ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 312 В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. ПЛОВДИВ 09.03.2010 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 09.03.2010 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН БОЖИКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ

ГАЛИНА АРНАУДОВА

като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ ч. т. дело № 225 описа на ПАС за 2010 г., установи следното:

Производство по чл. 274 от ГПК вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Делото е образувано по повод изходяща от ..XИПО АЛПЕ-АДРИЯ ЛИЗИНГ" ООД, гр. София, бул. „Гоце Делчев", бл. 22 частна жалба против постановеното на дата 21.01.2010 г. по гр. дело № 161 от 2008 г. по описа на Хасковския окръжен съд определение, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „АБ" АД, гр. Хасково сумата от 18 500 лв. направени по делото разноски - платено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на определението, иска се неговата отмяна и оставяне без уважение на искането за присъждане на разноски, а евентуално намаляване на същите поради прекомерност.

Ответникът в настоящето производство е взел становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът след като се запозна с данните по делото намери за установено следното: На дата 30.06.2008 г. в Хасковския окръжен съд е постъпила изходяща от ..XИПО АЛПЕ-АДРИЯ ЛИЗИНГ" ООД, гр. София искова молба насочена против „АБ" АД, гр. Хасково. В петитума на същата се е съдържало искане да се признае за установено между страните, че ответникът дължи сума представляваща дадено в полза на ищеца обезпечение за изпълнение на задълженията на „ СТРОЙ МОНТАЖ" ЕООД по договор за финансов лизинг и съответно е отправено искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 евро.

По повод на тази искова молба е било образувано гр. дело № 161 от 2008 г., като производството по същото е продължило до 11.11.2009 г.. Извършвана е размяна на книжа, исковата претенция е оставян без движение, провеждани са съдебни заседания и т.н. Последното такова е било на 02.11.2009 г., когато е бил даден ход на устните състезания, в които всяка от страните и изложила своите виждания по правния спор и е поискала присъждане на разноски. Съответно на дата 11.11. 2009 г. е постановено определение, с което е било отменено определението за даване ход на устните състезания и делото е било прекратено поради недопустимост на исковите претенции. В този съдебен акт не е било извършено произнасяне по претенциите за разноски.

По тази причина от страна на ответника с оглед разпоредбите на чл. 248 от ГПК е поискано присъждане на такива. Съдът е изпратил препис от молбата на ищеца и съответно на дата 21.01.2010 година е постановил определение, с което на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК е осъдил ищецъът да заплати на ответника сумата от 18 500 лв.

Същата видно от мотивите на определението представлява платено адвокатско възнаграждение, за което е прието, че се удостоверява с фактура № 6 от 15.12.2008 г. приложена на стр. 103 от делото.

В частната жалба станала повод за образуване на настоящето дело са изложени множество възражения за липса на основание за присъждане на разноски тъй като плащането дало основание за прекратяването било извършено след завеждане на делото т.е. ответникът бил станал причина за започване па съдебния спор. От друга страна са изложени твърдения за липса на доказателства за плащане и респективно е направено и възражение за прекомерност на разноските.

С оглед преценка законосъобразността на жалбата е нужно да се спомене, че в разпоредбите на чл. 78 от ГПК се говори за ЗАПЛАТЕНИ такси, разноски, възнаграждение за адвокат. Това води до извод, че основание за присъждане ще е налице едва след наличие на доказателства за ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ. Едва тогава ще е необходимо и обсъждане на въпроса налице ли са предпоставките на чл. 78, ал. 4 от ГПК т.е. кой е станал причина за завеждане на делото и дали е налице прекомерност на разноските.

В случая, както се спомена но- горе изводът за дължимост на разноски (адвокатско възнаграждение) е направен на база намиращата се на стр. 103 от делото на ХОС, фактура № 6 от 15.12.2008 г. В същата се съдържат данни за наличието на сключен между адвоката и ответника договор за правна помощ и за размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Не се съдържат данни за плащане на същото при условие, че се посочва, че следва да бъде извършено по сметка на адвоката. Това води до извод, че формирането на извод за извършено плащане може да се направи на едва при представени от ответника доказателства( платежни нареждания, вносни бележки) установяващи внасяне на сумата по адвокатската сметка. Такива по делото липсват, като тяхната липса се признава и в отговора по настоящата частна жалба.

Казаното води до извод, че по делото не е установено извършването на РАЗХОДИ ЗА ПЛАЩАНЕ НА АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ от страна на ответника в размер на 18 500 лв. По тази причина съставът на ПАС намира, че искането за осъждане на ищеца да плати на ответника тези разноски е неоснователно. Това от своя страна налага отмяната на обжалваното определение и постановяване на друго такова, с което искането да се остави без уважение.

Водим от казаното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановеното на дата 21.01.2010 г. по гр. д. № 161 от 2008 г. по описа на Хасковския окръжен съд определение, с което ..XIII10 АЛПЕ-АДРИЯ ЛИЗИНГ" О. , гр. С., бул. „Г.", бл.* е осъден да заплати на „АБ" А. , гр. Х. сумата от