РЕШЕНИЕ

С присъда№74/8.04.2010г. по НОХД№121/2008г., Окръжен съд Х. е ПРИЗНАЛ подсъдимия А.Е.А. за НЕВИНОВЕН в това, че: през периода 0Е0Е2005г. - 19.12.2005г. в гр. Х., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице /П. в „Т." О. София, филиал гр. Х. присвоил чужди пари, собственост на „Т." О. гр. С. в размер на 201 995,11 /двеста и една хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и единадесет стотинки/, поверени му в това му качество да ги управлява, като присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го е ОПРАВДАЛ по предявеното му обвинение по чл. 203 ал.1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

ОТХВЪРЛЕН е като неоснователен, предявения от „Т." О. гр. С., граждански иск против А. А. в размер на 201 955,11 лева.

Против присъдата е постъпил въззивен протест от Окръжна прокуратура Х. , който се поддържа от представителя на AI1-Пловдив, с искане да бъде отменена и делото върнато на Окръжен съд-

Адв. Хр. Р. на гражданският ищец- „Т." ООД-София, се солидаризира е искането на прокурора.

Ответника по протеста-подс. А. , чрез неговия защитник-адв. Георгиев, счита, че присъдата е обоснована и законосъобразна.

Въззивният съд предвид доказателствата, становищата на страните и след като служебно на осн.чл.314-НПК провери правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

На осн.чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал. З т. 1 и т.2 пр.1 вр.чл.334 т.1пр.2 от НПК, присъдата следва да се отмени без да се коментира по същество и се върне делото на ХОС, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл.305 ал. З от НПК е процесуално правило предвиждащо при противоречие на доказателствата, съдът да изложи защо приема едни, а отхвърля други, което гарантира формалната правилност на вътрешното му убеждение.

В случая, доказателствата не са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, а непълно и едностранчиво.

Съдът е интервенирал необходимостта от експертно заключение, което е приел и обсъдил, без това да го освобождава от задължението да подложи на анализ всички останали доказателства. ХОС е вложил в представното си съдържание на решаващ орган манифестираното писмено и вербално единодушие на експертите, като се е самоограничил да обсъжда само заключенията, без подробно, според изискванията на закона да интерпретира всички останали доказателства, да ги съпостави и едва тогава да изведе правните си изводи. Експертизата, не може да бъде единственото средство, установяващо или не наличието на присвояване. Тя трябва да се обсъжда и оценява във връзка с всички останали източници на доказателства. Известно е, че в наказателния процес експертните заключения не са доказателствено средство, поради което се обсъждат съвкупно със същинските доказателствени средства, за да се стигне до един или друг извод от предмета на доказване. Именно поради това и експертните заключения не са задължителни за съда. Недопустимо е експертно мнение да замества доказателства и само чрез констатациите му, да бъде обсъждано поведението на подсъдимия, поради което през тази призма, подходът на първостепенният съд е неправилен и незаконосъобразен.

ХОС извън заключенията, се е задоволил с прогласяване на двама от свидетелите-К,. Г. Д. и спорадично- декларативно- на е в. Ме че в. Байлов, като по този начин се е „самоосвободил" от подробен анализ на събраните доказателства, В тази връзка, първоинстанционният съд като не е преценил всички доказателства по делото и всички доводи на обвинението е допуснал съществено нарушение по чл.305 ал. З НПК.

Съгласно ч.1.14 ал.1, чл.107 ал.5, чл.305 ал.5 от НПК, съдът е задължен да направи обстойна проверка на всички доказателства, да ги обсъди-гласни и писмени и вземе решение по вътрешно убеждение, основаващо се на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Плюс това, в мотивите трябва да посочи какви обстоятелства счита за установени и правните съображения. В тази връзка, в мотивите на Окръжният съд лисва анализ на доказателствата. Мотивировката на съда се изчерпва с частичен анализ на експертизата, най-вече счетоводната и до тук. Така изготвената съобразителна част на първостепенният съдебен акт, с не третиране на свидетелски показания, очевидно не отговаря на изискванията за анализ на фактите и доказателствените източници. Ето защо, въззивната инстанция е лишена от възможността да извърши проверка доколко доводите в протеста по приложението на материалния закон са основателни и не би могъл да "замести" липсващото вътрешно убеждение на предходната инстанция по фактите, след като не са били спазени процесуалните правила относно проверка и оценка на доказателствените източници, представляващо всякога съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.305 ал. З-НПК.

При избрания от първата съдебна инстанция подход, де факто за необсъждане на доказателствата и доказателствените средства, не може да става въпрос за извършена проверка от него, съобразно цитираните разпоредби на НПК. Съществено се нарушават процесуалните правила не само когато има пълна липса на мотиви, но и на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси на които следва да се даде отговор с присъдата.

Механичното позоваване на двама от свидетелите Б. и М. начинът на отчитане на парите, с неиндетифицирано посочване на свидетели- окачествени като „клиенти на магазина по представени от тях декларации", с не третиране въобще на останалите гласни доказателствени средства по фактологията и то при противоречив доказателствен материал, е нарушение на закона, след като не е извършен анализ на изцяло събраните доказателства, каквито са изискванията на чл.14 ал.1, чл.107 ал.5, чл.305 ал. З пр.2 от НПК. Съдът дължи отговор, защо се доверява на едни или други доказателства, не даден в случая. Окръжният съд е такъв по същество и поради това е длъжен да се произнесе по всички направени от страните доводи и да изложи съображения, защо приема едни, а отхвърля други. Вместо първата инстанция да направи сравнителен анализ на доказателствата и възраженията на страните, се е самоограничила, изчерпвайки мотивите си до обсъждане на експертизите.

Ноторно известно е. че обясненията на подсъдимия са едновременно доказателствено средство и такова за защита, което подлежи на задълбочена проверка наред с другите доказателства. Безрезервното приемане твърденията на А. , необсъждането на свидетелски показания и незадълбоченото третиране на други идва да подскаже, че не може да става въпрос за извършена проверка от съда, съобразно разпоредбите на НПК. Ерго, липсват мотиви въз основа на които да се провери тяхната правилност или не, при положение, че въззивпият съд не приеме за обосновани и законосъобразни останалите разсъждения на първият съд, по съществото на казуса. Тази отсъстващата преценка, съответното несъпоставяне с останалите доказателства, техни-анализ и оценка, демонстрира избирателен подход води и до необоснованост на присъдата. Защото приетите за установени фактически положения се основават само на едни доказателства, без да се третират и другите имащи отношение към тях. Освен това, по този начин се ограничават и процесуалните права на страните, в случая на прокуратурата, защото е невъзможно да се провери изцяло основателността на техните възражения и становища. Въззивното производство, като стадий на наказателния процес, е същевременно контролно такова, но и по фактите. Затова от първата съдебна инстанция се изисква не само да разкрие фактите, но и да ги обсъди и установи обективната истина, а не да се самоограничава до частичното им изтъкване или пък необсъждане. Като не е анализирал всички доказателства, първостепенният съд е нарушил съществено и един от основните принципи на наказателния процес-да изгради вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, каквито са изискванията на чл.107 ал. З и чл.305 ал. З-НПК.

С така избрания от първата съдебна инстанция подход, де факто за тотално необсъждане на противоречията между обясненията на подсъдимия и гласните доказателствени средства, не може да става въпрос за извършена проверка, съобразно разпоредбите на НПК. Следва да бъдат обсъдени не само експертизите, а всички гласни доказателствени средства касаещи обвинението, без да се предпоставя преимуществено и механично само заключението на вещите лица.

При новото разглеждане на делото следва да бъдат съпоставени и анализирани всички обстоятелства в тяхната обективно логическа връзка, след което да се изведат осъдителни или оправдателни изводи. Те следва да са всеобхватно обсъдени и съпоставени по начин, който да не оставя никакво съмнение в единствено възможния и безпротиворечив извод за авторството или не на престъплението. Настоящия случай обаче разкрива съществени отклонения на първата съдебна инстанция от този процесуален принцип. Не би могло да се приеме, че съдът е стигнал до обективната истина, след като не е третирал показанията на свидетелите, с изключение на Д. и К,. респ. дали те позволяват някакъв друг извод, а показанията на М. и Б. са маркирани повърхностно. Поради това, упрекът в протеста за едностранчив и избирателен подход при обсъждане

на доказателствената съвкупност, рефлектирал върху доказателствено-оценъчната дейност на съда, не е лишен от основание. Налага се сериозното съмнение, че е достигната обективната истина, след като не е даден убедителен отговор на доводите на прокуратурата напр. за:

-неизследване на фактури представени в последното съдебно заседание на стойност 2952.28 лева,

-че фирмата при изготвяне на месечните си отчети по приходите и разходите не се е ръководела от реалните парични постъпления, а от получените финансови отчети, които не са постъпвали в 15-дневния срок, а значително по-късно,

-за дискредитиране показанията на св. К,. с недостатъчни аргументи,

-за намерени 20 стокови разписки в трите им екземпляра с номера от 011392 до 001413 с дата 18.12.20051. неделя, и съставените в тази връзка декларации от клиентите, че нито са заявявали, нито са получавали описаните стоки,

-за откритите в магазина оригинали на фактури, за които няма заявки и съответно подпис на получател от клиента, а сумата е отчетена като приход,

-за върнати суми, напр. на св. Н,.Г,. за които няма никакъв коментар,

- К. е налагало, след като подсъдимия е отговорник на филиала и МОЛ, други лица да подписват фактурите-св. Недялков, Я.

Горното налага извод, че съдът е останал в рамките на „автоматични" изводи за липса на обективна и субективна страна на деянието, съображенията са декларативни и схематични, а оттам и неубедителни, при липса на правен анализ.

-Трябва да се установи, откога е открит банков клон на ПИБ в гр. Х., при становището на А. , че е нямало такъв на обслужващата банка в града. Ако откриването на коментирания клон на банката е било факт към периода на инкриминирано деяние, следва логичния въпрос, защо подсъдимия е продължил с практиката да се престара „кеш", вместо да се документират плащанията по банков път.

-Никъде не са обсъдени длъжностните задължения на подсъдимия, предвид приложената в том№3 длъжностна характеристика, респ.заповед№004/30.04.2003г., когато е определен за отговорник на филиала в Х. , със съответните му задължения.

-Не е коментиран въпроса, кое е налагало фактурите да се подписват от С. Н. и Д. Я. , предоставяли събраните пари от дневния оборот на АЛЕКСОВ.

-Не е даден отговор на въпроса, защо оригинални фактури, които трябва да са у купувача/ а не както са открити в магазина/ и включени в дневните отчети като приход, не са отчетени във фирмата, напр."Вики

Това, че има съответствие между фиксираното в касовия апарат, залепения бон в касовата книга и отчета за деня или месеца на хартиен носител изпратен в София, може да е само формално, като в тази връзка следва:

-Да се диференцират случаите касаещи т.н."купувачи", не заявявали
искания за стоки, но открити такива при ревизията, напр. „А."-
св. А.А./искания от 6.12.2005г.до 18.12.с.г. за 623.24 лв./, ЕТ
,,Апаз"- А. Станимир А. , „В."-ООД-

св. В.Велков./същия не е и подписал фактура№702496/3.10.2005г., не е закупувал и съответно плащал/. Същото касае и св. П. Б. от А. Ч. , ЕТ"М.", като се отговори-по тази начин намалявана ли е стоковата наличност и какъв е резултата от това. Да се отделят исканията от 18.12.2005г., съставени в почивен ден, както и случаите касаещи връщането на пари на представителите на фирми, напр. Пламен Г. в магазина на „Б."-гр. Харманли", „Недялков- В. сие"-св. Димитър Н. , ЕТ"А"-св. Ст. А. Съобразно сумите по фактурите, след като се съблюдаят с гласните доказателствени средства, да се даде задълбочен и аргументиран отговор, коя е причината наложила това, респ.дали сумите правомерно са върнати, или не и защо.

Да се отделят случаите касаещи фирмите контрагенти на „Т.", имащи сключени договори за продажба на едро, за които са договорени отстъпки и се сравнят с РКО отнесени към данъчни фактури на други фирми и заплатени от тях без отстъпка. Т.е. намалени ли са и с колко по този начин приходите, за чия сметка е станало това и къде е „отишла" разликата.

Св. Радка У. напр. по фактура702622/2Е11.2005г. е заплатила 366.62 лв. без да е получила фактурата или касов ордер, а и фактурата не е подписана от нея.

Подлежат на експертно обсъждане и съответно коментиране от съда трите фактури-№ 702301/28.06.2005г., № 702640/29.1 Е2005г. и № 702239/27.05.2005г. на обща стойност 2952.28 лева, за които сам ХОС е приел, че „не може да се произнесе, дали с посочените във фактурите суми, следва и с колко да се промени счетоводния резултат".

Отговорите на коментираните въпроси, наред с обсъждане на целокупния доказателствен материал, следва да даде яснота, дали разпоредителните действия на подсъдимия са се изразили в усвояването на поверените му средства не за нуждите на фирмата, а за лични нужди.

Тъй като при присвояването винаги се нарушават служебни задължения, съдът да ги свърже с длъжностната характеристика на А. и да отговори, налице ли са и какви такива.

В съответствие с горното, не може да се приеме, че е осъществен обективен анализ на цялата доказателствена съвкупност, след като вън от вниманието на съда, са останали не обсъдени важни обстоятелства за обвинителната теза и по този начин са ограничени процесуалните правила на прокурора, а това води и до липса на мотиви.

Ето защо, на осн.чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал. З т. 1 и т.2 пр.1 вр.чл.334 !. I пр.2 от НПК, присъдата следва да се отмени и делото върне на ХОС, като се има предвид посоченото в мотивната част.

Водим от горното въззивният съд

Р Е III И :

ОТМЕНЯВА присъда№74/8.04.2010г. по НОХД№121/2008г., на Окръжен еъд Х.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Х. за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: