РЕШЕНИЕ

Производството е по реда на глава 21 НПК.

С присъда постановена на 20.05.2010 година по НОХД №1037/2010 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимата Н. Д. П. за виновна в това, че на 06.09.2009 година в град П., при условията на опасен рецидив, след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението па което не е било отложено по чл.66 11К и е била осъждана два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 НК, е отнела чужди движими вещи: калъф за документи, карта за градски транспорт, купони за храна и налична сума пори- 37 лева, всичко на обща стойност 50.10 лева от владението на А. А. И. , с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребила сила, поради което и на основание чл.199 ал.1. т.4 вр. Чл.198 ал.1 вр. Чл.29 ал.1 б. А и Б, вр. Чл.373 ал.2 НПК, вр. Чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК я осъдил на четири години лишаване от свобода.

Срещу така постановената присъда е подадена жалба. В жалбата, изготвена от адвоката И. се прави оплакване за незаконосъобразност и явна несправедливост.

В съдебно заседание пред Апелативния съд адвоката И. поддържа оплакването за незаконосъобразност и явна несправедливост и иска наказанието да се определи при условията на чл.55 НК, а не по чл.58а ИК както е сторил Окръжния съд. Иска се също така да се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

Прокурорът счита, че в случая наказанието следва да се определи по реда на чл.55 НК но не следва да се намалява наложеното от ОС наказание.

АС обсъди подадената жалба, становищата на страните, служебно извърши проверка за правилността на обжалваната присъда и намери за установено следното.

Производството в ОС е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК.

Подсъдимата П. е признала изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. ОС е имал основание да приеме, че самопризнанията на подсъдимата П. се подкрепя от събраните на досъдсбното производство доказателства и в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт.

По делото е установено по несъмнен и безспорен начин следното:

Подсъдимата П. е осъждана през 2005 година два пъти като със споразумение влязло в сила на 12.07.2005 г., за престъпление по чл.198 ал.1 НК и е наложено наказание две години лишаване от свобода изтърпяването на което е било отложено на основание чл.66 ал. За срок от три години. Със споразумение, влязло в сила на 30.08.2005 година на подсъдимата П. , за престъпление по чл. 194 ал.1 НК е наложено наказание една година лишаване от свобода-ефективно.

Hа 6.09.2009 година в град П. подсъдимата П. пресрещнала пострадалия А. И. на улица „Ц.", поискала му цигари и му предложила сексуални услуги. Възрастният и болен от II арки неон И. отказал. В следващия момент подсъдимата П. го блъснала, съборила го на земята, извадила от джоба на елека му калъфче с пари и документи и избягала. Подсъдимата похарчила парите, а калъфчето е документите върнала на пострадалия на 14.()9.2()()9i., след разкриването на престъплението.

Квалификацията на престъплението е правилна. С деянието си подсъдимата П. е осъществила състава на чл.199 ал.1 т.4 НК.

Окръжният съд неправилно е приел, че за подсъдимата е по благоприятно наказанието за извършеното престъпление да се определи по реда на чл.58а НК. 3 престъплението по чл.199 ал.1 т.4 НК предвижда наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода. Ако наказанието се определи по реда на чл.58а НК то следва да бъде в границите от три години и четири месеца до десет години лишаване от свобода. Ако наказанието се определи при условията на чл.55 НК то следва да бъде в границите от три месеца до пет години лишаване от свобода. Следва да се приеме, че чл.55 НК /старият закон/ е по благоприятен за подсъдимата П. тъй като в този случай се предвижда по- ниска долна и по- ниска горна граница на наказанието лишаване от свобода.

Апелативният съд обсъди установените по делото и отчетени от ОС смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимата П. и намери, че наложеното и от ОС наказание четири години лишаване от свобода е в рамките, които НК е предвидил при приложението на чл.55 НК и е справедливо. Опасността подсъдимата П. отново да върши престъпления е съвсем реална. За постигането на целите на наказанието посочени в чл.36 НК е необходимо П. да бъде изолирана от обществото за сравнително продължителен период от време.

Присъдата следва да бъде изменена в частта, с която ОС е приел, че наказанието се определя по реда на чл.58а и чл.54 НК като израза „вр. чл.58а ал.1, вр. чл.54 ИК" се замени с израза „ във връзка с чл.2 ал.2 и чл.55ал.1 т. 1 НК".

В останалата и част присъдата следва да се потвърди тъй като и по реда на чл.55 НК наложеното наказание четири години лишаване от свобода е справедливо.

Воден от изложените съображения и на основание чл.337 ал.1 Т.2 НПК Пловдивският апелативен съд