Р Е ШЕНИЕ

 

                               № 168

 

град Пловдив, 16 юли 2010 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският   апелативен   съд,   Втори   наказателен   състав   в

публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и десета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВДОКИЯ КЕМАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСЕЛИНА СИМЕОНОВА

ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Антоанета Калайджиева и в присъствието на прокурора Ясенка Шигарминова, като раззгледа докладваното от Председателя ЕВДОКJ1Я КЕМАЛОВА, въззивно наказателно общ характер дело № 116 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

С присъда № 27/18.02.2010 година, постановена по нохд № 2051/2009 година, Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия С.. Г. за ВИНОВЕН в това, че на 3 1.07.2009 г. в гр. П., на бул. Т. шосе" при управление на МПС -лек автомобил „О." с ДК № РВ 9220 ВМ е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, при което по непредпазливост и при независимо съпричиняване с Н. Д. Н. е причинил смъртта на РАШКО ТОДОРОВ Д. и средна телесна повреда на повече от едно лице. както следва: на СТАНИСЛАВ СТАНИМИРОВ ЧИВЕВ - средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на тялото на долната челюст в ляво, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето и на Н. Д. Н. - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепната основа, контузия на мозъка, травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, като черепно- мозъчната травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.343, ал.4 във вр.ал. З, предл.4 и предл.5, б. А, предл.2, б. Б, предл.1-во във вр.ал.1, б. Б, предл.2 и б. В, вр.ал.342, ал.1 вр. чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на З/ТРИ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го е признал за НЕВИНЕН в това да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.1, т. 1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП и

го е ОПРАВДАЛ по обвинението в тази му част.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването па наложеното па подсъдимия С. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4/ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343 г във вр. с чл.37, т.7 от НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия С. от правото да управлява МПС за срок от 4/ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ, считано от влиза tie на присъдата в сила.

ОСЪДИЛ е подсъдимия С.. Г. да заплати по сметка па ВСС направените по делото разноски в размер на 1 752.00 /хиляда седемстотин петдесет и два/ лева.

ОСЪДИЛ е подсъдимия С.. Г. да заплати на частния обвинител Н. Д. Н. направените от него разноски но водене на делото в размер на 400.00 /четиристотин/лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия Г., който я обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, постановяване при съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост, поради което моли да бъде отменена и се постанови нова, с която се признае за невинен по предявеното му обвинение, респ. делото да се върне на Окръжна прокуратура за нова разглеждане или се измени като се намали размера на наложените му наказания.

Представителят на Апелативна прокуратура поддържа присъдата като правилна да бъде потвърдена.

Частният обвинител поддържа присъдата като правилна да бъде потвърдена.

Пловдивският апелативен съд, проверявайки правилността на присъдата във връзка с поддържаните в жалбата на подсъдимия оплаквания, проведеното съдебно следствие и служебно на основание чл.314НПК, приема за установено следното:

Подсъдимият Г. притежавал свидетелство за правоуправление на МПС категория „В" и „М" от 23.02.2007г. и не е бил наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП.

Подсъдимият работел като озеленител в ОП "Т.". През 2007г. закупил лек автомобил „О." с ДК№ РВ 92 20 ВМ, която регистрирал в КАТ - Пловдив на свое име. С този автомобил той се придвижвал от дома си до ул." Рогошко шосе" в гр. П.. Н. колеги в ОП „Т"- Пловдив били починалия Р. Д. и пострадалия С. Ч. Всяка, сутрин подсъдимият Г. минавал през кафене в кв."И." от където вземал Ч. и

 

 

Д. за работа. Работното им време започвало от 07.00 часа и приключвало в 16.00 часа.

На 3 1.07.2009г., подсъдимият взел Д. и Ч. от обичайното място в ()6.45часа. До него на предната дясна седалка седнал Р. Д. , а отзад свидетеля С.. Подсъдимият бил с предпазен колан, а Д. само го преметнал, без да го закопчава. В близост до магазин „Б.", автомобилът на подсъдимия бил застигнат от св. Г., който работел като гробар на „Р.". Той се движил с лек автомобил марка „О", като на предната дясна седалка до него била съпругата му - св. Н., а на задната седалка св. С. на починалия Р. Д. Двата автомобила се качили на моста на р."М." , като на слизане светофарът бил червен. Подсъдимият Г. спрял МПС, а след него и св. А.. След като светнал зелен светлинен сигнал и двата автомобила потеглили по бул. „. шосе".

По същото време свидетелят Н., собственик на ЕТ „С." отишъл до ателието си, което се намирало до площадчето на бул." Рогошко шосе ", след прелеза в посока гробищата. Самото ателие било от дясната, южна страна на площадчето в посока изхода на града, като входа му бил срещу платното за движение на „Р.". Свидетелят Н. Д. трябвало да изключи COT-а, за да могат работниците да влязат, тъй като същия ден трябвало да пътува за Г. До ателието си отишъл с лек автомобил „К." с ДК№ РВ 00 22 СО, който закупил преди два месеца, но все още не бил прехвърлен в КАТ - Пловдив на негово име. Спрял автомобила точно пред входа на ателието, като предницата била към самия вход, а задната част към бул. „. шосе". Изключил СОТ-а , за да могат работниците да влязат, затворил външната врата, след което седнал в автомобила, който бил с автоматични скорости. Запалил МПС и предприел завой на ляво в посока централната част на града. В това време автомобилът на подсъдимия Г. бил преминал ж.п. прелеза и се движел по бул. „. шосе" със скорост около 74 км./ч. Последвал удар между автомобилите, при който и двете МПС се спрели от лявата страна на пътя до тротоара. В това време, автомобила, управляван от св. А. бил точно на прелеза. След удара подсъдимият Г. попитал спътниците си как са, но не получил отговор, тъй като и двамата не били контактни. В същото време, св. А. спрял автомобила и всички слезли за да окажат помощ, Р. Д. след удара бил полегнал напред към таблото и не показвал признаци на живот. Подсъдимият слязъл от автомобила и заедно със св. А. св. Д. извадили св. Ч. от автомобила. Свидетелят А. видял, че двигателят на лек автомобил „К." все още работи, отишъл до него и през страничното стъкло го изключил. Той качил в автомобила си св. Ч. го закарал в болницата на „П.". Подсъдимият познал шофьора на лекия автомобил „К". На телефон 112 се обадил св. Ц., който работел като охрана в „Д." - Пловдив и който чул силния шум от сблъсъка на двата автомобила. Подсъдимият Г. се обадил на телефон 150, за да повика „Б.". Подсъдимият и св. Н. били тествани от дошлите полицейски служители за наличие на алкохол, като теста бил отрицателен. След пристигане на линейките първо бил транспортиран Р. Д. , който починал на път за болницата, а във втората линейка били качени подсъдимият Г. св. Н..

От заключението на автотехническата експертиза е видно, че ударът е настъпил в конфликтната точка на пресичане на траектории, която приблизително се намира по дължина на около 0,5-1 м. з. от стълба приет за ориентир в протокола за оглед , по ширина на около 5,4-7м. южно от ориентира. Скоростта на движение на лек автомобил „О." в момента на удара е била около 95 км./ч. Скоростта на движение на лек автомобил „К." в момента на удара е била около 33 км./ч. От момента, в който лек автомобил „К." е навлязъл в платното за движение на ул."Р", водачът на лек автомобил „О.",т.е. би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движил със скорост по-малка от 54 км./ч. В случая и при положение, че лек автомобил „К." се движил не е било необходимо лек автомобил „О." да спре преди мястото на удара , а е било достатъчно да премине от там в един по-късен момент. За това при движение на лек автомобил „О." със скорост от 50 км./ч. двата автомобила биха се разминали, без да е необходимо някой от двамата водачи да предприема спиране или друга маневра. В случая нямало технически условия, които да са налагали движение на автомобилите със скорости по-ниски от установените. От техническа гледна точка, според заключението, най-вероятния механизъм на настъпилото ПТП е следния : водачът С. Г. е управлявал лек автомобил „О." по платното за движение на бул."Р" в посока от запад на изток. По това време водачът Н. Н. е управлявал л.а."К", като е извършвал маневра „завой на ляво" от дясно на ляво пред лек автомобил „О.". В един момент двата автомобили са навлезли в кръстовището и така след около 1,5сек. е настъпил удар, който е бил неизбежен.дарът е настъпил в предната дясна част на л.а."О" и в предната лява част на л.а."К" и за двата автомобила ударът е бил прав ексцентричен при челно сблъскване, като е бил блокиращ и частично приплъзващ. След удара автомобилите са се установили на местата и в положенията отразени в протокола за оглед.

Според експертизата, основната причина за настъпилото пътно транспортно произшествие е, че подсъдимият Г. като водач на л.а.

„О." е навлязъл в кръстовището със скорост, която не е била безопасна. Водачът на лекия автомобил „К." -св. Н. Н. , е навлязъл в кръстовището в момента, когато мястото на удара е било вътре в опасната зона на л.а."О" при движението му с установената скорост.

От заключението на допълнителната автотехническа и съдебно медицинска експертиза е видно, че предвид претърпените поражения по л.а."К", съобразно описа на щета от „Д.", технически не е било възможно след удара движението на автомобила в изменената му траектория да е било подпомогнато от двигателя чрез трансмисията. В съответствие с данните за повредите по лек автомобил „К.", скоростта на движение на л.а."О" в момента на удара е била около 92 км./ч. и скоростта на движение на л.а."К" в момента на удара е била около 33 км/ч. Според допълнителната експертиза от техническа гледна точка е недостоверно твърдението, че л.а."О" в момента на удара се е движел със скорост 30-50 км./ч. , тъй като това противоречи на местоположение на двата автомобила след 1 IT! I, т.е. за да застанат автомобилите така, както е отразено в протокола за оглед , л.а. „К." трябва да се е движел на заден ход в момента на удара.

От заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на Р. Д. е видно, че му е било причинено двустранно множествено счупване на ребрата, счупване на гръдната кост, наличие на кръв в лявата плеврална кухина, пълно прекъсване на гръбначния стълб в гръдния му отдел, оток на мозъка и белите дробове, счупване на двете кости на лявата подбедрица, кръвонасядания в областта на главата, драскотини по кожата на двата долни крайника. Причината за смъртта е съчетана гръдна и гръдно- мозъчна травма довели до развитие на остра сърдечно съдова слабост и дихателна недостатъчност. Настъпването на смъртта е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Описаните травматични увреждания са причинени но механизъм па удар или притискане върху твърд, тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са възникнали към момента на настъпилото III11 , вътре в купето на лекия автомобил.

От заключението на съдебномедицинската експертиза на св. i Ie/делчо Н. е видно, че му е било причинено счупване на черепната основа, контузия на мозъка, травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, раз късно- контузи а рана на лявата ушна мида. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са възникнали при настъпилото I N 11 - в купето на лекия автомобил. Черепно-мозъчната травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия по смисъла на чл. 129ал.2 НК и съставлява средна телесна повреда съгласно чл. 129ал. 1 от НК. Останалите трав!матични увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

От заключението на съдебномедицинската експертиза е видно, че на пострадалия С. Ч. , при настъпилото ПТП му е било причинено контузия в областта на главата, гръдния кош, корема и лявата поясна област, сътресение на мозъка, разкъсно- контузна рана в областта на брадата, открито счупване на тялото на долната челюст в ляво. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с твърд, тъп предмет и добре отговарят да са получени при настъпилото пътнотранспортно произшествие. Счупването на долната челюст е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от около 45-50 дни при обичаен ход на оздравителния процес и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.1 от НК. Разкъсно -контузната рана, мозъчното сътресение, което е протекло със степенно разстройство на съзнанието / зашеметяване/ без данни за пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома и останалите травматични увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

От заключението на съдебномедицинската експертиза на подсъдимия С. е видно, че при възникналото ПТП му е било причинено: контузия в областта на дясната лакътна става, дясната коленна става и дясната глезенна става / без рентгенологични данни за счупвания на костите /, контузия на главата /без загуба на съзнанието/, охлузвания по кожата на лявата коленна става. Тези травматични увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и е възможно да са получени при настъпилото ПТП.

От постъпилото писмо от Директора на дирекция „О." при Община П. е видно, че към 31.07.2009г. на кръстовището след глухия ж.п. прелез на „Р." по посока гр. П. с. Р. е липсвала вертикална сигнализация и маркировка.

От заключенията на назначените пред настоящата инстанция повторна и допълнителна експертизи на вещото лице, проф., д-р С. се установява, че при процесното ПТП, първоначалната контактна зона между двата автомобила е между десния преден край на л.а. „О", управляван от подсъдимия и предната лява част на л.а. „К.", като тази зона е била на около 45-50см източно от мерната линия на ориентирите /след тях мерено надлъжно на оста на пътя по оста на пътя по посока на движение на л.а. „О"/ и на осоло55-60 см южн от мислената средна осова разделителна линия на платното за движение, т.е. в южната пътна лента- лентата за движение на л.а. „О". В момента на удара автомобила „О" е бил върху самата мислена средна осова линия на платното за движение, с леви колела на 0.5-0.8 метра северно от осовата линия - в насрещната пътна лента, като автомобила в този момент е заемал 1.1 метра от ширината на двете пътни ленти. Надлъжната ос на автомобила е сключвал с оста на пътя ъгъл от около 5-6 градуса. Лекия автомобил „К." в момента на първоначалния контакт е бил с по-голямата си част в южната лента за движение -лентата на л.а. „О", като е заемал в момента на удара около 2.6-2.7 метра от ширината на тази лента. В момента на удара надлъжната ос на автомобила е бил сключил с оста на пътя ъгъл от около 155 градуса.дарът между двете МПС е бил челен, кос. Вещото лице установява, че скоростта на л.а."О"преди ПТП и в момента на удара е около 74км/ч, а на л.а. „К." към момента на удара е около 38км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила „О" при действителната му скорост на движение е около 54 метра, а при 50 км/ч-, каквато е разрешената при градско движение- около ЗОметра.

По отношение механизма на възникване на ПТП, вещото лице в заключението си сочи, че л.а."О", когато се е приближил на около 86 метра от мястото на удара/ на около 105 метра от предната част на л.а. „К.", последния в този момент е потеглил рязко, извършвайки ляв завой. Към момента на достигане на около 1 метър от платното за движение, мерено по траекторията на масовия център на л.а. „К.", л.а. „О" е бил на около 37м от мястото на удара. Към момента на навлизане на л.а. „К." на платното за движение, л.а."О" е бил на около 33 метра от мястото на удара, като към тези указани моменти л.а. „К." е навлязъл в опасната му зона за спиране. Вещото лице, проф. К. сочи, че подсъдимия е възприел опасността със закъснение, най-малко от 0.9секунди, като в този момент, л.а. „К."е бил изминал след потеглянето си път от около 125метра, респ. изминал път след навлизането на пътното платно 3.2метра и навлязъл вече на пътното платно за движение е заел от ширината му около 2.3 метра. Лекия автомобил „О" в този момент е бил на около 20метра от мястото на удара и на около 29метра от л.а. „К.", като подсъдимия само вече е успял да завие леко волана наляво без да задейства ефективно спирачната уредба. В заключението е посочено, че при действителната си скорост на движение, подсъдимия е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, поради навлизане на л.а. „К." в опасната му зона за спиране. Движението на л.а."О", управляван от подсъдимия със скорост от около 74км/ч в населено място е технически неправилно. При скорост от 50км/ч и своевременно възприемане на опасността чрез аварийно спиране, автомобила би спрял на около 6 метра от мястото на удара. В случая, подсъдимия при тази скорост е имал техническата възможност да предотврати ПТП като пропусне л.а. „К." и ред себе си. Освен това, вещото лице е посочило, че водача на л.а. „К." преди да навлезе на платното за движение е било технически правилно да се съобрази със скоростта и положението на движещия се по него автомобил „О" и да го пропусне. Освен това гой е имал и техническата възможност да предотврати ПТП, като не навлиза в платното за движение на л.а „О" преди да го пропусне. Затова в тази повторна експертиза, вещото лице посочва, че техническите причини за възникване на ПТП са основно навлизането на платното за движение на л.а. „К." без да пропусне движещия се по него л.а."О" и по-високата от разрешената в населено място скорост на движение на последния.

В допълнителното си заключение, във връзка с представения от защитата на подсъдимия ситуационен план, вещото лице проф. К. след оглед е установило, че местопроизшествието е станало на Т-образно кръстовище между ул."Р" и улица с надпис "към Р. АД". Това кръстовище е било обозначено на ситуационния план и представлява кръстовище на равнозначни пътища. Водача на л.а. „К." е излязъл от частен имот №483 за да навлезе на ул."Р", по която се движат автобуси от градската мрежа, затова според вещото лице технически правилно е водача, който се приближава към това кръстовище- в случая подсъдимия да управлява с такава скорост, че при необходимост да може да пропусне участниците в движението, който се намират или приближават от дясната му страна. От друга страна, технически правилно е водача, на ППС, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг и други подобни- в случая вода на лекия автомобил „К", да пропусне ППС, които се движат по този път. Освен това, в заключението се сочи, че автомобила „К" от изходното си положение на самото площадче пред ателието с надпис "П." е навлязъл на платното за движение на улица с надпис "към Р. АД", пресичайки неговата мислена източна линия. След това е пресякъл мислената южна граница на платното за движение на ул."Р" и е навлязъл в него. При това си движение, гой се е намирал от дясната страна на автомобила „О", управляван от подсъдимия и е бил във видимата му за него зона като водач. Технически, според вещото лице е било правилно при приближаване към кръстовището, подсъдимия, като водач на л.а. „О" да го управлява с такава скорост, че да може да спре и пропусне намиращия се и приближаващ се от дясната му страна автомобил „К".

Г. фактическа обстановка, настоящата инстанция, приема за установена от частичните обяснения на подсъдимия С.. Г., от показанията на свидетелите С.

ATCMR, приети от първоинстанционния съд, изцяло от заключенията на повторната и допълнителната експертизи на вещото лице, проф. К., назначена и изслушана по време на проведеното съдебно следствие, както и от писмените доказателства.

Обосновано, първоинстанционния съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия Г., а това, според настоящия състав се отнася и до показанията па свидетелите Г., М. и Ст. Д. , в частта им в която са заявили, че скоростта му па движение непосредствено преди произшествието е била около 30-40 км/ч., тъй като същите се опровергават по несъмнен и категоричен начин не само от приетите заключения на автотехническите експертизи от първоинстанционния съд, според преди настъпването на удара скоростта на движение на лекия автомобил „О.", управляван от подсъдимия е била 95км/ч, но и от заключенията на вещото лице, проф. К., установяващи, че в този момент, скоростта му на движение е била около 74км/ч. Настоящия съдебен състав възприема именно, че с тази последна скорост е управлявал подсъдимия автомобила си, а не посочената в заключенията на предходните експертизи, предвид установеното от вещото лице К. за начина на изчислението й, защото използвания от него метод сочи на по-голяма научност и свежда до минимум възможността за грешка от порядък на 4-5%. В останалите им части между автотехническите експертизи приети от първо и н стан ци о н н ия съд и тези, изслушани от настоящата инстанция относно, това, че ако подсъдимия би управлявал автомобила „О" с разрешената за населено място скорост от 50 км/ч, ПТП не би настъпило, тъй като би имало възможност за тяхното безопасно разминаване. Следователно, нарушението, което е допуснал подсъдимия Г. касае единствено разпоредбата на ч л.21а л.1 ЗДвП, а не и тази на чл. 20ал.2 ЗДвП, както е прието от първоинстанционния съд, поради което за това второ нарушение гой следва да бъде признат за невинен и оправдан.

От заключението на повторната автотехническа експертиза и от представения С. план, пред настоящата инстанция по безспорен начин се установи, че св. Н., като водач на лекия автомобил „К." е предприел левия завой, при излизане от частен имот № 483, поради което, независимо, че там е Т-образно кръстовище, даващо му предимство като дясностоящ е нарушил разпоредбата на чл. 37 ал. З ДвП, явяваща се специална нред предходната обща, задължаваща го да пропусне движещите се по пътя пътни превозни средства, поради при тази маневра е навлязъл дълбоко в опасната зона за спиране на подсъдимия, той е допуснал и това нарушение, затова и изводите първоинстанционния съд, че е налице от него съпрпчиняванс на вредоносния резултат са законосъобразни.

Доводите на защитата на подсъдимия Г. за незаконосъобразност на присъдата- че поради нарушението на чл.37 ал. З ЗДвП единствено вина за настъпилото ПТП следвало да носи Н. не се възприемат от настоящия състав, тъй като както беше посочено, те се опровергават от заключението на повторната и допълнителната автотехнически експертизи, поради управлението на лекия автомобил „О" с неразрешена за населено място скорост над 50км/ч, е допринесло също за неговото настъпване.

Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- нарушено право на защита на подсъдимия, поради внасяне на два отделни обвинителни акта- спрямо подсъдимия и спрямо св. Н., Апелативния съд намира също за неоснователно, предвид отразеното в p.V332/2004r., Ill н.о. ВКС.

С оглед изложеното, Апелативния съд намира за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимия Г. на 31.07.2009г. в гр. П. на бул." Рогошко шосе " при управление на МПС - лек автомобил „О." с ДК№ РВ 92 20 ВМ е нарушил правилата за движение- чл.21ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост при независимо съпричиняване с Н. Д. Н. е причинил смъртта на РАШКО ТОДОРОВ Д. и средна телесна повреда на повече от едно лице-: на СТАНИСЛАВ СТАНИМИРОВ ЧИВЕВ - изразяваща се в открито счупване на тялото на долната челюст в ляво, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето и на Н. Д. Н. - изразяваща се в счупване на черепната основа, контузия на мозъка, травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, като черепно- мозъчната травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като присъдата следва да бъде изменена в частта, с която е признат за виновен за допуснато нарушение на чл.20ал 2 ЗДвП, като бъде оправдан за същото.

При служебната проверка на присъдата, Апелативния съд намира също така, че в нарушение на материалния закон, първоинстанционния съд е признал подсъдимия Г. за виновен в осъществяване престъпния състав на чл.343 ал.4 вр. ал. З пр.4 и 5 б."А" пр.2 б."Б" up. 1 вр. ал. 1 б."Б" пр.2 и б"В" вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като не е съобразил оказаната от него помощ след деянието. Този безспорен факт е бил установен от показанията на разпитаните по делото свидетели, освен това