като последния се определя от факта, че ищеца е представил убедителни писмени доказателства за това, че е актуалния собственик на недвижимия имот , предмет на принудителното изпълнение. Ако изпълнението не бъде спряно съществува реална опасност имотът да се продаде чрез публичната му продажба, при което положение се обезсмисля изобщо воденето на настоящото производство, образувано по иск, предявен по реда на чл.440 от ГПК. В този смисъл за ищеца, легитимиращ се като актуален собственик на недвижим имот, респективно: движими вещи е налице конкретен обезпечителен интерес. Предложената обезпечителна мярка е напълно адекватна на реалната обезпечителна нужда, тъй като ако не бъде спряно принудителното изпълнение крайния резултат от иска по чл.440 от ГПК, предявен от собственика наистина се обезсмисля.
Така стоят нещата от гледна точка на ищеца, легитимиращ се като собственик на процесния имот и заложно имущество към настоящия момент.
По безсъмнено съдът следва да отчита и гледната точка на Б. кредитор, по отношение на която е установено ,че има съдебно признато вземане , главницата по която е 2 253 000 евро / два милиона и двеста и петдесет и три хиляди евро/, чиято левова равностойност е в размер на 4 406 486 лв. Ако изпълнението бъде спряно за период не по-малък от три години, т.е. 36 месеца, каквато е предполагаемата продължителност на съдебния спор , то сигурното е това ,че вземането на банката ще се увеличи със сумата на дължимите мораторни лихви върху присъдената главница.
Увеличението на главницата според изчисленията на съда ще бъде не по-малко от 1 300 000 лв. или след три години Б. -кредитор ще бъде титуляр на вземане ,чийто размер приблизително ще бъде 5 700 000 лева.
ПАС не споделя тезата на частния жалбоподател, съобразно която вероятния размер на преките вреди, причинени на Б. като ипотекарен кредитор следва да се определят на база мораторните лихви, дължими върху присъдената главница, договорните лихви и направените съдебни разноски.
Това е така, тъй като размера на вземането което Б. ще има като кредитор е само едната страна на уравнението. Трябва да се държи сметка и за другата величина- пазарната стойност, на която може да се реализира недвижимия имот, предмет на учредената договорна ипотека. Каква е актуалната пазарна стойност на този специфичен имот с производствено предназначение би могла да се определи с помощта на съдебно-оценъчна експертиза, но към настоящия момент. Но каква е цената , на която би могла да се реализира чрез публична продажба същия недвижим имот след 3 или 4 години това никой не може да установи с точност. Това не би могъл да направи и съда в рамките на настоящото производство.
ПАС констатира, че в мотивите на обжалваното определение съдът се е позовал на влязлото в сила определение № 215/ 17.02.2010 г, постановено по приложеното частно гр.д. г по описа на ПАС. По силата на цитираното определение е потвърдено определение на Старозагорския Окръжен съд , с което по реда на чл.396 ГПК е допуснато обезпечение на предявения иск ,чрез спиране на производството по три конкретни изпълнителни дела.
Факта ,че настоящото четвърто по ред изпълнително дело № 1029/2009 г по описа на ЧСИ Г. И. , взискател по което отново е „Р. / България / ГАД е присъединено към първоначалните три изп.дела не освобождава първоинстанционният съд от задължението да прецени конкретния размер на гаранцията, която задължително следва да се определи .
В мотивите на влязлото в сила определение на ПАС, на което първоинстанционният съд се позовава е посочено ,че по трите образувани изпълнителни дела общият размер на вземането на Б. -кредитор е 82 858.99 лв, от които присъдени главници/ по трите изп.титула в размер на около 70 000 лв. Този състав на ПАС е отчел,че срещу този размер на вземането стои недвижимо имущество и движими вещи, които многократно надхвърлят вземанията на Б. Затова и ПАС е приел,че парична гаранция в размер на 5000 лв е достатъчна да репарира евентуалните вреди, които Б. би могла да претърпи при забавата на публичната продажба.
Но в мотивите на цитираното определение на ПАС по приложеното ч. 1 р. Дело № 164/2010 г дословно четем следното : „ различно стоят нещата по последното изпълнително де № 1029/2009 г, но то не е предмет на това производство „.
ПАС в настоящия си състав напълно споделя този извод на въззивната инстанция, тъй като по четвъртото изп.дело / предмет на настоящата частна жалба/ вземането на банката, облечено в правната форма на изпълнителен лист е в пъти по- голям и значителен размер - 2 253 000 евро, чиято левова равностойност е 4 406 484 лева.
Но най-парадоксалното е че, за вземане в размер общо на около 70 000 лева по трите изпълнителни дела , първоинстанционният съд е определил парична гаранция в размер на 5000 лв. Но по четвъртото изп.дело, главницата по което е 4 406 484 лева, съдът изобщо не е определил каквато и да е парична гаранция. Това вече е сериозно нарушение на закона, което настоящата въззивна инстанция следва да ore грани.
Както вече бе коментирано ако изпълнението но това дело бъде спряно за един период от три години за Б. могат да настъпят евентуални вреди, тъй като сигурното е ,че размера на нейното вземане ще се увеличи с оглед на присъдените мораториите лихви, върху главницата .
С оглед на това и ПАС намира ,че исканото обезпечение чрез спиране на четвъртото по ред изпълнително дело следва да се допусне, но задължително след внасяне на гаранция, чийто размер съдът определя на сумата от 50 000 лева.
Възможните варианти за внасянето на тази гаранция са определени в закона изчерпателно : чл.180,ал.1 от ЗЗД, съобразно която разпоредба обезпечение пред съд/ гаранция/ може да бъде залог на парична сума, който се учредява чрез внасянето на паричната сума в особенна сметка в банка, залог на държавни ценни книжа или учредяване на ипотека върху недвижим имот.
Изборът по закон принадлежи на длъжника и тук възможност за съдебна интервенция няма.
Следва да се отмени обжалваното определение като незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон. Съдът е допуснал обезпечение чрез спиране на четвъртото изпълнително дело, без да определи нито един лев гаранция, при положение ,че изпълнителния титул легитимира банката - кредитор като титуляр на вземане в размер на 2 253 000 евро/ два милиона двеста и петдесет и три хиляди евро.
Следва да се отмени обезпечителната заповед, издадена въз основа на отмененото определение на Старозагорския Окръжен съд , постановено по реда на чл.389 и следващите от ГПК.
Следва да се постанови ново определение по същество, е което се допусне обезпечение чрез спиране на изпълнителното дело, но при задължителното условие длъжниците да представят гаранция в размер на 50 000 лв, по способите, определени в чл.180,ал.1 от ЗЗД.
В този смисъл съдът следва да постанови определението си, което ще бъде окончателно.
По тези съображения и Съдът
О П РЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно определение № 26/ 20.01.2010 г., постановено по търговско дело № 713/2009 г по описа на Старозагорския Окръжен съд.
ОТМЕНЯ издадената въз основа на това определение обезпечителна заповед от 20.01.2010 г,чрез която е допуснато обезпечение в полза на молителя „ Х. Т. гр. С..
ДОПУСКА обезпечение на предявения от ищеца „Х.„ЕООД- град С., ул."А.„№ 46, представлявано от управителя Н. Д. Т. против „Р„/ България/ ЕАД- град С., Район С. , ул. „. № 18-20, търговско дружество „ П. Де Ла У. „ЕООД- град С., И. С. И. и С. М. Т. И. , и двамата от гр. С. и С. С. И. , от гр. С., с посочен адрес иск по чл.440 от ГПК, като СПИРА изпълнението по изпълнително дело №20097650401029/2009 г по описа на ЧСИ- Г. И. , с регистр. № 765, с Район на действие -- Окръжен съд - град С., образувано по издаден изпълнителен лист№ 5292/ 25.11.2009 г в полза на „Р. / България / ЕАД- град С..
ЗАДЪЛЖАВА молителя „ Х. Т. „ЕООД- със седалище град С., с посочен съдебен адрес да представи обезпечителна гаранция в размер на 50 000 лева/ петдесет хиляди лева/,обезпечена чрез залог на парична сума или залог на държавни ценни книжа или учредена ипотека върху недвижим имот на същата стойност.
ВРЪЩА делото на Старозагорския Окръжен съд, който да връчи препис от настоящото определение на молителя , както и и да издаде нова обезпечителна заповед, но след задължителното внасяне на обезпечителна гаранция в размер на 50 000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.