ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер434 Година 29.03.2010 Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД състав Първи
На 29.03.2010 г.
В закрито заседание в състав Председател Цветана Михова
Членове Красимира Ангелова
Венета Махмудиева
Секретар Прокурор
Сложи за разглеждане докладваното от съдията А.
ч.гр.дело номер 324 по описа за 2010 година
Производството по делото е образувано по повод подадена частна жалба от И. Н. И. от гр. П. против опр. № 3394/15.12.09г. по гр.д. № 3115/09г. на Пловдивски окръжен съд, с което подадената от него жалба против постановление на ДСИ при ПРС по изп.д. № 443/06г. за дължима от него ДТ е оставена без разглеждане и производството е прекратено като недопустимо.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено и въпросът за дължимостта на ДТ бъде решен по същество.
Пловдивският апелативен съд, след като провери обжалваното определение, прие следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Жалбоподателят И. И. има качеството на длъжник по приложеното изп.д. № 443/06г. на ДСИ при ПРС. С постановление на ДСИ е определено, че И. дължи ДТ по делото, което постановление длъжникът обжалва пред Пловдивски окръжен съд. Жалбата е постъпила на 01.12.09г. и предвид въведения в 1 HP на ГПК в сила от 01.03.08г. принцип, подлежи на разглеждане по реда на новия ГГЖ, макар постановлението на ДСИ да е постановено при действието на отменения процесуален закон.
Пловдивският окръжен съд е квалифицирал жалбата като такава против действията па съдебния изпълнител, поради което и предвид разпоредбата на чл. 435 ал.2 ГШС е прекратил производството като недопустимо.
Настоящата инстанция намира този извод за незаконосъобразен. Определянето на държавна такса и дължимостта на такава е въпрос, който има отношение към съдебните разноски, не и към действията по изпълнението. Първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал жалбата, което е обусловило и извода за нейната недопустимост.
Въпросът за разноските е уреден в общата част на ГГЖ и Тарифата, като е възприет принципа за инстанционен контрол върху акта, с който е постановено внасянето на ДТ и нейния размер, чрез обжалване последиците от неизпълнение разпореждането за внасяне на ДТ. В случая, предвид особеностите на изпълнителното производство и конкретния случай, този контрол не би могъл да се осъществи по посочения опосреден начин, поради което следва да се приеме, че постановлението на ДСИ за внасяне на ДТ подлежи на обжалване, в какъвто смисъл е и отбелязването на съдебния изпълнител върху акта. На този извод сочи и съдебната практика, макар и твърде оскъдна - опр. № 403/01.12.08г. по гр.д. № 1762/08г. В КС, р. № 714/17.05.08г. в.ч.гр.д. № 344/08г. на ОС- В. , р. № 63/21.05.08г. в.гр.д. № 470/08г. на ОС-Велико Т.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното определение ще следва да се отмени и делото върне на ПОС за разглеждане и произнасяне по жалбата на И. по същество.
Ето защо, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ опр. № 3394/15.12.09г. по гр.д. № 3115/09г. на Пловдивски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по постъпилата от Ив. И. жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: