Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД

състав

на	25.03.2010 г.

закрито

заседание в състав

Председател

			Членове	Стела Дандарова
				Галина Арнаудова

Секретар

Прокурор

сложи за разглеждане докладваното от

дело номер

Ч.гр.д. № 315

2010

година

О. е определение № 11/05.02.2010 година, постановено по гр.д. № 14/2010 година, с което Смолянският окръжен съд е оставил без уважение молбата на Е. К. Р. от гр. П. за допускане на обезпечение на предявените срещу ответниците С.. А. и М. Р. А. , двамата от гр. Р., два субективно съединени иска, чрез налагане на забрана върху недвижим имот, собственост на ответниците, при режим на СИО, а именно: УПИ ХХІІ-цех за производство и разфасоване на храни, кв. 48 по ПУП на с. Е., община гр. Р., целият с площ 628 кв.м., ведно с построената в имота стопанска постройка ( цех за производство и разфасоване на храни) с площ 234,90 кв.м., при граници на имота: от изток и север – УПИ ХІХ , кв.48, от запад – улична регулация и от юг – УПИ ІХ , кв.48, като неоснователни.

Жалбоподателят Е. К. Р. прави оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и моли същото да бъде отменено, като се допусне исканото обезпечение.

Пловдивският апелативен съд, като провери данните по делото, приема следното:

Предявен е иск от Е. К. Р. против С. А. А. и М. Р. А. с основание чл. 72 от ЗС, при условие на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД. Искът е предявен частично за сумата 25 100 лв., при общо претендирани 74 938 лв. Към исковата молба са приложени 24 бр. касови ордери за предадени от Е. Р. на С. А. парични средства за извършване на подобрения, чиято стойност е претендирана.

С оглед на така приложените касови ордери и другите писмени доказателства към исковата молба, действително както е и приел окръжният съд предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Що се касае до изискването на чл. 391, ал.1 от ГПК, Апелативният съд приема, че с оглед размера на претендираните суми, вероятно осъществяването на правата по решението ще представлява затруднение.

По делото обаче не са представени никакви доказателства относно собствеността на имота по отношение на който се иска възбраната.

Единствено в исковата молба съществуват твърдения за собствеността на този имот, но по делото няма представени доказателства от които би могло да се направи извод, че действително процесния имот е собственост на двамата ответници, което е необходимо условие за да се постанови исканата обезпечителна мярка.

С оглед на изложеното правилно Смолянският окръжен съд е приел, че подадената молба е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо Апелативният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11/05.02.2010 година, постановено по гр.д. № 14/2010 година, с което Смолянският окръжен съд е оставил без уважение молбата на Е. К. Р. от гр. П. за допускане на обезпечение на предявените срещу ответниците С.. А. и М. Р. А. , двамата от гр. Р., два субективно съединени иска, чрез налагане на забрана върху недвижим имот, собственост на ответниците, при режим на СИО, а именно: УПИ ХХІІ-цех за производство и разфасоване на храни, кв. 48 по ПУП на с. Е., община гр. Р., целият с площ 628 кв.м., ведно с построената в имота стопанска постройка ( цех за производство и разфасоване на храни) с площ 234,90 кв.м., при граници на имота: от изток и север – УПИ ХІХ , кв.48, от запад – улична регулация и от юг – УПИ ІХ , кв.48, като неоснователни.

Определението подлежи не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.