РЕШЕНИЕ №11

Протеста се поддържа пред настоящата инстанция от Представителя на Апелативна прокуратура-гр. Пловдив.

Подсъдимият моли присъдата като правилна да бъде потвърдена.

Делото се гледа за втори път пред Пловдивския апелативен съд.

Първоинстанционната присъда с решение по внохдело №189/09г. е била потвърдена от Пловдивския апелативен съд, което по протест на Апелативна прокуратура- гр. П. и жалба на частните обвинители и граждански исци е било отменено от ВКС с решение по кнохдело № 543/2009г., I н.о. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд.

При новото разглеждане на делото, Пловдивския апелативен съд в настоящия си състав, проверявайки правилността на обжалваната присъда във връзка с поддържаните оплаквания и служебно на основание чл.314 НПК, приема за установено следното:

За да изясни максимално фактическата обстановка по делото, първоинстанционния съд е действал едва ли не като орган по разследване, а не само като ръководно решаващ орган. Причина за това е че престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело е извършено на 25.01.1997г. По случая е било образувано сл. д. №33/97 г. по описа на ТСО- гр. К. срещу неизвестен извършител, което след като е било изпратено с мнение за спиране поради неразкриване извършителя на престъплението на Окръжна прокуратура гр. Ст. Загора на 14.11.1997 г., след което е било загубено в канцеларията на Окръжна прокуратура.

С Постановление от 19.12.2005 година на Окръжна прокуратура гр. Ст. Загора е било образувано отново предварително производство срещу неизвестен извършител, като са дадени указания при разследването да се съберат всички възможни материали по липсващото следствено дело. Последното е било възстановено, като са били намерени и приложени вторите екземпляри от протоколите за разпит на свидетелите, както и на двете съдебномедицински експертизи и на експертизата на веществени доказателства и физикохимическата експертиза, посочени в заключително постановление от 13.01.2005 година. Поради факта, че местопроизшествието е било посетено от дознател и служители на полицията, които отдавна са се пенсионирали, е останал невъзстановен протокола за оглед на местопроизшествието и изготвения фотоалбум.

Към момента на приключване на досъдебното производство не е било установено и местонахождението на процесното оръжие -пистолет "М.", кал. 9x18 мм, №ВЕ342785, което въпреки положените от първоинстанционния съд също не е открито, а това се отнася и до гилзите от произведените изстрели..

Непълнотата на доказателствата, които е трябвало да бъдат събрани по време на разследването, непосредствено след извършване на престъплението, е наложило първоинстанционния съд да бъде проведе съдебно следствие, при което да се установят всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното престъпление, респ. да се установи обективната истина по делото. С тази цел е бил назначен и извършен на местопрестъплението от съда следствен експеримент, при провеждане на който подсъдимият и свидетелите да посочат точното местоположение на участниците в процесния инцидент и разположението им един спрямо друг.

Отново с цел обективно, всестранно и пълно разследване и с цел отстраняване на съществените противоречия относно обстоятелствата, имащи отношение към предмета на спора, са били проведени и многобройни очни ставки между различните групи свидетели, назначени са били допълнителни експертизи..

След провеждане на съдебното следствие, така както беше посочено, първоинстанционния съд е установил следната фактическа обстановка:

На 24.01.1997 г. около 20,30 часа подсъдимият Е.Ц.. посетил свидетеля С.С.. в дома му в гр. К.. П. се с коняк и ракия, като подсъдимият също консумирал алкохол, но видимо не е изглеждал пиян. Към 01,00 часа подсъдимият провел разговор със съпругата си и решил да си тръгне. След това, той слязъл пред блок №25, където била паркирана колата му, приближил се до нея и решил да я огледа. В този момент към него се приближили двама мъже - свидетелите Д.А.-. и Т.Л., които го попитали защо краде. Последните двама били на гости в с. Е. на свой колега, където консумирали значително количество алкохол и се прибрали до гр. К. с автомобила на своя приятел Ф. , който ги оставил между 26. и .27. блок на ж.к. "И.".

Подсъдимият им отговорил, че колата е негова. Този отговор на подсъдимия не задоволил свидетелите А-. и Л. и те започнали да го заплашват, че ще научат как се краде чужда кола, проявявайки спрямо него и агресия. Това наложило подсъдимият Ц. да извади законно притежавания от него пистолет марка "М.", калибър 9x18 мм с номер ВЕ342785, който му бил зачислен като служебно оръжие, на основание Разрешение серия К 043310 в качеството му на инспектор по риболова към Д. инспекция по риболов - гр. С.. В. , че подсъдимият предупредил, че е въоръжен и ще стреля във въздуха, свидетелите Л. и А-. продължили да го заплашват. Тогава Ц. стрелял във въздуха, но не успял да произведе изстрел, след което заредил отново оръжието и успял да произведе изстрел във въздуха. Двамата свидетели продължили да се приближават към подсъдимия и тогава той произвел още един изстрел, също във въздуха. Междувременно св. Т.Л. изсвирил с уста някакъв сигнал. Подсъдимият се отправил към входа на св. С.С.И. в този момент върху него се нахвърлило трето непознато лице и го хванало за якето. Това бил пострадалият П.В.., който в този момент се намирал пред входа на бл.*, заедно със св. И.Г.И.И. св. Р.И,. като се отзовал на познатия сигнал, изсвирен от св. Т.Л.. Тримата започнали да блъскат и да дърпат подсъдимия, като някой от тях започнал и да го души.

Оформила се група от четирима човека, видно от показанията на свидетеля И-. определил я като кълбо от хора, в което всеки един е нанасял удари на другите. При така създалата се ситуация , подсъдимият бил съборен на земята, където нападателите му продължили да го ритат и блъскат и му бил отнет пистолета. Подсъдимият усетил силни удари по главата с твърд предмет. Последвал и трети изстрел.

Междувременно към групата се присъединил и св. И.Г.И,. който се опитал да разтърве биещите се мъже и първоначално от купчината хора хванал и повдигнал св. Т.Л., когото едва в този момент успял да разпознае, след това видял, подсъдимия Ц.И. най-накрая лежащия на земята пострадал В..

В този момент подсъдимият Е.Ц.. успял да се измъкне и хукнал към входа на св. С,. стигнал до апартамента му и започнал да чука с ръце по вратата. Подсъдимият разказал на свидетеля С. за случилото се, като му казал, че са го нападнали, били и взели пистолета. Когато св. С. слязъл пред блока, видял насъбрали се хора, както и лежащия на земята, прострелян П.В... Св. С. попитал за оръжието на Ц.И. тогава св. Т.Л. му отговорил: "беше някъде тук." Последвало подхвърляне на оръжието, което било взето от св. С. и предадено на полицаите при идването им на местопроизшествието. При огледа на местопроизшествието са намерили три броя гилзи. Вечерта при предаването на оръжието на полицаите, св. С. не се е подписвал, т.е. тогава не е бил съставян протокол за предаване на оръжието, но такъв е бил съставен, респ. подписан от него на следващия ден в полицията.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп №32/97 г. при огледа и аутопсията върху трупа на П.В.. е била установена огнестрелна рана на корема с входно отвърстие отпред, в дясната коремна област и раневи канал през коремната кухина завършващ

на сляпо в естествен отвор на кръстната кост; нарушаване целостта на тънките черва на четири места; разкъсване на десните хълбочни артерия и вена; кръвоизлив в коремната кухина около 3000 милилитра; общо обезкървяване на трупа; остри циркулаторни разстройства; оток на мозъка с вклиняване в големия тилен отвор. Констатирана е била и концентрация на алкохол в кръвта 0,77 промила и концентрация на алкохол в урината 1,25 промила.

Съгласно заключението на тази експертиза причината за смъртта на П.В.. е огнестрелното нараняване на корема, довело до нарушаване целостта на магистрални кръвоносни съдове и остра кръвозагуба в резултат на кръвоизлив в коремната кухина.становеното огнестрелното нараняване е едно с входно отвърстие в областта на корема със сляпо завършващ раневи канал в кръстната кост. Посоката на нараняване е отгоре надолу, отзад напред и отдясно наляво, преценено при изправено положение на пострадалия. Тази експертиза е дала заключение, че тъй като кожата в областта на раната не се явява първа мишена, не е възможно само по вида на раната да се правят изводи за дистанцията на изстрела.

О. заключението на назначената на досъдебното производство комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза, имаща за цел да установи, както причината за смъртта на пострадалия П.В.., така и механизмът на причиненото му увреждане, изготвена от специалист -физик и съдебен лекар се е установило, че причината за смъртта на П.В.. е същата, каквато е посочена от съдебномедицинска експертиза на труп №32/97 год. Огнестрелното нараняване, което е установено при аутопсията на пострадалия е причинено от един проектил, намерен при аутопсията в тялото на пострадалия и морфологията на входната рана е дало основание на експертите да направят извод, че нараняването е причинено от оръжие, снарядено с боеприпас 9/18 мм "М.". Гази експертиза е установила, че заключението на съдебномедицинската експертиза на труп е грешна в частта, установяваща посоката на изстрела, която е отпред назад, тъй като входната рана е на корема и не е възможно посоката на изстрела да е отзад напред, отгоре надолу и отдясно наляво, преценено при изправено положение на тялото на пострадалия. Входната рана е на ниво 11 5см, а проектилът е намерен на ниво 95 см. Експертите са установили, че като се има предвид разположението на раневия канал и това, че в неговия край е намереният проектил, при денивелация от около 18 см, ъгълът на попадане спрямо предната повърхност на тялото е около 45 градуса. Входното нараняване, съгласно това заключение, е възможно да се причини в положение на пострадалия с предната повърхност на тялото към дулния срез на пистолета, а като се има предвид ъгъла на попадане, експертите лопускят че нараняването може да се причини при изправено положение, при наведено напред тяло, при положение легнал по гръб, при положение седнал на земята и при положение легнал настрани, като изключват прострелването да е причинено при положение легнал по корем върху

терена. О. факта, че при изследване на дрехите на пострадалия, които са първа мишена, не са установени недоизгорели барутни частици, тази експертиза прави извода, че дистанцията на изстрела е над 2,5 пъти дължината на цевта. При дължина на цевта на пистолет "М." 90 мм, се налага изводът, че тази дистанция е над 225 мм, т.е. касае за далечен изстрел, което означава изстрел от разстояние, повече от един метър.

При преценка на доказателствения материал по делото, който е изключително противоречив и непълен, обосновано първоинстанционния съд на първо място е обсъдил обясненията на подсъдимия Ц,. приемайки, че от една страна те са средство за защита, но от друга страна са и доказателствено средство, поради което същите са били ценени изключително внимателно и съпоставени с всички останали, събрани по делото доказателства. При тази тяхна съпоставка обосновано е прието, че те следва да бъдат кредитирани като достоверни и че са от особено значение за установяване на фактическите обстоятелства по делото.

Този извод на първо място се основава на констатираната липса на противоречия между обясненията на подсъдимия, дадени при първоначалния му разпит пред първоинстанционния съд, както и обясненията му при проведения следствен експеримент. И при двата разпита подсъдимият по един и същи начин е възпроизвел фактическите обстоятелства по делото. Преди всичко в тях липсват противоречия относно броя на изстрелите, възпроизведени от подсъдимия и начина, по който той е стрелял. И при двата си разпита подсъдимият е заявил, че е произвел два изстрела във въздуха, за да сплаши приближаващите се към него свидетели Л. и А-.. Подсъдимият не отрича, че е чул трети изстрел, след като е бил повален на земята и след като е бил взет пистолета му. И при двата разпита на подсъдимия обосновано е било отчетено от първоинстанционния съд изключителната точност, с която той е възпроизвел последователността на развилите се действия през процесната нощ. Липсата на противоречие при толкова пълно, последователно и конкретно описание на фактите е дало основание на Окръжния съд да направи извод, че те се възпроизвеждат по един достоверен начин от подсъдимия.

Твърденията на подсъдимия относно броя на изстрелите, които са произведени през процесната нощ, а това е залегнало и в обстоятелствената част на обвинителния акт, се потвърждават и от още един обективен факт - броя на намерените гилзи на местопрестъплението, установено и от показанията на св. С.С,.. че когато полицаите са посетили местопроизшествието, са намерили три броя гилзи.

Обясненията на подсъдимия относно нанесения му побой се
потвърждават от съдържащите се обективни данни в заключението на
съдебномедицинската експертиза, установяваща нанесените му

травматични увреждания. Подсъдимият е установил, че след като свидетелите Т.Л. и Д.А.-. започнали да се приближават към него, върху него се нахвърлил човек, излязъл от входа на блока, който го хванал за якето и започнал да го удря с юмруци по лицето. В този момент към него се нахвърлили и другите двама - свидетелите Т.Л. и Д.А.-. и един от двамата започнал да го души за врата, след което бил съборен на земята, където продължили да го ритат и дърпат. В следващия момент подсъдимият усетил няколко удара по главата с твърд предмет.

Заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза, изготвена по писмени данни №263/2007 год., е потвърдила тези обяснения на подсъдимия относно областта на нанасяне на ударите по тялото и начина на причиняване на телесните увреждания. Същата е установила, че при освидетелстването на подсъдимия Ц,. два дни след инцидента, е установено наличие на описаните травматични увреждания, а именно: - четири разкъсно-контузни рани на главата - една в дясно слепоочие и три в лява теменна област, като последните са групирани близо една до друга; една разкъсноконтузна рана по лигавицата от вътрешната повърхност на горната устна на устата; кръвонасядане на клепачите на дясното око; кръвонасядане на шията вляво отстрани; охлузване на десен лакът; охлузвания по двете длани; охлузвания по двете колена; кръвонасядане на дясната подбедрица; - кръвонасядане на дясна мишница. Така описаните травматични увреждания съгласно заключението на експертизата са причинени от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при нанасяне на удари в позиция лице в лице, отстрани или отзад за уврежданията но главата. Най-вероятно, съгласно заключението на тази експертиза уврежданията не са получени в статична позиция, а в различни положения на нападателя спрямо нападнатия, както е възможно уврежданията да са причинени не от едно, а от няколко лица.

Четирите разкъсно-контузни рани по главата са причинени от твърди
тъпоръбести предмети, които може да са различни или да е един и същ.
Трите рани в лявата теменна област са групирани близко една до
друга, което е възможно да се дължи на нанасяне на три бързи удара е
предмета при относително непроменящо се положение на Ц.
спрямо неговия нападател. Твърдият тъпоръбест предмет, действал като

травмиращ фактор в областта на главата, е нанесъл четири удара, които е възможно да се получат от детайли на пистолет. Такива детайли е ръбеста форма са дръжката на пистолета, пълнителя, чукчето и др. В областта на главата са установени четири рани, като раната в областта на дясното слепоочие е с размер 5 мм и може да се получи от чукчето на пистолет. Останалите три рани са по-дълги и е по-вероятно да са от долната част на пълнителя. В тази насока са и показанията на св. д-р С екулов оказал му първа медицинска помощ и установил съвпадение тези наранявания да са получени от пистолета му, тъй като е направил налагане на същия пистолет върху тях.

Според заключението на тази експертиза в областта на главата, лицето, шията и крайниците има травмирани общо 13 различни области в различни анатомични повърхности и тези увреждания не могат да се обяснят с един удар в областта на лявото рамо, като в тази област н. установено травматично увреждане.

Уврежданията извън тези по главата, съгласно заключението, са причинени от действието на твърди тъпи предмети, нямат специфичен характер и е възможно да се получат при нанасяне на удари с юмруци и ритници и събаряне върху терена.

Това заключение е дало именно основание на първоинстанционния съд да направи обоснован извод, че намерените при прегледа на подсъдимия Ц. увреждания по тялото е възможно да бъдат причинени по начина, описан от него - чрез нанасяне на юмруци в лицето, нанасяне на удари с твърд тъп предмет в областта на главата, душене по шията, нанасяне на ритници и събаряне върху терена. Експертното заключение кореспондира и с твърденията на подсъдимия, че е бил нападнат и бит от повече от едно лице.

Вторият извод, който се налага от тази експертиза, касае достоверността на показанията на свидетеля И.Г.И,. относно обстоятелството - какви удари е нанасял на подсъдимия Е.Ц... Същият твърди, че след като е настигнал подсъдимия до входа го ударил в областта на рамото два пъти, където при прегледа не е установено травматично увреждане в тази част на тялото на подсъдимия, но същия е категоричен, че е забелязал насиняване в областта на очите.

В показанията на разпитаните по делото свидетели, както бе посочено по-горе, обосновано първоинстанционния съд е констатирал съществуването на противоречия относно редица обстоятелства но делото. На първо място такива са противоречията в показанията на свидетелите Д.А.-., Т.Л., И.Г.И,. Р.И,. М.З,. Радка М. и И.М. И-. относно броя на изстрелите, които са чули през процесната нощ. За възприемането

на един изстрел, са показанията на свидетелите Л., Г. , И-.а, З., М. Свидетелят Д.А.-. твърди, че е чул със сигурност два изстрела, а св. И.М. твърди, че е възприел три изстрела. Съществуват различия в показанията на св. Д.А.-. и св. И.М. относно момента, в който са произведени изстрелите. Свидетелят Д.А.-. е твърдял, че първоначално подсъдимият стрелял веднъж срещу тях, а другият изстрел подсъдимият възпроизвел, след като бил в схватка с пострадалия П.В... Свидетелят И.М. пък е заявил, че след като подсъдимият се срещнал с пострадалия, е чул и трите изстрела.

Св. Л. е заявил, че бил възприел само един изстрел и това е изстрелът, произведен от подсъдимия първоначално, за който твърди, че бил насочен срещу него и св. А-.. Св. И.Г.еоргиев И-. е твърдял, че е чул изстрела, след като пострадалия П. е тръгнал по посоката на изсвирения сигнал. Св. И-.а не конкретизирала точния момент, в който е чула изстрела. Св. З. е възприела изстрела, когато П. и И. са отишли при групичката от биещи се мъже.

За тези противоречия относно броя на произведените изстрели и момента на възпроизвеждането им, между посочените по-горе групи свидетели, обосновано е прието, че се дължи на субективните възприятия на всеки един от намиращите се в близост до мястото на инцидента свидетели в различни моменти, че повечето от тях са били консумирали същата вечер значителни количества алкохол, поради което не са били кредитирани, изключая тези на св. Ив. М. , предвид обективния факт, че при огледа на произшествието са намерени три гилзи, сочещо на възпроизвеждането на три изстрела.

Обосновано при изясняване фактическата обстановка по делото, първоинстанционния съд е кредитирал показанията на свидетелката М.З,. предвид тяхната подробност и последователност, за изясняване фактите по делото. Свидетелката З. процесната вечер била на гости у свидетеля И.Г.И,. където бил и пострадалият П,. след което решила да си тръгне и се качила в дома си на втория етаж. Тогава тя чула познат сигнал, а след него и разправия и през прозореца от втория етаж видяла, че се бият трима мъже - Д. , Е. и Т. Свидетелката слязла веднага пред входа, където заварила Р.И,. съпругът й И.Г.И.И. пострадалият П.В... Свидетелката З. е установила, че според нея, пострадалия П. се присъединил към тримата, за да ги разтърве и малко след това към тях се присъединил и свидетелят И.Г.И,. който бил възпиран от съпругата си, без да е категорична кой от двамата- дали И. И.И.ли пострадалия П,. пръв е отишъл при тримата мъже -свидетелите Л. и А. и полсъпимшт Rrfpum i Ibpt^-ad

К. е обаче в показанията си, че всички са били на земята, че се е получило кълбо от хора, меле, всички участници в него са се биели помежду си и в този момент, както е стояла до св. Р. И-.а пред входа на блока е чула гърмежа. Свидетелката З. не твърди, обаче, че видяла оръжието в ръцете на някого от участниците в боя към момента на произвеждане на изстрела. Тези си възприятия, тя е потвърдила и при проведените очни ставки между нея и свидетелите Д. А-., Т. Л., И.Г.. И.И. И.М. И-.

Те съответстват и на обясненията на подсъдимия, изключая различието с неговите, от кого първоначално е бил нападнат - дали това са били свидетелите А-. и Л. или пострадалия В., като обосновано е дадено вяра на обясненията му, подкрепено и от установеното от свидетелите Л. и А-., че пострадалия В. е слязъл след тяхното изсвирване.

В подкрепа на установеното от св. З. са и показанията на св. Р. И-.а, също наблюдавала случващото се от входа на блока и установила, че е видяла отначало двама мъже да се блъскат и се бият, след което съпруга й- св. И.Г.. И-. отишъл при купчината от хора и първо вдигнал св. Т. Л., след което чула думите- „ти го уби", без да може да определи на кого е бил гласа, казал същите. Заявила е, че е чула първоначално един изстрел, докато е била пред входа, а след това втори, когато се скрила вътре във входа на блока, както и че първоначално е видяла оръжие у подсъдимия, но не е видяла кой е стрелял.

Съобразявайки установеното от двете свидетелки, обосновано е прието от първоинстанционния съд, че когато помежду си мъжете са били си на кълбо и са се биели е бил възпроизведен фаталният трети изстрел, причинил смъртта на пострадалия В.. На този извод обосновано е забелязано, че кореспондират и показанията свидетеля И.Г.И,. който също е установил, че биещите се мъже са били на камара и след като чул изстрел се намесил, като първо издърпал Т.Л., след това подсъдимия и видял, че на земята лежи пострадалия П.В... Свидетелят И-. също е категоричен относно броя на изстрелите, като е заявил, че от излизането си на улицата е чул един единствен изстрел, както и че не видял оръжие у подсъдимия, пострадалия и Л.. К. видял, че П.В.. е мъртъв тръгнал да гони подсъдимия Ц. към входа на блока.

В противовес на изложеното от свидетелите З., И-.а, И.И. обясненията на подсъдимия Ц,. както и заключенията на обсъдените по-горе и приети като компетентни и неоспорени от страните заключения на назначените по делото експертизи са показанията на свидетелите Д.А.-. и Т.Л..

С. Т.Л. е заявил в показанията си, че след като чул изстрела, произведен от подсъдимия срещу тях, бил тръгнал да провери дали Д.А.-. е ранен, след което изсвирил познат сигнал на приятелите си от входа. На този сигнал пръв се отзовал пострадалият П.В.., който се хванал за подсъдимия Ц,. а след това излязъл свидетеля И.Г.еоргиев и се хвърлил върху него, след което се разпознали. Свидетелят твърди, че не могъл да възприеме какво са правили Е. и П,. тъй като през това време се е боричкал на земята с И. И-.. Свидетелят Л. възприел първоначално пистолета в ръцете на подсъдимия Ц,. насочен срещу него и св. Д.А.-., след което видял оръжието на земята под бронята на колата. Този свидетел твърди, че възприел само първият изстрел, който подсъдим възпроизвел и който според него е бил насочен към свидетеля Д.А.-. и към него.

Предвид противоречията в показанията на двамата свидетели Д.А.-. и Т.Л. помежду им, обосновано първоинстанционния съд не ги е кредитирал, не само с оглед установеното от свидетелите З., И-.а, И,. но най-вече и със заключенията на съдебномедицинските и комплексната съдебномедицинска и балистична експертизи, приемайки, че същите са израз на за ограничаване участието им в случилото се, предизвикано от тях самите.

На първо място, показанията на тези двама свидетели относно участието и разположението на хората в спречкването са в пълно противоречие с показанията на всички останали свидетели, както очевидци, така и участници в това спречкване. Докато свидетелите З., И-.а, И.И. подсъдимият Ц. определят участниците в боя като оформило се кълбо от хора, единствено двамата свидетели А-. и Л. твърдят, че участниците са били разпределени в две групи, едната от които, състояща се от Т. и И. , а другата от П. и Е. Дори да се приеме за миг за достоверно установеното от техните показания, то те пък не кореспондират на безспорните травматични увреждания, нанесени на подсъдимия Ц,. посочени и обсъдени по-горе в мотивите и механизма на тяхното получаване -включително, че са нанесени и с пистолета му, което пък по безспорен начин, установява друг важен факт по делото- че при повалянето му на земята, той е бил иззет от него. Че подсъдимия е бил повален на земята, сочат и установените от съдебномедицинската експертиза увреждания по крайниците му, който са характерни за т.н. теренни травми. Показанията на тези двама свидетели, противоречат и на установеното и от заключението на комплексната балистична и медицинска експертиза относно разстоянието, от което е бил възпроизведен смъртоносния изстрел - най-малко един метър и потвърдено и в съдебно заседание-л.36. Нещо повече, вещите лица от тази експертиза допускат, че нараняването на пострадалия В. може да е причинено и с друг вид пистолет- 12 мм, а не с този на подсъдимия - л.37, а в тази насока е не без значение е и установено от св. З., че докато мъжете са се боричкали е чула изстрел като от самоделно оръжие- заявявайки, може добре да различава от какво оръжие са изстрелите, тъй като е работила в завод „А." -след което е видяла подсъдимия да тича към входа на св. С.. Т. нейни показания, съпоставени е посоченото по-горе и установено от комплексната съдебно медицинска и балистична експертиза за възможност увреждането да е причинено и от 12мм пистолет, при липсата на пистолета на подсъдимия, въпреки положените от първоинстанционния съд усилия да бъде издирен, съпоставено, че в даден момент този пистолет е бил извън неговите ръце, предвид причинените му увреждания с различни негови части, водят до единствено верния извод, който е бил направен, че показанията на свидетелите А-. и Л. не следва да бъдат кредитирани.

Този извод се налага и от установеното при проведения от първоинстанционния съд следствен експеримент на местопроизшествието и извършените очни ставки между свидетелите А-. и Л. от една страна и свидетелите С.С,.. Д.А.-., Т.Л., И. И,. Р.И,. както и на експертите д-р Б. и .Г.М,. отразени в протокол от. 19.03.2007 год. и приложения фотоалбум, имащи за цел да се установи разположението на участниците в инцидента един спрямо друг и механизма на причиняване на огнестрелното нараняване на пострадалия, както и механизма на нанасяне на разкъсноконтузните рани в лявата теменна област по главата на пострадалия и в дясното му слепоочие, наложило и назначаването допълнителната комплексна съдебномедицинска експертиза №263/2007 год., коментирана по-горе в мотивите.

О. тези проведени съдебни действия обосновано е било прието, че при схватката между подсъдимия, пострадалия, свидетеля Д.А.-. и свидетеля Т.Л., всеки от участниците е нанасял удари на другия, като в един момент оръжието е било изпуснато от подсъдимия или иззето от него. Свидетелите - очевидци на инцидента не посочват кой е стрелял по пострадалия В., респ. причинил нараняването, довело до смъртта му. При внимателния анализ на показанията на всеки един от свидетелите - очевидци, а именно Д.А.-., Т.Л., И.Г.И,. Р.И,. М.З,. И.М. И-. се е установило, че никой от тях не е видял оръжието, както в ръцете на подсъдимия, така и в ръцете на някого от другите участници в инцидента, към момента на произвеждане на смъртоносния изстрел. Само свидетелите Т.Л. и Д.А.-. са твърдели, че видели оръжието в ръцете на подсъдимия в момента, в който той се насочил към тях и произвел два изстрела, които обаче са във въздуха, с цел да бъдат сплашени нападателите.

По отношение на главният факт по делото -кой е причинил огнестрелното нараняване на пострадалия, от което е последвала смъртта му, никой от тях обаче не сочи, че това е подсъдимия, въпреки, че поне двама от тях- Т.Л. и И.Г.. И-. са били непосредствено до него и ако това е бил той неминуемо е нямало начин да избегне от вниманието им.

По делото от заключението на комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза се е установило, както беше посочено, че смъртоносният изстрел е произведен от разстояние повече от един метър и този извод на експертизата също не позволява да се приеме, че изстрела е възпроизведен от подсъдимия, предвид с приетите за установени факти и обстоятелства, отнасящи се до местоположението, взаимното разположение на участниците в спречкването към момента на произвеждане на изстрела.

Предвид изложеното неоснователно се явява поддържаното от Апелативна прокуратура и частните обвинители, че подсъдимия е този, който е умъртвил пострадалия, защото бил единствения, който е държал пистолета. Същото се отнася и по отношение разстоянието от което е възпроизведен изстрела. Както вече беше посочено, дистанцията на изстрела е бил най-малкото от един метър разстояние, а не както се твърди едва ли не от упор- на разстояние от 225 мм, което е посочено във връзка с това, че изстрела е бил от разстояние най-малко два пъти и половина от дължината на дулото на пистолета, което е 90 мм, видно от неоспорената и приета като компетентна съдебно медицинска и балистична експертиза. При положение, че пострадалия е бил отдолу на земята, върху него е бил подсъдимия , а над него св. Т. Л., като последния е бил издърпан от св. И,. а след това е издърпал и подсъдимия, то в положението в което те са се намирали- а в тази насока са показанията и на свидетелите И-.а и З., подсъдимия не може да бъде лицето възпроизвело изстрела, довел до умъртвяването на пострадалия В., още повече, че според експертите това не е било възможно ако се е намирал легнал по корем към земята, което се установява от показанията на посочените свидетели. Не без значение е и обстоятелството, че никой от разпитаните свидетели, вкл. Л. и А-. не сочат, че подсъдимия е този, който е възпроизвел смъртоносния изстрел довел до умъртвяването на пострадалия В., като в показанията си са категорични, че от произвеждането на втория предупредителен изстрел- до третия, пистолета не е бил видян да се намира в неговите ръце. Не без значение е и безспорния факт, установен от св. И.И. св. З., че когато подсъдимия е бил издърпан от първия, той веднага е побягнал към дома на св. С. без пистолета да се намира в него, а на това сочи и заключението на съдебномедицинската експертиза, че преди това той също не се е намирал и ръцете му, тъй като освен другите удари, такива са му били нанасяни и с него. В тази насока са показанията и на св. С,. че когато подсъдимия насинен е отишъл при него му е заявил, че е бит и че му е взет пистолета. При отиването на двамата на местопрестъплението, св. С. го е видял захвърлен под бронята на един от паркиралите автомобили. Не на последно място следва да се има предвид и установеното от св. З., подкрепено и от комплексната съдебно медицинска и балистична експертиза, че умъртвяването на пострадалия В. е възможно да е причинено и с 12 мм пистолет.

Изложено по-горе, свързано с обсъждане на доказателствата по делото, така както изисква разпоредбата на чл.303ал.2 НПК, налага за правилен извода на първоинстанционния съд, че по делото липсват и достатъчно косвени доказателства, от които може да се направи единствено възможния извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен, поради което, настоящия състав намира постановената оправдателна присъда за законосъобразна.

Нещо повече, дори хипотетично за миг да се приеме, че

подсъдимия е лицето възпроизвело изстрела довел до умъртвяването на пострадалия, предвид установеното по категоричен начин спрямо него нападение с причиняване на множество травми по цялото тяло и главата, с опити за душене, причинено от трима нападатели- Л., А-. и пострадалия В., в положението в което се е намирал, установено не само от показанията на свидетелите З., И-.а и Г. , но и от заключението на съдебномедицинската експертиза, се налага безспорния извод, че той се е защитавал срещу същото, тъй като не е било прекратено и следователно се е намирал в състояние на неизбежна отбрана, изключващо обществената опасност на деянието, на което сочи и липсата на увреждания по нападателите му, изключая прострелването на пострадалия, поради което и на това основание също следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Предвид признаването на подсъдимия за невинен, законосъобразно са били отхвърлени и предявените от гражданските исци искове за неимуществени и имуществени вреди, а разноските по делото са останали за сметка на бюджета.

С оглед изложеното и на основание чл.338 НПК, Пловдивския апелативен съд