РЕШЕНИЕ

 

№ 166

град Пловдив, 16 юли 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският   апелативен   съд,   Втори   наказателен   състав   в

публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВДОКИЯ КЕМАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСЕЛИНА СИМЕОНОВА ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря Антоанета Калайджиева и в присъствието на прокурора Ясенка Шигарминова, като раззгледа докладваното от Председателя ЕВДОКИЯ КЕМАЛОВА, въззивно наказателно общ характер дело № 83 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

С присъда № 6/05.02.2010 година, постановена по нохдело № 605/2009 година. Пазарджишкият окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Н.. Т. за НЕВИНЕН, в това на 01.1 1.2008г. на главен път 1 1-8-4 гр. В. гр. ., при управление на МПС лек автомобил марка BMV с ДК № РА 2863 АС, да е нарушил правилата за движение по пътищата чл. 42ал. З ЗДвП, и по непредпазливост да е причинил смъртта на повече от едно лице- И. С. Г. и И. С. Н. , поради което го е ОПРАВДАЛ по обвинението по чл. 343 ал. З, предложение 3-то, буква „б", предложение 1-во, във връзка с чл. 343 ал.1 буква „в" във връзка с чл. 342 ал.1 и във връзка с чл. 343 ал.4 от МК.

ОТХВЪРЛИЛ е предявените от С. Н. Н. и М. К. Н. против подсъдимия Т. граждански искове за неимуществени вреди в размер на по 150000.00 лева, както и от К. А. Г., лично и като майка и законна представителка на малолетния Н. И. Г. в размер на 60000.00 лева за двамата и по 80.00 лева имуществени месечно, представляваща месечна издръжка за последния, считано от датата на увреждане до навършване на пълнолетието му.

Недоволни от присъдата са останали частните обвинители и граждански исци, които я обжалват с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, постановяване при наличие на съществени нарушения на и се постанови нова, с която подсъдимия се признае за виновен по предявеното му обвинение, респ. да бъде отменена и делото върнато на прокурора за ново разглеждане.

Прокурорът от Апелативна прокуратура поддържа присъдата като правилна да бъде потвърдена.

Пловдивският апелативен съд, проверявайки правилността на присъдата във връзка с направените оплаквания, проведеното съдебно следствие и служебно на основание чл.314ППК, приема за установено следното:

Подсъдимият Т. бил правоспособен водач на МПС от 10.10.2007г. и към момента на деянието управлявал автомобил „Б.", на цвят червен. Преди доста време от инкриминираната дата, подсъдимият закупил от пострадалия И. Н. скоростна кутия за автомобила си. Тъй като не бил доволен от качеството на покупката, той казал това на Н. и между двамата се породил скандал, при който поде. Т. ударил Н. След този инцидент подсъдимият и Н. се виждали на провеждани незаконни рали състезания с автомобили, но помежду им нямало конфликти.

На 01.11.08г., поде. Т. и св. А. били в гр. В., като се разхождали из града с колата на подсъдимия. В същото време, пострадалите И. Г. , И. Н. и св. С. били в гр. В. в заведението " на В. Те забелязали но улицата да се движи автомобила на подсъдимия- червено на цвят „Б.". Тримата, по предложение на И. Н. се качили на автомобила на Ив. Г. , за да последват подсъдимия. Автомобила бил управляван от Ив. Г. , до него седял Н. и зад тях св. Т. на задната седалка. Автомобила на Г. бил също „Б.", но син на цвят и с доста по -мощен двигател. Пострадалият Г. управлявал след употреба на алкохол е концентрация 1,36 промила в кръвта.

Синият автомобил на Г. последвал червения на подсъдимия. В близост до заведение „Д.", синята кола настигнала червената и я принудила да спре като и препречила пътя. Пострадалите Г. и Н. слезли от колата и се насочили към подсъдимия Т., знаейки за влошените си отношения с Н. и като му се видяло в тъмното, че в ръката на единия от двамата проблясва нещо се уплашил, изтеглил на заден ход автомобила си и потеглил в посока изхода на гр. В. за гр. К.. С. „Б." го последвало и въпреки, че минали покрай полицията, подсъдимия не спрял, а продължил с висока скорост с цел да избяга от преследвачите си.

Когато напуснали пределите на града, двата автомобила развили скорост до 140км/ч. Поде. Т. видял в огледалото за обратно виждане , че синята кола на Г. е зад него и го настига и поради това синята кола настигнала червената, тъй като била е по -мощен двигател. Ширината на пътното платно позволявала безпрепятствена маневра изпреварване, както и факта, че отсечката била права и с добра видимост в осветените от фаровете зони. Когато синята кола настигнала червената, последната се намирала в своята лента за движение, а синята била преминала в дясната лента- за насрещно движение. Тогава синята кола ударила червената в задната лява част, като удара бил от приплъзване на двата автомобила, които се движели успоредно. След този първи контакт, водача на синия автомобил изгубил малко скорост и тръгнал отново да се засилва, за да настигне червения. Подсъдимият, за да овладее автомобила държал здраво волана, но поради гореописания контакт с другия автомобил, червения направил леки отклонения от праволинейните движения, тъй като получил напречно две динамични смущения вследствие на контакта. Двата автомобила продължили праволинейното си движение, като червения се е движил в своята лента за движение, а синия - в лентата за изпреварване. Водачът на синия автомобил започнал да ускорява след първия контакт с цел да достигне избягалия му червен автомобил. При достигането му, което се случва на около 79 м. п. избрания в протокол за оглед ориентир се осъществил началото на втория контакт. Мястото на този втори контакт отново бил между разделителната ивица на пътя до 1-2метра в лентата за движение на подсъдимия. Настъпил втори момент на съприкосновение отново странично от ляво за червения и от дясно за синия автомобил. След този момент на съприкосновение двата автомобила се движили в контакт един с друг около 2 сек, изминавайки дистанция приблизително от 60м. В това положение синият автомобил е бил със завъртени на дясно управляеми предни колела, установено от трасите оставени върху предната лява врата на червения автомобил. При този втори контакт, червения автомобил спазвал посоката си на движение и двата автомобила са били успоредно един на друг. В следствие на това съприкосновение върху двата автомобила са въздействали сили, които са ги оттласквали един от друг. Поради високата скорост, гореописаните сили и употребата на алкохол у водача на синия автомобил, посрадалия Г. , последният, след като се отклонил в ляво и се освободил от допира си с червения за изключително кратко време е преминал през цялото дясно платно в което се е движил и банкета и достигнал до мантинелата. Синият автомобил се е движил успоредно с мантинелата, като при това движение се е спукала предна лява, след това задна дясна гума. След първото съприкосновение с мантинелата била увредена кормилната уредба, изкривена лява кормилна щанга, при което синия автомобил станал практически неуправляем. В това положение автомобила изминал 26 метра, след което са намерени следи от автомобилна гума върху мантинелата, която в този участък е била с по-ниска височина от регламентираното. Следите са с дължина от 9 м. С. картер / намерена е оставена ивица с масло върху мантинелата/, след което автомобила паднал на запесъчения участък след мантинелата, а след това излетял в посока на ляво на движението, вследствие на увредената му кормилна уредба, спукани два броя гуми и наличието на настилка с малък коефициент на сцепление - пясъчна ивица. Десният кормилен накрайник се счупил вследствие на удар в мантинелата, след качването на синия автомобил върху нея и скъсването му било вследствие на настъпилото ПТП. Синият автомобил се установил в ниската част след мантинелата.

Вследствие на това на пострадалия И. Г. , видно от съдебномедицинската експертиза е било причинено открито многофрагментарно разтрошаване на черепния покрив в основата с размачкване на мозъка в челните му дялове, зееща разкъсно- контузна рана в челнотеменната област, контузия и оток на мозъка в тилните дялове, кръвоизлив под твърдата и меката мозъчна обвивки тилно и базално, кървав ликвор в мозъчните стомахчета, зацапване с кръв на двата външни слухови прохода, кръвонасядания и разкъсване на меките черепни покривки в челно теменната област, разкъсно- контузии рани по лицето, счупване на носните кости и горната челюст. В следствие на тези увреждания лицето е починало на място.

На пътуващият до пострадалия Г. , пострадал Н. са били причинени тежка черепно мозъчна травма, контузия на главата, субурахноидален кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, оток и вторични кръвоизливи на малкия, продълговатия, мозък и моста. Пострадалият Н. е бил транспортиран в болнично заведение, първо във В. , след това в гр. П. и въпреки положените медицински грижи е починал на 3.12.2008г. с допълнително получената застойна пневмония на белите дробове двустранно, оток на белите дробове и кръвен застой във вътрешните органи.

На пътуващият на задната седалка, св. С. вследствие на I ГП1 са били причинени, контузия на главата със сътресение на мозъка протекло със зашеметяване, обърканост, сънливост, но без пълна загуба на съзнание, разкъсно- контузна рана на главата в дясната слепоочна област, контузия на гръдния кош, разкъсно -контузна рана на дясното бедро с размери 10-1 см. 11а този пострадал също му е била оказана спешна медицинска помощ, вследствие на която той оздравял.

След втория контакт между червения и синия автомобил, червеният автомобил, управляван от подсъдимия продължил праволинейното си движение напред в посока гр. К. със скорост над 100 км. В час. По пътя автомобилът започнал силно да се отклонява от това движение, което наложило подсъдимият да намали скоростта. В този момент от преминаващ автомобил било сигнализирано, че предна дясна гума я няма и автомобила се движи по джанта. Поде. Т. отбил и скрил автомобила в близки храсти. Слязъл и установил, че предна дясна гума обадил на св. Х. да му докара резервна гума. Св. Т. , заедно с Е. И. и М. В. закарали гумата и след като я сменили автомобила на подсъдимия бил откаран в К. в гараж собственост на Ц. А. , за който подсъдимия имал ключ. Подсъдимият и св. Л., още когато сменяли гумата чули, че по пътя за В. се движат линейки и полицейски автомобили. Те осъзнали, че нещо се е случило и били много уплашени. Подсъдимият пренощувал при св. Л., като изключили мобилните си телефони. На другия ден били открити по телефона и отведени в РПУ В.

От заключението на назначената пред настоящата инстанция повторна автотехническа експертиза на вещото лице, проф. К. се установява, че скоростта на автомобил „Б." - син, управляван от пострадалия Г. преди пътно-транспортното произшествие е била в границите на 130-140 км/час, а тази в момента на удара в еластичната ограда е около 116 км/час. Водачът на този син автомобил- пострадалия Г. е решил два намали скоростта си на движение от около 76 до 105 метра, преди мястото на удара в еластичната ограда, в момент на около 2,2 - 2,8 секунди преди момента на удара. Най-вероятния първоначален контакт между двата автомобила е между дръжката на дясната врата на синия автомобил и задния ляв калник на червения. Впоследствие, завъртяното надясно предно дясно колело на синия автомобил е оставило черните дъговидни следи по предната лява врата на червения автомобил. По делото липсват обективни данни за точното определяне положението на двата автомобила надлъжно и напречно на оста на пътя. По платното за движение, преди ориентира липсват следи от гуми и на изпаднали части от двата автомобила.

Според вещото лице К. , с оглед на динамичния и кинематичен анализ, както и показанията на разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимия, най-вероятното място на контакта между двата автомобила е в дясната пътна лента на разстояние от 0 до 1,2 метра от осевата разделителна линия на платното за движение и на 78 - 110 метра от мястото на удара на синия автомобил в мангинела>а /73-105 метра преди ориентира/.

Техническата причина за възникване на пътнотранспортното произшествие е високата и технически несъобразена скорост на движение на автомобила „Б." в син цвят, управляван от пострадалия Г. в границите на 130-140 км/час. Най-вероятния механизъм съответства на отклонение на този автомобил надясно, вследствие на страничния контакт между него и червения автомобил, управляван от подсъдимия, действията на водача му и напускането на платното за движение.

Вещото лице не изключва като технически възможен и вариант на контакт между двете МПС-та в лявата пътна лента , но на разстояние по-

МЯП1СП ПТ 7Я NJPTna ПГ» ûû|Л|*иТМТ"»С1 D |ЛЛЙТП Г> П\ШоИ трунтшалтготп гтгмиштто

възникване на ПТП-то да се явява и навлизането на автомобила „Б." -червен в лявата пътна лента преди предприетото вече изпреварване от другия автомобил „Б." — син.

В съдебно заседание вещото лице К. уточни, че с оглед деформациите на синия автомобил, вследствие на контакта с червения автомобил, които практически са от дясната му страна по цялата странична зона - от предния калник до задния, а на червения автомобил контактните зони еа в зоната на лявата предна врата и задния ляв калник, със сигурност, обективно, без необходимостта да се съобразява със свидетелските показания, можем да твърди, че е имало контакт между предно дясно колело на синия автомобил и лявата предна врата на червения автомобил. По-вероятно е следата, оставена от дясната страна на синия автомобил и двете следи по задния ляв калник на червения автомобил да са оставени малко по-рано от следите между гумата на синия автомобил и вратата на червения. Няма данни по делото, кога това е станало и технически е възможно, двата интервала да са достатъчно големи по време един от друг, защото движението понякога съвпада със собствената ротация и взаимен контакт и е недетерминуемо и неопределимо. По-вероятно е двата контакта да са станали почти едновременно, но това не може да бъде категорично установено. Може да е станало много по-рано, но е имало контакт. Категоричен е извода за контакти между най-вероятно дръжката на дясната врата на синия автомобил и задния ляв калник на червения автомобил, които следи са показани и на фотоматериалите по делото. Има следа от обем твърд предмет изпъкнал, който ще остави следата със съответното задълбаване. Следата не е оставена от гладка повърхност, каквито са калник, врата или заден калник. Височината на дръжката много добре съответства на височината на следите по задния ляв калник на червения автомобил.

Според вещото лице, проф. К., касае се до сложна динамика, с оглед наличието на моста и мантинелата. От находките- оставена следа, парче от гума в мантии ела с много голяма точност може да се установи каква е траекторията на движение на синия автомобил. Тъй като ъгъла е много малък-2,4 градуса се налага извод, че водачът на синия автомобил е намалил скоростта си на около иб км/ч, в момент, когато е бил около осовата линия- дали 20 см в дясно, или половин метър в лентата на подсъдимия, с точност не може да се установи. Това намаляване може да бъде причини. Водачът може да е решил сам да намали скоростта на движение, но може и към този момент да е получил тласък от контакта с другия автомобил.

Движението между двата автомобила един спрямо друг е близко до транслационното - почти успоредно, т.е. единия и другия изпреварват. Колелото на всеки автомобил е извършвало сложно движение, състоящо се от транслация на неговия център, който се движи като транслация, както и ротация на цялото колело около този център. Следователно, при контакт на колелото със съседна повърхнина, движеща се почти успоредно на него, с различна скорост от центъра на колелото, относителната траектория на борда на колелото - страничния борд, ще е сложна крива, състояща се от наподобяваща плетка, с постепенно изместване на окръжности по посока на относителното преместване на едната кола спрямо другата. Има пълно съответствие между черните ивици по вратата, а също така съвпадение с височината на колелото. Категорично предно дясно колело е било завито надясно на синята кола, на не по-малко от 2,3 градуса, като волана на синия автомобил е бил повит надясно на повече от 45 градуса. Между двата автомобила е имало основно три контакта, които могат да бъдат направени почти едновременно, с интервал между тях в милисекунди. Също е възможно, контакта между предно дясно колело на синия автомобил и лявата врата на червения, да е в отделен момент от контакта между дръжката на вратата на синия автомобил и задния калник на червения автомобил. Възможно е това време да е в порядък на 2-3 секунди, или пък контакта практически да е едновременно. По-вероятно е да са много близки интервалите във връзка с динамиката на самия процес, но това не може да се установи категорично.

Ако се приеме, че червеният автомобил е бил пред синия автомобил към този момент и водачът на червения -подсъдимия е завил волана наляво е възможно между двата автомобила се осъществява контакт, но само при автомобилни гуми на синият автомобил направо, но пък тогава не следва да са налице тези следи от лявата страна на червения, поради което вещото лице изключва този механизъм на получаване на повредите.

Възможен е механизъм, при който червеният автомобил е насочен косо наляво, „притискайки" синия автомобил, след което, ако водача на синия автомобил е завъртял волана надясно, за да запази устойчивото си движение в платното за движение, да останат аналогични следи по червения автомобил, каквито са намерени, съгласно протокола за огледа, но тогава е необходимо пък да е завъртял волана и то само преди удара в матинелата, но всички събрани по делото гласни доказателства противоречат и на такъв механизъм.. Възможно тези следи да се получат и преди удара в мантинелата и след удара на синия автомобил, но за да има тези следи, волана на синият автомобил трябвало да е завъртян надясно. Ако се допусне, че червеният автомобил е със завъртян наляво волан и предната му част е зад предната част на синия, то би трябвало да има такива следи и по дясната предна врата на синия автомобил, каквито също не са открити.

Вещото лице, проф. К. предвид това, че с категоричност следите са оставени между предно дясно колело на синият автомобил и предна лява врата на червения, приема, че са се получили в момент, при контакт, когато предната част на синия автомобил е по-назад от предната част на червения автомобил -вж. фигура ю, на която е направил динамичен процес, който по същността си достатъчно сложен.

Също така, вещото лице приема, че между показанията на спидометъра на автомобила и реалната скорост, винаги има грешка и тя като абсолютна се увеличава с повишаване на скоростта. При съвременните автомобили при скорост под 50-60 км/час, грешката е малка- до 1,2 км. Но при скорости над юо и 120 км/час, абсолютната грешка може да достигне между 7. км/час, в зависимост от марката автомобил. Винаги тази грешка е, че спидометъра показва повече, отколкото е реалната скорост. Затова и скоростта към момента на удара е обективно изчислена по средно статистически параметри около 116 км/час.

По-нататък в обясненията си по изготвеното заключение, вещото лице К. установи, че след направени експерименти средно статически, за да се покаже гумата на колелото извън веждата, е необходимо колелото да е завъртяно на повече от 3.4 градуса, а волана съответства на 51.5 градуса. За да се оставят тези характерни следи с достатъчно голяма интензивност, е необходимо колелото да е завъртяно на малко повече от този ъгъл, но тъй като предната врата няма сериозни вдлъбнати, този ъгъл на завъртане на предните колела, не е бил много голям. Технически, най-вероятния ъгъл на отклонение на предните колела на синия автомобил е не по-голям от 4-5 градуса. Това е така, тъй като, ако се допусне, че този ъгъл е по-голям - над 7 градуса, трябва волана на автомобила да е завъртян над 180 градуса. При тази динамика и при тези високи скорости, обаче е технически невъзможно, водачът на синия автомобил да завърти волана на повече от 180 градуса. Реалното завъртане съгласно нормите, човешките възможности и ъгловите завъртат волана на не повече от 60-70-90 градуса. Поради именно тези съображения, приема, че реалния ъгъл е не повече от 4-5, максимум до 6 градуса. Изчислена е динамиката и ударния импулс, който получават автомобилите съгласно Законът за действието и противодействието. Ако се завърти волана надясно от синия автомобил и той получи след удара ударен импулс, който предизвиква промяна на количеството на движение на синия наляво под ъгъл - 2,1 градуса, то по-лекия червен автомобил получава изместване надясно, при приблизително еднакви скорости от 2,4 градуса. Ако скоростта на червеният автомобил е по-малка, ъгъла му на отклонение е по-малък. Преди удара в мантинелата, синият автомобил е запазил приблизително праволинейното си движение по ъгъл 2.1 градуса. Няма пречка и е технически възможно водачът на червения да запази управлението си, но без да излиза от платното за движение, при този контакт между предно дясно колело на синия и червения. Това обаче много зависи това от субективните качества на водачите. С други думи, не е задължително при тази динамика, автомобила да получи загуба на устойчивост. Затова, проф. К., приема, че по-вероятно при атакуване на синия автомобил, управляван от пострадалия Г. със завиване волан надясно, двата контакта да са почти едновременно или много кратък период от време и тези контакти между автомобилите, той е посочил на фигури ю и и. На вратата на червения автомобил следите започват от задния край и стигат чак до предния. По-вероятно е дръжката да остави следите по задния калник много малко по-рано, отколкото по предното дясно колело, съгласно надлъжните размери.

При механизъм на изпреварване на синият автомобил на червения, при който червения автомобил запазва своето праволинейно движение няма техническа причина водача на синия автомобил да извърши безпрепятствено и технически правилно маневрата, завивайки надясно преди края на маневрата, i.e., когато гой е още близо до автомобила - няма техническа причина да завива волана надясно. Маневрата без завиване на волана надясно, би се извършила технически правилно, след като синия автомобил изпревари червения на достатъчна дистанция и чак тогава завие волана надясно. Възможен е обаче механизъм, ако червеният автомобил реши по някакъв начин към момента на изпреварване на синия, да попречи на маневрата със завиване наляво, водачът на синия автомобил да реши да завие волана надясно, за да запази движението си в платното. При нормална маневра и нормално поведение на водачът на червения находките по делото, което сочи, че нещо е принудило водача му да завърти надясно.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, който в случая , освен средство за защита са и доказателствено средство, предвид съвпадението им със заключението на автотехническата експертиза и на вещото лице К. , показанията на свидетелите. Лещаров, Т. , П. частичните показания на св. Т., петорната комплексна експертиза, изслушана пред първоинстанционния съд, частично от комплексната автотехническа експертиза изготвена в досъдебната фаза на процеса, изцяло от повторната автотехническа експертиза, изслушана пред настоящия състав, съдебномедицинските експертизи за смъртта на пострадалите Г. и Н. и за уврежданията на св. Т., приетите и приложени по делото писмени доказателства.

Обосновано първоинстанционния съд не е дал вяра на показанията свидетеля Т., предвид не само противоречието им с тези на св. Л. с обясненията на подсъдимия, но и заради разминаването им с установеното от изслушаните две автотехнически експертизи, чиито заключения съвпадат и с повторната, изслушана пред настоящата инстанция.

На първо място в показанията на св. Л. св. Т., както и на подсъдимия е било констатирано разминаване относно това, дали в гр. В., пострадалите Г. и Н. са слизали от колата и държейки нещо в ръцете си се насочили към автомобила на подсъдимия. Обосновано е прието, че те са осъществили такова действие, най- вече, с оглед на безспорно установения факт, че виждайки ги, подсъдимия е започнала да бяга е автомобила си, а те качвайки се в техния са тръгнали да го преследват. Затова и изводите на първоинстанционния съд, че пострадалите са имали агресивно поведение към подсъдимия са обосновани, защото -само ако са спрели, без да слизат от автомобила подсъдимият не е имало нужда да бяга.

Обосновано е било констатирано, че показанията на св. Т. в частта им, в която е заявил, че червения автомобил на подсъдимия ги е притиснал, когато синия автомобил, управляван от пострадалия Г. е предприел маневра изпреварване са недостоверни, предвид установеното от изслушаните и приети като компетентни две комплексни автотехнически експертизи, чиито заключения, изцяло се подкрепят и от това на повторната експертиза на проф. К., изготвено с изключителна прецизност и научна обоснованост. Според вещите лица от тези експертизи, не е възможен посочения механизъм на настъпване на ПТП от св. Т., тъй като, за да се оставени следи от гума по лявата част на червения автомобил, то това е вследствие на навиване на волана на дясно от