ОПРЕДЕЛЕНИЕ N 133

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. ПЛОВДИВ 27.01.2010 г.

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание от 27.01.2010 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ

ГАЛИНА АРНАУДОВА

като разгледа докладваното от СЪДИЯ СПАСОВ гр. д. № 85 описа на ПАС за 2010 г., установи следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от адв. Д. в качеството й на пълномощник на М. А. Д. частна жалба против постановеното на дата 27.11. 2009 г. по гр. д. № 2088/09 г. на Пловдивския окръжен съд, определение, с което е изменено постановеното по делото на дата 20.10.09 г. решение в частта за разноските, като Д. е осъдена да заплати на Д. АТАНОСВ РАК ИДО В още 619 лв. направени съдебно деловодни разноски представляващи част от дължима ДТ по делото.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на съдебния акт и е поискана отмяната му.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът след като се запозна с данните по делото намери за установено следното:

Предмет на гр. д. № 2088 от 2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. По делото е постановено съдебно решение на дата 20.10.2009 г., с което договорът е обявен за окончателен, като всяка от ответниците по делото - Н. Р. , Н. Р. и М. Д. са били осъден да заплатят на ищеца Д. Р. по 373 лв. деловодни разноски- общо сумата от 1119 лв.

Видно от мотивите на това решение този общ размер е определен, като сбор от платени 300 лв. за адвокат, 200 лв. за вещо лице и дължима ДТ от 619 лв. По отношение на тази такса съдът с посочил, че реално с исковата молба са внесени 1735 лв., но е приел, че сумата от 1116 лв. е надвнесена и подлежи на връщане при предприемане на съответните процесуални действия. Това становище е аргументирано с факта, че дължимата такса следва да се изчисли по правилата на чл. 71, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК.

На база това решение от страна на ищеца на дата 27.10.2009 г. е подадена молба за възстановяване на надвнесената такса.

По повод на същата е постановено определение от дата 29.10.2009 г., с което това искане е оставено без уважение. В мотивната част на определението съдът е установил, че данъчната оценка на имота, за който е имало сключен предварителен договор е равна на 82 537, 80 лв. т.е. тази на частта от него предмет на самия договор е определена на 61903, 80 лв. На тази база и с оглед разпоредбата на чл. 69, ал.1, т. 4 вр. с т. 2 от ГПК съдът е посочил, че това е и размера на цената на иска, с който е бил сезиран. Така съобразявайки се с тарифата за ДТ събирани от съдилищата съдията е формирал извод, приложение разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от ГПК тъй като процесният иск е ОБЛИГАЦИОНЕН и не касае право на собственост или други вещни права върху имота.

По тази причина ПОС не само, че не е уважил искането за връщане на надвнесена такса, но и с оглед разпоредбите на чл. 77 от ГПК е осъдил ищеца да довнесе още 741, 13 лв.

Внасянето на тази сума е извършено на дата 11.11.2009 г. Едновременно с това е подадена и молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. По повод на същата е постановено и определението предмет на обжалване.

С него съдът е приел, че от страна на ищеца освен присъдените 619 лв. има извършено плащане и на още 1857, 13 лв. ДТ, които не са взети предвид при определяне на дължимите от ответниците разноски. По тази причина всяка от трите е осъдена да заплати по още 619 лв.

Недоволна от това определение е останала една от осъдените ответници.

По повод на подадената от нея частна жалба на първо место е нужно да се спомене, че съобщението за изготвяне на решението е връчено на ищеца на дата 09.11.2009 г. От този момент с оглед разпоредбите на чл. 259, ал. 1 от ГПК е започнал да тече и двуседмичния срок за обжалване на същото.

Молбата за изменението му в частта за разноските пък е подадена на 11.11.2009 г. т.е. в предвидения в чл. 248 от ГПК срок. Тук е нужно да се спомене, че той тече за всяка една от страните поотделно и допустимостта на искането не е в зависимост от това дали той е изтекъл по отношение на другите.

В случая с оглед изложените в жалбата възражения на първо место е нужно да се спомене, че искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е конститутивен. С предявяването му ищецът У. по предвидения за това ред потестативното си право да предизвика промяна в отношения между него и ответниците изразяваща се във възникване на ново гражданско правоотношение следствие придобилия окончателен характер поради упражненото преобразуващо право ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ. Именно по тази причина предмет на спора по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е съществуването или несъществуването на това преобразуващо право и възможността то да се упражнява по съдебен ред, а не последиците от предизвиканата от признаването му промяна.

Съществуването на преобразуващото право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обусловено от сключването на предварителен - договор за покупко-продажба на недвижим имот, което прави съдебния спор за съществуването му ОБЛИГАЦИОНЕН, а не вещен. Обявяването на договора за окончателен действително води според нормата на 24 от ЗЗД и до прехвърляне и на вещни права, но това е последица от упражненото преобразуващо право и с оглед изложеното по- горе не е предмет на спора по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Казаното от своя страна изключва възможността при определяне размера на дължимата ДТ да се прилагат правилата на чл.72, ал. 2 от ГПК т.е. таксата следва да се начислява върху целия размер на цената на иска (данъчната оценка).

В хода на първоинстанционното производство действително съдът е допуснал разглеждане на спора при неправилно посочена в исковата молба цена на иска и невнесена в пълен размер ДТ по тази причина. Този пропуск обаче според ПАС може да бъде отстранен във всяка една фаза от развитието на делото дори и след приключването му (досежно размера на ДТ) с оглед нормата на чл. 77 от ГПК при условие, че цената на иска е обуславяща за същия..

В случая срокът по чл. 70, ал. 1 от ГПК не значи, че след изтичането му една неправилно определена цена на иска става задължителна за съдилищата. Това на първо место е така тъй като тя е водеща за определяне родовата подсъдност, а този въпрос с оглед нормата на чл. 119, ал. 1 от ГПК може да се повдигне служебно от съда във всеки един момент, а и е основание за обезсилване на съдебния акт.

По тези съображения съставът на ПАС не вижда никаква пречка след постановяване на решението съдът да отстрани пропускът си относно размера на събраната ДТ. Това от своя страна автоматично налага и промяна на решението в частта за разноските при условие, че таксата е част от същите и според нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК те се дължат от ответника.

Тук е нужно да се спомене, че още в самото решение съдът незаконосъобразно не е присъдил и пълният размер на първоначално внесената ДТ, което води до извод, че съвсем правилно с определението предмет на обжалване и този пропуск е отстранен.

Изложеното до тук от своя страна налага така обжалваното определение да бъде потвърдено.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното на дата 27.1l. 2009 г. по гр. д. № 2088/09 г. на Пловдивския окръжен съд, определение, с което е изменено постановеното по делото на дата 20.10.09 г. решение в частта за разноските, като М. А. Д. е осъдена да заплати на Д. А. Р. още 619 лв. направени съдебно деловодни разноски представляващи част от дължима ДТ по делото.

Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок пред ВКС,

и

ПРЕДСЕДАТЕЛ: