ОПРЕДЕЛЕНИЕ130

Пловдивският апелативен съд, II граждански състав в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАН ДАРОВА

НЕСТОР СПАСОВ

като разгледа ч.гр.д. № 99 по описа за 2010 година докладвано от съдия Д. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 алЛт.2 ЕПК във вр. с чл. 23 ал.2

зопдиппд.

Постъпила е частна жалба от М. Н. Д. и К. А. Д. и двамата от гр. П. против определение № 2692 от 08.10.2009г. постановено по гр.д. № 2652 по описа за 2009г. на Пловдивския окръжен съд, IV гр. с. с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 28 и сл. ЗОДДИППД в полза на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност гр. С. против К. А. Д. с ЕГН и М. Н. Д. с ЕГН двамата от гр. П. за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, чрез налагане на обезпечителни мерки възбрана върху три недвижими имота: дворно място от 600 кв.м. ведно с построената в него двуетажна къща, представляващо УПИ * в кв.73 по плана на с. Т. дворно място от 586 кв.м.ведно с построената в него масивна сграда,представляващо парцел **** № 54-нов в местността „Ш." землището на с. Ц., община Р. и магазин № 5 с идентификатор № 56784.506.172.1.72 с площ от 54.50 кв.м. намиращ се на първи партерен етаж на сградата построена в ПИ № 48 да който е отреден УПИ *жилищно и обществено застрояване в кв. 617 по плана на V-та градска част на гр. П., бул. Д. № 66 и запор върху четири броя автомобили: лек автомобил „М." рег. № РВ2255 ВА, товарен автомобил „Ф." с рег. № РВ 44 27ММ, лек автомобил „Ф." с рег. № рв4678ММ, лек автомобил „Ф." с per № РВ 4673 ММ. Твърди се че обезпечителните мерки са незаконосъобразни, защото недвижимите имоти в с. Т. и с. Ц. са придобити далеч преди осъдителната присъда на Д. през 2005г. От престъплението не е произлезло обогатяване за да се твърди, че имуществото е придобито от престъпна дейност.

От К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е постъпило становище, че жалбата е неоснователна.

Частната жалба е подадена от лица имащи право на жалба в срок и е процесуално допустима, а по същество неоснователна по следните съображения:

Налице са предвидените в чл. 391 I IIK във вр. с чл. 390 ал.1 ГПК и в ЗОПДИППД предпоставки за допускане на исканото от К. обезпечение на бъдещ иск. За да се допусне такова е необходимо бъдещия иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда.

Безспорно установено в случая е че със споразумение № 24 от 09.09.2005г. по нохд№ 1075/2005г. на НОС К. А. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 244 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 243 ал.2 т.2 пр.2 НК и по чл. 234 ал.2 т. З във вр. с ал.1 пр.2 НК, като престъплението за което е осъден е в приложното поле на чл. З ал.1т.15 ЗОПДИППД. Това обуславя провеждането срещу него на предвиденото в посочения закон производство за установяване и отнемане в полза на държавата на имущество на значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност. Тоест бъдещият иск е допустим.

Налице са предпоставките свързани с вероятната основателност на бъдещия иск по чл. 28 ЗОПДИППД, като са представени достатъчно убедителни писмени доказателства. В резултат на извършените от К. проверки за обстоятелствата по чл.18 ал.1 ЗОПДИППД за проверявания период на проверяваното лице, са събрани писмени доказателства, съдържащи данни за извод, че съвкупността от придобитото от частните жалбоподатели имущество се равнява на 4 427 МРЗ, което е значителна стойност по смисъла на nap. 1 т.2 от ДР ЗОПДИППД, където за такава са фиксирани 400 МРС към датата на влизане на закона в сила, а общия размер на получените от жалбоподателите доходи за проверявания период е 754.89 МРЗ, тоест явява се отрицателна разлика между разходите и законните приходи и неустановен на този етап законен източник на доходите. В тази връзка може да се приеме, че е налице презумпцията по чл. 4 от закона, имуществото да е придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник на доходи за придобиването му. Основателността на предположението и оборването му чрез установяване на законен източник на придобитото са въпроси по съществото на бъдещия иск и не са предмет на обсъждане и разглеждане в настоящето обезпечително производство. Възраженията, че недвижимите имоти в с. Т. и с. Ц. са придобити много преди осъждането през 2005г. и няма как да са придобити от тази престъпна дейност и че престъплението не било резултатно, не е получена имотна облага са без значение за настоящото производство. Закона не предвижда отнемане на имуществото за което е установено, че е придобито от конкретна престъпна дейност за която лицето е осъдено, а въвежда понятието престъпна дейност изобщо, и цитираната по горе оборима презумпция.

Налице е и обезпечителна нужда, като без обезпечението за ищеца по бъдещия иск ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по бъдещо позитивно съдебно решение, предвид възможността за разпоредителни сделки.

Окръжният съд като е стигнал до същия извод е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила.

По изложените съображения,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 24144/26.10.2009г. на М. Н. Д. и К. А. Д. и двамата от гр. П. против определение № 2692 от 08.10.2009г. постановено по гр.д. № 2652 по описа за 2009г. на Пловдивския окръжен съд, IV гр. с., като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ■