РЕШЕНИЕ

№ 167

град Пловдив, 13 юли 2010 година

         В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, Втори наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВДОКИЯ КЕ МА ЛОВ А

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СИМЕОНОВА ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Антоанета Калайджиева и в присъствието на прокурора Яеенка Шигарминова, като раззгледа докладваното от съдията докладчик ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА, въззивно наказателно общ характер дело № 298 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда №50/26.04.2010 година, постановена по НОХД № 1226/2010 година, Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия П.. П., роден на 13.08. 1968 г. в град Л., живущ в град П., български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ, с ЕГН:********** ЗА ВИНОВЕН, в това, че на 30.10.2009 г. в село К., област П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Д.", модел „Е.", с регистрационен № РВ 1741 АС, собственост на Р. И. С. - П. от град П., е нарушил правилата за движение: чл. 20 ал.2 от ЗДвП, тай като не е съобразил скоростта си на движение с конкретните пътни условия, и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, тъй като в населено място е превишил максимално допустимата скорост на движение от 50км/ч., вследствие па което по непредпазливост е причинил смъртта на КОСТА СТАНЕВ Б. от същото село, като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. З, предл. последно, във вр. б. „б" предл. първо, във вр. е ал. 1, б. „в" във вр. чл. 342 ал. 1 от ПК, във вр.чл. 58а от ПК, във вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от ПК, във вр. чл. 373 ал.2 от НПК го е ОСЪДИЛ па ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1 т.7 от IIК съдът е НАЛОЖИЛ на подсъдимия П.. П. и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното па подсъдимия П.. П. наказание лишаване от свобода, с изпитателен срок от ПЕТ ЕО ДИ НИ.

ПОСТАНОВИЛ е ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото - две шапки, велосипед, счупено странично огледало и счупено предно автомобилно стъкло, намиращи се на съхранение в РУ на МВР град Х. да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане па присъдата в сила.

ОСЪДИЛ подсъдимият П. да заплати направените но делото разноски на стойност 726 лева.

Против тази присъда е постъпила жалба от адв. В. процесуален представител на гражданските ищци и частните обвинители. Оплакването ,което се поддържа е за явна несправедливост. Моли съдът да приеме на основание доказателствата събрани на до съдебното производство ,че единствено подсъдимия има вина за станалото ПТП. Иска се изменение на съдебния акт, увеличение на наказанието лишаване от свобода , както и отмяна на приложението на чл.66 от НК.

Прокурорът даде заключение да се уважи жалбата на частните обвинители. Счита ,че поведението наличието па квалифициращото обстоятелство- „избягал от местопроизшествието" сочи на такава обществена опасност на деянието ,която налага ефективно изтърпяване па наказанието лишаване от свобода.

Прокурорът също моли да се уважи жалбата на пострадалите. Счита ,че личната и генералната превенции налагат да се изтърпи наказанието реално.

Апелативният съд след като се занима с оплакванията по жалбата и при направената служебна проверка намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло при условията на Глава 27 от НПК и по-копкретпо в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

Окръжният съд правилно е преценил признанията на подсъдимия отнесени към доказателствата тю делото събрани на до съдебното производство- чл.372 ал.4 от НПК.

Въз основа на доказателствата съдът е приел следната фактическа обстановка , поносима към квалификацията па деянието на подсъдимия 1.:

На 30.10.2009 година вечерта, подсъдимият 1. се движел в село К. със семейния автомобил „Д" с ДК № РВ 1741 АС. Заедно с него на предната седалка била съпругата му, а отзад се возили двете му деца. Семейството отивало на гости при тъщата на подсъдимия. Пътната обстановка била твърде усложнена тъй като времето било лошо, валял дъжд и било тъмно, асфалтът бил мокър, но въпреки това подсъдимият се движил със скорост около и над 55 км/ч. Движейки се по този начин по шосето, подсъдимият П. блъснал с предна дясна и странична част на колата си движещия се в същата нему посока, от страната на банкета пострадалия К. Б. , който бутал по шосето велосипеда си. От удара Б. паднал и загинал. Това било забелязано от свидетелката Н.. В. инцидента, подсъдимият не спрял, а продължил към дома на роднините си, където се скрил. От удара обаче дясното му дясното странично огледало се счупило и останало на местопроизшествието. Било счупено също така и предното обзорно стъкло на колата. В следващите дни П. посетил сервиз, където стъклото било подменено, а деформациите по калника отстранени. Били осъществени обаче издирвателни мероприятия и виновния водач бил разкрит, който при разпита си признал за стореното.

От назначената съдебно медицинска експертиза смъртта на пострадалия Б. се дължи на несъвместими с живота увреждания -разкъсване на мозъка в областта па ствола, където се намират важни за живота мозъчни структури. Механизмът на това увреждане е от действието на твърд, тъп предмет с голяма сила и са настъпили при ПТП, с удар отзад на пострадалия, последващо падане на тялото му върху капака на двигателя, удар на главата в предното обзорно стъкло и падане и изхвърляне на тялото па земята. Механизмът па получените травматични увреждания по тялото на пострадалия съответства на деформациите но лекия автомобил

С. техническата експертиза ударът е настъпил на разстояние от 0.3 до 1 метър от северния край на платното за движение, като скоростта на автомобила, преди задействането на спирачките е била около 55 км/ч. Подсъдимият е имал възможност да избегне удара ако е управлявал лекия автомобил със скорост не по-голяма от 38 км .ч.

11ричина за станалото ПТП е несъобразената е конкретната пътна обстановка скорост на движение на лекия автомобил управляван от подсъдимия.

От фактическата обстановка приета за установена ОС е направил

извода че подсъдимият е нарушил виновно нравилата за движение -..... чл.20

ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗД11, който извод е напълно обоснован и съответен на доказателства по делото.

За да приеме за установена тази фактическа обстановка ОС се е позовал на признанията на подсъдимия, на протокола за оглед на месгопро1гш1ествнето,техш1ческ1ггеекс11ертизт^^

занията па свидетелите разпитани па до съдебното производство Д. установяват непротиворечива фактическа обстановка , която обуславя и приложението на м ате р и а л н опра в н ата норма.

Правилно ОС е достигнал до извода ,че от обективна и субективна страна подсъдимия']- П. П. е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, във вр. б. „б" предл. първо, във вр. с ал. 1, б. „в" във вр. чл. 342 ал. 1 от НК тъй като на 30.10.2009 г. в село К., област П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Д.", модел „Е.", с регистрационен № PR 1741 АС, собственост на Р. И. С. - П. от град П., е нарушил правилата за движение: чл. 20 ал.2 от ЗДв11, - не е съобразил скоростта си на движение с конкретните пътни условия, и чл. 2 3 ал. 1 от ЗДвП - в населено място е превишил максимално допустимата скорост на движение от 50км/ч., вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на КОСТА СТАНЕВ Б. от същото село, като деецът е избягал от местопроизшествието.

Съдът е направил задълбочен анализ на обективните признаци на престъплението- деецът не се е съобразил с изискванията на конкретната пътна обстановка свързана е намалена видимост, мокър терен и валеж. Дори е превишил максимално допустимата за населено място скорост. Вместо да спре и да окаже евентуална помощ па пострадалия, гой избягал с очевидното намерение да се укрие от наказателно преследване.

От субективна страна е прието ,че П. е действал при условията на груба небрежност, тъй като не е искал настъпването на общественоопасните последици, ио е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и предотврати.

I Гьрвоинстапциопният съд при определяне на вида и размера на наказанието е изходил от императивните изисквания на чл. 373 ал.2 от Е1ПК във вр. с чл. 58а от НК. Определи и наложи наказание лишаване от свобода, при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от ПК . Съдът е определил наказание от ДВЕ БОДИ НИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Приел е ,че пе се налага за превъзпитанието на дееца, той да изтърпи ефективно това наказани ,като същото следва да бъде отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК е изпитателен срок от пет години.

Ма основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1 т.7 от НК на подсъдимия П. е наложил и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Апелативният съд намира жалбата па частните обвинители за основателна в частта относно приложението на чл.66 от ПК. В този смисъл е основателно оплакването за явна несправедливост.

За да определи условно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ОС е приел ,че превъзпитанието на дееца следва да се осъществи в обичайната за него социална и семейна среда. Апелативният съд пе споделя това виждане и по отношение на размера па наказанието и начина

изтърпяване е оглед доказателствата но делото касаещи личността на подсъдимия, обществената опасност на дееца и на деянието.

От фактите по делото е установено ,че пострадалият пешеходец тикайки колелото си се е движил по пътното платно в лента за движение па лекия автомобил , а не както изисква правилото па чл. 1 60 ал.2 т. 1 от ППЗДП, което нарушение става предпоставка за ПТП. Основната причина обаче са произшествието в причинна връзка ,с която настъпва и смъртта на пострадалия е нарушението на правилата на чл.20 ал.2 и ч.21 ал.1 от ЗДП.

В случая обществената опасност личността на подсъдимия следва да бъде преценена през призмата на неговите действия извършени след бягството от местопроизшествието. Подсъдимият в присъствието на малолетните си деца и съпругата си става причина за тежък пътен инцидент, за който няма как да се приеме ,че не е разбрал че удря човек. След инцидента подсъдимият посещава семейното тържество и след това хладнокръвно се заема с отстраняване на материалните щети по автомобила и заличаване па следите от престъплението . Напълно основателно в тази насока представителят па /\11 поиска преоценка на обществената опасност на личността подсъдимия. Апелативният съд приема ,че действията на подсъдимия не сочат на някаква уплаха както защитата твърди, а напротив на съвсем целенасочено и хладнокръвно поведение към заличаване на следите от престъплението и избягване на наказателната отговорност.

Зова поведение па подсъдимия е извън квалифициращото обстоятелство елемент от състава на престъплението " избягал от местопроизшествието" . Няма спор ,че наказанието е задължително да се определи при условията па чл.55 от НК ,който е по-благоприятен за дееца от чл.58а ал.1 от НК/ редакцията бр.26 ДВ 2010г./

Или в случая АС счита ,че задължително наказание!о „лишаване от свобода" следва да бъде изтърпяно ефективно и при първоначален общ режим- в затворническо общежитие от открит тип на основание чл.61г. З от ЗИНЗС.

Независимо ,че няма жалба от подсъдимия, но във връзка с правилата па члА14 от ИПК, при цялостната проверка па присъдата, въззивната инстанция в рамките на своите правомощия прецени и размера па наказанието лишаване от свобода. Същото е определено от ОС на две години и шест месеца. При определяне на вида и размера на наказанието следва да се изхожда от принципа за най-добър ефект на наказанието с оглед неговия размер и начина на изтърпяване. Именно съобразявайки целите па наказанието АС счита ,че наказанието ЛИШАВАНИ ОТ СВОБАДА като размер ще съответства па обществената опасност па деянието и на дееца в размер на ЕДНА ГОДИНА И L1JFXT МЕСЕЦА

ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Изтърпяно обаче ефективно това наказание най-добре ще изпълни целите наличната и генералната превенции.

Или в този смисъл следва да бъде изменена първоинстанциопиата присъда.

АС не възприема за основателни доводите на защитата на подсъдимия .. значение е до колко подсъдимият ще има възможност да си заплаща кредитите ако търпи наказанието ефективно. Това обстоятелство не е критерий според който съдът следва да съобразява начина па изтърпяване па наказанието . Следва да се отбележи че от представените пред АС доказателства става ясно ,че съпругата на подсъдимия е съдлъжник по кредита пред банката и няма пречка същата да поеме изплащане на задължението. Или непоносими са финансовите задължения на подсъдимия към законосъобразността на съдебния акт и нормата на чл.36 от НК.

При цялостната проверка па обжалваната присъда АС не констатира допуснати съществени процесуални нарушения.

Предвид на изложеното следва присъдата на бъде изменена на основание чл.337ал.1т. 1 и ал.2 т.2 от НПК ,поради което Апелативният съд

Р Е III И:

ИЗМЕНЯВА Присъда №50/26.04.2010 година, постановена по

НОХД № 1226/2010 година КАКТО СЛЕДВА:

НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА НА ПОДСЪДИМИЯ П. В. П. от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА НА ЕДНА ЕОДИИА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,

ОТМЕНЯВА ПРИЛОЖЕНИЕТО на чл.66 от НК, като ПОСТАНОВЯВА подсъдимият П. да изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален ,Общ режим в затворническо общежтпие от открит тип на основание чл.61 т. З от ЗИНЗС.

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА останалата й част.

Решението подлежи на протест и обжалване в 15-дневен срок от

съобщението че е изготвено пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.