ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Производството е по реда на чл. 274,ал. 1 ,т. 1 ГПК .

Образувано е по частната жалба на Р. Т. К., от град К. чрез процесуалния си представител адвокат Л.О.Г. от САК, с посочен съдебен адрес: град С., ул." Доктор Х. С. „№ 3,ет.* ти против определение от 22.02.2010 г, постановено по търговско дело №328/2009 г по описа на Окръжен съд - град К., по силата на което е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1 т.4 от ГПК.

В частната жалба се излагат съображения , че спорът по делото, което следва да се изчака не се явява преюдициален по отношение на настоящия спор, предмет на търг. дело № 328/2009 г по описа на КОС. Не е налице в случая съотношение на обусловеност на настоящия спор от изхода на другото дело, тъй предмета на спора по двете дела е различен. Според развитата теза изложена в частната жалба двете производства по чл.74 от ТЗ и по чл.29 от Закона за търговския регистър са самостоятелни средства за защита, поради което не е налице съотношение на преюдициалност между двете производства.

Претендира се отмяната на обжалваното определение, с което в нарушение на чл.229,ал.1 т.4 от ГПК съдът е постановил спиране производството по делото.

Ответната по частната жалба страна „Ф.„ООД- град К., представляван от управителя на дружеството Т. Г. В. не взема становище по основателността на частната жалба.

Пловдивският Апелативен съд след преценка на събраните по делото доказателства, направена с оглед на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Частната жалба е депозирана в предвидения в закона процесуален преклузивен срок, насочена е срещу определение, което прегражда временно развитието на делото и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Основанието за спиране по чл.229,ал.1 т.4 от ТПК предпоставя наличие на обусловеност на спряното дело до приключване на производството по друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по първото / спряното / дело.

В конкретния случай такава връзка на обусловеност между двете дела не е налице, тъй като предмета на спора по двете дела е напълно различен.

Искът по чл.29 от Закона за търговския регистър / ЗТР/, който е аналог на чл.498 от 1 ПК / отм./ е установителен иск за установяване на порок на самото вписване като технология на вписване.

Този иск е предявен по гр.д. № 185/2009 г по описа на СГС, като ищеца Р. К. претендира за постановяване на решение , е което да се установи със сила на присъдено нещо нищожност или недопустимост на вписването на решенията на Общото събрание на дружеството „ Ф. „ООД - гр. К., приети от ОС на заседанието, проведено от 05.06.2009 г.

Следователно предмет на установяване е порок на самото вписване като охранително производство, като се твърди, че вписването е нищожно или недопустимо.

В рамките на производството по иска по чл.29 от ЗТР съдът изобщо няма да се занимава с въпроса дали взетите решения от Общото събрание на дружеството, проведено на тази дата : 05.06.2009 г. противоречат на закона или на У. на дружеството.

Този въпрос ще бъде предмет на разглеждане в производството
по конститутивния иск по чл.74,ал.1 от ТЗ, при което съдът с
решението си по същество ще даде отговор относно

законосъобразността на взетите от Общото събрание решения.

Това обаче няма никакво отношение към въпроса дали не е налице порок при самото вписване на новозаявените обстоятелства възникнали в резултат на взетите решения от ОС, проведено на 05.06.2009 г.

В този смисъл ПАС споделя напълно изложения в частната жалба правен довод ,че исковете по чл.29 от ЗТР и конститутивния иск по чл.74 от ТЗ са напълно самостоятелни средства за защита.

Различен е предмета на спора по двете производства, поради което и не може да се приеме, че е налице обусловеност по смисъла на чл.229,ал.1 т.4 от ГПК.

Да приемем, разбира се само хипотетично, че най- напред е приключило производството по установителния иск по чл.29 от ЗТР, предмет на гр.д. № 195/2009 г по описа на Софийски Г. съд. Да приемем също хипотетично , че същото е приключило с влязло в сила решение, с което са отхвърлени исковете за установяване нищожност или недопустимост на вписването , т.е. с влязло в сила решение е установено, че не е допуснат порок във вписването като охранително производство.

Този изход на спора обаче няма да има никакво значение за
решаването на делото, образувано по конститутивния иск по чл.74 от
ТЗ. В производството по този иск съдът може да приеме, че
решенията на ОС на дружеството от 05.06.2009 г противоречат на
закона и са противоуставни. Но при преценката си за

законосъобразността на решенията на ОС съдът не зависи от изхода на спора за това дали има порок на вписването, който е предмет на установителния иск по чл.29 от ЗТР.

Следователно връзка на обусловеност между двете дела не съществува и за незаконосъобразно изключения съдружник съществуват два самостоятелни пътя на защита първо: срещу решения на ОС на дружеството ,които противоречат на императивни правни норми или на У. и второ: срещу допуснат порок при вписване на обстоятелства, които обаче не са възникнали валидно в правния мир. Това е тезата на ищеца и по двата иска,а дали тя съответствува на материалните му права - по този въпрос съдилищата ще се произнесат със съдебни актове. Изхода по спряното дело обаче по никакъв начин не е свързан с изхода на спора по делото, предмет на иска по чл.29 от ЗТР.

Дори съдът да отхвърли иска по чл.29 от ЗТР поради липса на порок при вписването, то този изход на спора с нищо не обвързва съда, сезиран с разглеждането на конститутивния иск по чл.74,ал.1 от ТЗ.

Следва да се отмени обжалваното определение за спиране на производството, поради постановяване в нарушение на процесуалния закон - чл.229,ал.1 т.4 от ГПК - не е налице съотношение на обусловеност между двете дела, поради различието в материалните права, предмет на защита по двата иска.

По тези съображения и Съдът

ОП РЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 22.02.2010 г, постановено от ОС-Кърджали по търг.д. № 328/ 2009 г по описа на същия, с което е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1 т.4 ГПК.

В. делото на Окръжен съд - гр. К. за извършване на следващите се процесуални действия.