РЕШЕНИЕ
Номер 165 19.07.2010 г. гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
състав трети
АПЕЛАТИВЕН СЪД на 12.07.2010г.
в публично заседание в състав: Председател: Недялка Василева
Членове: Христо Белев
Васил Гатов
Секретар: Ст.Тошева Прокурор: М.Белчева
разгледа докладваното от чл.с. Христо Белев
дело номер 233 по описа за 2010 година
С присъда№28/28.04.201 Ог. по НОХД№212/2010 г., Окръжен съд-Пазарджик е ПРИЗНАЛ поде. Д. А. А. за ВИНОВЕН в това, че:
На 1 7.1 1.2009 г., в гр. В., обл.*, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- марихуана- 6.509 грама и съдържание на активен компонент ТХК- 0.35 тегловни % па стойност 39.05 лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т.1 и ал.2 НК, го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и ЕЛОБА в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
11а осн. чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На 17.1 1.2009 г., на публично място в гр. В., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- хероин- 0.0376 грама и съдържание на активен компонент 63 тегловни % на стойност 6.07 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.2 вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и с ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева платима в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.
На основание чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На 27.11.2009г., в гр. В., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество-марихуана- 3.2 грама и съдържание на активен компонент ТХК- 0.43 тегловни % на стойност 19.20 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.1 вр.чл. 55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева платима в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.
На осн.чл.66 ал.1 от НК, е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На осн.чл.23 ал. 1 от НК, е определено на поде.API 'И РОВ едно ОБЩО за изтърпяване наказание, НАЙ-ТЕЖКОТО от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, както и ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева платима в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.
11а осн. чл.66 ал.1 от НК, е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На осн. чл.354 А ал.6 вр. чл. 53 ал.2 б."а" от НК, е отнета в полза на Държавата-3.9 грама марихуана, която след влизането на присъдата в сила да бъде унищожена.
ОСЪДЕН е подс. А. да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 190 лева.
Против присъдата са постъпили въззивни жалби, както следва: О. адв. Ч. представител на поде. Д. APГИРОВ, с искане да бъде отменена и подсъдимия признат за невинен, тъй като е постановена в нарушение на закона и при непълнота на доказателства.
В саморъчна жалба, Е. Ц. на поде.APГИРОВ, изразява несъгласие с трите обвинения против синът й-подс. Д. AРГИРОВ. Съдът е взел отношение по конституирането й, с определението си в производството по чл.327 и сл-НПК.
Прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата.
Въззивният съд предвид доказателствата, становищата на страните и след като служебно на осн.чл.314-НПК провери правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
О. фактическа страна е прието следното:
Пункт№ 1.
На 16.11.2009г. около 10 часа сутринта, св. Ч. се намирал в района на гарата в гр. В.. А. , Ф. , зелен на цвят и спукани две гуми, спрял до Ч. , водачът на който му бил познат отпреди. Въпросният шофьор обещал да подари на свидетеля старите джанти с гумите, ако го упъти към вулканизатор. Чолаков го завел до близка работилница, като в последвалия разговор, водачът попитал дали знае от къде може да си купи хероин. Свидетелят отговорил, че не знае и познатия му/неустановен входа на ДП/ си тръгнал с автомобила. Чолаков го последвал, тъй като не получил обещаното. Видял се с подс. Д., който познавал отпреди, тъй като е идвал в махала "А.", за да предлага хероин и трева. Чолаков попитал подсъдимия, който бил придружен от св. Д., дали е виждал лек автомобил "Ф.", на което последния му отговорил, че водачът на същия е ходил при него и му е дал четири пакетчета. Съответно му обяснил, че това лице има много пари и че спи в хотел "А.". След това се разделили.
Свидетелите И. З. и Д. Л. работят като полицейски служители в РУ на МВР гр. В..
На 17.11.2009г., в полицейското управление била получена информация от секретен сътрудник, че подс. Д.APГ И РОВ за когото знаели, че е наркозависим, ще проведе среща с лице, на когото ще продаде хероин. В тази връзка, било проведено оперативно полицейско мероприятие-наблюдение на площад "Н.". Около 10ч., подсъдимия и св. П. се движели пеша по ул.". към централната градска част. Срещнали св. Ч., според който, А. се обадил на „шофьора с джантите". Св. Л. и З. забелязали, че API IIPOB и В. се забързали. Обяснявайки си го с това, че са забелязали някои от колегите им намиращи се в района. Видели, че поде. А. свивайки към едно кафене, хвърлил „нещо" в находящо се там кошче за боклук. Забелязано и от намиращия се наблизо св. Ч.. В. бил отцепен района около въпросното кошче. Впоследствие, А. и св. В. веднага били спрени. Пристигналата оперативна група извършила оглед на кошчето, резултата от който е обективиран в протокол, ведно със снимков материал. Иззето е 1 брой жълто лъскаво хартиено пакетче с размери 0,025/0,01 м. с поставени в него 3 броя бели хартиени пакетчета, съдържащи кафяво прахообразно вещество реагиращо при полеви наркотест на хероин.
Според заключението на химическата експертиза, се касае за хероин- 0,0376 грама и съдържание на активен компонент тегловни 63 % на стойност- 6,07лв.
11 -ри пункт.
11а същия ден- 17.11.2009г., за времето от 12.30ч.-14.10ч. било извършено претърсване в къщата, където живее АРГИРОВ- гр. В., ул. ". №12. В хода на което са открити и иззети: суха тревиста маса увита в парче вестник е тегло 1,06 грама, реагираща на полевия наркотест на "канабис"; суха тревиста маса и зелени топчета поставени в кибритена кутия с тегло 2,01 грама, реагираща на полевия наркотест на "канабис"; топче суха зелена тревиста маса с тегло 0,60 грама, реагираща на полевия наркотест на "канабис"; топче суха зелена тревиста маса с тегло 9,61 грама, реагираща на полевия наркотест на "канабис", както и 4 броя спринцовки с игли от 5 см и 1 брой спринцовка с игла от 10 см. Съставени са протокол- одобрен от съдия, както и фотоалбум.
Според химическата експертиза, общото тегло на марихуаната е 6,609 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,35 тегловни %, на стойност 39,05лв.
По петте спринцовки иззети от дома на подсъдимия било установено наличие на следи от хероин.
Ш-ти пункт.
11а 27.11.2009г., св. М. заедно е познатите й-свидетелите Ю. К. , А. С. и М. Д. , с таксиметров автомобил "Ф.", с ДК № РА 59 64 АС, управляван от св. И., се придвижили от с. Д. до гр. В. да си купят туш за татуировки. Преди да тръгнат, св. С. помолила св. К. за телефона му и провела разговор с А. , знаейки, че подсъдимия идва често в училището, където тя учи и предлага марихуана. Задала въпроса... „дали има нещо". Подсъдимият й заявил да се обади 10 минути по- късно. При втория телефонен разговор се разбрали, че той ще я чака пред дома си. В гр. В., таксито спряло на ул.".. Двете момичета слезли от возилото, а св. К. отишли е лекия автомобил да купят туш за татуировки.
С взетите от от М. Х. 5 лв., св. С. отишла пред дома на А. , който я чакал отвън. Веднага след това последният се върнал в къщата. Излязъл със зелена чантичка, която дал на свидетелката. След връщането на К. и С. , момичетата се качили в таксито и компанията се отправила към с. Д..
По получен оперативен сигнал, касаещ предаденото от подсъдимия на св. С., таксиметровият автомобил бил спрян за проверка. В зелената чантичка, предадена от поде. АР ГИ РОВ на св. С., е открита марихуана. Марихуаната и хероина са включени в Приложение № 1 към чл. З, ал.2 от ЗКВНВП, като вещества с висока степен на риск, забранени за приложение и притежание, без съответното разрешение.
За основа на описаната фактология, са послужили гласните и писмените доказателства.
ПО0 ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ. СЪЩАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА:
ПУНКТ 1-ВИ.
По този пункт има две взаимно изключващи се и противостоящи сведения.
О. една страна е казаното от З. , Л. , индиректно-Г. , приобщените показания на св. Ч. от досъдебното производство, които установяват обвинителната теза. Както и писмените доказателствени средства- протокол за оглед от 17.11.2009г./на кошчето/, с приложен към него фотоалбум.
О. друга са-обясненията на подсъдимия, показанията на св. Д., В.
Не се спори, че органите на МВР, в „лицето" на свидетелите З. са добили информация, че на 17.11.2009г. APГИРОВ има намерение да продава хероин на лице от гр. П., отседнало в хотел „А". По този именно повод, е организирано наблюдение на централната градска част, при което е проследено как подсъдимия, най-вероятно разпознал някой от участващите в акцията служители на П. , хвърля пакетче в кошче за боклук. Извършения оглед на кошчето намиращо се непосредствено до павилион "М." установява наличието на 1 брой жълто лъскаво хартиено пакетче с размери 0,025/0,01 м. е поставени в него 3 броя бели хартиени пакетчета, съдържащи кафяво прахообразно вещество реагиращо при полеви наркотест на хероин.
Коментираната полицейска акция не се конфронтира с процесуалните правила за събиране на доказателства. Свидетелите са били ангажирани с разкриване на престъплението и показанията им отразяват личните им възприятия в този процес. Към момента на изхвърляне в кошчето, описаната дейност на подсъдимия се е намирала изцяло под наблюдението на представителите на полицията. Ето защо, твърдението на подсъдимия, че няма нищо общо с хероина, основателно е прието за защитна версия. То само показва желанието му да укрие естеството на инкриминираната дейност, като в тази връзка от съществено значение са показанията на свидетелите-полицейски служители. Те са третирани в контекста на целия доказателствен материал, с отчитане на стремежа на APГИРОВ да игнорира личното си участие в престъплението.
Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите-полицейски служители като обективни, логични. Същите са преки очевидци на инкриминираната дейност и възприятията на св. З. са белязани е категоричност и последователност. Въпросът за установяване на авторството, респ. конкретното поведенчество от страна на AРГИРОВ, получава ясен отговор от тези показания. Те са годно доказателствено средство, опровергаващо заявеното от подсъдимия и св. В., че не е изхвърлял нищо в кошчето. Тук изрично следва да се наблегне на това, че ситуирането на полицаите е било по начин, който не е ограничавал техните възприятия, респ. възможността да възприемат в детайли поведението на А. и компания. Преразпитан пред въззивната инстанция, св. З. потвърди, че нищо не му е пречело да възприема изцяло действията на подсъдимия и св. В.. З. още-„като приближиха трибуната вероятно видяха колегата и се забързаха...в едно кошче зад павилиончето за сандвичи, А. пусна пакет". Ето защо, казаното от подсъдимия и свидетелстването на В. , не се възприема за меродавно.
За разигралите се събития на 17.11.2009г. на площад „Н." В. , защитата заостря вниманието върху показанията на св. Ч. от съдебното следствие пред ТТзОС, в които липсвали сведения, подсъдимия да е извършвал инкриминираните с присъдата действия по изхвърлянето на наркотика. Аргументирано, Окръжният съд се е доверил на приобщените показания на св. Ч. дадени в хода на досъдебното производство-л. 78-79, където заявил, че .."Той/подсъдимия/ хвърли пакетчетата в коша... В едно кошче го изхвърли.. Аз после видях пакетчетата, когато дойдоха полицаите. Те извадиха пакетчетата от коша. Аз видях как Д. изхвърли тези пакетчета. Пакетчетата бяха малки, в едно жълто пликче бяха затворени.. . В махалата дойде веднъж да предложи такива пакетчета, но никой не взе". В тази връзка, приобщена доказателствена база за оспорените от подсъдимия обстоятелства могат да са показанията на свидетеля от ДП като стремежа да им се пришие тенденциозност и не обективност, остава неуспешен. Кредитиране на казаното от св. Ч. от досъдебното производство имат резон, защото съвпада изцяло с показанията на Л. и З. и може да е доказателствена основа в коментираната насока.
Показанията на свидетелите-полицаи не следва да бъдат пренебрегвани само поради факта, че те са служители на МВР. Това не е основание да не им се дава вяра. Отчетена е спецификата на тяхното качество на служители на МВР и следва да се ценят същите като източник на преки доказателства. Третирани са в контекста на целия доказателствен материал, с отчитане на стремежа на подсъдимия да се разграничи от разследваната престъпна дейност.
По никакъв начин не е установена някаква тяхна, злонамереност, негативизъм по отношение на подсъдимия, която да разколебава истинността на техните възприятия. Същите са точни, обективни и то във всеки един момент от подхода па подсъдимия и св. В. към хотел „А", до изхвърлянето от страна на А. на наркотика в кошче, намиращо се до павилиона на „М" и установяването му. Съответността на обвинителните доказателства с експертизите относно коментираните обстоятелства установява, че показанията на свидетелите-полицаи не са изолирани. С действията си, подсъдимия категорично е демонстрирал намерението да игнорира доказателства по инкриминираната дейност, която да маскира с непринудена разходка из центъра на града. Съзнавайки противоправността на поведението си, с цел престъплението да не бъде разкрито, е изхвърлил наркотика в коша за боклук. Ето защо, върху заявеното от тези свидетели могат да се градят решаващи изводи относно фактическата обстановка, защото не се наблюдава от тяхна страна изопачаване на факти или не обективна преценка. Възприятията им са точни, логични, във всеки един момент от започване на инкриминираните събития до техния край, а и достоверни. Явно е, че те влизат в противоречие е обясненията на подсъдимия и св. В., целящи оневиняване поведението на АРГИРОВ. Евентуалното им възприемане/тези на А. и В. / обаче, би означавало неоправдано предоверяване и несъответност с коментираните доказателства, без процесуалната годност на заявеното от св. Л., З. , приобщеното от св. Ч., да се поставя под съмнение. Поради щото, тези показания могат да се превърнат във фактология на престъплението. Заявеното от Л. , З. е потвърдено от тях и при проведените очни ставки с поде. А. и св. В..
Що се касае до събитията от предишен ден- 16.11.2009г. е безспорно, че лице управлявало лек автомобил"Ф.", отседнало в хотел „А", е търсило да закупи наркотици. Поде. А. не отрича това, както и св. Д.. Но е коментар, че подсъдимия не е обещавал, съответно продавал опиатни вещества на това лице.
Св. Чолаков пък, съгласно приобщените му показания от ДП твърди-"Аз питах Д. дали е виждал Г. , а той отговори, че е ходил при него и му е дал четири пакетчета". Тези му показания съвпадат със заявеното от полицейските служители З. и Л. за постъпил сигнал, че А. ще продава хероин на лице от гр. П., отседнало в х-л "А.". По този именно повод, на 17.11.2009г. е организирана и полицейската акция около посочения хотел. Ако подсъдимия е нямал намерение да му продава наркотик, остава открит въпроса, защо му е предоставил телефонният си номер. Обяснението на АРГИРОВ-л.47 стр.2 пред ПзОС е, че непознатия бил неориентиран и поискал телефонния номер на И. Д. , но той отговорил, че няма телефон. „Каза/Иван/, че имам телефон и му казах няма проблем, запиши ми номера и ако нещо ми звънни". Съдът счита, че подобно „обгрижване" и даденото в тази насока обяснение от А. е твърде наивно, за да се кредитира. Цели да прикрие истинските му намерения-да продаде наркотик на неустановеното лице от Пазарджик, чийто имена възпроизведе св. З. пред въззивната инстанция-А. Пенчев. Затова именно е държал хероина в себе си и се е отправил към хотел „А", когато му е звъннал непознатия. Индициращо на извод, че е трябвало да се състои среща, с цел продажба на наркотици.
, Пред първостепенният съд, св. Ч..66-67 е изменил показанията си дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, където е заявил-„полицейската кола слезна долу и в същото време и полицейската кола беше там. Д. каза-„Т.". Моят познат слезе от полицейската кола, Д. го видя, в едно кошче го изхвърли"/наркотика/. Обяснява тези си показания с това, че бил бит в полицията. Наложило констатирането на противоречия.
По този повод следва да се обърне внимание на първата съдебна инстанция, че когато пристъпва към коментираното процесуално-следствено действие, от съобразителната част на определението трябва да е ясно, по отношение на кои групи или конкретни обстоятелства има такова съществено несъответствие, налагащо отстраняването им по предвидения в закона процесуален ред, а не да се четат изцяло протоколите на съответния свидетел от ДП, както е процедирал ПзОС. На който състав, по-точно докладчик и по друго дело са давани такива указания.
Твърдението на защитата за манипулиране на свидетели и лесната им внушаемост, не намира подкрепящи го следи. Приобщените показания на св. Ч. от ДП, помагат да бъде разгадана причината за предприетите от А. действия по изхвърлянето па наркотика. А именно, опасенията от негова страна, че е бил „предаден" от непознатия, свеждайки на правоохранителните органи информация за нарочената среща. Констатираните противоречия не би трябвало да разколебават тяхната достоверност от ДП, досежно основният факт включен в предмета на доказване, а именно-изхвърлянето на пакетите с хероин от страна на подсъдимия в кошчето. Чолаков е свидетеля имащ наред с полицаите, непосредствени впечатления от случилото се на инкриминираната дата и приобщените му показания в този смисъл не могат да бъдат игнорирани, независимо от колебанията маркирани по-горе.
Коментарът на съда, касателно показанията на св. Х., е правилен. Няма спор, че същият не е пряк очевидец на конкретно извършените от страна на поде. А. действия по отстраняването на наркотика. Неговото свидетелстване в тази насока е опосредено от съобщеното му от св. З., а именно- „видел лицето да изхвърля нещо в кош за боклук пред павилион. Колегите бяха установили лицето, те ни помолиха да запазим местопроизшествието. Като дойде групата в кошчето е имало три пакета тип писмо, доколкото разбрах".
Преките негови възприятия не касаят предходните действия на подсъдимия и св. Веселинов, поради което е обяснимо, че той не е видял побягването им". Заварил е двамата при неговите колеги и ги е придружил до полицията.
В съответствие с горното извод, че подсъдимия е осъществил съставомерните признаци на деянието, за което е признат за виновен е обоснован и възраженията на защитата на подсъдимия за недоказаност на обвинението са неоснователни.
При така събраните и възприети доказателства по този пункт, обвинението срещу подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което възражението на защитата, че не били взети отпечатъци от плика, не могат да бъдат преимуществени.
По отношение дали е налице квалифициращия признак-„публично място", ПАС ще вземе отношение по-долу.
ПУНКТ II-РИ.
При реализираното на същата дата- 17.1 1.2009г., за времето от 12.30-14.10 часа претърсване в дома, където живее А. , са открити различни количества марихуана, обективирани в протокол за претърсване и изземване, одобрен от съдия, приложен е и фотоалбум-вж.л.64-75-ДП. Подсъдимия не оспорва намереното количество наркотик в обитаваната от него стая, но възразява за марихуаната открита на двора. Изразява становище, че е „подхвърлена'1. Въззивният съд счита, че обяснението на подсъдимия в коментираната насока е с „фалшив акцент" и не звучи убедително. В защита неговите обяснения се явява казаното от св. Ц. майка, св. Г., с който тя съжителства на съпружески начала.
Сведения относно инкриминираните събития се съдържат в показанията на св. З., на когото по принципните съображения изложени по-горе, следва да се даде вяра. Възприетите от него преки факти са възпроизведени хронологизирано и точно, намерили са отражение и в доказателственото средство-протокол за претърсване и изземване. При преразпита му пред ПАС, потвърди факта за намерената до тоалетната тревиста маса оказала се марихуана, както и обстоятелството, че не е бил сам при откриването й-показана и на колегите му. Същото заяви и в очната ставка със св. Ц.. О. изявлението на Ц. , че показал само едно стръкче, след като приложения снимков материал и описаното в протокола за претърсване и изземване на Л.65-66-ДП нагледно установява, че не се касае до единична бройка. Визираното гласно доказателствено средство, наред с писмените, е надежден и непосредствен източник на обстоятелства относими към предмета на доказване и следва да бъде изцяло възприето и ценено. Отначало докрай, тези показания са последователни и в пълно съответствие е експертизата. При цялостната оценка на доказателствения материал, както първоинстанционният, така и въззивният съд им се доверява относно фактите, които те съдържат, защото са преживяни лично и са състоятелни. Правилно върху тях е градено заключението за виновност на подсъдимия.
Пред въззивната инстанция беше призовано и разпитано поемното лице от протокола за претърсване и изземване на Л.65-ДП, а именно-Д. Г. , който заяви- „Аз през по-голямата част от времето бях вътре. Полицаите намериха в секцията кутия от кибрит, парче вестник и плик, в които имаше канабис. Спринцовки и игли намериха под дюшека.
Навън в двора, над тоалетната, намериха листа разхвърляни, но не зная точно какви са. Аз не се качвах там, защото съм нисък. Полицай изкара тези листа. Забравил съм някои подробности. Или отвън на улицата или на двора бях, когато намериха листата. Когато изкараха листата ги видях". Потвърди, че е подписал протокола на л.65-66 от ДП, като в тази връзка, следва да се изрази солидарност с извода на ПзОС, че същият отговаря на изискванията на НПК, т.е., процесуално годно доказателствено средство е. Св. З. е категоричен, че при претърсването е намерена- "... зелена тревиста маса разположена на външната тоалетна на плочата, но от самото течение малка част е била разпиляла и по двора. В посочения смисъл е и заявеното от св. Л., без да се отрича от св. Д.. В тази връзка, тезата, че тази наркотик е подхвърлен, следва да се третира като защитна позиция, с отчитане на близките родствени връзки между подсъдимия и св. Ц. съпружеското й съжителстване с Г. Липсва, заявената от защитата- еднопосочна, схематична и превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, респ. опорочен логичен процес при формиране вътрешното убеждение на съда, за да е това възражение основателно. Дообогатяването на доказателствената съвкупност с показанията на св. Д., потвърждаването на обвинителните факти от св. З., категорично сочи на съпричастност на подсъдимия към инкриминираната дейност.
Епикриза №233/02.11.2009т. установява, а и по този факт не се спори, че А. от началото на 2007г. е лекуван по метадонова програма 7 месеца. Обстоятелството, че към момента на освидетелстването е бил в медикаментозна ремисия, не може да заличи факта, че по намерените под леглото му спринцовки и игли е открито наличие на ХЕРОИН, поставящо под сериозно съмнение надеждата, че тази програма му помага да се излекува.
С оглед на гореизложения коментар на доказателствата, не могат да бъдат възприети като основателни възраженията на защитата на подсъдимия за недоказаност на обвинението. Първата инстанция е подходила детайлно и прецизно при проверка на достоверността на информацията, съдържаща се в обясненията на подсъдимия, отчитайки същността им едновременно на доказателствено средство и на средство за защита. Достоверността на обясненията на подсъдимия е извършена чрез съпоставяне с показанията на разпитаните и посочени свидетели, протоколите за претърсване и изземване, експертните заключения и в тази връзка те не са априорно отхвърлени.
Ето защо извод, че е осъществил съставомерните признаци на деянието за което е признат за виновен, е обоснован.
Пункт ІІІ-ти:
И по този пункт, усилията на жалбоподателя са насочени към разколебаване на несъмнената установеност на обвинението, по което е признат за виновен. В обясненията си, поде. А. отрича да е имал уговорки със св. С. за продажба на наркотик, да е реализирал среща с последната, да й е продавал такъв.
Необходимо е да се подчертае, че предшестващото поведение на подсъдимия/ по другите обвинения/ е намерило своето логично продължение и в инкриминираната дейност на 27.11.20 Юг.
По този пункт, отново са налице две групи взаимно противоречащи си свидетелски показания. По отношение авторството на деянието, присъдата е базирана на свидетелските показания на С. , К. , З. , прочетените по реда на чл.281 ал. З, вр.ал.1 т.4, пр.1 от НПK показания на св. С., писмените доказателства- протокол за доброволно предаване от 27.11.2009г. О. друга страна са обясненията на подсъдимия, заявеното от свидетелите- Ц. , Г. , Д.
Конфликта между взаимно изключващите се позиции на тези две групи свидетелски показания, следва да бъде решен в полза на ПЪРВАТА. Свидетелите от втората, с изключение на Д. , са близки на А. и заинтересовани, с което се обяснява тяхната пристрастност, демонстрирана чрез показанията им в полза на подсъдимия. Без това да е единствената причина за тяхното не кредитиране. По никакъв начин не могат да бъдат подминати писмените доказателствени средства-протокола за претърсване и изземване ведно е фотоалбума. Ето защо, доказателствена база за оспорените от подсъдимия обстоятелства, могат да са показанията на свидетелите- С. , К. , З. и пред ПАС, разпитаните пред въззивната инстанция свидетели-М. Д. , А. С. , полицаите спрели таксиметровия автомобил и установили марихуаната у св. С., а именно-В. Р. и П. К.
Пред ПАС, св. М. опроверга напълно заявеното от св. Ц.. К. е, че я вижда за първи път в съдебното заседание, че майката на подсъдимия не е идвала до таксиметровия автомобил и не разговаряла с шофьора. Св. С. възпроизвежда казаното от него на досъдебното производство в смисъл, че са оставали двете свидетелки-Д. и С. на ул."., след което са продължили заедно с К. и таксиметровия автомобил до центъра на града, за да вземат туш. Върнали са се на ул."., откъдето са взели двете свидетелки и са отпътували за с. Д.. На изхода на В. са спрени от полицейски патрул, установил наличието на марихуана у св. С.. О. да е разговарял по телефона с подсъдимия за авточасти, потвърди, че С. по мобилен път се е свързала с А. същия ден и че е взела пет лева на заем от св. Д.. П. казаното от С. , че е взела марихуаната от ДИМО.
Потвърждава, че когато са оставали момичетата на ул.". и преди да продължат за центъра на града, са разменили няколко думи с подсъдимия за авточасти.
Има различие досежно това, дали К. , С. , Д. и С. с таксиметровия автомобил са отишли всички до центъра на града, или това са сторили само двамата първи свидетели, а С. и Д. са слезли на ул."., откъдето са ги взели след завръщането на таксиметровия автомобил. Салапатийска и Д. сочат, че това са сторили четиримата, докато св. С., че само двамата са пътували до центъра. Това различие е ирелевантно и не хвърля сянка върху инкриминираната дейност на подсъдимия, не касае правнозначимите факти включени в предмета на доказване, съставляващи онова цяло ведно с писмените доказателства, от което може да се направи категоричния извод за авторството от страна на подсъдимия.
Посочените от тези свидетели обстоятелства, са в съответствие с конкретни фактически данни относими към основния факт на доказване-държане на наркотици с цел разпространение/любопитно е защо обвинението не е за разпространение/. Същностното е, че и четиримата са еднопосочни за намерената марихуана у С. закупена от подсъдимия, че майката на А. не е разговаряла е таксиметровия шофьор. Вярно, св. К. не са присъствали на срещата на подсъдимия със С. и нямат непосредствени впечатления какво е станало в тяхно отсъствие, но тази празнина е запълнена от показанията на св. С., закупила марихуаната от подсъдимия. Плюс това, при заетата от подсъдимия генерална позиция за несъпркчастност към деянието, която въззивната инстанция приема за опровергана от обсъдените доказателства, посочените противоречия не са равноценни да натежат до такава степен, респ. да им се предаде такава изключителност, че да игнорират, респ. тотално разколебаят фактите относими към авторството на деянието от страна на АРГИРОВ.
Докато за свидетелите З. от защитата е отправен упрек, че като полицаи са заинтересовани, то за св. С., Д. , К. и С. , той е неудачен. Противното означава, изкривено разбиране за ролята на лицата готови да свидетелстват против извършителите на престъпления, неоправдано разколебаване доверието им в институциите, призвани да водят борба с правонарушителите. Не е установена тенденция в показанията на св. С., макар и заловена с наркотик, да има интерес да „подсили" или изопачи фактите относими към закупуването му. По делото няма доказателства, установяващи влошени отношения между нея и подсъдимия и липсва подтик да му навреди, приписвайки му престъпление, което да не е извършил.
Тя е последователно категорична, че след уговорка по телефона, е отишла пред къщата на подсъдимия, където той й е продал марихуана за 5 лева. Не е установена никаква причина, свидетелката да иска да „натопи" подсъдимия. Конфликти между тях не е имало, почти са съседи, като още в протокола за доброволно предаване е отразено-"Зелената торбичка която закупих от Д. А. за сумата от 5 лв. съдържа марихуана и си я взех за мое лично ползване". Вярно е, че това отразяване няма характер на свидетелско показание, но се маркира със забележката, че това са първите непринудени изявления на С. след намирането на марихуаната, когато е нямала време да „съчинява" версии, а е споделила действително случилото се. Потвърдено и в показанията й на ДП и пред първостепенният съд. Споделя, че често го е виждала/подсъдимия/ да предлага в училището й марихуана. Няма основание показанията на същата да бъдат загърбени. След като в наказателния процес се използва формалната логика, по никакъв начин не може да бъде прието за меродавно обяснението на А. , че нямо нищо общо с това престъпление. Посочените обвинителни доказателства и доказателствени средства-посочени, установяват неговия каузален принос.
Подсъдимия твърди, че никога не е разговарял със св. С. по телефона. Пред въззивната инстанция не отрече, че към инкриминираната дата, а и понастоящем, ползва телефонен номер 0899050530. Според казаното от С. , тя на 27.11.2002009г., от телефона на св. К. е разговаряла с АРГИРОВ. О. представената разпечатка на разговорите-вж.37-38 от съдебното следствие пред ПАС, по несъмнен начин се доказва верността на заявеното от С. А именно, че от телефонния номер на К. са проведени два изходящи разговора с тел.номер ползван от подсъдимия, съответно в 14.58.47ч.-60 секунди и втория в 15.26.34ч., с продължителност 36 секунди. В тази връзка, обективността на извършения анализ личи от белезите за достоверност, които първоинстанционният и въззивният съд поставят.
Ето защо, твърдяните от жалбоподателя съществени процесуални нарушения в сферата на установяване на фактите относими към предмета на доказване, не са допуснати и те/фактите/ не са тълкувани превратно.
1 юторно известно е, че обясненията на подсъдимия са доказателствено средство, но и такова за защита. В случая, ако се вземе предвид казаното от подсъдимия, целта е да се изведе на преден план тезата за „преднамерено намерение на други лица да го поставят в това неизгодно положение".
Това възражение макар и резонно, следва да бъде отхвърлено. Обясненията му са подложени на щателна проверка и са преценени през призмата на всички останали доказателствени средства.
Обобщено, вътрешното убеждение на съда по фактите е базирано на доказателства събрани изцяло по реда на НПК и по несъмнен начин установяват инкриминираната дейност на АРГИРОВ. Назначената и изслушана пред въззивната инстанция химическа експертиза на в.л. К. по този пункт сочи, че се касае за марихуана с нетно тегло 3.2 грама и съдържание на активен компонент-ТХК-0.43 тегловни процента. Марихуаната е включена в Приложение№1 към чл. З ал.2 от ЗКВНВП, като растение с висока степен на риск.
Плюс това, остатъците по намерените под дюшека спринцовки и игли са от ХЕРОИН. В тази връзка, заявеното от подсъдимия, че-„Спринцовки имаше в нашия дом, то те са след употреба на метадон", л.49 от съдебното следствие, не отговаря на истината и е още един жалон за това, че всячески се стреми да игнорира доказателства, но неуспешно. Явно е, че процеса на лечение, едва ли е довел до необратимост на процеса на изградена зависимост. Лечението на наркотичното влечение е израз на осъзната необходимост и зависи изцяло от волята на зависимия, която в случая фактите поставят под съмнение.
Прочее, хипотезата на подсъдимия остава незащитена на фона на коментираните доказателства и искането му за оправдаване е неоснователно.
О. субективна страна, престъплението е извършено виновно, с форма на вината- пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на извършваното от него, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Същият е бил наясно, че държи наркотик, с цел разпространение.
ПРАВНА СТРАНА:
Наличието на три пакетчета хероин визира и специалната цел- за разпространение. Същото касае и откритото количество марихуана, макар и в не голямо количество, част от него продадено на св. С..
Ц. за разпространение е изводима от конкретните факти по делото. Относно този субективния признак следва да се посочи, че тези обективиращи коментираната цел, са изследвани в хода на проведеното съдебно следствие и включени в доказателствената база, послужила за правно квалифициране на инкриминираната дейност на подсъдимия. Специалната цел на държането на наркотика-„за разпространение", е изведена логично, предвид обсъдените гласни доказателствени средства, писмените такива. В случая, количеството хероин не е голямо, но то не е пренебрежимо малко, при отчитане, че е разфасовано в индивидуални дози за прием. Ерго, намереното наркотично вещество по количество, вид и предназначение, не може обективно да се обвърже с държане за лични нужди и целта е била именно- за разпространение. Все пак, подсъдимия е държал два вида опиати-хероин и марихуана, което също е индиция, че са притежавани от него с цел разпространение, а не за лична употреба.
Подсъдимия е упражнявал трайна фактическа власт върху наркотиците, поради което е налице квалифициращия признак-„държане".
Въззивният съд счита, че квалифициращия елемент- "публично място", не е „защитен" в обвинителния акт, съответно не е коментиран и обоснован от първостепенният съд, поради което подсъдимия следва да бъде признат за невинен и оправдан. Публичността като основание за по-тежка отговорност е винаги свързана с възможността престъплението да бъде възприето от повече или неограничен кръг хора. Тя не следва обаче пряко от мястото на престъплението-общодостъпно, след като държането от подсъдимия е безпоказно, извършва се тайно, скрито, каквато конфиденциалност безспорно е преследвана в случая.
Плюс това, не е приложен правилно и материалният закон, тъй като са налице основанията за приложение на чл.26 ал. 1 -ПК. Касае е се за различни дати, непродължителни периоди от време, за две и повече деяния при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление. По този начин, всяко едно от продължените престъпления се включва във веригата на продължаваното престъпление, т.е. налице са основанията престъпната дейност на А. да бъде преквалифицирана, като се обедини съобразно чл.26 ал.1-НК, чийто законови предпоставки са налице в случая. Същата е по-благоприятна за подсъдимия и е в негов интерес, след като отпадат правилата на реалната съвкупност, без да се привнася по-тежка квалификация. С определяне на наказание за всяко едно престъпно деяние и групирането им, Окръжният съд е влошил положението на подсъдимия, защото е } създадена възможност за приложение на чл.24-НК, макар всъщност тя да не е приложена.
В горния смисъл, присъдата следва да бъде изменена.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието, съдът е отчел за отегчаващите вината обстоятелства- високата степен на обществена опасност на този вид престъпление, с вредоносен резултат.
А за смекчаващи- не високата степен на обществена опасност на подсъдимия- неосъждан. Малкото количество и ниска стойност на наркотичното вещество, е оприличено за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и е приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т. 1 и ал.2 от ИК.
Наложеното наказание е правилно дефинирано при условията на т.н."намалена" отговорност. При индивидуализацията му. Окръжният съд е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства, които са от значение за определяне на тежестта на санкцията. Внимателно е обсъдена спецификата па инкриминираното престъпление, отразяващо строго индивидуалните му аспекти, не влизащо в противоречие с принципа за индивидуализация на наказателната репресия.
Преквалификацията на престъпната дейност по чл.354а алЛпр. 1 вр.чл.26 ал. 1ЛТК, респ., нейното обединяване в единно продължавано престъпление, диктува отмяна на присъдата по реалната съвкупност, в частта по чл.23 ал. 1 - НК и в тази относно наказанията за всяко едно от тях и приложението на чл.бб-НК, като съобразно основанието на чл.55 ал.1 т.1 и 2-1 НК, се наложи лишаване от свобода- ЕДНА ГОДИНА, с приложението на чл.66 ал.1-НК и определяне на изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила, както и глоба в размер на 2500 лева.
Причини- изграждащи се престъпни навици, стремеж да се набавят средства по неправомерен начин.
В бъдещата си работа, Окръжният съд следва да има предвид и следното, на което също е обръщано внимание:
След като е определил на осъдения общо наказание по чл.23 ал. 1-НК, е задължен да изложи убедителни съображения по приложението или не на разпоредбата на чл. 24 НК, в случая не сторено от него.
Определяне на наказанието е единен мисловен и оценъчен процес в работата на съда, при който не е необходимо едни и същи обстоятелства-смекчаващи или отегчаващи да се повтарят за всяко едно престъпление, както е процедирано в случая. То се определя, като се вземат пред вид степента на обществената опасност на деянието и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за извършването му, степента на вина и всички останали обстоятелства по делото, целите на наказанието, както са предвидени в чл. 36 НК. Поради щото, тази обобщена оценка следва да се извърши едновременно при индивидуализацията на наказанието и определяне на неговия размер.
С оглед на изложеното и на осн.чл.337 ал. 1 т.2 вр.чл.334 т. З-НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъда№ 28/28.04.2010 г.по по НОХД№212/2010 г., на Окръжен съд-Пазарджик, като я ОТМЕНЯВА, както следва:
В ЧАСТТА, с която подс. Д. е признат за виновен и осъден за три отделни престъпления, в ЧАСТТА по чл.23 ал.1 НК, в ЧАСТТА относно наложените наказания и приложението на чл.66 ал.1-НК, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА същите в ЕДНО ЕДИННО ПРОДЪЛЖАВАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.354а ал. 1 пр. 1 вр.чл.26 ал. 1 -НК, защото в периода 17.11.2009г.-27.11.2009г. в гр. В., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, а именно:
-на 17.11.2009 г., марихуана- 6.509 грама и съдържание на активен компонент ТХК- 0.35 тегловни % на стойност 39.05 лв.,
-на 17.11.2009 г.,- хероин- 0.0376 грама и съдържание на активен компонент 63 тегловни % на стойност 6.07 лв.,
-на 27.11.2009г., -марихуана- 3.2 грама и съдържание на активен компонент ТХК- 0.43 тегловни % на стойност 19.20 лв., всичко на ОБЩА СТОЙНОСТ-64.32 лева, като му НАЛАГА наказание, а именно:
-лишаването от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване на осн.чл.66 ал.1-НК ОТЛАГА с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила,
- ГЛОБА в размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лева в полза на държавата, платима по сметка на ПАС.
Признава го за НЕВИНЕН и ОПРАВДАВА по обвинението по чл.354а ал.2-НК- деянието на 17.11.2009г. за хероин- 0.0376 грама, да е извършено на публично място,
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
