Номер

АПЕЛАТИВЕН СЪД състав трети търговски

На lb.02. .201U г.

В закрито заседание в състав Председател Асен Гадже в

Членове Красимир Коларов Емил Митев

Секретар Прокурор

Като разгледа докладваното от А. Г. частно търговско

дело номер 158 по описа за 2010 година

Производството е по чл. ЗУЬ.във вр.с чл.274 и сл. от ГИК. иОжалвано е определение к- 21)72/11.11.2009 г..постановено по т.д. 7Й4/200У г..но описа на Пловдивския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на "А." Е. П. див против "В." Е. Сощия чрез налагане на запор върху оанкови сметки на О. ответник до размера на сумата lUu 293.0ь лева.

Жалооподателят "В." Е. прави оплакване за незаконо-съоиразност на обжалваното определение,тъй като вземането,оОезпечение на което се иска,не е изискуемо. Искането е то да О. отменено,а молбата за допускане на обезпечение-оставена Ьез уважение.

Ответникът по частната жалоа не е взел становище по нея.

Пловдивският апелативен съд.преценявайки данните по делото и основателността на визираните в частната жалоа оплаквания,приема за установено следното:

Частната жалОа е подадена в срока по чл. З96от ГПК от надлежна страна,имаща правен интерес отпоожалйане на определението и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е веоснователна.

Уред Пловдивския окръжен съд молителят "ай Ьи Е. ьилдинг" Е. Н. е поискал да О. допуснато обезпечение на оъдещия му иск срещу "В." Е. С. чрез налагане на запор върху посочени в молоата О. сметки за дължими изискуеми вземания на

молителя спрямо ответника в оощ размер на 10u 293.Ub лева,произтичащи от приложен към молиата договор от 18.U3.2UU9 г.

С оожалваното определение Пловдивският окръжен съд е изложил убедителни мотиви относно наличието на предпоставките на чл. 391 от ГПК за допускане на обезпечението и на чл.397 от ГПК-относ-но подходящата и адекватна на обезпечителната нужда оОезпечителна мярка.които настоящият състав изцяло възприема и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователен е довода,наведен в частната жалба,че определението за допускане на обезпечението е незаконосъобразно,тъй като вземането на молителя не е Ьило изискуемо,позовавайки се на т.5 от договора .

Молителят е основал искането си за допускане на обезпечение на т.4 от договора.регламентираща сроковете и начина на плащане на авансовите вноски от възложителя,и тъй като тези срокове са изтекли .вземането е станало изискуемо.

Т.Ь от договора,на конто се позовава жалооиодателя,регламентира отношенията между страните и начина на окончателното разплащане, а не авансовото,каквото са уговорили договарящите.

ибжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното Пловдивският апелативен съд

OП Р Е Д Е Л И