ОПРЕ Д ЕЛЕНИ Е

 

 

Номер 516                                        12.04. 2010 г       Град      Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД     Състав                                                                   Четвърти

На

В закрито Заседание в състав    Председател       ВЕНЕТА МАХМУДИЕВА

Членове        КРАСИМИР КОЛАРОВ ЕМИЛ МИТЕВ

Секретар:

 

 

Като разгледа докладваното от съдия     Емил Митев
Частно гр. дело     № 358      1 <ю описа за 2010 Р.

 

 

Производството е по реда на чл. 396 от ГПК. Образувано е по частната жалба на „Д.„ООД-град София, седалище и адрес на управление: гр. С., ул." Хан К. „№ 20, ет.2ри, представлявано от управителите Е. В. и Б. К. против определение № 3 от 07.11.2010, постановено по частно търг. дело №3 /2010 г по описа на Пазарджишкия Окръжен съд.

Частна жалба срещу постановеното по реда на чл.390 от ГПК определение е депозирана и от втория ответник „Е.„ЕООД- град С., представлявано от управителя му Л. К. чрез пълномощника й Б. К.

Според изложените оплаквания и в двете частни жалби съдът в нарушение на закона е допуснал исканото обезпечение ,без да определи парична гаранция , което нарушение би лишило ответниците от възможността да претендират обезщетение за вредите от евентуалното отхвърлително решение по реда на чл.403 ,ал.1 от ГПК.

По силата на обжалваното определение първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск, предявим от молителя търговско дружество „ Г. „ ООД- град П. против евентуалните ответници „Д.„ ООД- град С. и „Е.„ЕООД- град С., чрез налагане на запор върху банковите сметки до размер на 131 720 лв по отношение на първия ответник и до размер на 129 500 лв по отношение на втория от евентуалните ответници.

Мотиви към определение по ч. гр.д. № 358/ 2010 г на ПАС- стр.2

 

Пловдивският Апелативен съд след преценка на събраните по делото доказателства, направена в цялост ,както и с оглед на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

По жалбата на „Д.„ООД- град С..че съдът е следвало да определи парична гаранция за да допусне исканото обезпечение е неоснователно.

По делото са представени убедителни писмени доказателства за съществуваща облигационна връзка между молителя „ Г. „ООД- гр. П. и първия евентуален ответник „ Д. К. ООД- гр. С.. П. е породена от договора от 16.04.2008 г за финансова взаимопомощ в размер на 139 000 лв.

По силата на чл.2 от посочения договор „Д.„ООД-гр. Пазарджик, а понастоящем със седалище : гр. С. получава финансовата помощ в посочения размер като част от необходимото финансиране за погасяването на съществуващия овърдрафт, получен от ПИ В АД- клон Пазарджик по договор 46/ КР -АА -2409/ 01.11.2007 г.

Договорът за предоставяне на финансова помощ , който е модификация на договор за заем е целеви, като съобразно чл.4,ал.2 от същия „Д.„О. е поела задължението да използува предоставената финансова помощ „ само за погасяване на посочения овърдрафт. От представеното извлечение от банковата разплащателна сметка на титуляра „ Д. К. „О. -София, открита в П. инвестиционна банка АД се констатира, че на дата 07.10.2008 г сумата от 129 500 лв е преведена по нареждане на титуляра в полза на „Е.„ЕО. - град С..

С. по делото са представени писмени доказателства ,че предоставената финансова помощ в полза на „Д.„ООД- гр. С. не е била използувана но предназначение -обстоятелство, което е дала основание на кредитора „ Г. „О. да развали едностранно договора от 16.04.2008 г за финансова помощ в размер на 139 000 лв. Представено е едностранно предизвестие от 10.10.2008 г.

При тези убедителни писмени писмени доказателства за съществуваща облигационна връзка по договора за финансова помощ, както и за неговото разваляне поради невъзможност за изпълнение -погасяване на процесиия овърдрафт, правилна е преценката на първоинстанционния съд , че предявения иск е допустим и вероятно основателен. Не е било необходимо с оглед на тези доказателства съдът да определя парична гаранция , тъй като факт е, че банковия кредит, отпуснат под формата на овърдрафт към настоящия момент не е погасен.

А това точно е целта на договора за финансова помощ - последната се предоставя е оглед на погасяването на този овърдрафт.

Мотиви към определение по ч. гр.д. № 358/ 2010 г на ПАС- стр. З

 

 

 

Д. оплакване, което се поддържа и в двете частни жалби е ,че молителят вече е предявил веднъж същото искане за обезпечение на бъдещ иск , но предявената искова молба е върната обратно като нередовна.

Във връзка е това оплакване ПАС констатира, че с определение № 139/ от 31.10.2008 г, постановено по т. дело№ 124 /2008 г по описа на ПОС, последният е допуснал обезпечение на бъдещи искове в полза на молителя „ Г. „"ООД- гр. П.. С определение № 1345/ 02.1 2.2009 г това определение е отменено като на основание чл.235,ал.2 от ГПК съдът е отчел настъпилия след предявяването на иска факт -връщането на исковата молба като нередовна с влязло в сила разпореждане за връщане. Следователно не е постановен влязъл в сила съдебен акт, с който спора, предмет на предявената искова молба да е бил прекратен поради заявен отказ от иска например.

Няма пречка при това положение да се иска обезпечение на един възнамерявай иск, по който към настоящия момент не е постановен съдебен акт по съществото на спора, а и нередовната искова молба не е породила валидно облигационно правоотношение.

В този смисъл частната жалба на „Д.„О. - град С. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение частната жалба на втория ответник „Е"ЕООД- гр. С., съдът съобрази следното:

Бъдещия иск вече е предявен, като молителя по реда на чл.390, ал.2 от ГПК е известил първоинетанционния съд, че в рамките на едномесечния срок е депозирана исковата молба, заведена на 05.02.2010 г в Софийския Г. съд. От петитума на исковата молба става ясно, че претенцията да бъде възстановена исковата сума в размер на 131 720 лв е предявена единствено но отношение на първия ответник „Д.„ООД- гр. С.. Не е формулиран осъдителен петитум по отношение на втория ответник, което означава че както и да приключи спора между страните, ако искът бъде уважен, то евентуалното осъдително решение ще бъде постановено само по отношение на първия ответник. Следва при това положение да бъде отменено допусканото обезпечение в частта му, е която е наложен запор но банкова сметка, титуляр на която е „Е.„ООД-гр. София до размер на 129 500 лв. Това обезпечение ще рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на трето лица за облигационното правоотношение, породено от договора за финансова помощ .

Основното е ,че по отношение на тази страна изобщо не е заявена осъдителна претенция, което означава ,че при липса на предявен осъдителен иск не е налице обезпечителна нужда за допускане на исканото обезпечение.