ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 90 Година 2010 22.01. Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД състав
На 21.01.2010 год.
в състав Председател Дафинка Гложенска
Членове Севдалин Божиков
Нестор Спасов
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното Севдалин Божиков от
въз. гр. д. 29 по описа за 2010 година
Производството е по реда на чл. 462, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 274 и сл. от същия закон.
Образувано е по частни въззивни жалби на „Б." ООД-София, ул. „Д." № 9, ет.*, ап.* и „С." АД-София, ул. „С." № 2 против определение № 3001 от 06.11.2009 год., постановено по гр.д. № 2684/2009 год. по описа на Окръжен съд-Пловдив. С обжалвания съдебен акт е потвърдено разпределението по изпълнително дело 20098190400743 по описа на ЧСИ 819 Л. М. с район на действие Окръжен съд-Пловдив и присъединените към него изпълнителни дела, предявено на 05.10.2009 год.
Настоящият състав на Апелативен съд-Пловдив намира, че за прецизност следва да се разгледа всяка една от постъпилите жалби, респ. становището на другата страна по нея и последващо произнасяне с общ диспозитив.
По жалбата на „Б." ООД-гр. София.
Жалбоподателят е навел доводи за неправилност на постановения и обжалван съдебен акт в няколко насоки.
На първо място - оспорват се мотивите на съда, с които приема, „че няцигпякятто ня ЯЛО къпху постигнатата на публичната поодан цена е поредността им и за сумите, служещи за удовлетворяване на отделните взискатели". Застъпва теза, че в производството по обжалване на разпределението съдът бил длъжен да провери всички действия на съдебния изпълнител, които намират резултативно отражение в неговия акт. Поради допуснати нарушения на материалния закон в производството по изп. дело № 20098190400743 по описа на ЧСИ 819 Л. М. , на жалбоподателя, който има статут на взискател и е обявен за купувач на недвижимите имоти, предмет на публична продан, било вменено задължение за заплащане на ДДС „в размер на близо 1 000 000 лева". Правният си интерес от обжалване „Б." О. обуславя с два факта: определената за внасяне като ДДС сума била част от общата сума, подлежаща на разпределение между взискателите и неправомерно била вменена като задължение на един от тях, с което се накърнявали правата му. На второ място - ограничението, което чл. 435, ал. 1 от ГПК въвежда за обжалване, лишавало от възможност жалбоподателя да „изрази несъгласието си с неправомерните действия на ЧСИ", които намирали краен резултат в изготвеното разпределение.
На второ място - в обжалваното определение съдът не бил разгледал и не се бил произнесъл по съществен материално-правен въпрос, с който е сезиран - дължи ли се ДДС върху „продажбата на подобект Б. 7 от обект „Ж.", находящ се в гр. П., бул. „Източен", жк „Т.". Според жалбоподателя предмет на публичната продан било право на строеж върху всички обекти, намиращи се в подобект Б. 7, а съгласно чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗДДС прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, включително и право на строеж, се смятала за освободена доставка, която не се облага с ДДС.
Аналогични доводи се излагат и при публичната продан на два поземлени имота, находящи се в с. М., местността „Г." и построените върху тях сгради. Земята в с. М. не била урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, поради което същата представлявала освободена доставка съгласно чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС. Изградените върху нея сгради - предмет на публичната продан, не били нови по смисъла на § 1, т. 5, б. „б" от ДР на ЗДДС, поради което и на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС продажбата им била освободена от облагЗнвеьрди се, че „ЧСИ не е изпълнил коректно задълженията си и не е изследвал статута на земята и сградите, предмет на извършените от него публични продажби, за да отдели подлежащите на облагане с ДДС обекти от тези, чиято продажба е освободена от облагане с данък", а окръжният съд по един недопустим начин бил санирал противозаконните действия на публичния изпълнител с аргумент за необжалваемост на извършеното от него разпределение в частта за ДДС.
На трето място - развиват се доводи, оспорващи тезата на ЧСИ Л.
М. пеем. нейното поттч-кпжляргятгр » mathdhto ^^т^„-----------------------------------------------------------------------------------------
или не, тъй като ролята му била само на администратор на публичното вземане за ДДС, което го задължава да начисли данъка".
Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение, с което е потвърдено разпределение от 05.10.2009 год. на ЧСИ Л. М. и постановяване на нов съдебен акт по същество на спора, с който се отмени издаденото от съдебния изпълнител разпределение в обжалваната му част.
Настоящият състав на Апелативен съд-Пловдив намира, че изводът в обжалвания съдебен акт „начисляването на ДДС върху достигнатата на публичната продан цена е обстоятелство ирелевантно за производството", за неправилен, като съображенията за това са следните :
При изготвяне на разпределението съдебният изпълнител е длъжен правилно и законосъобразно да формира общ размер на подлежащите на плащане от купувача суми, които впоследствие ще се разпределят между взискателите. Това означава, че при облагаеми сделки в цената им следва да бъде включен и дължимия данък добавена стойност, тъй като чл. 131 от ЗДДС предвижда в случаите на публична продан по реда на 1 ПК и когато длъжникът е регистрирано по данъчния закон лице, съдебният изпълнител в срок 5 дни от получаване пълната цена по продажбата, да преведе дължимия данък от продажбата по банковата сметка на компетентната териториална дирекция на НАП, в която длъжникът е регистриран. Неправилни действия на съдебния изпълнител в тази насока могат да доведат до увреждане правата на взискателите в изпълнителното производство, тъй като остатъкът от сумата - след внасяне на ДДС, подлежи на разпределение между тях с цел удовлетворяване на притезанията им. Изводът, който съставът прави е, че освен определяне на привилегировани и хирографарни кредитори, разпределяне на сумата от продажбите между тях и т.н., предмет на проверка от страна на съда е и правилното формиране на цената, която определения за купувач следва да заплаВи.процесния случай ЧСИ Л. М. е определила за всеки обект, предмет на публична продан, цена „с" и „без" ДДС. В обжалваното „Разпределение по чл. 495 във връзка с чл. 460 от ГПК" по същия начин са посочени цените на всички обекти, за които е обявен като купувач „Б." ООД. В раздел IV съдебният изпълнител е посочил, че „обявеният за купувач взискател „Б." О. следва да внесе по сметката на съдебния изпълнител цялата предложена
цена..... както следва /изброяват се всички обекти на публичната продан
при посочване на цената им „с" и „без" ДДС/. По този начин е определена и общата сума за разпределение - 10 364 200 лв. без ДДС/12 437 040 лв. с ДДС. Настоящият състав приема, че ЧСИ Л. М. /с помощта на експерти/ правилно е определила данъчната основа, която е и цена на всеки един недвижим имот, респ. правото на строеж при подобект Б. 7 от обект „Ж." и е посочила същата кяпиянтно - r зависимост от това пали вьпху нея пол лежи ла се начислява продажби, които съобразно чл. 45 от ЗДДС са освободени доставки и не подлежат на облагане с този данък. Твърди се още, че „ЧСИ не е изпълнил коректно задълженията си и не е изследвал статута на земята и сградите, предмет на извършените публични продажби, за ад отдели подлежащите на облагане с ДДС обекти от тези, чиято продажба е освободена от облагане с данък".
В частната жалба са посочени два обекта, които според „Б." О. са освободени от облагане с данък, но неправилно съдебният изпълнител му е вменил такова задължение: Блок 7 от обект „Ж.", който е с 37 % на завършеност съобразно Удостоверение № 308/13.12.2007 год. на Община-Пловдив и продажба на два поземлени имота, находящи се в с. М., местността „Г.", ведно с построените върху тях сгради.
Настоящият състав на Апелативен съд-Пловдив не може да приеме направените оплаквания за незаконосъобразност в действията на ЧСИ Л. М. , като съображенията за това са следните :
Д. чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗДДС предвиждат при прехвърляне на ограничени вещни права върху земя, вкл. и право на строеж, сделките да се считат за освободена доставка.чредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка до момента на завършване в груб строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. В § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ е дадена легална дефиниция на понятието „груб строеж" /сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи/, а за изясняване на данъчното третиране по ЗДДС във връзка с правото на строеж следва да се има предвид и чл. 181 от ЗУТ.
Видно от съдържанието на обжалваното разпределение по-голяма част от обявените за публична продан обекти са били завършени в груб вид и това изрично е отразено от съдебния изпълнител М. В посочения от жалбоподателя случай частният съдебен изпълнител е определил правилно за продажба „Право на строеж върху всички обекти, намиращи се в подобект Б. 7 от О. „Ж." и е съобразил това свое решение с акт на Община-Пловдив, удостоверяващ 37 % на завършеност, т.е. изпълнил е коректно задълженията си. Определената цена е „с" и „без" ДДС, но от това не следва автоматично, че обявеният за купувач „Б." О. следва да внесе по-високата - тази с включен в нея данък добавена стойност. Цената с ДДС се дължи само ако доставката не е от кръга на освободените, защото принципът е: данъкът е изискуем от регистрирано по ЗДДС лице - доставчик по облагаема сделка. След като чл. 45, ал. 2 от ЗДДС определя прехвърлянето на право на строеж за освободена доставка, то съдебният изпълнител не се явява „доставчик по облагаема сделка" и не може да изисква от оппепепения тя k-vovrqu мппашшт ллп — сгради, е свързано според жалбоподателя с нарушение на чл. 45, ал. 1 във връзка с чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС. Земята, предмет на публична продан, не представлявала урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, а изградените върху нея сгради, също предмет на публичната продан, не били нови-съгласно § 1, т. 5, б. „б" от ДР на ЗДДС и това от своя страна ги освобождавало от ДДС.
Твърденията на жалбоподателя не са подкрепени от доказателства, поради което не могат да се възприемат от състава. Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, т.е. в тежест на жалбоподателя „Б." О. е било да представи съответните доказателства, обуславящи тезата му за недължимост на данък добавена стойност при процесната публична продажба, поради наличие на визираните от закона причини.
Горната фактическа обстановка, с направените въз основа на нея правни изводи, води до заключение, че въззивната жалба на „Б." ООД-гр. София е неоснователна и недоказана, поради което следва да се остави без уважение.
По жалбата на „С." АД-гр. София.
С тази жалба се атакува съдебният акт „само в частта на разпределението, в която като присъединен кредитор на длъжника по делото е включено дружеството „Б." ООД". Изложени са подробни мотиви за неправилност на обжалваното определение - в тази му част, като се иска неговата отмяна в обжалваната част, респ. отмяна на изготвеното разпределение от ЧСИ Л. М. „само в частта му, в която „Б." О. фигурира като взискател на „Р." ООД. Настоящият състав на Апелативен съд-Пловдив намира, че жалбата е допустима, тъй като е от страна в изпълнителното производство -привилегирован ипотекарен и заложен кредитор, която има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество тя е неоснователна, като съображенията за това са следните :
К. при изпълнение на парични притезания в разпределението
участва привиден кредитор, при конкуренция с него, останалите
кредитори могат да се окажат със затруднени вземания. За да съхрани
интересите им законодателят е предвидил отрицателен установителен иск,
по който взискателят може да се позове на всякакви факти, които
изключват, унищожават или погасяват оспорваното притезание или ако
един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг
кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника, а не да
обжалйюбншшнашвдеберйдашга^ в тази насока,
така и по отношение на предходно произнасяне на съда по правилност на акт на съдебния изпълнител, с който „Бизнес парк М. О. е присъединен като взискател в производството по изп. дело 20098190400743 по описа на ЧСИ 819 Л. М. , които се възприемат и споделят изцяло от настоящия състав. Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3001 от 06.11.2009 год., постановено по гр.д. № 2684/2009 год. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател