ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ,235 Година 23.02.2010 Град Пловдив

АПЕЛАТИВЕН СЪД Състав Втори

На 23.02.2010 г.

В закрито заседание в състав Председател Дафина Гложенска

Членове Севдалин Божиков Иван Ранчев

Секретар Прокурор

Като разгледа докладваното от Д. Г.

дело номер ч.т.198 по описа за 2010 Година

Производството е по чл. 274 , ал.1 , т.2 от ГПК във връзка с чл. 396 от ГПК.

Обжалвано е определение № 2269/10.12.2009г. , постановено по т.д. № 864/2009г. по описа на Пловдивски окръжен съд , ТО, XIIIc, с което се отхвърля молбата на „Е." ООД-гр. Пловдив за допускане на обезпечение на бъдещ иск против Е. А. Н. и Р. Н. П., от гр. П. за заплащане солидарно на сумата 626 194 лв. представляваща вредажоято същите като управители са причинили на дружеството-молител за периода от 15.05.2008г.-30.11.2009г. ,чрез запор на притежаваните от Е. А. Н. 40 дружествени дяла от капитала на дружеството „В." -ООД-гр. Пловдив, представляващи 40 % от капитала му, като неоснователна.

Недоволен от определението е останал молителят ,който обжалва определението и моли да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго такова , с което да се допусне исканото обезпечение. Излага пространни писмени съображения.

Ответниците по частната жалба не дават отговор е не вземат становище.

Пловдивският Апелативен съд , търговско отделение , втори състав като провери обжалвания съдебен акт , обсъди направените в частната жалба оплаквания и приложените по делото писмени доказателства и на основание чл. 278 от ГПК приема за установено следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК , подадена от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С молбата си вх. № 28406/09.12.2009г. , молителят „Е." -О. гр. П. е поискал да се допусне обезпечение на бъдещ иск против ответниците Е. А. Н. и Р. Н. П. от гр. П. за заплащане солидарно на сумата 626 194 лв. , представляваща вреда ,която същите като управители са причинили на дружеството за посочения период от 15.05.2008г. - 30.11. 2009г.,чрез налагане запор върху притежгаваните от Е. Н. 40 дружествени дяла от капитала на „В." О. -гр. Пловдив,представляващи 40 % от капитала му . Към молбата са приложени писмени доказателства.

Първоинстанционният съд е разгледал искането, обсъдил е в мотивите си приложените писмени доказателства и приел за установено ,че молбата е неоснователна. Бъдещият искдака както е описан в молбата, е с правно основание чл. 145 от ТЗ и се цели ангажирането на солидарна отговорност на двамата ответници. Факта обаче на фактическо съжителство между двамата не е основание за тяхната солидарна отговорност. Вредите ,които ще се претендират са от дейността им като управители на дружеството,но периодите са различни. Това води до разделна отговорност,която следва да бъде конкретизирана. Правилно съдът е отбелязъл ,че се иска обезпечение само досежно иска против ответника Е.Н,. а това е недопустимо . Констатираната нередовност на бъдещия иск не може да бъде разглеждана в това производството,но това от своя страна води до липсата на убедителни писмени доказателства в подкрепа на неговата евентуална основателност,съгласно разпоредбата на чл. 391 от ГПК. Ето защо правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение.

Пред настоящата въззивна инстанция се правят същите оплаквания, които са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд и не следва отново да се повтарят. Нови доказателства не се сочат . Аргументите в частната жалба относно