Номер
606 Година12/07/ 2010 Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД първи
граждански
състав
В
публично съдебно заседание на 19.04.2010 година в състав:
Председател: Мариана Хитева Членове : Румяна Цонева
Дочка Върбева
при
участието на секретаря Росица Чолакова.........................................................
и прокурор...................................................................................................... сложи за
разглеждане докладваното от съдията Румяна Цонева в.гр.дело № 1185 по описа за 2010 година
Производството е по чл.196 и сл.от ГПК.
| на 2005 г.- 496.80 лв., като за разликата до полугодие възнаграждение от 497.66 лв. е на 2005 г.- 629.10 лв., като за разликата до полугодие възнаграждение от 635.98 лв. е на 2006 г.- 750.46 лв., като за разликата до полугодие възнаграждение от 808.79 лв. е на 2006 г.- 731.52 лв., като за разликата до полугодие възнаграждение от 791.14 лв. е на 2007 г.- 353.28 лв., като за разликата до полугодие възнаграждение от 414.07 лв. е |
О. е решение № 1612/19.10.2009 г.по гр.д. № 613/2008 г.на Пловдивския окръжен съд, с което е осъдено М. на отбраната да заплати на С. Й. Т. от с. К. сумата от общо 3483.14- три хиляди четиристотин осемдесет и три лева и четиринадесет стотинки, съставляваща възнаграждение за положен от него като кадрови войник- охранител в поделение 32040 К. в периода 01.01.05 Г.-31.12.07 г. извънреден труд /при полагане на дежурства по график, за развод и инструктаж на наряда, преди всяко от положените в исковия период дежурства и за други дейности, описани подробно с решението/, от която :
за първо полугодие претендираното за това отхвърлен иска;
за второ полугодие претендираното за това отхвърлен иска;
за първо полугодие претендираното за това отхвърлен иска;
за второ полугодие претендираното за това отхвърлен иска;
за първо полугодие претендираното за това отхвърлен иска;
за второ полугодие на 2007 г.- 476.44 лв., като за разликата до претендираното за това полугодие възнаграждение от 542.02 лв. е отхвърлен иска,
ведно със законната лихва върху сумата от 3483.14 лв. от датата на исковата молба-26.02.08 г. до окончателното плащане, както и сумата от 436.40 лв. - разноски по съразмерност.
Жалбоподателят С. Т. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковите му претенции, като моли да бъде отменено в тази част и да бъдат уважени изцяло предявените искове.
Жалбоподателят М. на отбраната обжалва решението в частта, с която са уважени исковите претенции, като моли да бъде отменено в тази част и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
1 (ловдивският апелативен съд констатира, че жалбите са подадени в законния срок, изхождат от страни, легитимирани да обжалват постановеното решение, и отговарят на изискванията на въззивното обжалване, с оглед на което са процесуално допустими.
I ю основателността на жалбите като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища по същество на спора, Апелативният съд приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл.203 ал. З от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (отм.).
Ищецът твърди, че с договор № 116/01.12.2004 г. бил назначен на кадрова военна служба в поделение 3. К. със специалност охранител. Служебната му характеристика предвиждала изпълнението на длъжността му да се осъществява на непрекъснато двадесет и четири часово дежурство, а отчитането на служебното му време се извършвало при сумарно изчисляване на служебното време в часове за всяко полугодие, като нормалната му продължителност била 960 часа. Ищецът твърди, че е отработил в исковия период реално повече от нормалната продължителност на служебното време, определена по реда на чл.152,ал.6 от ПКВС/отм/. Действително прослужените часове за шестмесечния период се формирали, както следва: чрез 24-часови дежурства, които полагал през периода; допълнително прослужени по 2 часа преди всяко едно от 24- часови дежурства за подготовка и развод на денонощния наряд; служебно време, през което с устна заповед на командира на поделението в почивните дни между дежурствата участвал в домакински дейности на поделението, участие в почетен караул, посрещане на гости и др. по различно време през периода. Твърди, че по смисъла на чл.158 ал.2 от ПКВС/отм./ е полагал извънреден труд, с който се повишавала продължителността на служебното време, определено с чл.152 ал.5 и 5 от ПКВС/отм./. По 'този начин имал общо на всяко полугодие отработени 792 часа извънреден труд над нормално установената за полугодието продължителност на служебното време от 960 часа, но ответникът не му заплатил възнаграждение за положения извънреден труд.
Поради това ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от общо 3689.66 лв. /след допуснато в съдебно заседание на 25.09.09 г. намаление на предявените съгласно табл.* и табл.* от исковата молба по полугодия претенции в размер от общо 20 433.60 лв., поради заявен частичен отказ от исковите претенции/, представляваща неизплатено възнаграждение за положения от него извънреден труд за периода от 01.01.2005 г.-З 1.12.2007 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба и разноските в производството.
Ответникът оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Установява се, че с договор за кадрова военна служба № 116/01.12.2004 г., сключен между С. министъра на отбраната, представляван от командира на П. 3. , ищецът е бил назначен на щатна длъжност „охранител" в обект за изпълнение на непрекъснато 24-часово дежурство.
Съгласно чл. 203 от ЗОВСРБ (отм.), приложим за процесния период, седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа (ал.1), а в случаите на превишаване на продължителността на служебното време се отдава писмена заповед на командира или началника при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба (П.), и на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет (ал. З).
В чл. 158, ал. 2 от ПКВС (отм.), приложим за процесния период, е дадена легална дефиниция на понятието „извънреден труд". Според тази разпоредба, извънреден е трудът, с който се превишава продължителността на служебното време, определена в чл. 203, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.) и е положен над определената месечна продължителност на служебното време, определена по реда на чл. 152, ал. 6 от правилника.
Съгласно заповед № ОХ-313/08.05.2001 г. на министъра на отбраната, с която се урежда отчитането на положения извънреден труд и неговото заплащане, дневната нормална продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи при петдневна работна седмица е 8 ч. (т. 1). За кадровите военнослужещи, включени в месечен график за изпълнение на дежурства, общата продължителност на служебното време се определя в часове на базата на работните дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време (т. 4.3) и се изчислява сумирано за всяко полугодие на календарната година (т. 8.2.) Фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време се отчита като извънреден труд (т. 1), за който трябва да се води книга за положен извънреден труд от кадровите военнослужещи (т.
16) и се изготвят отчети за положения извънреден труд и изплатеното за него възнаграждение за всяко полугодие (т. 18) в определени размери (т. 26 - т. 3 0).
Съгласно протоколно определение на първоинстанционния съд от 19.06.2009 г. в производството по делото е прието за безспорно между страните обстоятелството, че по принцип за периода 01.01.2005 г.до 01.05.2007 г. организацията на работата на поделението, в което е работил ищецът, не е предвиждала 17-часови дежурства и наряди, а 24-часови такива. Няма спор, че в периода 01.05.2007 г.до 31.12.2007 г. ищецът е полагал както 24-часови, така и 17-часови дежурства.
От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Т. Т. , Г. Д. , Т. Н. които съдът възприема като резултат на техните непосредствени впечатления и като убедителни, е видно, че през исковия период от 2005 г. до 2007 г. ищецът и останалите охранители са извършвали дежурствата си по следния начин: в 14 ч. е трябвало да са на инструктаж, в 15 часа започва развода, а в 16 часа започва наряда, който продължава до 16 часа на другия ден, т.е. са отработвали на дежурство по 2 часа в повече - вместо по 24 часа са работили по 26 часа. По принцип след наряда е следвало да имат 3 пълни почивни дни, но това не се е спазвало и са били викани да работят в почивни дни, в т. ч. и ищецът, в порядъка от 1 до 4 пъти в месеца. Това им е било разпореждано от командира на ротата или от взводния командир. През това време са правили общ строй, стрелби, физическа подготовка, косели трева, събирали дърва, копаели градинки.
Свидетелят Х. Б. -пряк началник на ищеца твърди, че не е издавал заповед на ищеца да почиства градинки, да коси трева, и че извън наряда същият се явявал допълнително само на общ строй. Съдът не кредитира тези показания, които са изолирани и в противоречие с показанията на останалите свидетели. Освен това свидетелят говори само за лично издаваните от него заповеди, но не и за заповеди на останалите командири.
От първоначалното заключение на счетоводната експертиза с вещо лице В. К. от 1 1.06.2009 г., се установява, че за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г.при изпълнение на 24-часовите дежурства ищецът е положил извънреден труд като разлика между фактически отработеното служебно време и нормалната продължителност на служебното време, за което му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 668,99 лв., което не му е било изплатено от ответника. Това заключение е изготвено само въз основа на представената от ответника писмена документация в П. 3. /постови ведомости, заповедни книги/, като вещото лице се е съобразило и с действащите нормативни актове, определящи вида, продължителността и размера на положения извънреден труд.
По искане на ищеца в първоинстанционното производство е изготвено и допълнително заключение на вещото лице К. от 14.09.2009 г., със задачи да изготви варианти, в които да изчисли положения извънреден труд като съобрази фактическата продължителност от 26 ч. на всяко дежурство и полагания допълнителен труд за домакински дейности, както и обстоятелството, че 17-часови дежурства не са полагани през периода 01.01.2005 г.до 01.05.2007 г. В допълнителното заключение вещото лице е съобразило тези обстоятелства, и е изчислило 2 различни варианта на положения извънреден труд, а именно вариант 1-при повикване в почивните дни между дежурствата 3 пъти месечно по 4 часа, при което извънредният труд е на стойност 3 689,66 лв. и вариант 2- при повикване в почивните дни между дежурствата 4 пъти месечно по 4 часа, при което извънредният труд е на стойност 4047,49 лв.
Пред настоящата инстанция е изготвено допълнително заключение от съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице В. К. , в което са посочени писмените заповеди, въз основа на които ищецът се е явявал в поделението през исковия период за носене на дежурства, както и писмените заповеди за ползване на компенсации и платен годишен отпуск. През този период ищецът не е бил командирован. Експертизата посочва, че не може да конкретизира дните, в които ищецът е участвал в проведени стрелби, тъй като част от заповедите за проведени стрелби и протоколите за участващите в стрелбите военнослужещи са унищожени. Експертизата не може да цитира писмени заповеди относно провежданите общ строй (строеви преглед) на поделението. Поради това експертизата не може да посочи общия брой на дните, в които ищецът през исковия период е участвал в стрелби и общ строй (строеви преглед) на поделението. Общият брой на делничните (непочивни дни), за които няма отдадена писмена заповед за застъпване/отстъпване от дежурство, ползване на компенсация (или др.писмена заповед) в исковия период са 68, а общият брой дни за същия период, за които в предходното си заключение вещото лице е изчислявало допълнително възнаграждение за извънреден труд при явяване 3 пъти месечно в поделението, са 108 дни, а за варианта 4 пъти месечно са 144 дни. С оглед тези констатации на експертизата и като има предвид липсата на част от писмената документация относно положения извънреден труд , както и нередовното й водене от страна на ответника, съдът намира за напълно допустими и ползващи се с необходимата доказателствена стойност обсъдените свидетелски показания, от които се установява, че кадровите военнослужещи, сред които и ищецът, са полагали извънреден труд, като при изпълнение на 24- часовите си дежурства са отработвали по 26 часа, а при изпълнение на 17-часовите дежурства са отработвали по 19 часа. Освен това по нареждане на ръководството те са се явявали в поделението и в дни, когато официално са ползвали компенсации, както и в дни, в които са отстъпвали от дежурство, без да им е показвана писмена заповед за това или за отмяна на компенсацията. Като се съобразява със свидетелските показания Апелативният съд приема, че за целия исков период ищецът е полагал извънреден труд 3 пъти по 4 часа за домакински дейности, стрелби и общ строй, извън наряда и времето за развод и инструктаж при всяко дежурство. При това положение съдът намира, че изцяло следва да бъдат възприети изчисленията по заключението на вещото лице от 14.04.2009 г.-по вариант 1 - приложение № 4. Жалбата на ищеца е изцяло основателна и следва да се уважи, като решението следва да се отмени в следните части:
В частта, с която за първо полугодие на 2006 г. искът е отхвърлен за разликата над 750.46 лв. до 808.79 лв., т.е.за сумата 58.33 лв. ;
за второ полугодие на 2006 г. искът е отхвърлен за разликата над 731.52 лв. до 791.14 лв., т.е.за сумата 59.62 лв. ;
за първо полугодие на 2007 г. искът е отхвърлен за разликата над 353.28 лв. до 414.07 лв., т.е.за сумата 60.79 лв. ;
за второ полугодие на 2007 г. искът е отхвърлен за разликата над 476.44 лв. до 542.02 лв., т.е.за сумата 65.58 лв.
На ищеца следва да се присъдят посочените разлики, ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба-26.02.08 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на още 25.88 лв. съобразно уважената част от иска в настоящата инстанция. Ищецът не е представил доказателства за извършването на разноски в настоящото производство, поради което такива не му се присъждат.
11о изложените съображения жалбата на ответника е изцяло неоснователна , поради което в останалата обжалвана част решението се оставя в сила.
Предвид изложените съображения Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1612/19.10.2009 г.по гр.д. № 613/2008 г.на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от С. Й. Т. от с. К. против М. на отбраната гр. С. за заплащане на възнаграждение за положен от него като кадрови войник-охранител в поделение 32040- К. в периода 01.01.06 г.-3 1.12.07 г. извънреден труд, както следва :
в частта, с която за първо полугодие на 2006 г. искът е отхвърлен за разликата над 750.46 лв. до 808.79 лв., т.е.за сумата 58.33 лв., както и за законна лихва върху тази сума ;
в частта, с която за второ полугодие на 2006 г. искът е отхвърлен за разликата над 731.52 лв. до 791.14 лв., т.е.за сумата 59.62 лв., както и за законна лихва върху тази сума ;
в частта, с която за първо полугодие на 2007 г. искът е отхвърлен за разликата над 353.28 лв. до 414.07 лв., т.е.за сумата 60.79 лв., както и за законна лихва върху тази сума ;
