РЕШЕНИЕ

№107

град Пловдив, 01 август 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, Наказателен състав в публично съдебно заседание на първи юли, две хиляди и единадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ГАДЖЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР КОЛАРОВ ЕМИЛ МИТЕВ

 

 

при участието на секретаря Златка Стойчева и в присъствието на прокурора Ясенка Шигарминова, като разгледа докладваното от съдията -докладчик ЕМИЛ МИТЕВ, въззивно наказателно общ характер дело № 173 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

С присъда № 100/07.03.2011 година, постановена по нохд № 550/2010 година, Старозагорският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимата С. П. К. за ВИНОВНА в това, че на 18.10.2003г. чрез Р. М. К., без надлежно разрешително пренесла през границата на Република България - М. К. А. , Свиленград, Хасковска област, високорисково наркотично вещество - хероин с тегло 24 860.962 грама, със съдържание на диацетилморфин 42 %, на стойност 2 237 487,20 лв. /съгласно ПМС 23/1998 г., Прил. № 2/, поради което и на основание чл.242, ал.2, предл.1 и чл.54 от НК я е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева.

ПРИЗНАЛ е подсъдимата С. П. К. за ВИНОВНА в това, че на 19 и 20.10.2003 г. в гр. С., без надлежно разрешително е държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество - хероин, с тегло 24 860.962 грама, със съдържание на диацетилморфин 42 %, на стойност 2 237 487,20 лв. /съгласно ПМС 23/1998 г., Прил. № 21 в големи размери, поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр.1, вр. с ал.1, предл.1, вр. с чл.2, ал.2, вр. с чл.54 от НК я е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 7/СЕДЕМ/ ГОДИНИ, ГЛОБА в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, като я признал за НЕВИННА в това, че на 19 и 20.10.2003 г. в гр. С., без надлежно разрешително е придобила с цел разпространение, съхранявала, превозвала и пренасяла същото високорисково наркотично вещество и я е ОПРАВДАЛ по това обвинение.

НА ОСНОВАНИЕ чл.23 ал.1 от НК съдът е НАЛОЖИЛ на подсъдимата С. П. К. едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 12/ДВАНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип, при първоначален СТРОГ режим и ГЛОБА в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева.

НА ОСНОВАНИЕ чл.59, ал.1 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подсъдимата С. П. К. е била с мярка за неотклонение „Д.", считано от 27.10.2003г. до 15.02.2008г., както и времето, през което е била с мярка за неотклонение "З.", считано от 24.10.2003 г. до 27.10.2003 година.

НА ОСНОВАНИЕ чл.242, ал.7 от НК и чл.354а, ал.6 от НК съдът е ОТНЕЛ в полза на Държавата предмета на престъпленията -високорисково наркотично вещество - хероин с тегло 24 860,962 грама, със съдържание на диацетилморфин 42 %, намиращо се в НСлС гр. С. който ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН след влизане в сила на присъдата.

НА ОСНОВАНИЕ чл.242, ал.8 от НК и чл.354а, ал.6 от НК съдът е ОТНЕЛ в полза на Държавата лек автомобил марка „Р.", модел „М." с ДК № СТ 74-04 CP, ведно с ключ, ключодържател, аларма заключващо устройство за автомобила, собственост на подсъдимата С. П. К. и свидетелство за регистрация на същото МПС, серия С№ 883371.

П. е по веществените доказателства и направени разноски по делото.

Недоволна от присъдата е останала подсъдимата, която я обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, постановяване при съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост и моли да бъде отменена като се постанови нова, с която се признае за невинна по предявените й обвинения, респ. да бъде изменена като се намали размера на наложените и наказания.

Прокурорът от Апелативна прокуратура поддържа присъдата като правилна да бъде потвърдена.

Далото се гледа за трети път пред Пловдивския апелативен съд.

С присъда №72/11.06.2007г., постановена по нохдело №977/2004г., Старозагорския окръжен съд е признал подсъдимата за виновна по предявените й обвинения, като и на основание чл.23 НК и наложил най-тежкото от определените й наказания за отделните престъпления- от 12/дванадесет/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 100000.00/сто хиляди/ лева.

С решение по внохдело № 486/2007г., състав на Пловдивския апелативен съд е отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С присъда №41/27.04.2009г., постановена по нохдело №381/2008г., Старозагорския окръжен съд е признал подсъдимата за невинна по предявените и обвинения, която е била потвърдена с решение по внохдело №284/2009г на Пловдивския апелативен съд.

По протест на Апелативна прокуратура- гр. П., с решение постановено по кнохдело №692/2009г.„Шн. о., ВКС е отменил решението на Апелативния съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

С присъда по внохдело №108/200Юг., Пловдивския апелативен съд е отменил оправдателната присъда и е осъдил подсъдимата по предявените й обвинения като и на основание чл.23 НК и наложил най- тежкото от определените й наказания за отделните престъпления- от 12/дванадесет/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 100000.00/сто хиляди/ лева.

С решение, постановено по кнохдело №334/20Юг., Пн.о., ВКС е отменил присъдите на Апелативния и окръжния съд, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и е върнал делото на Старозагорския окръжен съд за ново разглеждане, чиято присъда е предмет на настоящото разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.

При новото разглеждане на делото и във връзка с проведеното съдебното следствие, настоящия състав на Пловдивския апелативен съд, проверявайки правилността на обжалваната присъда във връзка с поддържаните оплаквания и служебно на основание чл.314 НПК, приема за установено следното:

В края на 90-те години на миналия век, подсъдимата К. живеела в К. Ш. на съпружески начала с македонския гражданин от албански произход И. Р. От това фактическо съжителство се родило и дете на име Б. , което било записано на името на подсъдимата.

След завръщането си в България, от 2002г. подсъдимата К. заживяла на съпружески начала със свидетеля Д. в град. Стара Загора.

Още докато живеела извън България, подсъдимата установила контакти с лицата А. С. и Н. Ш. , които също били с албански произход, но с македонско гражданство. Тях познавала чрез И. Р. Последният и С. са осъждани за трафик на наркотици в Ш. и в И.

От съдебните поръчки, които съдът е извършил се е установило, че трафикът на наркотици, извършен от тези две лица от албански произход е минавал през България. Така за трафик на 13 килограма кокаин, за което имало образувано дело в И. -гр. Милано, италианските власти са посочили, че участници в тази престъпна дейност са именно приближените на подсъдимата С. , Р. , Р. К. , Н. Ш. и самата подсъдима С. П. К..

Ч. съответната съдебна поръчка е било установено, че лицето А. С. е издирван и от органи на У. във връзка със закона за пристрастяване, т.е. към наркотични вещества.

В отговорите на съдебните поръчки от Република Т. е посочено, че Н. Ш. и А. С. „не фигурират в архивите".

Според данните от съдебната поръчка от К. И. , подсъдимата С. П. К., И. Р. , А. С. и Н. Ш. не са осъждани и нямат криминално досие в И.

От писмата от И. , законосъобразно приети като писмени доказателства по смисъла на чл.127 от НПК се е установило, че в НЦБ "И."- МВР е получено съобщение от „И" - Б. , Ш. /писмо per. № А-691/20.01.2004 г. - л.223-224, т.1 от сл.д./ че подсъдимата К. е била регистрирана на 01.12.1999г. на летището в Ц. , Ш. за нелегален престой в Ш. Тя е била заедно с И. Р. , известен още и като С. Д. При личния обиск на Р. са намерени фалшиви документи - македонски паспорт, издаден на Д. , холандска лична карта и свидетелство за управление на автомобил, издадени на Д. /снимката е била сменена/.

През 1994г., Рамадини е бил заподозрян в трафик на наркотични вещества с лицето Д. К. , също македонски гражданин., което се издирвало на национално ниво в Ш. от съда в Ц. за нарушение на закона за наркотиците. През 1999г. Исак Р. е бил изгонен от Ш. От същото писмо се е установило, че на лицето А. С. многократно са сваляни отпечатъци от 1992г. и че същият има криминалистически регистрации за посочените по-горе при обсъждане на съдебните поръчки престъпления. Сочи се, че е бил субект на кореспонденция на „И" Б. , Ш. с „И" Р. , И. и други бюра на МОКП „И". Видно от писмото А. С. е субект на заповед за арест в И. от 2002г.

От писмо, per. № А-5105/23.04.2004г. е видно, че от „И" Б. , Ш. е получена информация, че на 06.05.1993г. в Ш. , за приготовление за криминално престъпление е било дактилоскопирано лицето С. Ф. , както и че това е едно от имената, които ползва лицето А. С.

От писмо, per. № А-5131/23.04.2004г. се е установило, че австрийския офицер за връзка с Т. е информирал Централния отдел на „И" Т. за борба с наркотиците, че лице на име С. е отговорно за снабдяването и търговията с хероин на територията на А. Тази информация е придобита по време на разследването на албанска група, занимаваща се с търговия и контрабанда на хероин в А.

Видно от писмо, per. № 16151-1/23.12.2003г. на Директора на НСБОП, Р. М. , лицата А. С. и Н. Ш. имат криминална и съдебна регистрация, според данните предоставени от служба „Б." на Република С. и Ч. Г. По данни на И. служби за борба с наркотиците А. С. е част от международна престъпна група, ангажирана с трафик на наркотици, като групата е обект на разследване от страна на испанските, германските и чешките полицейски служби в рамките на международна операция. От същото писмено доказателство се е установило, че на 20.10.2003г. в НСБОП - МВР е постъпила информация от службата за борба с наркотиците на САЩ - ДЕА относно българската гражданска -подсъдимата С. П. К.. С. информацията К. се явявала организатор на канал за трафик на хероин от Т. през България за З. Е. Данните на ДЕА са сочили, че тя подготвя транспорта на количество хероин от България за И. С оглед пресичане на канала за трафик на наркотици незабавно с телеграма била уведомена РДВР - Стара Загора, като С. К. била задържана, а в автомобила й „Р." с ДК№ СТ 7404 CP били открити 25кг хероин.

През 1997г., още докато живеела в Ш. , подсъдимата закупила лек автомобил „Т.", регистриран в гр. С. с ДК№ СТ 4340 СТ. В този автомобил бил изграден тайник в резервоара, който ограничавал вместимостта му до поемане на бензина 25 литра, Т. тайник бил така направен, че дори при преглед в автосервиз не се забелязвал. Тя го използвала за пътуванията си в Ш. , въпреки неудобствата свързани с необходимостта от честото му зареждане с бензин, поради което у свидетелите Р. се оформило убеждение, че и е нужен за трансграничен трафик на наркотици. Основание за това предположение им давало и безспорно установеното, че без да работят, както тя, така и Р. и С. притежавали значително имущество, разполагали с парични средства, че подсъдимата притежавала фалшив чешки паспорт, който при митническа проверка не бил открит, за което дори св. Ж. предупредил св. С. да разреди контактите си с нея и да бъде предпазлива, тъй като дейността й, все някога ще бъде разкрита.

След като били разкрити, че участват в канал за трафик на наркотици, подсъдимата К. и нейния приятел Р. отишли да живеят в И. - гр. Б.. Т. дошъл да живее и А. С. заедно с цялото си семейство.

През 1999г., подсъдимата се завърнала в Република България и въпреки, че не упражнявала никаква трудова дейност до пролетта на 2003г., закупила луксозно жилище в центъра на Стара Загора и се ползвала с името на богата жена. Отглеждала малолетното дете, което било син на Р. , а в жилището живеели и други две нейни дъщери. На нейно име били регистрирани и четири автомобила, между които и лек автомобил марка „Р" СТ 74 04 CP.

С. на подсъдимата лек автомобил „Р." имал четири фабрични кухини под формата на кутии, които се намирали на пода на колата, вътре в купето. Двете по-големи се намирали между предните и задните седалки, симетрично разположени от двете страни, а двете по-малки - под предните седалки, които тайници и били известни, установено от показанията на свидетеля Д., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия от Окръжен съд -Стара Загора /протокол от 24.10.2003г. по ЧНД № 432/2003 г. по описа на съда/ и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл. 281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК, както и от извършените два огледа на автомобила. От същите е видно също, че тя и Д. са предприели смяната на мокета над тези тайници, поради захабяването му, извършена през 2003 година, около 6 месеца по-рано от изземването на автомобила, както и че на споделените притеснения за тези кухини от страна на свидетеля Д., подсъдимата К. му е казала да не се притеснява.

През 2003 г., подсъдимата регистрирала дружество за търговия с електронни компоненти, със съдружници свидетелите Д., К. и управител, дъщеря й, св. С., макар по същото време подсъдимата да се занимавала с дистрибуция на минерална вода, а приятеля й, св. Д. работел като лекар в ССМП, а в свободното си време- извършвал ремонт на климатици.

Подсъдимата, въпреки, че се установила да живее в гр. С., продължила да поддържа контактите си с лицата Р. , Ш. и С. , като срещите си с тях осъществявала на територията на различни държави А. , И. , Х. , С. и М. , при които получавала от тях на ръка значителни суми пари. Първоначално, тя пътувала лично за тяхното получаване, придружавана от свидетелите Д., с когото се запознала покрай ремонта на жилището си, но през 2002 и 2003година, изпращала само св. А., който бил придружаван от св. Т., а също и от сина му, св. Г., под претекст, че трябва да се грижи за малкия си син. Пътуванията били извършвани преимуществено с автомобила марка „Р" СТ 74 04 CP, с така описаните тайници, по-горе в мотивите.

В тази си дейност, пред 2002 и 2003г., подсъдимата включила още и свидетелите Р., които използвала за пътуванията си до Т. Св. К. тя познавала още от пребиваването си в Ш. , където той работел като шофьор на автовоз, а със св. И. я запознал приятеля й, св. Д. тя понеже, той бил безработен и си търсел работа, свързана с пътувания в чужбина, решила да изпробва способностите му на шофьор.

На 6 и 7.08.2003г., подсъдимата организирала пътуване до Република Т. с лекия автомобил „Р.", като заедно с нея били свидетелите К.. П. трябвало да бъде проверен може ли да управлява лекия автомобил на подсъдимата. Заедно с „Р."-то в Република Т. по същия маршрут тръгнал и лек автомобил марка „П." СТ 55 57 Н, който пък бил собственост на бащата на свидетеля Д.. Като официален повод за пътуването на този автомобил било съобщено, че ще се закупуват материали за работата на семейната фирма. През цялото време на престоя в гр. И. ключовете на този автомобил се намирали в свидетеля Д.. А. се върнали празни, въпреки, че пътуването било с търговска цел.

Подсъдимата и свидетеля Д., само няколко дни след първото пътуване, от 12.08.2003г. до 15.08.2003г., предприели ново- до Т. , гр. И., с лекия автомобил „Р". Непосредствено след завръщането им в България, подсъдимата организирала пътуването на автомобила за З. Е. , управляван от свидетеля А., придружаван от сина си, свидетеля Г., който напуснал границата на страната през ГКПП К. , като целта на пътуването била осъществяване на среща между тях и И. Р. в А. Разноските по пътуването, организацията му, както и пребиваването им били за сметка и под ръководството на подсъдимата. Подсъдимата дала на св. А. за посрещане разноските си по пътуването 500.00 евро, а при срещата им в А. , Р. му дал още 300.00 евро. По време на срещата Р. предал на свидетеля А. плик, с указанието да бъде предаден на поде. С. К. , в който последния видял, че има поставена сумата от 5000.00 евро.

Чрез свидетеля А., подсъдимата осъществявала срещи и с А. С. и Н. Ш. , които са се състояли в С. И за двете срещи, на свидетеля И. от подсъдимата К. е бил предоставен за ползване отново лекият автомобил „Р", а по време на срещите за подсъдимата са били изпращани от С. и Ш. различни значителни суми в евро, съответно 1800.00 евро и 800.00 евро. За срещата с А. С. в С. , свидетелят И. е бил придружаван от свидетелката Н., като и за двете пътувания и за двамата свидетели разноските са били за сметка на подсъдимата.

На 04.09.2003г., със средства на подсъдимата К. , тя и свидетеля Д. закупили лек автомобил „П." с per. № СТ 0563 СН, който записали на името на свидетеля И.. Подсъдимата възнамерявала да използва свидетеля И. като шофьор за пътуванията до Т. и обратно и за това регистрирала автомобила на негово име, за да не се изготвят пълномощни. Подсъдимата заедно със свидетеля Д. при среща в ресторант „Х." в гр. С. уговорили свидетеля И. да предприемат пътуване до И. На срещата присъствала и свидетелката Ж. приятелка на свидетеля И., на която подсъдимата и свидетеля Д. предложили да се разходи до И. за тяхна сметка. Свидетелите И. и Р. приели предложението за разходка до И. за примамливо и се съгласили.

На 10.10.2003г., отново с две коли - „П.", регистрирано на името на свидетеля И., управлявано от него и св. Р., като пасажер и „П.", собственост на бащата на свидетеля Д., управлявано от последния и с пасажери К. К. и С. П. се предприело пътуване за гр. И.. С. показанията на свидетелите Д., П. и К. , целта на това пътуване с двата автомобила била да бъде закупена и транспортирана с тях стока -електронни компоненти, за дейността на фирмата. След като пристигнали, се настанили в хотел, като разноските за пътя и нощувките били поети от свидетеля Д., който дал и по 50.00 долара на всеки от свидетелите И., за да си купят нещо за спомен. Двата автомобила първоначално били паркирани пред хотела, но впоследствие преместени от свидетеля Д. на обществен паркинг, като ключовете били оставени на пазача на паркинга. По време на целия престой в И. , свидетелят И. не разполагал с автомобила и ключовете за него. По време на престоя си в И. , свидетелите Д., К. и П. от една страна и И. и Р. от друга страна, са се движили отделно и без да знаят заниманията на другите.

На 12.10.2003г., около 15 -16часа, свидетеля Д. дал ключа за колата на свидетеля И. му казал да се прибират заедно със свидетелката Р. за България с обяснението, че те ще останат и ще пътуват на следващия ден, като стока в автомобила не била натоварена, поради което обосновано е възприето установеното от последните двама, че на тях им била предложена разходка.

Посочените пътувания, видно от писмените доказателства- справките за задграничните пътувания на лица и МПС, както и показанията на свидетелите Р., А. И. , Г. Г. , И. И. , Ж. Р. , Б. Р. , Х. Ж. , Н. Т. и С. Ж. установят последователност в действията на подсъдимата К. на еднотипно изграден повтарящ се механизъм на пътувания, без ясна цел, проведени с нейно участие или с организация от нея и за нейна сметка, с процесния автомобил до Т. с един шофьор, а след това до З. Е. - с друг, какъвто бил довереното на подсъдимата лице -свидетелят А. И. , управлявал "Р." при достигане на крайната точка на пътуването в Е. , където получавал от някой от македонските граждани от албански произход Р. , С. и Ш. значителни суми в евро на ръка за подсъдимата. Освен това, не само подсъдимата, но и последните трима са заплащали значителни разноски на шофьорите и техните спътници за път, хотели и храна - така за едно от пътуванията на свидетеля И. са заплатени 800.00 евро за разноски.

Въз основа на така установения по несъмнен начин механизъм на провеждане на посочените пътувания, целта на подсъдимата била подготви и отиграе схемата за контрабанда на наркотични вещества от Т. през България за З. Е. , с оглед предстоящата контрабандата на процесното голямо количество хероин през посочения канал, намерено и иззето от кухините на автомобила й „Р", предмет на настоящото обвинение. За целта, тя решила, като опитен шофьор и човек, който се ползва с доверието й да използва свидетеля Р..

За осъществяване на намисленото, на 11.10.2003г., подсъдимата К. заминала за И. с малолетния си син Б. при И. Р. Преди заминаването си, от аерогарата се обадила на свидетеля Р. настояла да се срещнат. Обяснила му, че ще пътува за И. , както и че може да се наложи да помогне на дъщеря й С. и приятелят й К. за пазарене на стока от Т. във връзка с бизнеса им. Свидетелят К. , който бил безработен в този момент, приел да пътува. До София подсъдимата пътувала с личния си автомобил "Р" с per. № СТ 74-04 CP. На следващата вечер подсъдимата К. се обадила на свидетеля К., за да отиде до Стара Загора във връзка с пътуването. Когато пристигнал и се срещнал със свидетелите Д., те го уведомили, че наистина трябва да се пътува до Т. , но липсвал лекия автомобил "Р", който подсъдимата, след заминаването си за К. И. оставила на паркинг в гр. С., както и че ключовете и документите за него се намират у нея. Същата вечер свидетелят К. пренощувал в дома на подсъдимата, а свидетелите Д. се чули с подсъдимата и се разбрали, тя да изпрати документите за "Р." по бързата поща Ди Е. Ел.

На сутринта- 14.10.2003г., куриер донесъл пратка на адреса на подсъдимата с получател свидетелката П.. Н. след това, тя предала на свидетеля К. ключовете и документите за лекия автомобил „Р" за да го вземе от паркинга в гр. С.. От Стара Загора свидетелят К. тръгнал за София с "П" per. № СТ 0563 СН - зелен металик. В София оставил "П." на паркинга на аерогарата, а взел "Р.". Първоначално му се обадила свидетелката П. да не бърза да тръгва, защото вали дъжд, но по-късно към 22.00ч. му се обадил свидетелят Д. го помолил да тръгва веднага, защото ще пътуват. Св. К. потеглил веднага от гр. С. и пристигнал около 01.00ч. в гр. С., като отново пренощувал в дома на подсъдимата. В ОЗ. ООч, той бил събуден от св. Д., за да тръгнат за Р Т. , като потеглили с две коли - "Р.", управлявано от свидетеля К. и "П." сиво на цвят, в което пътували свидетелите Д., П. и К. К. - приятел на последната. Пътували заедно, като преди И. спрели на паркинг и св. Д. се прехвърлил в автомобила "Р.", а св. К. се преместил при свидетелите П..

О. 12.00ч. пристигнали в гр. И. и паркирали колите на обществен паркинг, недалеч от хотела, като оставили ключовете на колите на таблото. През целия престой не разполагали с автомобилите и ключовете им. Тримата свидетели Д. , П. и К. казали на свидетеля К., че отиват да си вършат работата. Около 16.00 ч. се срещнали според предварителната си уговорка със свидетеля К., заявявайки му, че не са си свършили работата и че се налага да пренощуват. Свидетелят Д. му дал 20 евро за хотел и вечеря.

На следващия ден се видели, но тримата свидетели се движили отделно от свидетелят К., който прекарвал времето си в разходки. След известно време пак се срещнали, като тримата носели торби с дребни покупки. Този факт направил впечатление на св. К. той ги попитал защо са пътували с две коли, но му бил даден отговор от тях, че се налага, тъй като стоката е многобройна и за да не се смесва. Такава стока обаче, той не видял закупена, нито пък да се товари, на който и да е било от двата автомобила.

Освен това на св. К. му казали, че в 20.00ч. ще тръгват обратно за Р България. По-късно го уведомили, че се налага да останат и втората вечер. Предложили му да преспи в друг - по-евтин хотел, като го завели до него и го настанили, след което тримата си тръгнали. Св. К. отишъл да вечеря, като изпил и две ракии. След вечерята, се прибрал в хотела към 22,30ч и легнал да спи. Около полунощ звъннал телефона в хотелската му стая и когато се обадил, свидетеля К. го уведомил, че на св. П. й прилошало и че се налага веднага да отпътуват за България. Свидетелят К. обяснил, че е консумирал алкохол, при което му било казано, че щом е пил, да пренощува - без друго хотела бил платен - и да тръгне на сутринта. Свидетелят Д. му дал ключовете за "Р." и 100 евро да плати паркинга и да зареди бензин. Разговорът бил проведен пред хотела на улицата. На сутринта свидетелят К. потеглил сам за България.

В 17.00 часа на 18.10.2003г., св. К. с управлявания автомобил на подсъдимата „Р" прекосил границата на страната през ГКПП К. А. Късно вечерта пристигнал в гр. С., паркирал автомобила пред кооперацията, в която се намирало жилището на подсъдимата и се качил в дома й.

Междувременно подсъдимата К. се била върнала от И. предния ден, на 17.10.2003г. На вечерята се събрали всички - заедно с Д. , П. , К. и другата дъщеря на подсъдимата. Подсъдимата К. разказвала за престоя си в И. Свидетелят К. пренощувал у тях, като междувременно й предал ключовете, документите за автомобила и пълномощното, а подсъдимата му заплатила за управлението на автомобила сумата от 110 евро и му дала „П", регистрирано на името на свидетеля И., с което да се прибере до София.

На 20.10.2003г., дежурният на РЗБОП - РДВР Стара Загора бил уведомен с телеграма - светкавица №784/13145 от ДНСБОП - МВР, че във връзка с постъпила информация относно международен канал за трафик на наркотици се налага да бъде установено и задържано МПС с ДК № СТ 74-04 CP, собственост на С. П. К. с посочени лични данни и адрес.

С протокол за претърсване и изземване от 20.10.2003г., одобрен по реда на чл.135ал.2 НПК /отм./, от подсъдимата С. К. били иззети личния й автомобил "Р" с ДК № СТ 74-04 CP и служебния такъв "С." с ДК № С 69 92 MP.

На 21.10.2003г. е била извършена проверка на превозните средства от полицейски орган по реда на чл.75 вр. чл.74 ЗМВР /отм./. За проверката бил изготвен протокол /на л.6 сл.д./, от който се е установило, че след изземването, автомобила "Р" с ДКН СТ 74-04 CP е бил запечатан и паркиран във вътрешния двор на РДВР- Стара Загора, в присъствието на едно поемно лице. След това, автомобила бил откаран запечатан на ГКПП К. А. , където се пристъпило към неговото претърсване.

Видно от изготвения протокол, първо проверката във вътрешността на автомобила била извършена с помощта на следово куче, което не подало сигнал за наличие на наркотични вещества. Огледът на автомобила продължил два часа и половина по-късно в специализиран гараж на ГКПП К. А. от митнически служители в присъствието на същото поемно лице и на още едно. При демонтиране на подовата постелка между предните и задната седалки се намерили два броя капаци, при отварянето на които се намерили пакети, повити в кафяво тиксо и посипани с червеникав прах. Пакетите били номерирани от 1 до 40 и поотделно претеглени на електронна везна. При извършен полеви наркотест, веществото реагирало на хероин.

След проверката по реда на чл.75 вр. чл.74 ЗМВР /отм./ въз основа на постановление на водещия разследването следовател от 21.10.2003г. бил извършен оглед на местопроизшествие от същата дата от следовател при ОСС- Х. , като е извършено претърсване и изземване, протоколът за което е одобрен от съдия при ОС - Стара Загора. При огледа са установени откритите от полицейския орган пакети наркотично вещество с общо тегло 20,450 кг., които са иззети с втория протокол. Видно от протокола за оглед пакетите с наркотично вещество са намерени след повдигането на мокета и пластмасова настилки, в два броя естествени /заводски/ кухини-симетрично разположени от двете страни на купето между задните и предните седалки. Пакетите били пълни с прахообразно пресовано вещество с бежов цвят и характерен специфичен мирис - остра миризма на оцет, което на извършената проба с наркотест реагирало на „хероин". Пакетите били посипани с червен пипер и чубрица за маскировка /за да се заблуди обонянието на следовите кучета/. Иззет бил и лекия автомобил "Р", собственост на подсъдимата С. К. , в който същите са открити.

Осем дни по-късно - на 29.10.2003г. - в двора на РДВР Стара Загора, бил извършен повторен оглед на автомобила, като с протокол от 29.10.2003г., одобрен от съдия при ОС - Стара Загора по надлежния ред, са били иззети други 10 броя пакети, опаковани в светлокафяво тиксо.

От заключението на физикохимическа експертиза /на л.7-9 сл.д./ се установило, че изследваните 40 пакета са с общо нетно тегло 19870,7011 грама, преди анализа и всички те представляват хероин с активен наркотично действащ компонент диацетилморфин - 42%.

От заключенията на изготвената физикохимическа експертиза /на л. 15-16 сл.д./ се е установило, че веществото в 10е пакета, открити допълнително, също е хероин с активен наркотично действащ компонент диацетилморфин - 42%, като е посочено, че общото му тегло преди анализа е 4990,268 гр.

Общото количество на иззетия хероин при двата огледа на автомобила е 24 860, 962 грама, със съдържание на ДЦМ - 42% на стойност 2 237 487,20 лева /съгласно ПМС№23/1998 година, Приложение 21.

Х. е наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ,бр.30/1999 год./ и Е. конвенция за упойващи средства на ООН от 1964 год. В Приложение №1 към чл. Зал.2 на ЗКНВП хероина е включен като " вещество с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него" и е забранено за приложение от ветеринарната и хуманната медицина.

При така установената фактическа обстановка от частичните обяснения на подсъдимата, частичните показания на свидетелите Д., К. , П. , показанията на свидетелите К., И. , Т. , Р. , Г. , Ж. ,, Р. , приложените по делото писмени доказателства, законосъобразно първоинстанционния съд е признал подсъдимата К. за виновна по чл.242, ал.2, предл.1 НК, защото като посредствен извършител на 18.10.2003г. чрез Р. М. К., без надлежно разрешително е пренесла през границата на Република България - М. К. А. , Свиленград, Хасковска област, високорисково наркотично вещество - хероин с тегло 24 860.962 грама, със съдържание на диацетилморфин 42 %, на стойност 2 237 48.20 лв. и по чл.354а, ал.2, изр.1, вр. с ал.1, предл.1, вр. с чл.2, ал.2НК, тъй като на 19 и 20.10.2003 г. в гр. С., без надлежно разрешително е държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество - хероин, с тегло 24 860.962 грама, със съдържание на диацетилморфин 42 %, на стойност 2 237 487,20 лв. /съгласно ПМС 23/1998 г., Прил. № 21 в големи размери, като я е признал за невинна и оправдал по обвинението, по същото време и място без надлежно разрешително да е придобила с цел разпространение, съхранявала и пренасяла същото наркотично вещество.

Оплакването на подсъдимата за допуснато нарушение на материалния закон, настоящия състав на Пловдивския апелативен съд намира за неоснователно.

По отношение обвинението по чл.242 ал.2 пр.1 НК, въз основа на показанията на св. К., съпоставени с тези на св. Д., приобщени по реда на чл.281ал.1т.1НПК, показанията му дадени по време на съдебното следствие, както и тези на св. П., нейна дъщеря и св. К. обясненията на поде. К. , както и приложените по делото писмени доказателства, посочени по-горе в мотивите, законосъобразно е прието, че като посредствен извършител, подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна, предявеното й обвинение. За да признае подсъдимата за виновна по това обвинение, обосновано изцяло са били кредитирани показанията на св. К., които са непротиворечиви и последователни във всички фази на процеса и при проведените очни ставки с останалите свидетели. Св. К. е установил, че именно подсъдимата е тази, която е организирала пътуването му на инкриминираната дата за гр. И., въпреки, че по същото време тя е заминала за К. И. , проведените от нея телефонни разгори със свидетелите П. относно това пътуване, направения от нея избор да се осъществи същото с автомобила „Р.", както и времето на пътуването.

Не без значение за установяване на обективната и субективната страна на престъплението по чл.242ал.2пр.1 НК, извършено от подсъдимата е заявеното от св. К., че по време на престоя в гр. И., автомобилите са били оставени, заедно с ключовете на обществен паркинг, без той да е имал достъп до управлявания от него автомобил и това е станало по нареждане на посочените свидетели, когато именно е бил поставен и наркотика в него, че през цялото време на пребиваване, той е изпълнявал нарежданията им, свързани с дори и в кой хотел да преспи, а не само и с времето на връщане.

Опровергани от св. К. са и обяснението на подсъдимата и посочените свидетели, че целта на пътуването с две коли било закупуване на повече стока, като в действителност такава не е била закупена от последните, а само дребни подаръци.

Тези показания, съпоставени с останалите събрани по делото доказателствени източници опровергават показанията на свидетелите Д., К. и П. , че едва ли не те не са пътували заедно с него, че той се е движел самостоятелно с процесния автомобил, не по нареждане на подсъдимата, че те не са се движели с него и не са го виждали по време на престоя в Т. Те се опровергават дори от показанията на Д. , заявил, че той му е платил горивото, хотела, че са си сменили по пътя автомобилите на паркинг преди гр. И., че по време на двудневния престой, св. К. практически не е имал достъп до автомобила. Тези данни, съпоставени с данните от протоколите за оглед на автомобила „Р"... и за изземване на наркотичното вещество от тайниците му, с веществените доказателства- намереното в трите тайника, непосредствено след осъщественото от св. К. пътуване до И. , наркотично вещество- хероин, също са основание за кредитиране, изцяло показанията на св. К..

За да кредитира показанията на св. К. да приеме за изолирани показанията на свидетелите Д., че не знаели по какъв начин е получил ключовете и документите за автомобила, обосновано първоинстанционния съд е съобразил, че Д. не е отрекъл за проведените телефонни разговори с подсъдимата от И. по повод пътуването на К. , че той и П. са му предали ключовете и документите за автомобила „Р.", след като подсъдимата ги е изпратила от И. до България по бърза куриерска поща.

В тази насока доводите на защитата на подсъдимата, че поначало в обвинителния акт било посочено, че ключовете за автомобила били дадени от нея на св. К. още при проведената между тях среща в гр. С. на летището, поради което не следвало да бъдат кредитирани показанията му, настоящия състав намира за неоснователни. Безспорно е установено, че след срещата, св. К. се е върнал до Стара Загора с автобус, а би било логично, ако вече подсъдимата му е била дала ключовете да пътува с автомобила. Освен това, едва след предаването на св. К. на ключовете и документите от св. П., в присъствието на св. Д., той отново е пътувал с обществен превоз до София, за да вземе автомобила и вече с него се е върнал до Стара Загора за да потеглят след завръщането с два автомобила за Т. Безспорно е, че подсъдимата е изпратила документите за автомобила по куриер, установено не само от св. Д., а и от самия куриер, разпитан като свидетел, но заявил, че според него имало в пратката само документи, тъй като на плика имало буквата „Д", означаваща документи. От тези показания обаче не може да се прави извод, че ключовете не са били вътре в плика, тъй като тогава двете пътувания на К. до София биха били безпредметни, а още повече, че и св. Д. е заявил, че св. П. му е предала документите за автомобила след тяхното изпращане от подсъдимата заедно с ключовете.

Изложеното по безспорен начин установява съпричастността на подсъдимата К. към организацията на пътуването на св. К. до гр. И., поради което обосновано не са били кредитирани другите дадени от св. Д. показания, в които отрича същата.

На тази нейна съпричастност за осъществяване на престъплението по чл.242ал.2пр.1 НК, освен организирането на пътуването, изпращането на ключовете и документите на автомобила, избора на последния, времето на пътуване, проведените с нея разговори от И. , указва и съпоставянето на показанията на свидетелите Д. с писмените доказателствени средства и веществените доказателства, според който автомобила е бил собственост на подсъдимата, тя е знаела за фабричните му тайници, наложило се е смяна на мокета от нея, под който са се намирали, заявила е на св. Д. да не се притеснява за същите, както и че именно в тях е бил поставен процесния наркотик./вж. показанията на св. Д. по чл.210 а НПК, отм., приобщени по реда чл.281 НПК./

Обосновано първоинстанционния съд при установяване виновността на подсъдимата за осъществяване на този престъпен състав се е позовал и гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите И., Г. , А. , Р. , Ж. , Р. и Т. , установяващи утвърдено нейно поведение при осъществяване пътуванията до гр. И., повтарящ се механизъм при организацията на същите с процесния автомобил, а след това до държави в З. Е. становено е било от показанията им, че шофьорите на тези автомобили не са имали достъп до тях след оставянето им на обществен паркинг, че целта на пътуванията е била закупуването на стока за фирмата на св. К., чийто управител е била св. П., а пътуванията били организирани от подсъдимата, че автомобилите винаги са се връщали без товар и въпреки това, тя е поемала разходите по пребиваването им, включително и на техните придружители и заплащала възнаграждение.

На съпричастността на подсъдимата в осъществяване на престъплението, което не е убягнало от вниманието на първоинстанционния съд, сочи и поведението й по повод пътуването на св. К. на 16.10.2003г. до гр. И. с лекия автомобил „Р" с тайниците в него, с начало от дома й в гр . Стара Загора, обажданията й до него на 11.10.2003г., преди отпътуването й до И. за уговарянето му за самото пътуване, при това точно с този автомобил, посочената от нея спешна цел на същото- товарене на стоки за фирмата на св. К., като последния въобще не се е възползвал от автомобила, а уж бил използвал карго- превоз, изпращането на документите и ключовете от И. , въпреки, възможността да му ги предостави на срещата им гр. С..

В тази насока, подробно са били обсъдени и данните за срещите на подсъдимата със замесени в търговия с наркотици лица обект на разследване в И. , Ш. , У. , установено от анализа им в изпълнените съдебни поръчки и писма от И. , приобщени по реда на чл.283 НПК по делото, които са доказателства съгласно чл. 127 НПК, писмените доказателства за датите на проведените от нея задгранични пътувания през периода 2002-2003година, както и от показанията на свидетелите А.. П. е установила, че именно подсъдимата я е запознала с лицата С. и Ш. , че в колетна пратка от Л. А. , изпратена й от последния е имало скрит кокаин.

Същото се отнася и по отношение събраните доказателства за социалното положение на подсъдимата- безработна, а едновременно с това собственик на луксозно жилище, на значителен брой автомобили и водеща луксозен начин на живот, получаваща от лицата Р. , С. и Ш. на значителни суми в евро, предназначени лично за нея, на което сочат и направените значителни разходи за тяхното получаване- заплащали значителни разноски на шофьорите и техните спътници за път, хотели и храна и възнаграждение, с което е било опровергано обяснението й, че са за издръжката на детето Б. , както и показанията на свидетелите Д.. З. в тази насока обосновано са били кредитирани, показанията на св. А., че парите, които и е носил от посочените лица са били лично за нея, а не за детето й, още повече, че те се подкрепят от бордерата за инцидентни преводи на малки суми по системата "Western Union", изпращани от Р. за подсъдимата. От показанията на свидетелката П. също се е установило, че суми за издръжка са били изпращани от Р. до майка й и до нея чрез експресни преводи.

В тази насока, обосновано е било обсъдено, че въпреки прекъснатите лични отношения с лицето Р. още през 1999г., подсъдимата е продължила срещите си с него и лицата С. и Ш. и след установяването си в България, ползвала е за пътуванията си в чужбина автомобил „Т", нейна собственост, също с тайник в резервоара, създаващ неудобства, свързани с често зареждане на гориво при дълги пътувания, но използван, вместо другите, притежавани от нея автомобили.

Всички тези обсъдени в съвкупност преки и косвени доказателства по делото по безспорен начин установяват, че подсъдимата е била тази, която е била организатор и упражнявала контрол върху действията на св. К. по повод на пътуването му до Р Т. на процесиите дати и на преминаването на границата от там за Р България. Съпоставени с данните за тайниците в автомобила и намирането на укрития наркотик в тях, логически налагат извода, че организатор на контрабандното му пренасяне през митническата граница е именно подсъдимата, а К. е бил само изпълнител, за когото липсват доказателства за знание за укрития наркотик. Незнанието на фактите за наличието му, както и за тайниците, в които наркотика е бил поставен, както и на участващите в неговото поставяне, се явява изключващо наказателната му отговорност обстоятелство, поради липса на вина. Св. К. е извършил престъплението при наличието на фактическа грешка-чл.14ал.1 НК, когато незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, изключват умисъла относно това престъпление.

Предвид изложеното, законосъобразно подсъдимата е била призната за виновна по обвинението по чл.242 ал.2пр.1 НК, осъществила го като посредствен извършител, използвайки наказателно неотговорния К.

По този пункт на обвинението, Апелативния съд не намира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- нарушено право на защита на подсъдимата- с не посочване изрично в диспозитива на обвинителния акт, че тя е действала като посредствен извършител, след като тази форма на съучастие изрично е било изписана в обстоятелствената му част.

Неоснователно е и оплакването за несъставомерност на деянието по този пункт на обвинението, предвид, че контрабандирането на наркотичното вещество не било открито при преминаване на митническата граница, тъй като този факт в случая е ирелевантен, предвид, че до откриване на същото, подсъдимата е имала единствено фактическата власт над него, установено от показанията на св. К., че при пристигането си в гр. С., лично е предал ключовете от автомобила на подсъдимата, установено и от отразеното в протоколите по чл.75 във вр. с чл.74 ЗМВР /отм./ и протокола по чл.135 и сл. от НПК, за изземването им от последната.

Неоснователно е и възражението за нарушаване правилата на местната подсъдност, като се има предвид, че автомобила, запечатан по реда на чл.75 във вр. с чл.74 ЗМВР /отм./ е бил откаран в съдебния район по местоизвършване на престъплението, където са проведени и действията по разследване, съобразно правилата на НПК.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354 А ал. 2 изр.1 във вр. с ал.1 пр.1 и чл.2 ал.2 НК, по който е била призната за виновна и оправдана по обвинението без надлежно разрешително да е придобила с тази цел, съхранявала, превозвала и пренасяла същото високорисково наркотично вещество.

За да признае подсъдимата за виновна по това обвинение, обосновано първоинстанционния съд е кредитирал показанията на св. Д., установяващи ангажираността й към организацията на пътуването на св. К. в Р Т. , за разлика от тези, по време на съдебното следствие, в които е отрекъл същите, предвид опровергаването им от писмените доказателствени средства и веществените доказателства, според които по безспорен начин се е установило намирането на наркотика на 20.10.2003г. и на 29.10.2003г. в автомобила й „Р". Т. автомобил, от който е бил иззет наркотика по време и място е нейна собственост и се е намирал в нейна фактическа власт, тъй като след пристигането си в гр. С., св. К. по нейно нареждане веднага й е предал ключовете му. Тези безспорни доказателства, съпоставени с откриването на наркотичното вещество в тайниците на автомобила и показанията на св. Д., дадени пред съдия на 24.10.2003г., включени в доказателствената съвкупност по реда на чл. 281ал.1т.2 НПК, че тя е знаела за тайниците, за които той е разбрал при смяната на мокета над тях и му е заявила, да не се притеснява обосновават обективната и субективната страна на извършеното от подсъдимата престъпление и по този престъпен състава на чл.354 А ал. 2 изр.1 във вр. с ал.1 пр.1 и чл.2 ал.2 НК, по който е била призната за виновна, предвид количеството и стойността на държаното от нея с цел разпространение високорисково наркотично вещество.

Оплакването на подсъдимата за нарушение на материалния закон, поради промяна на формите на изпълнителните деяния на престъплението по чл.354 А НК, след извършване престъплението от подсъдимата, а оттук и за неправилно приложение на нормата на чл.2 ал.2 НК, настоящия състав на Апелативния съд намира също за неоснователно. Законосъобразно подсъдимата е била призната за виновна по чл.354 А ал.2 изр. 1във връзка с ал.1 пр.1 и чл.2ал.2 НК, а именно, че е държала процесното високорисково наркотично вещество с цел разпространение, като била призната за невинна и оправдана, поради посочената законодателна промяна в състава на чл.354 А НК, в това, че без надлежно разрешително да е придобила с тази цел, съхранявала, превозвала и пренасяла същото високорисково наркотично вещество, съобразявайки се и с практика на ВКС. Освен посоченото от Окръжния съд решение, в тази насока са и. решения №№№125/17.05.20Юг. по кнохд №33/2010г., на I н.о., ВКС, 48/08.02.2011г. по кнохд №673/2010г., на II н.о., ВКС, 91/24.06.2009г. по кнохд №35/2009г., на I н.о., на ВКС/ Т. като се споделят изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения към мотивите на първоинстанционната присъда, настоящия състав намира, че не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Неоснователни, според настоящия състав на Апелативния съд са и поддържаните от защитата на подсъдимата оплаквания, за постановяване на присъдата при съществено нарушение на процесуалните правила.

Преди всичко, неоснователността на оплакването, че присъдата е постановена на предположения и изопачаване на доказателствата и доказателствените средства, с което е допуснато нарушение на чл.14 НПК и е налице необоснованост на същата се опровергава от направения по-горе анализ в мотивите на същите. Той сочи, че първоинстанционния съд е изследвал обективно, всестранно и пълно всички доказателствени източници- преки и косвени, поради което и вътрешното му убеждение е изградено по правилата на НПК. Това е така, защото първоинстанционния съд е дал правилна оценка на процесуалната валидност и достоверност на редица доказателствени средства, които са били проверени по реда на чл.107 НПК.

Същото се отнася и по отношение, косвения характер на част от фактическите данни, свързани с обстоятелствата по делото и допринасящи за тяхното изясняване, тъй като не е пречка за доказване на деянията и авторството в тяхното извършване от страна на подсъдимата, те да са в основата на осъдителна присъда, поради отсъствието на първични или преки източници. Те винаги могат да бъдат използвани, когато от оценката им по правилата на формалната и правна логика, единствените изводи от тях са установяване съществуването на обстоятелства от предмета на доказване и тези изводи са единствено възможните и изключват всички останали, така както е постъпил и първоинстанционния съд.

Апелативният съд не констатира, че при оценъчната си дейност по фактите, първоинстанционния съд е допуснал едностранчивост при проверката и анализа на доказателствата и доказателствените средства, в резултат на което да е формирал непълно или необективно вътрешно убеждение.

Оплакването за нарушено право на защита, поради недопустимо включване на показанията на св. Д., дадени пред съдия на 24.10.2003г. и приобщени от първоинстанционния съд, чрез прочитането им по реда на чл.281ал.1т.1 НК, тъй като били дадени в друго процесуално качество - на заподозрян / процесуална фигура, понастоящем отменена, а при действието й, имаща временен характер в процеса/ е също неоснователно. Това е така, тъй като при събирането им не е била нарушена забраната на чл.118 ал.1 НПК. Видно от приложените по делото писмени доказателства, действително св. Д., преди това му качество на свидетел е бил привлечен в качеството на заподозрян, /съгласно чл.202-203ал.2 НПК, отм./със задържане с постановление на следовател от 21.10.2003г., потвърдено с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура- гр. С., с което е бил продължен срока на задържането му до 72часа, считано от 21.10.2003г. в 22.15часа до същия час на 24.10.2003г. Видно от доказателствата по делото, с разпореждане от 24.10.2003г. на прокурор от Окръжна прокуратура- гр. С. е било постановено незабавното му освобождаване от ареста на същата дата, без в него да е посочен часа на освобождаване, както и часа на издаване на разпореждането. Анализа на тези писмени доказателства налага единствено възможния извод, че св. Д. е бил освободен с издаденото разпореждане на прокурор преди изтичането на 72 часовия срок на задържане, поради което е отпаднало и процесуалното му качество на заподозрян, тъй като това време на отпадане, обхваща изцяло датата -24.102003г. Видно пък от протокола му за разпит като свидетел пред съдия по реда на чл.210 А ал.1 НПК /отм./, за начало на разпита му е посочено 16.30часа на същата дата, поради което единствено възможния извод, който се налага и който е бил направен и от първоинстанционния съд, че към този момент, Д. не е имал друго процесуално качество, освен като свидетел по делото и не е съществувала забрана да бъде разпитан като свидетел.

Неоснователни са и доводите на защита на подсъдимата за недопустимост на част от доказателствата и манипулиране на доказателствените източници, с включването в доказателствената съвкупност на протокола по чл.75 във вр. с чл.74 ЗМВР /отм./ и последвалите процесуално следствени действия- оглед, претърсване и изземване, при одобрение на протоколите за същите от съдия при Окръжен съд- гр. С..

Н. състав на Пловдивския Апелативен съд изцяло споделя изложеното от първоинстанционния съд за допустимостта на тези доказателствени източници, тъй като същия довод се прави отново. Това е така, тъй като лекия автомобил „Р" е бил запечатан и паркиран във вътрешния двор на РДВР-гр. Стара Загора, с протокол на орган на МВР, удостоверяващ действия по чл.75 във вр. с чл.74 ЗМВР /отм./ за проверка на наркотик в същия по повод получен оперативен сигнал за наличие в него на наркотични вещества. Този протокол е изготвен по правилата на посочените разпоредби, като се изисква присъствието само на един свидетел. По същността си той е оперативен, а не процесуален способ за събиране на доказателства, поради което с приемането му като писмено доказателства по смисъла на чл.127 предпоследно предожение, първоинстанционния съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

След проверката по реда на чл.75във вр. с чл.74 ЗМВР/отм/, на 21.10.2003г. е последвало извършването и на останалите процесуално следствени действия- оглед, претърсване и изземване, при одобрението на протоколите за същите от съдия при Окръжен съд-гр. Стара

Загора. Извършения оглед на автомобила от разследващ орган в присъствието на поемни лица, проведено в специализирания гараж на ГКПП- К. А. , също е в унисон с чл.135 и сл. НПК/отм./. това се отнася и до повторния оглед на 29.10.2003г. и претърсване и изземване, отново с одобрение на съдия по отношение на надлежно запечатания, иззет като веществено доказателство автомобил. Начинът на укриването на намерения в него наркотик- на различни места в тайниците, неговото количество, обем и стойност, сами за себе си, извън останалите преки доказателства по делото, изключват като неоснователни твърденията на защитата на подсъдимата за липсата на неотложност на случая, както и за манипулиране на доказателствата.

Отразеното в протокол за претърсване и изземване от 20.10.2003г., одобрен по реда на чл.135ал.2 НПК /отм./, от подсъдимата С. К. на личния й автомобил "Р" с ДК № СТ 74-04 CP и служебния такъв "С." с ДК № С 69 92 MP с посочване от апартамента й, също не го прави негодно доказателствено средство, тъй като очевидно е, че органа по разследване е имал предвид, че се изземват от мястото на паркирането им -а това е безспорно пред жилището на подсъдимата, установено и от показанията на св. К..

Не е допуснато съществено процесуално нарушение и с приемането от първоинстанционния съд, че подсъдимата е изпратила по куриер освен документите и ключовете на автомобила „Р.", макар в обвинителния акт да е посочено, че това е сторила само по отношение на документите, тъй като в случая не е налице съществено изменение обстоятелствената част на обвинението, свързано с предмета на доказване относно авторството на подсъдимата в извършване на инкриминираните и обвинения, които освен това да са ограничили правото й на защита.

Не е нарушено правото на защита на подсъдимата, поддържано като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, че по делото не са били събрани доказателства за лицето, респ. лицата предоставили хероина и натоварили го в автомобила на подсъдимата. Липсата на доказателства по този въпрос не може да постави, както обосновано е прието под съмнение изграденият от първоинстанционния съд фактически извод въз основа на достатъчно доказателства,/макар и косвени, че това е станало именно в гр. И., при това със знанието и под контрола на подсъдимата К. , чрез посредствения извършител свидетеля К. в град И. през периода 16-18.10.2003г. Това, че не са разкрити всички лицата съпричастни към трафика на процесното наркотично вещество -тези, действали на територията на Т. , не е основание да се постави под съмнение авторството на подсъдимата, още повече, че действията на това или тези неизвестни лица, не е свързано с обвиненията, за които тя е била призната за виновна.

Оплакването на подсъдимата К. за явна несправедливост на наложените и наказания, Апелативния съд намира за основателно.

Следва да се отбележи, че поначало първоинстанционния съд, с оглед събраните по делото доказателства, правилно е установил смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, свързани с наказателната отговорност на подсъдимата, така както са посочени в разпоредбите на чл.54 и сл. НК. Наложените наказания обаче се явяват явно несправедливи, тъй като не е било отчетено като смекчаващо обстоятелство продължилото близо 8/осем/ години наказателно производство спрямо подсъдимата, с което е допуснато нарушение на чл.6 ЕКЗПЧОС относно разумните срокове за неговото провеждане. През този продължителен период на провеждане наказателното производство не се констатира недопустимо процесуално поведение от страна на подсъдимата, свързано с шиканиране на наказателния процес, поради което и нарушението на тези разумни срокове, съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека, следва да бъде отчетено като изключително смекчаващо отговорността й обстоятелство, обуславящо налагане на наказанията за извършените от нея престъпление при условията на чл.55 ал.1т.1 и ал.2 НК, когато и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.

Ето защо като справедливи и съответстващи на личната обществена опасност на подсъдимата и тази на извършените от нея престъпления, предвид допуснатото нарушение на чл.6 ЕКЗПЧОС, Апелативния съд намира, че се явяват наказания от 8/осем/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 70000.00/седемдесет хиляди/ лева за престъплението по чл.242 ал.2пр.1 НК и 2/две/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 8000.00/осем хиляди лева за това по чл.354 а ал.2 пр.1 НК, в който смисъл на основание чл.55 ал.1т.1 и ал.2 НК следва да бъде изменена първоинстанционната присъда.

По отношение комулативно предвиденото наказание глоба и за двете извършени от подсъдимата престъпления, Апелативния съд намира, че не са налице основания за приложението на чл.55ал. З НК, предвид високата обществена опасност на извършените престъпления и безспорно установените по делото доказателства, че подсъдимата е със значителни материални възможности, поради което това наказание се наложи при условията на чл.55 ал.2 НК.

Предвид изменението на присъдата в посочените й части, същата следва да бъде изменена и относно приложението на чл.23 ал.1 и 3 НК, като на подсъдимата К. бъде наложено най-тежкото за изтърпяване наказание от 8/осем/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 70000.00/седемдесет хиляди/ лева.


 

При служебната проверка на присъдата, Апелативния съд не констатира нарушения, водещи до нейното отменяне, поради което и на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК

 

 

РЕШИ:

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 100/07.03.2011 година, постановена по нохдело№ 550/2010 по описа на Старозагорския окръжен съд,

в частта й, с която на подсъдимата С. П. К. е наложено наказание от 12/дванадесет/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 100000.00 /сто хиляди лева за престъплението по чл.242 ал.2 пр.1 НК като на основание чл.55ал.1т.1 и ал.2 НК НАМАЛЯВА размера им на 8/осем/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 70000.00/седемдесет хиляди/ лева,

в частта й, с която и е наложено наказание от 7 /седем/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 20000.00/двадесет хиляди/ лева -за престъплението по чл.354 А ал.2 пр.1 във вр. с ал.1 пр.1 във вр . с чл.2ал.2 НК, като основание чл.55ал.1т.1 и ал.2 НК НАМАЛЯВА размера им на 2/две/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 8000.00/осем хиляди/,

в частта й по чл.23 НК, като НАМАЛЯВА размера на наложените най-тежки наказания от 12/дванадесет/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 100000.00 /сто хиляди лева на 8/осем/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 70000.00/седемдесет хиляди/ лева,

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на протест и обжалване пред ВКС в 15 дневен срок от съобщението до страните..