ОПРЕДЕЛЕНИЕ 303

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. ПЛОВДИВ 09.03.2010 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 09.03.2010 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН БОЖИКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ

ГАЛИНА АРНАУДОВА

като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ ч.т.. дело № 267 описа на ПАС за 2010 г., установи следното:

Производство по чл. 274 от ГПК вр. с чл. 396 от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от „Р. 98'' А. , гр. К. частна жалба против постановеното по т. дело № 42 от 2010 на Кърджалийския окръжен съд на дата 08.02.2010 г. определение № 111, с което е отказано допускане на обезпечение чрез СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО № 439 /09 г. по описа на ЧСИ с per. №812 на предявените по делото от жалбоподателя против О. К. отрицателни установителни искове за недължимост на суми присъдени с определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч. гр. д. № 165 от 2008 г. на Кърджалийския районен съд, както следва:

за 25 100 лв. от общо дължимите 395 583, 95 лв. представляваща невнесени вноски по чл. 10.2 и чл. 10.3 от договор за продажба на 80 % от капитала на „Т." ООД за периода на 01.08.2000 г.-ОГ08.2007 г..

за 1/50 от присъдените 20 894, 84 лв. или за 417, 90 лв. представляващи лихва върху главницата на основание чл. 10.3 от договора за периода от 04.04.2002-26.02.2008 г. и

за 25 100 лв. част от сумата от 170 564, 21 лв. -лихва за забава върху неплатени вноски на основание чл. 28 от договора за периода от 04.04.20002 до 26.02.2008 г.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на определението, поискана е отмяната му и допускане на обезпечението.

Ответникът в настоящето производство не е изразил становище по жалбата..

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието на делото, по което същият е постановен намери за установено следното:

На дата 03.02.2010 г. в Кърджалийския окръжен съд е постъпила изходяща от „Р." А. искова молба против О. К. . В обстоятелствената част на същата са изложени твърдения за постановено по ч. гр. д. № 165 от 2008 г. на Кърджалийския районен съд на основание 237, буква" В" от ГПК (отм.) определение № 104 от 25.03.2008 г., с което ищецът е осъден да заплати на ответника суми дължими по приватизационен договор за продажба на 80 % от капитала на „Т." ООД от 17.12.199. г., както следва:

395 583, 95 лв. представляваща невнесени вноски по чл. 10.2 и чл. 10.3 от договор за продажба на 80 % от капитала на „Т." ООД за периода на 01.08.2000 г.-01.08.2007 г.,

20 894, 84 лв. представляващи лихва върху главницата на основание чл. 10.3 от договора за периода от 04.04.2002-26.02.2008 г. и

170 564, 21 лв. -лихва за забава върху неплатени вноски на основание чл. 28 от договора за периода от 04.04.20002 до 26.02.2008 г.

Споменава се, че на основание това определение има издаден изпълнителен лист за тези суми, който от своя страна е станал повод за образуване на изп. дело № 438 от 2009 г. по описа на ЧСИ Р. С. с per. №812.

С. в обстоятелствената част на исковата молба са излагат множество твърдения за извършени плащания по този договор и на тази база се прави заключение за пълна НЕДЪЛЖИМОСТ на сумите предмет на определението и издадения изпълнителен лист.

Независимо от твърдението за пълна липса на задължение за плащане пред съда са отправени искания да се признаване за установено по отношение на О. К. , че не се дължат част от така описаните суми, както следва:

Отправено и искане за обезпечаване на тези искови претенции, чрез спиране на изп. дело № 438 от 2009 г., по което на основания изменение на ЗПСПК били предприети действия по възбрана на имущество собственост на приватизираното дружество изразяващи се в опис на търговски комплекс „З." и насрочване на публичната му продан. Относно обезпечителния интерес се излагат твърдения, че с проданта ще се накърнят правата на ищеца, който по силата на приватизационния договор притежавал 80 % от капитала на дружеството.

Към исковата молба са приложени копия от определението по ч. гр. д. № 165 от 2008 г.., копие от издадения изпълнителен лист, документи удостоверяващи наличието на изп. дело и предприети действия по същото, договор за приватизация и доказателства за извършено плащане.

С определение № 101 от 03.02.2010 г. съдът е оставил без уважение това искане с мотиви, че тъй като предмет на делото са отрицателни установителни искове не може да се приеме, че за ищеца ще е невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по решението при условие, че не се касае за осъдителни претенции.

На второ место е изразено становище, че липсват доказателства, че изп. дело № 438 от 2009 г. е образувано на база изп. лист издаден по ч. гр. д. № 165 от 2008 г.

На трето место е посочено, че изпълнението е насочено срещу имущество на трето лице и липсвала обезпечителна нужда.

На дата 08.02.20010 година от страна на ищеца е постъпила нова молба по делото за обезпечаване на иска. В нея се излагат доводи, че в исковата молба е сгрешен номера на изп. дело-той е 439 от 2009 г. на същия ЧСИ, а не 438, като в тази връзка са представени и писмени доказателства изходящи от ЧСИ. Досежно обезпечителната нужда е споменато, че с продажбата на имуществото на третото лице, ще намалее имуществото на същото, което от своя страна ще се отрази на намаляването на капитала и поминала на дяловете притежавани от ищеца.

С определение от 08.02.2010 г. под №111 първоинстанционния съд отново е оставил без уважение искането за обезпечение.

Основанията за отказ са същите, като вече е отпаднал довода за липса на връзка между изпълнителното дело и обсъждания по-горе изпълнителен лист.

Недоволен от това определение ищецът е подал жалбата станала повод за образуване на настоящето дело. В него са изложени подробни съображения за наличие на обезпечителна нужда свързани с доводи, че намаляване на имуществото на дружеството ще се отрази на стойността на дяловете на отделните съдружници. Съответно е посочено, че обезпечителната нужда произтичала и от начина, по който съдебния изпълител осъществявал публичната продан.

С оглед преценка законосъобразността на това определение е нужно да се посочи, че в нормата на чл. 391 от 1 IIK. е казано, че обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то:

а) ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или

б) ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД.
Анализът на споменатите разпоредби на ГПК и факта, че при обезпечителното производство

се ограничават правата на трето лице води до извод, че в него съдът на първо место дължи преценка за допустимостта на исковата претенция. Това е така по простата причина, че с него се цели да се обезпечи ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВА по едно съдебно решение, а такова ще е налице само ако исковата претенция е допустима и редовна.

На второ место при формиране на извод за допустимост следва да се даде отговор на въпроса за наличието на обезпечителна нужда т.е. дали ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението без обезпечение.

На трето место се дължи преценка за вероятната основателност на исковата претенция. Тя се извършва на база изложените обстоятелства в исковата молба и доказателствата представени към нея.

На последно место следва да се даде отговор и на въпроса е или не е налице нуждата от гаранция. Такава не следва да се определя в случаите, когато представените писмени доказателства са ДОСТАТЪЧНО УБЕДИТЕЛНИ. В хода на тази логика следва заключение, че съдът е задължен да определи гаранция при вероятна основателност на исковата претенция на база изложените обстоятелства за предявяване на същата и при липса на достатъчно убедителни доказателства към исковата молба.

В случая от съдържанието на исковата молба и представените с нея доказателства е безспорен извода за допустимост на исковата претенция и редовност на самата искова молба.

По интересно стоят нещата по отношение на въпроса за наличието на обезпечителна нужда. Безспорно е в случая, че ищецът не следва да предявява осъдителни претенции при условие, че се оспорва наличието на задължение установено в производство по чл. 237 буква „В" от ГПК(отм.) т.е. единствения начин за защита е предявяване на отрицателен установителен иск.

Пътят за обезпечаване на същия (за защита на евентуално признатите по него права) действително е спиране на изпълнителното дело. Това за състава на ПАС при твърдение в обстоятелствената част на исковата молба за пълна липса на задълженията предмет на изп. лист ще е възможно т.е. ще се явява адекватна обезпечителна мярка ако са предявени отрицателни установителни искови за пълната недължимост на сумите, а не частични такива. Формално погледнато частичните претенции са основание за спиране на изпълнителното дело до техния размер. В процесния случай това не ще защити правата на ищеца, който свързва същите с извършване на публична продан на имущество на трето лице. Това е така тъй като частичното спиране не ще е пречка за продължаване на изпълнителните действия (проданта) за останалия и то огромен размер на задължението. Това от своя страна прави искането за обезпечение неоснователно. Такъв е и крайния извод на първоинстанционния съд, което налага обжалваното определение да бъде потвърдено.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 42 от 2010 на Кърджалийския окръжен съд на дата 08.02.2010 г. определение № 1 11, с което е отказано допускане на обезпечение чрез СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО № 439 /09 г. по описа на ЧСИ с per. №812 на предявените по делото от

„Р." А. , гр. К. против О. К. отрицателни установителни искове за недължимост на суми присъдени с определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч. гр. д. № 165 от 2008 г. на Кърджалийския районен съд, както следва:

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.