РЕШЕНИЕ

Въззивно гр.д. номер 4.194 описа за 2010 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.396

от ГПК.

Обжалвано е определение № 60/12.01.201 Ог. , постановено по т.д. № 11/201 Ог. по описа на Пловдивски окръжен съд, ТО, ХШс.,с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск. Съдът е приел ,че са налице предпоставките на чл. 391 ,ал. 1 , т. 1 във връзка с hj 1.395, ал.1 от ГПК- убедителни писмени доказателства, сочещи за евентуална основателност на предявените искове. Налице е и обезпечителна нужда ,тъй като вземането на паричната сума е в голям размер и съществува опасност да се затрудни изпълнението на евентуално положително решение. Приел е също така ,че посочените обезпечи гелни мерки по чл. 397 , ал.1 , т.1 и т.2 от ГПК са подходящи.

Недоволен от определението е останал ответника по иска,"В."-О. гр. П.,който обжалва определението и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Излага подробни мотиви.

Ответника по частната жалба „Допи MlГ О. гр. П. оспорва същата и моли да се остави без уважение , а определението ,с което е допуснато обезпечение да се потвърди. Излага подробни мотиви.

Пловдивският Апелативен съд, търговско отделение, втори състав като провери обжалвания съдебен акт,обсъди направените в частната жалба оплаквания, възраженията на другата страна и приложените по делото писмени доказателства приема за установено следното:

Частната жалба е постъпила в срок , подадена е от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

С молбата си вх. № 608/11.01.201 Ог. , молителят „Д."-О. гр. П.,чрез управителя си М. П. И. е поискал да се допусне обезпечение на бъдещ иск,като твърди ,че е доставил на ответника торове и посеви по 6 бр. фактури от 2006г. до 2008г. , на обща стойност 276 416.00лв. с ДДС. Към молбата са приложени копия от фактурите и препис извлечение от аналитичния регистър за клиенти. Съдът е приел,че е налице обезпечителна нужда,иска е вероятно основателен и посочените обезпечителни мерки са подходящи/частично/,като е наложил възбрана върху три недвижими имоти ,собственост на ответника и запор върху банковите сметки на ответника в посочените поименно 13 банки до размера на исковата сума - 276 416 лв. Издадена е и обезпечителна заповед.

Видно от приложеното запорно съобщение на ЧСИ Кр. Д. ,рег. № 818, с район на действие ОС Пловдив до Банка П. България АД е наложен запор върху сметките на длъжника ,до размера на сумата 276 416 лв.,с дата 25.01.201 Ог. Частната жалба е постъпила на 27.01.201 Ог. ,т.с. в срок.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Целта на обезпечителното производство на бъдещ иск е да се охранят интересите на ищеца,когато за него ще се затрудни или ще бъде невъзможно да осъществи правата си по едно евентуално положително решеиие,при наличието на предпоставките конкретизирани в чл. 391 от ГПК. При посочване на обезпечителните мерки законодателят е дал възможност за избор на най-подходящата, съгласно чл. 397 от ГПК. При преценка на всички тези обстоятелства,съдът е длъжен да съобрази обаче и интересите на другата страна. В конкретния случай ответникът е оспорил копията от представените фактури и това е така , тъй като са издадени от ищеца,!ie са подписани от представител на ответника и са изпратени по пощата. От приложеното извлечение от аналитичния регистър се установява ,че между страните съществуват трайни търговски отношения. Голямата част от задълженията са платени,следователно задълженията по тези фактури са спорни. Но този въпрос ще се разглежда в исковото дело. Следователно налице е обезпечителна нужда и следва да се допусне исканото обезпечение на бъдещ иск.

При определяне на обезпечителните мерки обаче съдът не е отчел всички обстоятелства. Подходяща е такава мярка,която е подкрепена с убедителни писмени доказателстважоято ще осигури евентуално плащане по постановено положително решение,но не и да причини на ответника непосредствени вреди,ако обезпечението е неоснователно. В конкретния случай допуснатото обезпечение : възбрана върху три недвижими имота ,. на ответника е подходяща мярка по смисъла на чл. 397 ,ал. 1 ,т. 1 от ГП О. това по делото не са представени и оценки на същите,за да се установи тяхната стойност към момента.

Налагането на запор върху сметките на ответника и то в 13 банки по тяхната поредност е неподходяща мярка по смисъла на чл. 397 от ГПК. И двете страни в спора са търговски дружества. Блокирането на такава голяма сума в банката ще наруши търговската дейност на всеки търговец,ще го затрудни в неговата ежедневна работа,а това води и до настъпването на евентуални непредвидени вреди. Ето защо настоящият състав на въззивния съд приема, че в случая следва да се отмени определението като неправилно в частта,с която е допуснато обезпечение чрез налагане запор върху банковите сметки на ответника и да остане само обезпечението : налагане възбрана върху посочените три недвижими имота на ответника. Това обезпечение е достатъчно да осигури осъществяването и изпълнението на едно бъдещо положително решение.

По изложените мотиви и на основание чл. 278 от ГПК Пловдивският Апелативен съд , търговско отделение , втори състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 60/12.01.201 Ог. , постановено по т.д. № 11/20 Юг. по описа на Пловдивски окръжен съд в частта,с която е наложен запор върху банковите сметки на ответника в посочените 13 бр. банки и вместо него постановява:

ОТХЪВРЛЯ молбата на „Д. М1Г- О. гр. П. за налагане запор върху банковите сметки на „В."- О. гр. П. в :Алианц Банк България, Банка ДСК, Банка П.

България, БНП П. /България/,МКБ Ю. , ОББДрокредибанк, ПИБ,РАЙФАЙЗЕНБАНК,СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК,ТБ ИНВЕСТБАНК,УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД , ЦКБ,последователно до достигане на общия размер на претенцията 276 416 лв.,като неоснователна.

ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед в тази част.

Определението е окончателно. (