На
23.07.2010
В закрито
заседание в състав
Председател Недялка Василева
Членове
Христо Велев Васил Гатов
Секретар Прокурор
Сложи за разглеждане докладваното от
Ч.н.дело номер 361 по описа за
Н. Василева 2010
Производството е по реда на чл.341 ал.2 във вр.с чл.306 ал. З предл.2
НПК.
С определение №19/24.06.2010 год. постановено по нох д. №86/2008 год. Смолянския окръжен съд е осъдил С. С. К. да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ- София сумата 1800 лв. представляваща изплатено възнаграждение за служебен защитник ад в. Филип Т.
Определението е обжалвано от осъдения И. е твърдението, че същия е заплатил на адв. Т. възнаграждение от 1000 лв. и не дължи заплащане на адвокатски хонорар.
Пловдивския апелативен съд проверявайки обжалваното определение във връзка със доказателствата по делото и изразеното становище в жалбата, приема следното:
Жалбата на осъдения К. се явява допустима, но по същество неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакуваното определение Смолянския окръжен съд е приел, че адв. Т. е осъществявал защита на осъдения С. С. К. като служебен защитник на досъдебно производство №100/2006 год.на РПУ на МВР- З. , по нох д. № 86/2008 год. на Смолянския окръжен съд и по внох д. № 13/2009 год. на Пловдивския апелативен съд. Постановена е осъдителна присъда за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. З във вр. с чл.115 НК, която е влязла в законна сила.
Видно от решение № СМ 160/25.09.г. на Националното бюро за правна помощ гр. С. на основание представен отчет № 338/2009 год. за предоставена правна помощ от адв. Ф. на осъдения С. К. е определено възнаграждение в размер на 1800 лв., което е и изплатено.
Правилно Смолянския окръжен съд е преценил, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 189 ал. 3 НПК и направените разноски за служебен защитник по делото следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. В същия смисъл е и TP № 4/19. 02. 2010 г. на ОСНК, според което подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189 ал. 3 НПК, следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.
Поддържаното в жалбата възражение, че подсъдимият е изплатил на служебния защитник сумата от 1000 лв. е напълно голословно -липсват доказателства за това и неоснователно, тъй като от материалите по наказателното производство е видно, че осъдения е бил защитаван само от служебния защитник Т. , без да е налице неговото ангажиране от осъдения като защитник.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното определение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, затова въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 19/24.06.2010 год. постановено по нох д. №86/2008 год. на Смолянския окръжен съд. Определението е окончателно.
