ОПРЕД ЕЛЕНИЕ
Номер 310 Година 09.03.20 10г Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД Състав Трети
На
В закрито
заседание в състав Председател АСЕН ГАДЖЕВ
Членове КРАСИМИР КОЛАРОВ ЕМИЛ МИТЕВ
Секретар:
Като
разгледа докладваното от съдия Емил Митев
Частно гр.д. №54 по описа за 20 Юг. Година
Производството е по спор за подсъдност по чл. 122 от ГПК. С определение № 65 от 06.01.2010 г, постановено по гр. д. № 36/2010 г по описа на Старозагорския Р. съд същият съд е повдигнал спор за подсъдност между него и О. съд град С. за това кой е компетентният съд да разгледа и разреши спора, предмет на исковата молба, предявена от Т. „ М. И. "2 „ЕАД село К., О. С. против ответника „. град Ш. с цена на иска 46 225.09 лв.
По тази искова молба е било образувано гр. д. № 468/2009 г по описа на Старозагорския О. съд, което е било прекратено с определение № 717/01.10.2009 г, постановено от Старозагорския О. съд. В крайна сметка делото се оказва прекратено не по друга причина, а защото неправилно е разпределено на търговското отделение, а не на гражданското отделение на същия О. съд. Пловдивският Апелативен съд , приема за установено следното: Релевантните за спора за подсъдност факти се определят от предмета на спора, така както е посочен в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Мотиви към определение по ч. гр.д. г на ПАС-стр.2
Искът е предявен на деликтно основание - това е извод, който следва от редакцията на самата искова молба.
Със същата се претендира обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди в общ размер на 46 225.09 лв.
Предявените на деликтно основание искове са два: главен - за претендиране на главница в размер на 42 466 лв и акцесорен иск в размер на 3 789.09 лв за присъждане на мораторна лихва.
Предмет на главният иск е претенция за присъждане на обезщетение за претърпените от дружеството-ищец имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на горепосочените суми като дължими на основание съставения Р. акт № 9900029/14.05-2007 г за сума в общ размер на 42 466 лв. Тази сума, претендирана като главница представлява сбор от допълнително определен ДДС за внасяне поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по осъществени доставки по издадените 6 - шест броя данъчни фактури.
Според изложеното в обстоятелствената част на исковата молба причинената на ищеца вреда се изразява в отказано право за приспадане на данъчен кредит по ЗДДС и лихви по него.
Основанието за това е нормата на чл.65, ал.4, т. З и т.4 от ЗДДС / отм/- въпреки надлежно полученото искане по ДОПК за представяне на писменни доказаталества и документи във връзка с произхода на стоката , необходими с оглед провежданата данъчна ревизия на търговското дружество ищец- ответното дружество, респективно: неговите служители като счетоводителя например не са предоставили исканите документи.
С това си противоправно бездействие , с което е нарушен чл.12 от ДОПК- предприятието - доставчик на стоката, респ. негови длъжностни лица са причинили имуществени вреди, изразяващи се в отказано право за приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.
Предявените искове са на деликтно основание, съдът не е сезиран със самостоятелни искове за всяка една от представените 6 -шест данъчни фактури, отразяващи 6 отделни доставки.
Искът няма как да е предявен на договорно основание ,а по отношение на ответното дружество се претендира да бъда ангажирана неговата деликтна отговорност за противоправното бездействие-непредставянето на поискане по официалния ред документи.
Размера на причинената щета е определен общо в съставения от данъчната администрация Р. акт от 14.05.2007 г, в който с оглед на чл. 118 от ДОПК е определено едно ОБЩО задължение на Д. Та ? включващо ДДС и лихви за просрочие на дължим ДДС.
В крайна сметка ищецът претендира ,че като резултат от деликта му е причинена имуществена вреда , тъй като със заплащането на
Мотиви към определение по ч. гр.д. г на ПАС- стр. З
дължимата сума по ревизионния акт в общ размер на 42 466 лв е намален имуществения му патримониум.
Задължението към държавата обаче е определено общо за всички осъществени доставки през периода на ревизията по ЗДДС, който в конкретния случай обхваща периода от 01.08.2005 г до 31.08.2006 г, т.е. при действието на ЗДДС / отм./.
В крайна сметка внимателния прочит на исковата молба и нейния петитум води до извода, че се претендират претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на общо задължение към държавата, включващо ДДС макар и за различни данъчни периоди, които съобразно чл.72 от ЗДДС е месечен.
Не се претендира вреда за всеки един данъчен период ,а като имуществена вреда се посочва сумата, дължима по издадения ревизионен акт, който както вече стана ясно се отнася до ревизионен период. Неправилно Старозагорския окръжен съд е приел, че се касае до самостоятелни обективно съединени искове , вместо верния прочит на исковата молба - предявеният главен иск е един и е предявен на деликтно основание - до размер на 42 466 лв, до който размер е претърпяната от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в заплащане по Р. акт № 9900029/ 14.05.2007 г.
По този иск за непозволено увреждане компетентен да се произнесе с оглед цената на предявеният главен иск, която е над 25 000 лв на основание чл. 104 т.4 от ГПК е Окръжния съд.
В този случай делото следва да се изпрати на родово компетентния съд - О. съд - град С..
По изложените съображения и Съдът
О П РЕДЕЛИ:
