ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК и е по препирня за родова подсъдност повдигната от Р. съд-С. Загора по повод прекратено от О. съд-С. Загора производство пред тази инстанция и изпращане на делото за разглеждане от Старозагорски районен съд.

След като се запозна с доказателствата, обективиращи спора, Апелативен съд- Пловдив установи следното по повдигнатата препирня за подсъдност :

Първоначалното производство е образувано пред О. съд-С. Загора по искова молба на „Т." ЕАД срещу „О." ЕООД-гр. Шумен, с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и цена на иска 68 450.12 лева, включваща главница 58 040.00 лева и лихва 10 410.12 лева.

С определение № 88 от 18.11.2009 год., постановено по гр.д. № 1149/2009 год. по описа на О. съд-С. Загора, производството е прекратено и делото е изпратено „по правилата на родовата подсъдност на надлежния съд -Старозагорски районен съд за образуване на гр. д. и разглеждане на предявените обективно съединени искове". Решаващият съдия е приел, че исковата претенция, представляваща обезщетение за виновно нанесени от ответника имуществени вреди в размер на непризнат данъчен крадит, ползван от ищеца за периода 01.02.2005 год. - 30.04.2005 год., е формирана от шест фактури. При това положение „всяка една от така претендираните суми по горепосочените фактури представлява самостоятелен иск и поради това е налице обективно комулативно съединяване на исковете", при което родовата подсъдност следва да се определи не от сбора на отделните искове, а с оглед цената на всеки един от тях. Последната била под 25 000 лева за всеки, поради което не можела да намери приложение разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК и спорът се явявал от компетентността на Р. съд-С. Загора.

Р. съд-С. Загора е образувал гр.д. № 5821/2009 год., по което с определение № 4620 от 23.12.2009 год. е прекратил производството пред себе си и е повдигнал препирня за подсъдност между Р. съд-С. Загора и О. съд-С. Загора. Решаващият съдия е приел, че се „претендира едно обезщетение в размер на 68 450.12 лева за множество вреди и не е налице обективно съединяване на искове". В мотивите се излагат и съображения, свързани с чл. 51 от ЗЗД, според който обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Настоящият състав на Апелативен съд-Пловдив приема, че компетентен да разгледа спора в процесния случай е О. съд-С. Загора, като съображенията за това са следните :

От обстоятелствената част на исковата молба се установява, че ответното дружество - „О." ЕООД Ш. , като продавач и регистрирано по ДДС лице, е извършил доставка на помпи и друго оборудване на ищеца „Т." ЕАД. Последният е изплатил стойността на стоката по издадените му 6 броя фактури, ведно с начисленото върху тях ДДС, като в последващия данъчен период, съобразно резултата между общата сума на данъка, който е изискуем от него за този данъчен период и общата сума на данъчния кредит, е извършил прихващане. С данъчен ревизионен акт № 9900029 от 14.05.2007 год. не е бил признат данъчен кредит на „Т." ЕАД по издадените от „О." ЕООД-гр. Шумен 6 броя фактури и първото дружество е задължено да възстанови ползвания данъчен кредит в размер общо на 58 040.00 лева. Върху тази главница от ревизиращия орган е начислена и лихва в размер на 10 410.12 лева. Отговорността на доставчика-продавач е свързана с непредоставяне от негова страна на ревизиращия орган на доказателства от значение за провежданата данъчна ревизия на ищеца. Налице е виновно поведение на служители на „О." ЕООД- Ш. , което е в причинна връзка с последвалите за „Т." ЕАД вреди, изразяващи се в непризнат данъчен кредит.

Налице е сложен фактически състав, при който внасянето на дължимото ДДС се извършва по всяка фактура, но упражняване на правото за приспадане на данъчен кредит е свързано с данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. То се упражнява като лицето включва размера на данъчния кредит по всяка заплатена от него фактура, при определяне на резултата за данъчния период, в справка-декларация за същия данъчен период или данъчният кредит се явява сумарна величина, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения. Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване. Това е резултативна величина от сбора по всички данъчни фактури за периода, а регистрираното лице само определя резултата за всеки данъчен период - дали дължи данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет. При извършване на данъчно-ревизионна проверка, при която проверяващите установят, че правото за възстановяване на данъчен кредит не е налице, откажат да признаят правото на прихващане и вменят на регистрираното лице задължение да го възстанови, за последното възниква имуществена вреда в размер общо на отказания му данъчен кредит, а не такава по всяка една от фактурите, които са го формирали.

В процесния случай обезщетението, което ищецът претендира, е в причинно-следствена връзка с противоправно деяние на ответника, което е довело до издаване на ревизионен акт № 9900029 от 14.05.2007 год. С последния е констатирано неправилно упражняване на правото за приспадане на данъчен кредит, поради което на „Т." ЕАД е вменено едно общо задължение за внасяне на ДДС и лихва за забавено плащане на същия. Налице е иск за непозволено увреждане, който съобразно чл. 104, т. 4 от ГПК е подсъден на окръжен съд.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска на „Т." ЕАД - с. К., обл.* срещу „О." ЕООД-гр. Шумен, ул. „Б." № 13, за заплащане на сумата 68 450.12 лева, включваща главница 58 040.00 лева и лихва 10 410.12 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане, е О. съд-С. Загора.

Определението е окончателно.

Делото да се върне на О. съд-С. Загора за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ' . _л