/

РЕШЕНИЕ

Номер 9 Година 26.01.2010 г. град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД състав трети

На 18.01.2010 г.

в публично заседание в състав: Председател: Недялка Василева

Членове: Станко Кидиков

Христо Белев

Секретар: Ст.Тошева Прокурор: Р. Боев

като разгледа докладваното от чл.с. Христо Б.

дело номер 501 по описа за 2009 година

С присъда№145/5.11.2009г. по НОХД№2751/2009г., Окръжен съд-Пловдив е ПРИЗНАЛ подс. Т. Ш. Ч. за ВИНОВЕН в това, че на 23.10.2009 година в гр. П. е предположил и е дал облага-парична сума в размер на 10 лева, на длъжностни лица- старши полицаи при Четвърто РПУ гр. П., а именно- С. И. Б. и Г. Ц. И. , за да не извършат действие по служба, а именно да не му съставят фиш за констатирано административно нарушение по чл. 147 ал. 1 от ЗДП, поради което и на основание чл.304 ал.1 вр чл.58а вр. чл.55 ал. 1 т.2 б. Б и чл.55 ал. З от НК го е ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

На основание чл.53 ал. 1 б. А от НК, е постановено ОТНЕМАНЕ в полза на държавата на две банкноти по 5 лева, като вещи послужили за извършване на престъплението.

Против присъдата е постъпил касационен протест от Окръжна прокуратура-Пловдив с искане, както следва:

-Да се увеличи наказанието по чл.42а ал.2 т.1,2-НК, на две години.

-Да се наложи наказание по чл.42а ал.1т.6-НК- 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, или се постанови наказание-„лишаване от свобода".

-Да се наложи наказанието-глоба в размер на 2500 лева.

Прокурорът поддържа протеста в частта му- за увеличаване срока на пробационните мерки.

Подсъдимият-лично и чрез защитника си-адв. Св. А. счита, че протеста е неоснователен.

Въззивният съд предвид доказателствата, становищата на страните и след като служебно на осн.чл.314 от НПК, провери правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е протекло по реда на глава№27-НПК, респ.чл.371 ал.1т.2-НПК.

О. фактическа страна е прието, че на 23.10.2009 година свидетелите Г. И. и Б. на Четвърто РПУ-Пловдив, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по безопасност на движението. По повод неясна предна регистрационна табела, полицаите спрели за проверка микробус „Ф." управляван от поде. Ч-..становили, че автомобила не е минал и годишеь технически преглед и обяснили на Ч-., че за това административно нарушение ще му съставят фиш. Тогава Ч-. предложил на полицаите да им даде 10 лева да се почерпят и да не го санкционират. Св. Б. го предупредил, че това е нередно, но Ч-. продължил да настоява да получат въпросната сума и поставил върху нарядния им дневник две банкноти по 5 лева. Полицаите отказали подкупа и уведомили разследващите полицаи за започване на разследването.

Описаната фактическа обстановка е приета за установена въз основа самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите И. и .Б,. останалите събрани в хода на досъдебното производство доказателства.

При тези фактически данни, които са неоспорими, извод, че подс. Ч-. е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. чл.304 ал. 1 от НК, тъй като на 23.10.2009 година в град П. е предложил и дал облага - 10 лева, на длъжностните лица при Четвърто РПУ гр. П. и Г. И. , за да не му съставят фиш за извършено административно нарушение по чл. 147 ал.1 от ЗДП, е обоснован и законосъобразен.

Престъплението е извършено при пряк умисъл, с желани и настъпили обществено опасни последици. ПО НАКАЗАНИЕТО:

Същото, съобразно чл.373 ал.2 от НПК е индивидуализирано при условията на чл.58а от НК, т.е. съгласно разпоредбата на чл.55 ал. 1 т.2 б. Б от НК. Прието е, че действително са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 ал. 1 от НК, а именно-чисто съдебно минало, добри характеристични данни, семейно положение, полагане на труд, липсата на други криминални прояви, съвсем минимален размер на предложената имотна облага.

При това положение наказанието лишаване от свобода, за което не е предвиден най-нисък предел е заменено с пробация, като на подсъдимия са наложени задължителните две пробационни мерки по чл.42а ал.2 т. 1 и 2 от НК, а именно задължителна регистрация към настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Постановено е бъдат изтърпени за минимален срок от по шест месеца за всяка една от тях, а за първата при периодичност два пъти седмично съобразно чл.42 б от НК и че са съответни на степента на обществената опасност на деянието и достатъчни за постигане целите на чл. Зб-НК.

Относно глобата, съдът е счел, че съобразно чл.55 ал. З-НК, не следва да се налага на подсъдимия, понеже и само с наказанието пробация деецът може да бъде поправен и превъзпитан да се въздържа от такива престъпни прояви за в бъдеще. Наблегнато е на много ниския размер на подкупа- 10 лева, както и маловажността на административното нарушение извършено от подсъдимия при управлението на МПС.

ПРОТЕСТА Е НЕОСНОВАТЕЛЕН:

Цялостната преценка на личността на подсъдимия, не разкрива степен на укоримост в досегашното му поведение, нито противообществени нагласи. Данните за него са позитивни и показват дисциплинираност, без да е погазвал обществения ред, респ.те не могат да бъдат загърбени и излъчват позитиви за личността на подсъдимия. Необремененото съдебно минало, добрата характеристика, семейното положение, полагане на труд, липсата на други криминални прояви, са все установяващи обстоятелства, че подсъдимия до този момент се е проявявал като социализиран тип личност. Ерго, замяната на наложеното наказание с „лишаване от свобода", което не се поддържа от представителя на ПАП, или увеличаването размера на пробоционните мерки, би било неадекватно налагане принципите на възмездието като еквивалент на социалната справедливост. В тази връзка, определеното от първостепенният съд наказание е достатъчно за постигане в личностен план превъзпитанието на подсъдимия, при който степента на самоконтрол не е ниска, не е склонен към рисково поведение или неосъзнаване последиците от същото. То, в достатъчност ще осигури трайна позитивна промяна в ценностната му система, която чрез осъщественото деяние е извела на показ някои морални дефицити у подсъдимия, които при цялостната оценка на поведението му досега обаче, не биват да бъдат фаворизирани. Ето защо, посочените обстоятелства преценени в тяхната съвкупност и връзка, разкриват изключително ниска степен на обществена опасност на самия деец и не могат да бъдат подценявани, белег са, че наказанието не е прекалено снизходително, респ. несправедливо. Подсъдимият е критичен към извършеното, искрено се разкайва, т.е при него прозира започнал процес на превъзпитание и едно по-високо по размер наказание, или замяна с „лишаване от свобода", не би допринесло в по-голяма степен за осъществяване целите на специалната и генерална превенция, поради щото възраженията в протеста не могат да бъдат с преимуществен характер и да обосноват увеличаването му.

По начало, правилно констатираните и формулирани от предходната съдебна инстанция обстоятелства, относими към индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание, би следвало да бъдат споделени и