ОПРЕДЕЛЕНИЕ88

гр. Пловдив, 20,01.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на

двадесети януари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

ГАЛИНА АРНАУДОВА

като разгледа докладваното от съдията А. ч.гр.д. № 61/2010 г, по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248 от

ГПК.

Постъпила е частна жалба от Г. Я. против определение № 133/ 30.11.2009 г., постановено по гр.д. № 78/2009 г. по описа на Смолянския окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че то незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да бъде осъден ответникът да му заплати направените в хода на производството съдебни разноски в общ размер на 680 лв.

Ответникът по частната жалба „М." О. - Чепеларе /в ликвидация/ моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д. № 78/2009 г. по описа на Смолянския окръжен съд е било образувано по предявения от Г. Я. против „М." О. -Чепеларе /в ликвидация/ иск по чл. 74 от ТЗ, като с постановеното решение № 51/01.10.2009 г. са отменени решенията, приети на 16.05.2009 г. от Общото събрание на съдружниците на „М." О. /в ликвидация/ като незаконосъобразни и е отхвърлено искането на Я. за присъждане на направените по делото разноски в размер на 680 лв.

С молба от 09.11.2009 г. ищецът е поискал от съда по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да измени решението си в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да му заплати такива в посочения размер.

С обжалваното определение е отхвърлена молбата на Г. Я. за изменение на решение № 51/01.10.2009 г. в частта му за разноските.

Неоснователно е възражението на ответника за неприложимост на разпоредбата на чл. 248 от ГПК в настоящия случай.

При действието на новия ГПК единствената процесуална възможност на страните да искат присъждане на разноски, които първоинстанционният съд им е отказал, е чрез подадена молба до този съд за изменение на решението му в частта за разноските, а не чрез директно обжалване на решението в тази част до по-горния по степен съд /каквато възможност даваше разпоредбата на чл. 70 от ГПК /отм./. По тази причина Смолянският окръжен съд е имал правомощия да се произнесе по молбата, а определението му е допустимо.

Настоящият състав счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, според която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Както вече беше посочено, делото е било образувано по иск по чл. 74 от ТЗ. Основното съображение на ищеца да твърди незаконосъобразност на взетите решения на Общото събрание на „М." О. /в несъстоятелност/, провело се на 16.05.2009 г., е, че не му е била връчена редовно писмена покана за това събрание, тъй като на изпратената му такава чрез нотариус И. Н. е посочена датата 06.05.2007 г. и тази покана се отличава от приложената към заявлението на дружеството до Агенцията по вписванията.

Съдът е уважил иска, приемайки, че в изпратената до Я. покана е била допусната техническа грешка по отношение изписването на датата на провеждане на общото събрание, което е нарушение на повелителната разпоредба на чл. 139, ал. 1 от ТЗ, водещо до незаконосъобразност на взетите решения. В тази част решението е влязло в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което следва да се приеме за установено, че незаконосъобразността на постановените решения е следствие на неправилно вписаната дата в поканата, изпратена на съдружника Я.

Пропускът обаче да бъде редовно уведомен ищецът за провеждане на общото събрание не се дължи на допусната от нотариуса техническа грешка, а на поведението на представителя на ответното дружество - ликвидатора Б. С. , който има правата и задълженията на изпълнителния орган на дружеството /чл. 269 от ТЗ/, в т.ч. да свика общо събрание по реда на чл. 138 от ТЗ, като за целта изпрати по съответния ред писмена покана до всеки съдружник.

В настоящия случай поканата до Я. , подписана от ликвидатора С. , не е била правилно оформена, като датата на провеждане на общото събрание е била посочена неправилно - с цифри - 16.05.2009 г., но словом -шести май две хиляди и девета година, а нередовното уведомяване на ищеца вследствие действията на ликвидатора е довело до отмяна на взетите решения.

По посочените съображения съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, като не е необходимо поведението на ликвидатора да е виновно, поради което не е налице една от предвидените кумулативни предпоставки в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, освобождаващи ответника от заплащане на съдебни разноски.

От представените в първоинстанционното производство доказателства е видно, че Я. е направил разноски в общ размер на 680 лв., от които 80 лв. платена държавна такса и 600 лв. платено възнаграждение на адвокат З,. които се дължат от ответника.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че молбата за присъждане на разноски е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена, а обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено.

Жалбоподателят не претендира разноски в настоящето производство, поради което и при приложение на диспозитивното начало в гражданския процес такива не се присъждат.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ