ГАЛИНА АРНАУДОВА

като разгледа докладваното от съдията А. ч.гр.д. № 295/2010 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от А. Д. против определение от 12.02.1010 г., постановено по гр.д. № 408/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - XIV състав. Жалбоподателят твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и нарушаване на съществени процесуални правила по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови ново правилно и законосъобразно определение.

Ответникът по частната жалба „Е." ЕАД -Пловдив счита, че тя е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Изп.д. № 20099270400555 по описа на частен съдебен изпълнител В. А. с per. № 827 и с район на действие района на Пловдивския окръжен съд, първоначално под № 6267/2002 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба при Пловдивския районен съд и впоследствие преобразувано под горния номер, е било образувано по молба на „Т." ЕАД - Пловдив против А. Д. и въз основа на изпълнителен лист от 11.06.2002 г. по гр.д. № 2195/2002 г. по описа на Пловдивския районен съд - V гр.с, по силата на който А. Д. е осъден да заплати на „Т." ЕАД - Пловдив сумата 1 068,87 лв. неплатена топлинна енергия за периода 01.10.1997 г. -30.04.2002 г., 369,13 лв. обезщетение за забава за периода 01.10.1997 г. -17.05.2002 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2002 г. до окончателното изплащане, и 28,76 лв. разноски по делото.

Видно от приложеното копие от посоченото изпълнително дело, нито от държавния, нито от частния съдебен изпълнител не е бил извършван запор върху вземания на Д. от трето лице от пенсия или заплата, макар по инициатива на взискателя да е събирана информация в тази насока, поради което следва да се приеме, че подадената жалба в тази част е без предмет и като такава е недопустима.

Що се отнася до жалбата в частта, в която се обжалват неправилните действия на частния съдебен изпълнител поради това, че не е прекратил изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, съдът намира, че по принцип този отказ на съдебния изпълнител не подлежи на обжалване по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

От една страна в цитираната разпоредба са посочени изчерпателно хипотезите, при които страните и участниците в изпълнителното производство могат да обжалват действията на съдебния изпълнител, като в тях не е включен отказ за прекратяване на производството.

От друга страна съдът счита, че с това действие на съдебния изпълнител не се засяга правото на защита на жалбоподателя, като евентуалната негова неправилност би рефлектирала върху бъдещите действия на съдебния изпълнител по делото, при обжалване на които би се извършила проверка и на правилността на този отказ.

Аргумент в тази насока е и TP № 47/1965 г. на ОСГК на ВС, посочено от самия жалбоподател, според което при наличие на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона и не е необходимо да бъде издадено постановление от съдебния изпълнител за това, а издаденото такова има само установително действие.

Съвсем отделен е въпросът, че от изпратеното копие от посоченото изпълнително дело, не се установява Д. да е отправял искане до частния съдебен изпълнител за прекратяване на производството поради неизвършване от взискателя на изпълнителни действия по делото в продължение на две години, както и да съществува изричен или мълчалив отказ на съдебния изпълнител по него.

Предвид характера на производството настоящият състав не следва да обсъжда наведените в частната жалба твърдения за неправилност на определението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното производство, както и да се произнася по искане за спиране на самото изпълнително дело.

На база на гореизложените правни изводи съдът приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а частната жалба против него е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника разноски под форма на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. П. Д. от с. Р., Пловдивска област, ул. „4-та" № 3, ЕГН, частна жалба вх. № 4838/25.02.2010 г. против определение от 12.02.1010 г., постановено по гр.д. № 408/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - XIV състав.

ОСЪЖДА А. П. Д. от с. Р., Пловдивска област, ул. „4-та" № 3, ЕГН, да заплати на „Е." ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В." № 236, сумата 100,00 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. ¹ ,-' 2. I