ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Пловдивският апелативен съд, ІІ гр.състав в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ГАЛИНА АРНАУДОВА
като разгледа ч.гр.д. № 220 по описа за 2010г. докладвано от съдия Дандарова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 122 ГПК.
В Старозагорският окръжен съд е постъпила искова молба на 14.08.2009г. с ищец”Т.” ЕАД с. К., област С. и ответник ”С.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., район Л. ,п.к.1421, ул.”. № 14 ут.1 ап.* с която на осн. чл. 49 ЗЗД се претендира сумата 76 949.73 лв., от която 65 489 лв. обезщетение за виновно причинени имуществени вреди в размер на непризнатия данъчен кредит, ползван от ищеца в размер на изплатения от него ДДС по 12 бр. Фактури с доставчик ответника и сумата 11 460.73 лв. начислена лихва върху ползвания и непризнат данъчен кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Образувано е т.д.473/2009г. по описа на Старозагорския окръжен съд, прекратено и изпратено на гражданска колегия при същия съд по компетентност при която е образувано гр.д. № 1187/2009г. С определение № 116 от 22.12.2009г. производството по делото отново е прекратено и делото изпратено по подсъдност на Старозагорския районен съд, като родово компетентен. Прието е , че е налице обективно съединяване на искове по всяка една от фактурите, за платената лихва и по чл. 86 ЗЗД, всеки от който е под 25 000 лв. и по правилата на чл. 104 т.4 ГПК са подсъдни на районния съд като първа инстанция.
Р. съд гр. С. е образувал гр.д. № 1089/2010г., повдигнал е препирня за подсъдност, като е прекратил производството по делото. Твърди, че от обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че се претендира обезщетение за имуществени вреди, причинени от служители на ответното дружество, въз основа на ревизионен акт № 9900029/14.05.2007г.с който данъчният орган не е признал правото на данъчен кредит на ищеца в размер на 65 489 лв., ползван от него в размер на заплатения ДДС и начислена и платена лихва в размер на 11 460.73 лв., които суми са заплатени на държавата, въз основа на ревизионния акт. Следователно не се претендира плащане по отделни фактури, за да е налице обективно съединяване на искове, а е налице претенция за едно общо обезщетение за множество вреди, поради което родово компетентен да го разгледа е окръжният съд.
По повод повдигнатата препирня за подсъдност, съдът намира следното:
Действително се претендират имуществени вреди, изразяващи се в отказано с ревизионен акт право за приспадане на данъчен кредит- заплатен от ищеца ДДС по 12 бр. Фактури. По всяка една от фактурите тегления от ищеца данъчен кредит, отказан в последствие за приспадане на ищеца и върнат от него на държавата е под 25 000 лв. От изложените в исковата молба фактически твърдения и формирания въз основа на тях петитум става ясно, че ищецът твърди, че те са в резултат на бездействието и неизпълнение на законови задължения от страна на длъжностни лица на ответника да предоставят на ревизиращите органи по приходите исканите от тях документи и да им осигурят достъп до помещенията в които се съхраняват. Следователно твърдението е, че в резултат на съответното неправомерно поведение на длъжностни лица на ответника се е стигнало до издаване на ДРА, който е определил размера на вредите и пряко ги е причинил в патримониума на ищеца с разпореждането да внесе непризнатия данъчен кредит и лихвата. Или твърди се едно общо противоправно поведение довело до издаване на ДРА, а не множество противоправни поведения свързани със всяка фактура поотделно, което води до правния извод, че е налице предявен иск по чл. 49 ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 ЗЗД, а не няколко обективно кумулативно съединени искове, произтичащи от непризнат кредит по отделните фактури.
При предявяване на иск по чл. 49 ЗЗД в размер на 76 949.73 лв. родово компетентен съд, съобразно нормата на чл. 104 т.4 ГПК е окръжен съд гр. С. на който следва да се върне делото за извършване на съдопроизводствени действия по него.
По изложените съображения,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
РОДОВО КОМПЕТЕНТЕН да разгледа обективно съединените искове на „Т” с. К., обл.* против „С” ЕООД гр. С. по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД в размер на 76 949.73 лв.и иск по чл. 86 ЗЗД е Старозагорския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: