РЕШЕНИЕ 311

Номер дата 18.02 година 2010, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

На 07.12.2009 г.,

Апелативен съд, първи граждански

състав

в публично заседание в състав: Председател: Мариана Хи гена

Членове: Румяна Цонева

Емил Митев

Секретар Росица Чолакова Прокурор

като разгледа докладваното от Председателя гражданско дело номер 1086 по описа за 2009 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ЕПК.

Обжалвано е Решение № 74 от 26.06.2009 г. и Допълнително Решение № 120 от 07.10.2009 г., и двете постановени по гр. д. № 294/2008 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

С първоначалното си решение окръжният съд е постановил, че „Разваля на оси. чл. 189 ал. 1 във вр. е чл. 87 ал. 3 от ЗЗД" подробно описания в решението договор за покупко-продажба на недвижим имот, който ищците М. И. А. Ц. и А дела Б. К. - Б. закупили от ответницата М. М. С. е нотариален акт № 51, том I, per. № 1213, н. д. № 50/04.02.2008 г. на нотариус № 001 С. К. , е район на действие Пловдивски районен съд.

Със същото решение продавачът М. С. е била осъдена, да заплати на купувачите М. И. А. Ц. и А. Б. К. - Б. „продажната цена на описания имот в размер на 1 000 лв., дадена на отпаднало основание по посочения и развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, или от по 500 лв. за всяка от тях,

ведно със законната лихва, считано от 18.1 1.2008 год. до окончателното и изплащане".

С това първоначално решение М. М. С. е била още осъдена, да заплати на М. И. А. Ц. и А де ла Б. К. - Б. „обезщетение на основание чл. 189, ал. 1 изр. 2-ро, предл. 1-во, във вр. е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в размер на 60 408 евро, или на по 30 204 евро за всяка от тях, ведно със законната лихва, считано от 18.1 1.2008 г. до окончателното й изплащане".

В полза на ищците М. И. А. - Ц. и А дела Б. К. - Б. са били присъдени и разноски, в общ размер на сумата 9 978.25 лева.

С постановеното по същото гр. д. № 294/2008 г. допълнително Решение № 120 от 07.10.2009 г., Кърджалийският окръжен съд е отхвърлил предявен от ищците М. И. А. - Ц. и А дела Б. К. - Б. против ответницата М. М. С. „иск за сумата от 60 408 евро, представляваща подлежаща на връщане сума по развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 51, том 1, per. № 1213 н. д. № 50/04.02.2008 г. на Нотариус № 001 С. К. , с район на действие Районен съд -Пловдив" и е било оставено без уважение „искането за допълване на Решение № 74/26.06.2009 г. по гр. д. № 294/2009 г. по описа на КОС за разликата до 60 921 евро".

Ответницата М. С. е обжалвала първоначалното решение изцяло, с подробно развити оплаквания за неговата неправилност. А ищците М. А. - Ц. и А дела К. — Б. са обжалвали допълнителното решение на съда, също с подробни съображения за неговата неправилност.

Пловдивския I апелативен съд, като прецени доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбите, намира следното:

Ищците са купувачи, а ответницата е продавач по сключената помежду им сделка по прил. нот. акт № 51, том 1, per. № 1213 н. д. № 50/04.02.2008 г. Купувачите са искали да развалят този договор, защото установили, че както към момента на продажбата (04.02.2008 г.), така и към момента на завеждане на делото (18.1 1.2008 г.), не продавачът М.С,. а трето

лице е притежавало правото па собственост върху продадения им недвижим имот. По тази причина - според ищците - продавачът С. не е могла да изпълни основното свое задължение по договора: да им прехвърли вещното право на собственост, което те закупили срещу общо платената и получена от продавача цена в размер на сумата 60 921 евро.

Наличието на такова твърдя но от купувачите неизпълнение на продавача е изрично и самостоятелно предвидено от закона основание за разваляне на договора (чл. 189 ал. 1 изр. 1-во ЗЗД) и обуславя правния им интерес от предявяване на конститутивния иск по чл. 87 ал. 3 ЗЗД. Без значение за това самостоятелно законово основание за разваляне на договора е, дали купувачът вече е или не е все още евициран от чуждата вещ: този друг (отделен) юридически факт по чл. 191 ЗЗД дори не е самостоятелно основание за разваляне на договора по чл. 87 ал. 3 ЗЗД, а само отделно основание за търсене на допълнителна („още и") отговорност за неизпълнението на продавача. Затова при иск по чл. 87 ал. 3 ЗЗД, който е предявен на основанието по чл. 189 ал. 1 ЗЗД, е достатъчно само твърдяното наличие на обективния юридически факт на покупка от несобственик: няма съмнение, че в този случай неизпълнението на продавача би било пълно, при това е без никакво значение, дали това неизпълнение е било виновно или невиновно и дали продавачът е знаел или не е знаел, че не гой, а трето лице е било собственик на продадената на купувача вещ. По тази причина ако продавачът е бил собственик, искът на купувача по чл. 87 ал. 3 ЗЗД ще е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен поради липса на твърдяното от него основание по чл. 189 ал. 1 ЗЗД, а ако продавачът не е бил собственик на продадената вещ, тогава искът на купувача за разваляне на договора трябва да бъде уважен, поради наличие на твърдяното по делото основание по чл. 189 ал. 1 ЗЗД.

Ето защо Апелативният съд приема, че междувременно предявеният от трето лице ревандикационен иск против ищците е без правно значение за изхода на делото: правото им на иск по чл. 87 ал. 3 във вр. е чл. 189 ал. 1 ЗЗД по никакъв начин не зависи от това, дали третото лице съдебно ще ги отстрани или няма да ги отстрани от процесния имот.

Не е вярно, че неправилно съдът не конституирал съпрузите на ищците, като задължителни необходими техни другари. Напротив, предмет на делото е твърдя на от ищците липса на вещноправен ефект на продажбата по отношение на тях самите, затова съпрузите на двете купувачки не могат да бъдат конституирани като страни, в качеството им на нетвърдяни от ищците приобретатели на вещното право на собственост върху закупената вещ. Такова конституиране е допустимо само в случай, че предмет на делото е придобито в режим на семейна имуществена общност право на собственост, а не при спор, дали продавачът на вещта е бил или не е бил неин собственик към момента на прехвърлянето, което му е попречило да изпълни задължението си да прехвърли собствеността. По тази причина съпрузите на ищците не са имали място като страни в процеса и затова възражението на жадбоподатслката С. за извършено от окръжния съд процесуално нарушение при неконституирането им като страни, обуславящо недопустимостта на постановеното решение, е неоснователно.

Както по-горе се каза, ищците са предявили иск, първо, за разваляне на сключения е ответницата договор, на основанието по чл. 87 ал. 3 във вр. с чл. 189 ал. 1 ЗЗД. Освен този иск, са предявили, второ, иск за връщане на платената - според тях -цена от общо 60 921 евро. И трето, евентуално на този иск за връщане на платената цена, но само до размер на сумата от общо 60 408 евро и само в случай, че съдът не уважи претенцията за връщане на цената, но не изцяло, а само до посочения общ размер от 60 408 евро, ищците са предявили и иск за присъждане на обезщетение за неизпълниею на ответницата да им прехвърли собствеността върху имота, което обезщетение е в твърдян от тях размер на евентуално предявената трета претенция от общо 60 408 евро.

1. Искът за разваляне на процесиия договор на твърдяното от ищците основание по чл. 189 ал. 1 ЗЗД.

По делото няма спор, че при сключване на договора ответницата се е легитимирала като собственик на продадения на ищците недвижим имот чрез издадения по реда на чл. 483 ал. 1 ГПК-1952 г., отм., нотариален акт за собственост на недвижими

имоти, възстановени по ЗСПЗЗ с № 21 том 10 дело № 6318/1997 г. (л. 11), като основания за издаването на този нотариален акт са били представените пред нотариуса Решение на П. комисия в Община М. № А08В от 27.10.1994 г. по П. № 17144 от 17.01.1992 г. и Удостоверение за наследници. Това е титулът за собственост, който купувачите са приели като основание за съществуване правото на собственост на продавача и за който са очаквали, че в предвидената от закона степен на сигурност защитава интересите им на приобретатели на процес пия имот. Продавачката е представила и издадена от П. комисия С. на имота (л. 13) и Удостоверение за данъчна оценка с вписани нейното име като собственик (л. 12), а това са онези писмени доказателства, които удостоверяват принадлежността на правото на собственост до степен, която за гражданския оборот е достатъчна.

Доказан но делото факт е обаче и обстоятелството, че след издаването на удостоверяващия собствеността на ответницата нот. акт № 21 том 10 дело 6318/1997 г., нейното притежание на това право е било съдебно отречено: е влязло в сила Решение, постановено на 29.09.1997 г. от Пловдивския окръжен съд по адм. д. № 1995/1997 г. (л. 16), одобреният П. за земеразделяне на е. Костиево е бил изменен, така че процесиия имот, който първоначално е бил отреден за бащата на ответницата М.С,. е бил предоставен в собственост на Т. И. К. , а в собственост на наследодателя на ответницата е бил предоставен друг имот.

Резултатът от това влязло в сила решение по чл. 25 ал. 6 ПII ЗСПЗЗ е погасяване правото на собственост на наследодателя на М. С. върху процесния имот и придобиването в негова полза на право на собственост върху друг имот. И съответно - възникване на право на собственост върху продадения на ищците имот в полза па трети лица, различни от ответницата - наследниците на Т. И. К. Без правно значение в случая е, каква е административната причина за продължаващото във времето погрешно удостоверяване от 1 юземлената комисия на право на собственост, което след изменянето на П. за земеразделяне наследниците на М. М. , включително и ответницата М.С,. вече не

са притежавали. Единственият относим към нас гоящия спор и несъмнено доказан по делото юридически факт е, че към момента на продажбата на процесния имот от ответницата на ищците, тя не е била негов собственик. Собственици са били трети лица - наследниците на Т. И. К. , а това е достатъчно, за да докаже съществуване на твърдяното от ищците основание по чл. 189 ал. 1 ЗЗД.

Възражението на ответницата, че всъщност - към момента на сключване на договора - тя била собственица на имота, но не поради легитимиращото я пред купувачите и вписано в процесния нотариален акт основание (възстановена но 3CI133 земеделска земя и наследство), а поради изтекла в нейна полза 10 годишна придобивка давност на недобросъвестен владелец, който факт отричал правата на ищците по чл. 189 ал. 1 ЗЗД, е несъстоятелно. За да има материален ефект по отношение на ищците, подобно възражение е трябвало да бъде не само направено, но и уважено единствено по отношение на лице го, чиито нрава на собственост са били погасени от факта на продължил поне 10 години срок на упражнявано от ищцата недобросъвестно владение върху процесния имот. Не може притезания, които отричат чуждо право на собственост, да се признават и изобщо разглеждат в процес, в който собственикът на това право не участва. При сключване на сделката ответницата нито е твърдяла, че притежава продавания имот на основание изтекъл в нейна полза давностен срок, нито в настоящия процес е представила единствения възможен титул, който би бил противопоставим на правото на ищците по чл. 189 ал. 1 ЗЗД - влязло в сила и обвързващо предишния собственик съдебно решение, е което придобитото по давност право на собственост да и е било признато. Това е единствената хипотеза, в която възражение за придобиване на имота по давност може да се противопостави за първи път на ищец в спор по чл. 87 ал. 3 във вр. е чл. 189 ал. 1 ЗЗД, а тя е иеналична.

Заключението е, че искът за разваляне на процесния договор е бил основателен и затова, на оси. чл. 272 ГПК, обжалваното решение в тази негова част ще следва да бъде потвърдено.

2. Исковете по чл. 189 ал. 1 изр. 2-ро ЗЗД, за връщане на платената по договора цена.

При доказаното наличие на основание за разваляне на договора поради факта, че продавачът и е е бил собственик на закупения от купувачите недвижим имот и поради постановеното от съда разваляне на този договор, в полза на купувачите е възникнало притезанието, да искат от продавача да върне получената при продажбата цена. Според понастоящем поддържаното от жалбоподателите М. И. А. Ц. и А. Б. К. - Б. становище, плат снага на ответницата цена е била в общ размер на сумата 60 900 евро, а според продавача, платената от купувачите не на е била в размер на сумата 1 000 лева - толкова, колкото било написано в нотариалния акт за продажбата.

При наличната в нотариалния акт уговорка за цена от 1 000 лева, твърдението на ищците е за договорена между страните относителна симулация на цената: според тях, действително платената и подлежаща на връщане цена е била в размер на 60 900 евро и представлява сбор от вписаната в нотариалния акт цена от 1 000 лева, равностойни на 513 евро по Централния курс на БНБ към момента на сключване на договора за продажба, плюс размера на обезщетението, което е предмет на допълнителна и едновременно сключена с процесния договор спогодба между тях. Въпросната спогодба (л. 10) урежда правата на купувачите при хипотези, във всички случаи свързани е неизпълнението на продавача да им прехвърли собствеността върху имота, като последицата от това неизпълнение е уговореното задължение на М.С,. да заплати на купувачите обезщетение в размер на сумата от общо 60 408 евро. Тоест, в случай на непрехвърляне на вещното право на собственост на купувачите, продавачът е трябвало първо, да им върне вписаната в нотариалния акт цена от 1 000 лева (513 евро) и едновременно и отделно от нея - да им плати и посоченото обезщетение от 60 408 евро.

Разкриването на тази твърдя на симулация е проведено в процеса по начин, който не оставя място за никакво съмнение. Първо, налице е удостоверяващо изявление на продавача пред държавен орган (л. 121 и 122), че „парите от иокупко продажбата

ми бяха приведени по банков път. Общо: 60,900 евро", което изявление е направило вероятно твърдението на ищците, че съгласието в нотариалния акт относно цената е привидно. Освен извънсъдебно материално правно признание за получаването на цена, чийто размер не е бил вписан в нотариалния акт, изявлението на ответницата е и процесуално основание за допустимост на свидетелски показания за пълно разкриване на привидноспа (чл. 165 ал. 2 ГПК), както и за преценка на тези показания при наличие на другите събрани в процеса доказателства. В съдебно заседание от 28.04.2009 г. свидетелката Г.Г,. която била посредник на продавачката при сключване на договора, е установила, че С. имала намерение да купи жилище и не желаела продажната цена да бъде „по-малко от 60 000 евро".становила е още, че договорената цена била „по 21 евро за кв. м.", че страните се споразумял и „официалният нотариален акт да бъде на данъчна оценка или около данъчна оценка, приблизително на минимална сума" и че съответно „ще има втори документ, в който двете страни ще си пишат официално единият какво плаща и другият какво получава, т. е. действителната цена". Същата свидетелка е присъствала на плащането, което станало „най-напред в ОББ срещу хотел „Т.". В тази банка - установява свид. Гарева - „едната купувачка М. Ц. преведе по сметка на продавачката половината от истинската сума", защото парите и а тази купувачка били там. Плащането било оформено „като теглене и внасяне", след което свидетелката и продавачката, заедно със съпруга на другата купувачка (свидетелят И.Б.) отишли в „Р.", където на М. С. била платена и другата половина от парите. Па свой ред и свидетелят И.Б. е потвърдил фактите, които са установени от тази свидетелка, включително и по отношение на договорената цена „от 21 евро за 1 кв. м.", както и за изготвянето на спогодбата, за която ответницата и сина и изразили своето съгласие, че „трябва да съхраним интереса на купувачите по отношение на истинската платена цена", а също и как „М. С. се съгласи е тези условия, защото за нея беше важно да си получи парите", и как С. и синът и казали, че „е нормално при положение, че се дава такава сума, по някакъв начин тя да

бъде защитена". Показанията на двамата свидетели са били потвърдени и документално - вж. подробното заключение на вещото лице Г.Д-. (л. 1 16 и сл.), установяващо изтеглянето на парите от едната купувачка и от съпруга на втората и едновременното внасяне на тези пари по две депозитни сметки на продавачката, в същите две банки, от които парите на купувачите са били изтеглени.

Фактите са неоспорими: първо, на датата 04.02.2008 г., на която е бил сключен процесния договор, купувачката М. А. И. - Ц. е изтеглила на каса в брой от своята посочена от вещото лице сметка в „О." АД, клон Пловдив, сумата 60 950 евро и на същата дата 04.02.2008 г. продавачката М. М. С. е внесла по своя сметка в същата банка и също на каса в брой сумата 30 475 евро, като И. саморъчно написала, че внесените от нея пари са е произход „продажба на имот". - вж. заключението на в. л. Добруджалиева, т. V-1. И второ, отново на същата дата 04.02.2008 г., Иван Г. Б. , съпруг на купувачката А. Б. К. Б. , изтеглил от сметката си в „Р." ЕАД, клон Пловдив, сумата 60 850 евро и на същата дата 04.02.2008 г. продавачката М. М. С. внесла по своя сметка в същата банка и също в брой сумата 30 425 евро, като този път И. саморъчно написала, че внесените от нея пари на каса са с произход „собствени средства" - вж. заключението на вещото лице, т. V-2.

Или документално установеният по делото факт е, че на датата, на която е бил сключен договора за продажба, купувачите са изтеглили от банковите си сметки и са разполагали в брой със сумата, за която твърдят, че са платили в брой на продавачката М. М. С. и че също на датата, на която е бил сключен договора за продажба, продавачката М. М. С. е внесла на каса по свои депозитни сметки в същите две банки, от които купувачите са изтеглили парите си, общо в брой сумата 60 900 евро (30 475 евро + 30 425 евро - 60 900 евро). Този факт не само доказва истиността на показанията на свидетелите I "инка I "арева и И.Б., които са установили конкретните обстоятелства при тегленето, даването на ръка в брой и внасянето на парите по сметките на продавачката, но и

потвърждава собственото признание на М. С. по приложената Прокурорска преписка № 5838/2008 г. на Пловдивската окръжна прокуратура (л. 122).

Никакво обяснение по делото не е дала ответницата относно произхода на общата сумата от 60 900 евро, която сума, на датата 04.02.2008 г. тя внесла по две свои депозитни сметки в „О.", клон Пловдив и в „Р.", клон Пловдив. Напротив, в съд. з. от 24.02.2009 г. С. е отказала да отговори на зададения и по реда на чл. 176 ГПК въпрос, какъв е произхода на парите, е които е закупила непосредствено след процесната сделка апаратамента по пот. акт № 97 том 1, per. 2359 hot. д. № 91/2008 г. на нотариус Н. Х. - С. С нарочни определения на окръжния съд от 23.01.2009 г. и от 10.03.2009 г., което определение е било и повторено и в съд. з. от 28.04.2009 г., М. С. е била задължена, по реда на чл. 176 ГПК да се яви лично, за да даде отговор на въпросите: „Вярно ли е, че е получила половината от цената по сделката от ищцата М.Ц,. а втората половина от И.Б. -съпруг на втората ищца" и „Вярно ли е, че плащането на първата половина от цената е станало на 04.02.2008 г. след обед в офиса на „О.", а втората половина веднага след това в офиса на Р. , но отговор от С. е нямало.

Ответницата не се е явила нито и ред окръжния съд, за да даде обяснения но тези въпроси, които са имали пряка връзка е основателността на предявените срещу нея искове, нито се яви в проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание от 07.12.2009 г., за да изпълни това свое задължение, разпоредено от окръжния съд по реда на чл. 176 ал. 1 ГПК. Затова и Апелативният съд приема, че последицата от липсата на отговор е процесуално налична: твърдяните от ищците обстоятелства относно размера на платената цена и начина на нейното плащане са били и понастоящем са също доказани, включително и на основанието по чл. 176 ал. 3 ГПК.

При тези доказателства изобщо не е имало място за съмнение, че действителната, платена от ищците цена за процесния недвижим имот не е била в размер на сумата „1 000 лева", както е заявила ответницата, а напротив - била е именно в размер на документално установената и доказана но делото сума

от 60 900 евро, като половината от нея, в размер на сумата 30 450 евро е била платена от ищцата М.Ц,. а другата половина, също в размер на сумата 30 450 евро - от ищцата Л.Б.. С това претенциите на ищците по чл. 189 ал. 1 изр. 2-ро ЗЗД за връщане на получената от ответницата цена са били доказани и по размер: при разкрита симулация се прилагат правилата относно прикритото, затова исковете на М. И. А. - Ц. и А. Б. К. - Б. за осъждането на М. М. С. да върне на всяка от тях по 30 450 евро като равностойност на получената от нея цена по разваления процесен договор за продажба, е трябвало да бъдат уважени.

Вместо това обаче, окръжният съд е осъдил ответницата да върне получената от нея цена само до размер на 1 000 лева, защото е приел, че това е именно „продажната цена" (вж. първоначалното Решение № 74 от 26.06.2009 г.) и е отхвърлил исковете в останалата им част (вж. допълнителното Решение № 120 от 07.10.2009 г.), въпреки че самият съд е приел в мотивите си, при това обосновано, че действителната платена цена е в размер на претендиралата сума от общо 60 900 евро. В тези техни части решенията на съда са неправилни, защото не са законосъобразен и съобразен с доказателствата по делото отговор на поставения и ред него спор. Ето защо, на оси. чл. 271 ал. 1 ГПК, Решение № 74 от 26.06.2009 г. подлежи на отмяна изцяло, а допълнителното Решение № 120 от 07.10.2009 г. ще следва да бъде отменено в частта му, е която претенциите са били отхвърлени до общ размер на сумата 60 387 евро (60 408 евро - 21 евро =3D 60 387 евро) и ще следва да бъде потвърдено в частта му, е която претенциите са били отхвърлени до размер па сумата от общо 21 евро. А претенциите на ищците следва да бъдат съответно уважени, до доказания по делото, понастоящем претендирай и посочен в жалбите размер от 30 450 евро за всяка от тях. Тоест, до общ размер на сумата 60 900 евро.

С подаване на исковата молба ответницата е в забава, плащане до настоящия момент не е било извършено, затова в полза на ищците ще следва да се присъди и претендиралото обезщетение за забавено плащане на подлежащите на връщане

суми, считано от датата на завеждане на делото 18.1 1.2008 г. до

окончателното им изплащане.

3. С първоначалното си решение Ш 74 от 26.06.2009 г. окръжният съд е уважил третата, евентуално предявена спрямо част от втората претенция на ищците - тази за присъждане на обезщетение в размер на сумата от общо 60 408 евро, само в случай, че не бъде уважена претенцията за връщане па цената, но не изцяло, а само до общ размер от 60 408 евро. При постановеното от настоящата инстанция присъждане връщането на претендиралата цена но главния осъдителен иск в размер на сумата от общо 60 900 евро, процесуалното условие за разглеждане па евентуалната претенция е ненастъпило. По тази причина проста! ювеното по делото решение № 74 от 26.06.2009 г., в частта му, с която тази евентуално предявена претенция е била уважена, ще следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част - съответно прекратено (чл. 270 ал. 3 изр. 1-во ГПК).

4. Разноските.

Ищците са защитавали предявени но делото претенции в общ размер на сумата 60 921 евро, а са постигнали осъждане на ответницата да им заплати общо сумата 60 900 евро. Пред двете инстанции са направили разноски общо в размер на сумата 12 387.25 лева. На осн. чл. 273 във вр. с чл. 78 ал. 1 ГПК, дължимите им от ответницата разноски, съразмерно на уважената част от исковете, са в размер на сумата 12 382.98 лева. С първоначалното решение на окръжния съд в полза на ищците са присъдени разноски в общ размер на сумата 9 978.25 лева, затова остава да им се присъди разликата от 2 404.73 лева.

Ответницата е защитавала материален интерес в общ размер на сумата 60 921 евро и е постигнала отхвърляне на исковете до общ размер на сумата 21 евро. Пред двете инстанции е направила разноски в общ размер на сумата 5 408.50 лева. 11а осн. чл. 273 във вр. е чл. 78 ал. 2 ГПК, дължимите от ищците разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, са в общ размер на сумата 1.86 лева, в този размер претенцията на М.

М. С. за присъждане на разноски ще следва да бъде уважена.

Водим от горното. Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74 от 26.06.2009 г., постановено по гр. д. № 294/2008 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, в частта му, с която съдът е постановил, че „Разваля договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 51, том I, per. № 1213, н. д. № 50 / 04.02.2008 г. на нотариус № 001 С. К. , с район на действие Пловдивски районен съд, вписан в Агенция по вписванията с акт № 26, том 6, д. № 1258/2008 г., с който договор М. И. А. - Ц. е ЕГН ********** и Л. Б. К. Б. с ЕГН ********** са закупили от М. М. С. с ЕГН ********** следния недвижим имот: овощна градина е площ от 2,901 кв. м., находящ се в землището па с. К., ЕК A TIE 38950, Община М., Пловдивска област, в местността „К.", четвърта категория, съставляваща имот № 031005 по плана за земеразделяне на селото, при I раници на имота: имот 000356 - напоителен канал на Община М., имот № 031004 - овощна градина на наследници на К. М. 11 онова, имот № 000230 -път I ва кат. на Държавен фонд и имот № 031006 - овощна градина на М. М. - Р.

ОТМЕНЯ Решение № 74 от 26.06.2009 г., постановено по гр. д. № 294/2008 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, в частта му, е която М. М. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б." № 1, ет.*, ап.*, е била осъдена, да заплати на М. И. А. - Ц. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „Ж." № 20 и на А дела Б. К. - Б. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „Л." № 10, „продажната цена на описания имот в размер на 1 000 лв., дадена на отпаднало основание по посочения и развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, или

от по 500 лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2008 год. до окончателното и изплащане".

ОТМЕНЯ Допълнително Решение № 120 от 07.10.2009 г., постановено по гр. д. № 294/2008 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, в частта му, е която е бил отхвърлен предявен от М. И. А. - Ц. е ЕГН ********** и А дела Б. К. - Б. с ЕГН ********** против М. М. С. с ЕГН ********** иск за сумата от общо 60 387 (шестдесет хиляди триста осемдесет и седем) евро, представляваща „подлежаща на връщане сума по развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 51, том 1, per. № 1213 н. д. № 50/04.02.2008 г. на Нотариус № 001 С. К. , с район на действие Районен съд -Пловдив".

ОСЪЖДА М. М. С., ЕПI **********, от

гр. Пловдив, ул. „Б." № 1, ет.*, ап.*, да заплати на М. И. А. - Ц. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „Ж." № 20, сумата 30 450 евро (тридесет хиляди четиристотин и петдесет евро), представляваща платената от М. И. А. - Ц. и получена от М. М. С., но подлежаща на връщане продажна цена по разваления договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 51, том 1, per. № 1213, пот. д. № 50 от 04.02.2008 г., ведно със законната лихва върху гази сума, считано от 18 ноември 2008 г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б." № 1, ет.*, ап.*, да заплати на А. Б. К. - Б. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „Л." № 10, сумата 30 450 евро (тридесет хиляди четиристотин и петдесет евро), представляваща платената от А. Б. К. ----- Б. и получена от М. М. С., но подлежаща на връщане продажна йена по разваления договор за продажба, обективиран в нотариален акт №51, том I, per. № 1213, hot. д. № 50 от 04.02.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18 ноември 2008 г. до окончателното и изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Допълнително Решение № 120 от 07.10.2009 г., постановено по гр. д. № 294/2008 г. по описа на

Кърджалийския окръжен съд, в частта му, с която е бил отхвърлен предявен от М. И. А. - Ц. с ЕГН ********** и А. Б. К. - Б. с ЕГН ********** против М. М. С. с ЕГН **********, иск за сумата от общо 21 (двадесет и едно) евро, представляваща „подлежаща на връщане сума по развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №51, том 1, per. № 1213 н. д. № 50/04.02.2008 г. на Нотариус № 001 С. К. , е район на действие Районен съд - Пловдив".

ОБЕЗСИЛВА Решение № 74 от 26.06.2009 г., постановено по гр. д. № 294/2008 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, в частта му, е която М. М. С., ЕГН **********, е била осъдена, да заплати на М. И. А. Ц. , ЕГН ********** и А. Б. К. - Б. , РП 1 **********, „обезщетение на основание чл. 189, ал. 1 изр. 2-ро, предл. 1 -во, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в размер на 60 408 евро, или на по 30 204 евро за всяка от тях, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2008 г. до окончателното й изплащане" и в тази негова част ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74 от 26.06.2009 г., постановено по гр. д. № 294/2008 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, в частта му, с която М. М. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б." № 1, ет.*, ап.*, е била осъдена, да заплати на М. И. А. - Ц. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „Ж." № 20 и на А. Б. К. - Б. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „Л." № 10, „разноски по делото в размер на 9 978.25 лв. или на по 4 989.12 лв. за всяка от тях".

ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б." № 1, ет.*, ап.*, общо да заплати на М. И. А. - Ц. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „Ж." № 20 и на А. Б. К. Б. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „Л." № 10, сумата 2 404.73 лева (две хиляди четиристотин и четири лева и 73 ст.) лева, представляваща направени от тях разноски но делото.

ОСЪЖДА М. И. А. - Ц. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „Ж." № 20 и А. Б.

К. - Б. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „Л." № 10, общо да заплатят на М. М. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б." № 1, ет.*, ап.*, сумата 1.86 лева (един лев и осемдесет и шест ет.*, представляваща направени от нея разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

ЧЛЕНОВЕ:

X. /