РЕШЕНИЕ

Номер        497 Година 07/06/2010       Град                                Пловди

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД първи граждански състав

В публично съдебно заседание на 07Л2.2009 г. година в състав:

Председател: Мариана Хитева Членове :      Румяна Цонева Емил Митев

при участието на секретаря Росица  Чолакова.....................................................

и прокурор............................................................................................. сложи за

разглеждане докладваното от съдията Румяна Цонева в.гр.дело № 1066 по описа за 2010 година

Производството е по чл.196 и сл.от ГПК.

Обжалвано е решение № 1347 от 15.07.2009 г.по гр.д. № 1357/2007 г.на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от К. А. Т. от гр. П. против С. И. С. от с. М., Пловдивска обл., П. Б. Х. и Г. З. Х., и двамата от гр. П. иск за признаване за установено, че не дължи на С. И. С., П. Б. Х. и Г. З. Х. сумата 87 975 лева, представляващи левовата равностойност на 45 000 евро, за която сума е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.дело № 38/2006 г.на ЧСИ М. О. , която сума представлява припадащата се част за К. А. Т. като поръчител по договор за кредит от 07.03.2003 г., сключен между Н. на Г. София и ЕТ С. Д. с фирма „В." Пловдив, по който договор П. Б. Х. и Г. З. Х. са заплатили изцяло задължението на „О." АД София, придобила вземането по договор за цесия от 13.12.2004 г., сключен между Н. на Г. София и „О." АД София.

Жалбоподателят К. Т. твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважения предявения установителен иск.

Присъединилите се жалбоподатели М. Т. , Д. К. , К. К. и ЕТ С. Д. с фирма „В." Пловдив поддържат жалбата на К. Т.

Въззиваемите страни С. И. С. от с. М., Пловдивска обл., П. Б. Х. и Г. З. Х. оспорват въззивната жалба като неоснователна.

Пловдивският апелативен съд констатира, че жалбата на К. Т. е подадена в законния срок и изхожда от легитимирана страна, притежаваща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата след преценка на изложените оплаквания и становища по същество на спора, съдът приема следното:

Предявени са искови претенции с правно основание чл.97 от ГПК(отм-).

Ищецът К. А. Т. от гр. П. е предявил субективно съединени искове против С. И. С. от с. М., Пловдивска обл., П. Б. Х. и Г. З. Х., и двамата от гр. П. за признаване за установено, че не дължи на С. И. С., П. Б. Х. и Г. З. Х. сумата 87 975 лева, представляващи левовата равностойност на 45 000 евро, за която сума е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.дело № 38/2006 г.на ЧСИ М. О. , която сума представлява припадащата се част за ищеца К. А. Т. като поръчител по договор за кредит от 07.03.2003 г., сключен между Н. на Г. София и ЕТ С. Д. с фирма „В." Пловдив, по който договор П. Б. Х. и Г. З. Х. са заплатили изцяло задължението на „О." АД София, придобила вземането по договор за цесия от 13.12.2004 г., сключен между Н. на Г. София и „О." АД София. Ищецът твърди, че не дължи исковата сума на праводателите на ответника С.. С. - ответниците П.. Х. и Г. З. Х.(трети по заместване кредитори на вземането, прехвърлено с договор за цесия от „О." АД), тъй като заплащайки задължението към „О." АД (втори по заместване кредитор на вземането, прехвърлено с договор за цесия от Национална Банка на Г. София - първи кредитор), Г. З. Х. е изпълнил едно свое собствено задължение към главния длъжник по договора за кредит ЕТ С. Д. с фирма „В." Пловдив , съгласно сключено с него споразумение от 10.01.2003 г. Твърдението в исковата молба е, че по този начин Г. Х. не би могъл да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор - „О." АД и не е разполагал с обратен иск срещу главния длъжник и другите поръчители, тъй като е изпълнил едно свое лично задължение. Съответно П. Б. Х. и Г. З. Х. не са могли да прехвърлят едно свое несъществуващо вземане, т.е.цесията е нищожна и ответникът С. И. С.

(четвърти по заместване кредитор) не притежава вземане срещу ищеца в размер на 45 000 евро.

От фактическа страна се установява, че на 10.01.2003 г.в гр. П. е сключено споразумение между Г.. Х. лично и в качеството му на управител на „М." ЕООД гр. П. и С. Т. Д. лично и в качеството на ЕТ „В." гр. П., като страните се договарят ЕТ „В." гр. П. да кандидатства за получаване на кредитна линия в евро пред „Национална банка на Г. АД клон гр. С., като предостави отпуснатия кредит за нуждите на общата търговска дейност на страните. За целите на споразумението С. Д. ще превежда по искане на Г. Х. отпуснатите средства по сметка, посочена от Г. Х. , а Г. Х. се задължава лично да възстановява от своя сметка или от представлявани от него фирми (управител или пълномощник) средствата, отпуснати по кредитната линия и усвоени от него или представляваните от него фирми.

Това споразумение е представено по делото в нотариално заверен препис, снет от оригинала, с per. № 670/15.01.2005 г.по общия регистър на нотариус К. К. В хода на делото е открито производство по оспорване истинността на документа. В тази насока е разпитана като свидетел нотариус К. К. , която е извършила нотариална заверка на преписа от споразумението. От показанията й, както и от приложеното по пр.преписка № 9233/2006 г.на Районна прокуратура Пловдив извлечение от общия регистър (стр.87 от регистъра), воден от нотариус К. , се установява, че нотариалното удостоверяване на верността на препис от оригинала на споразумението е било извършено на 15.03.2005 г. под № 670. В този смисъл оспорването на датата на извършеното удостоверяване е основателно, поради което съдът приема, че удостоверяването на верността на преписа е било извършено на 15.03.2005 г. Допусната е била техническа грешка от нотариуса само при изписване датата на заверката в щемпела за удостоверяване верността на преписа, но правилно е записан поредния регистрационен номер на удостоверяването, който е 670. Видно от записването в общия регистъра на нотариус К. за 2005 г., оригиналът на документа е бил представен от молителите Г. Х. и С. Д.

Ответниците не са представили доказателства, които да опровергават доказателствената сила на извършеното нотариално удостоверяване на верността на преписа и идентичността му с оригинала. Поради това съдът приема, че нотариално завереният препис от споразумението от 10.01.2003 г. се ползва с доказателствена сила и не следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Съвсем отделен е въпросът за поетите задължения от страните по него и за изпълнението на това споразумение, на който съдът ще се спре в последващото изложение.

Между „Национална банка на Г. АД клон гр. С. и ЕТ „В." гр. П. е бил сключен договор за кредитна линия № 0566/07.03.2003 г. в размер на главница 340 000 евро със срок за погасяване 90 дни от усвояване на сумата, но не по-късно от 30.07.2003 г. Като поръчители за изпълнението на задълженията на длъжника ЕТ „В." гр. П. договора са подписали Г. Х. и съпругата му П. Х. , С. Д. и съпругата му К. Д. , К. Т. и съпругата му М. Т. , Д. К. и съпругата му К. К. В полза на банката кредитополучателят и съпоръчителите, в това число и ищецът се учредили договорни ипотеки върху недвижими имоти.

С анекс № 1 от 28.07.2003 г.към договора за кредитна линия, срокът за погасяване, посочен в т.8 от договора, е бил удължен на 120 дни от датата на усвояването. Анексът е подписан от представителите на банката-кредитодател и Г. Х. в качеството на пълномощник на кредитополучателя ЕТ „В." гр. П. и поръчителите. Ищецът твърди, че не е упълномощавал Г. Х. да го представлява при подписване на анекса, респ. не е давал изрично писмено съгласие, нито е правил конкретно писмено изявление за удължаване срока за погасяване, определен в т.8 от договора.

Твърдението е недоказано. Представен е нотариално заверен препис от пълномощно с нотариална заверка на подписите от 24.07.2003 г., с което М. Т. и К. Т. са упълномощили Г. Х. да ги представлява пред Национална банка на Г. клон София и подписва от тяхно име анексите и приложенията към договор № 0566/07.03.2003 г.за кредитна линия между фирма ЕТ „В." Пловдив и банката. Следователно, налице е надлежно упълномощаване на Г. Х. , извършено от ищеца и съпругата му с нотариална заверка на подписите им, по силата на което той е могъл да ги представлява при подписването на анекси към договора за кредитна линия с банката. Представени са нотариално заверени преписи от идентични пълномощни, подписани и от главния длъжник и останалите поръчители, поради което съдът приема, че при подписване на анексите Г. Х. е действал като техен пълномощник.

С анекс № 2 от 10.09.2003 г.към договора за кредитна линия е бил изменен чл.1 от договора, като е предвидено вместо за извършване на плащания само към чуждестранните доставчици на местни продукти, средствата по кредита да бъдат използвани за оборотен капитал, а именно: плащания към доставчици, текущи нужди, както и за покриване на административни и оперативни разходи. Анексът е подписан от представителите на банката-кредитодател и Г. Х. в качеството на пълномощник на кредитополучателя ЕТ „Викомплекс-С.

Д. гр. П. и поръчителите, по силата на посочените пълномощни.

Установява се, че поради неизпълнение на задълженията на главния длъжник ЕТ „В." гр. П., банката-кредитор е обявила кредита за предсрочно изискуем, снабдила се е с изпълнителен лист, издаден на 23.04.2004 г.по гр.д. № 968/2004 г.на Софийски районен съд, 65 гр.с., срещу главния длъжник и поръчителите за сумата 340 000 евро-главница, лихва 2969,92 евро и 501,02 евро неустойка, ведно със законна лихва, считано от 02.03.2004 г.до окончателното изплащане на задължението и сумата 13 435,43 лв. и 6000 лв.адвокатско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп.дело № 9057/2004 г.по описа на СИС при PC гр. Пловдив, 9-ти район с взискател „Национална банка на Г. АД клон гр. С. и длъжници -кредитополучателя и поръчителите.

С договор за цесия от 13.12.2004 г., вписан на 20.01.2005 г.в С. по вписванията при РС-Пловдив, Национална банка на Г. АД клон гр. С. е цедирала вземането си към главния длъжник и поръчителите на нов кредитор-„О." АД гр. С.. За цесията са били уведомени длъжниците, в това число и ищецът.

По силата на споразумение от 21.01.2005 г. с новия кредитор „О." АД гр. С. солидарните длъжници Г. Х. и съпругата му П. Х. са му изплатили сумата 360 000 евро от своя лична сметка и по този начин са уредили окончателно отношенията по повод погасяване задълженията между взискателя „О." АД гр. С. и длъжниците-главния длъжник и поръчителите. В този смисъл е било издадено удостоверение от банката, в което се потвърждават тези обстоятелства и се посочва, че Г. Х. и П. Х. са се суброгирали в правата на банката срещу главния длъжник , ипотекарните длъжници и поръчителите.

Ищецът оспорва правото на банката да удостоверява настъпила суброгация. Съдът приема, че въпросът дали действително е настъпила суброгация следва да бъде преценяван от гледна точка на осъществяването на законовите предпоставки за пораждане на нейното действие, а не единствено с оглед удостоверяването от банката. В случая издаденото удостоверение от „О." АД гр. С. има доказателствена стойност относно факта на извършеното плащане от солидарните длъжници Г. Х. и съпругата му П. Х. , които са изплатили на банката-взискател сумата 360 000 евро от своя лична сметка и по този начин са уредили окончателно отношенията по повод погасяване задълженията между взискателя „О."АД гр. С. и длъжниците-главния длъжник и поръчителите. Следователно, извършено е било цялостно погасяване на дълга от двама от поръчителите-Г. Х. и съпругата му П.

Х. , поради което по силата на чл. 145 от ЗЗД те биха могли да искат от другите съпоръчители, в т.ч. и от ищеца, припадащите им се части от дълга. Съобразно правилото на чл.127 ал.1 от ЗЗД това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе между тях поравно , тъй като са солидарни съдлъжници. А по силата на чл.326 ал.1 от ГПК(отм.) поръчителят, който е платил дълга, се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и може да иска изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Следователно, на основание издадения изпълнителен лист и с оглед осъщественото от тях цялостно изпълнение ответниците Г. са могли да искат от ищеца припадащата му се част от дълга, възлизаща на исковата сума. В този смисъл съдът намира за неоснователно оспорването на ищеца, че не е настъпила суброгация в тяхно лице по отношение на главния длъжник и съпоръчителите.

Именно поради това с разпореждане от 27.01.2005 г. по образуваното изпълнително дело държавният съдебен изпълнител при СИС при PC Пловдив е приел, че е налице условието на чл.326 ал.1 от ГПК и е конституирал на мястото на досегашния взискател „О." АД гр. С., платилите дълга солидарни длъжници Г. Х. и П. Х. На ищеца е била изпратена призовка за доброволно изпълнение - заплащане на задължение в размер на сумата 45 000 евро с левова равностойност 87 975 лв., представляващо припадащата му се част от солидарния дълг.

По изпълнителното дела са били предприети изпълнителни действия-опис и оценка на недвижими имоти, представляващи СИО на ищеца и съпругата му.

С договор за цесия от 30.05.2005 г., вписан на 03.06.2005 г.в С. по вписванията при РС-Пловдив, Г. Х. и П. Х. са прехвърлили вземането си към главния длъжник и поръчителите на нов кредитор- С. И. С. възмездно за сумата 100 000 лева. За цесията ищецът е бил уведомен с нотариална покана от 01.06.2005 г. С оглед на изложените по-горе съображения за съществуване на тяхно вземане към ищеца в размер на припадащата му се част от солидарния дълг, остава недоказано твърдението на ищеца, че П. Б. Х. и Г. З. Х. не са могли да прехвърлят едно свое несъществуващо вземане, и че ответникът С. И. С. (четвърти по заместване кредитор) не притежава вземане срещу ищеца в размер на 45 000 евро.

Правилно при това положение с разпореждане от 20.06.2005 г. на основание чл.326 ал.1 от ГПК държавният съдебен изпълнител е конституирал на мястото на взискателите Г. Х. и П. Х. като нов взискател С. И. С.. С. действително е придобил от Г. Х. и П. Х. вземането им към главния длъжник и поръчителите, в частност към ищеца като съпоръчител, и не е налице твърдяната нищожност на договора за цесия.

Със съобщение от 17.04.2006 г.ищецът е бил уведомен от частния съдебен изпълнител Мариана О. , per. № 758 с район на действие-I IOC, че образуваното до този момент изп.дело № 9057/2004 г.по описа на СНС при PC Пловдив, 9-ти район е преобразувано в изп.дело № 00038/2006 г.по описа на ЧСИ М. О.

За удовлетворяване вземането на новия взискател С. И. С. срещу ищеца К. А. Т. в размер на сумата 45 000 евро с левова равностойност 87 975 лв., ЧСИ М. О. е насрочила публична продан на описания по-горе недвижим имот в с. Т. на 18.10.2006 г. С разпореждане на ЧСИ тази първа поред публична продан е обявена за нестанала поради нередовна разгласа на обявлението.

Недоказано е твърдението на ищеца, че изплащайки от своя лична сметка сумата 360 000 евро на „О." АД гр. С. по силата на споразумение от 21.01.2005 г., Г. Х. и съпругата му П. Х. са уредили изцяло и окончателно отношенията по повод погасяване задълженията на ЕТ"В" и поръчителите към взискателя „О." АД гр. С., като фактическата причина за изпълнение на това задължение е било споразумението от 10.01.2003 г. между Г. Х. и ЕТ „В.". Твърдението, че по този начин Г. Х. е изпълнил своето собствено задължение, поето със споразумението от 10.01.2003 г.към главния длъжник не е подкрепено с надлежни доказателства. Представените пред първата инстанция две платежни нареждания (л.62 и л.63 от първоинст.дело) за извършени плащания от главния длъжник в полза на „М." ЕООД и ЕТ „Е." по конкретно посочени фактури, не обосновават извода, че се касае за усвоени суми от кредита по смисъла на споразумението. В самите платежни нареждания не е отразено, че сумите се предоставя] в изпълнение па споразумението от 10.01.2003 г. Сумите са били преведени на основание сключени сделки, видно от платежните нареждания, в които се цитират и конкретните фактури, по които са осъществени сделките. Ищецът не е ангажирал доказателства, че сделките, за които се отнасят преводите са недействителни, в частност симулативни, или че по тях не е осъществено насрещно изпълнение. Следователно, по посочените две платежни нареждания сумите са изплатени като дължими престации от главния длъжник ЕТ „В." по сключени търговски сделки, които представляват правното основание за преводите на сумите. Очевидно е несъответствието на тези плащания с клаузата на т.4 от споразумението, в която се предвижда директно предоставяне на отпуснатите по кредитната линия средства по сметка, посочена от Г.

Х. , за да бъдат усвоени от него или от контролирани от него фирми. В случая не се касае за такива директни преводи по сметка, посочена от Г. Х. , нито е доказано, че са били усвоени от Г. Х. или от контролирани от него фирми по начина, предвиден в споразумението. Защото според това споразумение е уговорено предоставяните средства да подлежат на връщане, т.е. касае се за заемни правоотношения, докато конкретните плащания са престации по търговски сделки -продажби. Изводът е, че тези суми не са били изплатени на основание посоченото споразумение от 10.01.2003 г., сключено между главния длъжник ЕТ"В" и Г. Х.

Не се установява твърдението на жалбоподателя, че с допуснатите нови доказателства пред настоящата инстанция по безспорен начин се доказват усвоените средства от Г. Х. , негови фирми, свързани с него или представлявани от него фирми. Жалбоподателят отново е представил коментираните две платежни нареждания (46 и 48 от въззивното дело), поради което съдът не намира за необходимо да ги обсъжда отново. Що се отнася до останалите многобройни платежни документи, според твърдението на самия жалбоподател те документират плащания от главния длъжник ЕТ „В." към чуждестранни търговски партньори на „М." ЕООД или към фирми, подчинени и командвани от него. Както е отразено в самите платежни документи обаче, те също касаят сделки по конкретно посочени фактури, поради което са относими към търговската дейност на главния длъжник ЕТ „В.". Липсват доказателства, които да обосноват извод, че те представляват преводи на суми на Г. Х. или контролирани от него фирми по смисъла на т.4 от споразумението от 10.01.2003 г. Поради това Апелативният съд намира, че те не представляват лично усвоени суми по кредита от Г. Х. или от представлявани от него фирми.

Неоснователни са оплакванията относно осъждането на ищеца да заплати разноски на ответниците.

Ответникът С. С. е направил разноски в размер на сумата 3000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение на адв. И. към момента на сключване на договор за правна защита-27.03.2008 г. ( л.182). В самия договор е отразено, че това възнаграждение е заплатено при сключването му, поради което съдът приема, че се касае за действително направени разноски. Ответниците Х. са направили разноски в размер на сумата 6300 лв., заплатено адвокатско възнаграждение на адв. С. към момента на сключване на договор за правна защита-14.04.2008 г.( л.140). В договора изрично е отразено заплащането му в брой, а с молба на л.141 е претендирано и присъждането му. Неоснователен е доводът, че не е осъществена защитна функция от пълномощника адв. С.. С молбата и в съдебно заседание същият е заявил становище по иска, а фактът, че не е представил писмена защита не е основание да се откаже присъждане на адвокатския хонорар, тъй като право на страната и нейният защитник е да прецени в какъв обем ще осъществи защитата си.

I ю изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1347 от 15.07.2009 г.по гр.д. № 1357/2007 г.на Пловдивския окръжен съд.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението до страните. -..

. \

) \

Председател:

Членове: