ОПРЕДЕЛЕНИЕ 95

Пловдивският апелативен съд II граждански състав в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАПДАРОВА

ГАЛИНА АРНАУДОВА като разгледа ч.гр.д. № 30 по описа за 2010 година докладвано от съдия Д. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 122 ГПК.

С определение № 4633 от 23.12.2009г. на Старозагорския районен съд е повдигнат спор за подсъдност пред апелативен съд гр. П., кой е родово компетентен съд да разгледа спора.

Пред Старозагорския окръжен съд е подадена искова молба с която „Т."ЕАД с. К., обл.* е предявил против „В." Е. гр. В. иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД общо в размер на 44 113.58 лв. от които 37 600 лв. главница и 6 513.58 лв. платена наказателна лихва. Твърди се че между ищеца като купувач и ответника като продавач има установени договорни отношения за което са издадени и 4 броя фактури на стойност 225 600 лв. с ДДС . Ищецът е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по фактурите. На ищеца е извършена ревизия приключила с ревизионен акт с който на ищеца не се признава правото на данъчен кредит ползван общо в размер на 37 600 лв. за получените доставки по описаните фактури издадени от ответника, поради липсата на достатъчно доказателства за наличие на реална доставка между предходните и прекия доставчик на ищеца, в случая ответника. До този извод ревизиращия орган е стигнал тъй като в законоустановения срок не се е явило лице за контакт от дружеството ответника и не са представени исканите документи за доказване наличието на доставка. Въз основа на тези фактически твърдения прави извод, че ответника носи отговорност по чл. 49 ЗЗД. Като е възложил на съответните длъжностни лица в счетоводството и на управляващия да извършват определи работи и те са нарушили задълженията си и правилата да се явят при ревизиращия орган и да представят изискуемите документи и достъп до счетоводството са причинили на ищеца вреди за които дружеството отговаря. Претендира заплащането на обезщетение тези вреди в размер на 37 600 лв. представляващо ползван и непризнат данъчен кредит и 6 513.58 лв. начислена наказателна лихва от ревизиращия орган, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

С определение № 82 от 18.11.2009г. по гр.д. № 1138 на СтОС производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на районния съд С. Загора по правилата на родовата подсъдност. Съдът е приел че ползвания и непризнат данъчен кредит по всяка една от четирите фактури е под 25 000 лв.,претенцията по всяка фактура представлява отделен иск, който съобразно чл. 104 т.4 ГПК е родово подсъден на районния съд.

По повод това определение е повдигната препирнята за

подсъдност.

От изложените в исковата молба фактически твърдения и формирания въз основа на тях петитум става ясно, че ищецът твърди че бездействието и неизпълнението на законови задължения от страна на длъжностни лица на ответника да предоставят на ревизиращите органи по приходите исканите от тях документи и да им осигурят достъп до помещенията в които се съхраняват е довело до издаване на ревизионен акт в който на ищеца е отказано правото на приспадане на данъчен кредит и е задължен да внесе теглената от него и посочена в ревизионния акт сума и лихва за забавено плащане, което за него представлява вреда. Следователно твърдението е, че в резултат на съответното неправомерно поведение на длъжностни лица на ответника се е стигнало до издаване на ДРА, който е определил размера на вредите и пряко ги е причинил в патримониума на ищеца с разпореждането да внесе непризнатия данъчен кредит. Или твърди се едно общо противоправно поведение довело до издаване на ДРА, а не множество противоправни поведения свързани със всяка фактура поотделно, което води до правния извод, че е налице предявен един иск по чл. 49 ЗЗД и обективно съединен с него иск по чл. 86 ЗЗД, а не няколко обективно кумулативно съединени искове, произтичащи от непризнат кредит по отделните фактури.

При предявяване на един иск по чл. 49 ЗЗД в размер на 44 113.58 лв. родово компетентен съд съобразно чл. 104 т.4 ГПК е окръжен съд гр. С. на който следва да се върне делото за извършване на съдопроизводствени действия по него.

С настоящото определение съдебният състав в съответствие с практиката на ПАС отстъпва от взетото в предходно определение становище в обратния смисъл.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

РОДОВО КОМПЕТЕНТЕН да разгледа обективно съединените искове на „Т" ЕАД с. К., област С. против „В." Е. гр. В. по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.

45 ЗЗД в размер на 44 113.58 лв. и иск по чл. 86 ЗЗД е Старозагорския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване е частна жалба пред В КС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.