I XI/ JUL1 JJj 1 I II 11/
Номер 538 Година 17/06/ 2010 Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН" СЪД,
гражданско отделение, първи състав на 07.06.2010 I. в публично заседание в състав:
Председател: МАРИАНА ХИ I ЕВА
Членове: РУМЯНА
ЦОНЕВА
ДОЧКА ВЪРБЕВА
при участието на
секретар Росица Чолакова сложи за разглеждане докладваното от съдията Д. В. В гр. д. № 493 по описа за 2010година.
Производството е по §2 ал.1 ГПК във вр. с чл. 196 и сл. ГГЖ/ отм./.
С решение № 1139 от 22.06.09 г.,постановено по гр.д. № 2844/08 г. по описа на Пловдивския окръжен съд са отхвърлени изцяло като неоснователни исковете,предявени от И. П. М. против М-. на правосъдието - София за осъждане на ответника да заплати на ищеца И. М-. сумата от 8500 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправоното бездействие на съдия - изпълнителя по изп.д. № 7026 и № 7027 по описа за 2006г. на СИС при Районен съд - Р. , който не е изпълнил задължението си да уведоми ищеца за извършеното от него разпределение на получената сума от извършената публична продан, а също и че не предприема действия по извършване на опис, оценка и насрочване на публична продан, въпреки налично недвижимо движимо и недвижимо имущество, както и за заплащена на сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претъпрени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции на безпокойство, притеснение и страх, вследствие противоправоното бездействие на съдия -изпълнителя по изп.д. № 7026 и № 7027 по описа за 2006г. на СИС при Районен съд - Р. , който не е изпълнил задължението си да уведоми ищеца за извършеното от него разпределение на получената сума от извършената оценка и насрочване на публична продан, въпреки налично недвижимо движимо и недвижимо имущество, както и присъждане на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата. В тежест на ищеца е присъдена дължимата ДТ в размер на 580 лв. В полза на съдебната власт.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца пред ОС И. М-. с оплакване за порочност на решението изцяло. Моли същото да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове.
Ответникът по въззивната жалба М-. на правосъдието -София чрез процесуалния си представител Р. К. изразява становище,че жалбата е изцяло неоснователна и моли като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила обжалваното решение на ОС-Пловдив.
Апелативният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед изискванията на чл. чл.188,чл.208 и 209 ГПК/1952г. и като съобрази доводите, наведени от страните, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 ал.1 ГПК/52 г.,от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалване, по отношение на същата са налице останалите особени изисквания на закона, поради което Апелативният съд приема, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
В исковата си молба против ответника М-. на правосъдието / МП/ - София ищецът М. твърди, че с решение № 321 от 10.11.2005г., постановено по НОХД № 807/2004г. по описа на ВКС са потвърдени присъдите, постановени срещу него и неговата майка Р?.П.Ш.И. в полза на пострадалите от престъпленията са издадени изпълнителни листове, въз основа на които са образувани изп.д. № 7026 и № 7027 по описа за 2006г. на СИС при Районен съд - Р. Подържа, че в хода на досъдебното производство са били възбранени негови недвижими имоти и съответно са били наложени запори върху парични средства, притежавани от него.
Ищецът твърди, че с призовки за доброволно изпълнение са били поканени той и майка му да заплатят дължимите суми на взискателите, но тъй като в предвидения 7- дневен срок не сторили това, съдията - изпълнител при Районен съд - Р. А. А. пристъпила към принудително изпълнение, като разпределила по 10 503.02 лв. на всеки от двамата взискатели, а след извършена публична продан на недвижим имот и извършено разпределение на взискателите били заплатени по още 4328.86 лв. на всеки от тях. Така ищецът твърди, че към 28.10.2007г. изпълнителните дела не са прекрсисми и виелици Jd ььиирсшс на uliui t>iva ui ^адолжсиисш jb pajivicp na
сумата от 8390.65 лв. главница и законната лихва върху нея, считано от 25.07.2000г. до окончателното заплащане на главницата, чийто размер е 8500
лв.
Предвид на изложеното ищецът твърди, че е претърпял имуществена вреда в размер на дължимата законна лихва - 8500 лв., която счита ,че е в пряка причинна връзка с противоправоното бездействие на съдия -изпълнителя, който не е изпълнил задължението си да уведоми ищеца за извършеното разпределение на получената сума от приключилата публична продан, а също и че не предприема действия по извършване на опис, оценка и насрочване на публична продан, въпреки налично недвижимо движимо и недвижимо имущество. Затова моли съда да постанови решение, е което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на сумата от 8500 лв. Освен това ищецът твърди, че в пряка връзка с бездействието на съдия - изпълнителя е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции на безпокойство, притеснение и страх за обезвреда, за които моли съда да му присъди обезщетение в размер на 6000 лв.,платимо от ответника. Претндира се и присъждане на законната лихва.
Ответникът М-. на правосъдието чрез процесуалния си представител счита исковете за недопустими, евентуално ги оспорва по основание,като същите да бъдат изцяло отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
С определение определение № 144 от 30.09.2008 г., постановеното по адм.д. № 130/2008г. от смесен петчленен състав от съдии на ВАС и ВКС, задължително за настоящия съдебен съставц е прието,че в разпадания случай претендираните от ищеца обезщетения с оглед на излжените фактически обстоятелства намират правна rd си квалификация в разпоредбата на чл.49 във вр. С чл.45 ЗЗД.
От събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
От приложеното писмо с изх. № 390 от 16.01.2007г. на Председателя на PC - Р. /л.16 от гр.д. № 3280/2007г./ се установява, че е образувано изп.д. № 7026/2006г. по описа на СИС при PC Р. , което е приключило с удовлетворяване на взискателите. С молба от 13.01.2006г. в производството по изп.д. № 7026/2006г. е присъединен и взискателя по изп.д. № 7027/2006г. по описа на СИС при PC Р. Длъжници по посочените изпълнителни дела са ищецът М.И. лицата В. И. Д. и Р. П. Ш. , при условията на солидарна отговорност. Предприети са действия по удовлетворяване на взискателите като е разпределена запорирана сума в полза на двамата взискатели и е извършено разпределение на получени суми от публична продан на недвижим имот, собствен на длъжника Р. Ш. , делата са висящи за събиране от 01.01.2006г. до окончателното й заплащане. Горното се установява от данни, съдържащи се в писмо от 12.01.2007г., по изп.д. № 7026/2006г. по описа на ДС И при PC - Р. /л.18 от гр.д. № 3280/2007г./.
От цитираното писмо не се установява ищецът М-. да е упражнил гарантираното му право на жалба срещу считаните от него за незаконни действия или бездействия на съдия - изпълнителя. Липсват доказателства за твърденията му, че е налице имущество, по отношение на което да се насочи принудително изпълнение за събиране на дължимите от ищеца суми - данните са,че са осребрени и съответно са разпделенеи сумите,кито в хода на досъдебно производство против ищеца са били запориранщресп. -- извършена е публична продан на възбранен недвижим имот.
При така установената фактическа обстановка Апелативният съд намира,че предявените искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД са изцяло недоказани по основание,респ. - по размер,поради което следва да бъдат изцяло отхвърлени. Съображенията досежно този извод са следните
П. пред настоящия съд спор е с правно основание чл.49 ЗЗД, съгласно който отговорността се носи от възложителя на работота. Ответникът има това качество по силата на възлагането на дейността на съдията-изпълнител, което следва от създаването на трудовото правоотношение, въз основа на назначаване, правомощие, предоставено съгласно чл.150, ал.2 ЗСВ. Възлагането представлява отделяне на собствената работа и изпълнението й от друго лице, което е в интерес на възложителя и рефлектира пряко в неговата имуществена сфера. Или налице е изключение от общия принцип за поправяне на вредите от този, който ги е причинил, като тази отговорност се понася от друго лице, възложило другиму - в случая на държавния съдия-изпълнител, извършването на конкретна работа, при която или по повод която са причинени вреди. При посочения фактически състав отговорността на възложителя на работата е обективна безвиновна,обезпечително гаранционна,т.е. за ангажирането й е небходимо да бъдат доказани елементите на общия деликтен състав по чл.45 ЗЗД и самото възлагане на работата.
В конкретния случай, при тежест на доказване -- главно и пълно за ищеца, последният не установи релевантните по спора факти, а именно противоправно бездействие от страна на държавния съдебен изпълнител, което да е в пряка причинна връзка с твърдяните да са претърпяни от ищеца вреди. Липсват каквито и да било доказателства досежно твърденията за претърпени неимуществени вреди, недоказана е както по основание, така и по размер претенцията на ищеца за претърпени имуществени вреди. Не са ангажирани и доказателства за твърдяното противоправно бездействие от страна на извършителя на работата - ДСИ,доколкото по делото липсват доказателства същият да е бил в състояние да извърши изпълнително действие и да не е сторил това. Липсват и доказателства от ДСИ да е било поискано валидно
щььршьаис Hd ипрсдслспи дси^шис п iufi да пе iu u гииолппл п цр^двидьпиiu
от закона срокове, недоказано е твърдението на ищеца за налично негово или на солидарните длъжници имущество,върху кето да се насочи принудително изпълнение.
Изложеното налага извод за липса на фактическия състав на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, поради което не следва да бъде ангажирана обезпечително-гаранционната отговорност на ответника за вредищричинени от действия или бездействия на негови служители. Предвид на това предявените искове като неоснователни следва да бъдат изцяло отхвърлени,ведно с акцесорната претенция за присъждане в тежест на ответника на законна лихва върху претендираните главници.
Настоящият състав на въззивния съд намира,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изводите на първоинстанционният съд кореспондират на събраните доказателстващоради което решението изцяло следва да бъде оставено в сила,а жалбата против него като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото в тежест на ищеца следва да бъде присъдена дължима ДТщлатима в полза на съдебната власт, в размер на 290.00 лв.
По изложените съображения и на осн. чл.208 ГПК/52 г. АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1139 от 22.06.09 г.,постановено по гр.д. №> 2844/08 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. П. М. ЕГН ********** от гр. П., ул. «. планина» № 18, с адрес за призоваване гр. П., О.3.11 пост, килия 78 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, Б. сметка на ВСС, сумата от 290 лв., представляваща дължима държавна такса по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните пред В КС.
| ЧЛЕНОВЕ^____________ . • _ |
![](3D"Word-to-mht_files/image002.jpg")