РЕШЕНИЕ№562

гр. Пловдив, 21.06.2010,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, II гр. с. в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ПЕТОРОВА ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА ЕАЛИНА АРНАУДОВА при секретаря Анна Стоянова с участието на прокурора Милуш Павлов като разгледа в.гр.д.№ 465 ппо описа за 20 Юг. докладвано от съдия Дандарова и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.258 и сл. ЕПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. С. като процесуален представител на Н. Е. А. против решение постановено гр.д. № 213/2009г. с което е отхвърлен като неоснователен предявения против Прокуратурата на РБ иск за обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. като обвиняем по сл.д.228/1996г. на окръжна прокуратура гр. Х. продължило като сл.д.143/1998г. на ОСС гр. Х. и определената мярка за неотклонение „задържане под стража" и е осъден да заплати 1 400 лв. държавна такса. Иска се отмяна на решението изцяло и постановяване на ново с което да се уважи претенцията изцяло.

Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ не взема становище.

Представителят на Пловдивската апелативна прокуратура като страна по чл. 10 ЗОДОВ поддържа становище, че жалбата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 21.11.1996г. на ОСС Х. по сл.д. № 228/96г. Н. Г. А. е привлечен като обвиняем за това , че през месец октомври 1995г. в гр. Димитровград и с. Сусам при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител с и кинев, като деянията са извършени по начин мъчителен и опасен за здравето на пострадалите и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия- престъпление по чл. 142аал. З във вр. с ал.1 и чл. 20 ал.2 вр, е чл, 26 ал.1 ПК и му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража",

С постановление от 27.07.1997г.на ОСС като обвиняем затова, че през месец октомври 1995г.

в с. С., Хасковска област в съучастие като съизвършител с Р. И. Р. умишлено е умъртвил А. К. Петров от гр, Х. , като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост- престъпление по чл. 116 т.6 пр. П и np.III във вр. е чл. 20 ал.2 ПК и за това, че през месец септември и октомври 1995г, в гр. К., гр. Д. и е. Сусам при условията на продължавано престъпление и в съучастие, като съизвършител с Р. Р. , Я. Л. , К. П. , Л. Л. и А. петров е отвлякъл и противозаконно лишил от свобода повече от две лица, настъпили са значителни вредни последици, към отвлечените лица е проявена особена жестокост, престъпление по чл. 142 ал.4 пр.2 и 3 във вр. с ал. З във вр. с ал.2 т.2 във вр. с ал.1 и чл. 20 ал.2 и чл. 26 ал.1 НК, като е взета мярка за неотклонение „задържане под стража".

С постановление от 03.11.1997г. на окръжна прокуратура гр. Х. материалите по следственото дело № 228/96г. относно престъплението по чл. 142 НК-отвличането на О. К. К. са разделени и разследването по тях е продължило като сл.д. № 143/1998г.. С постановление от 04.06.1998г. на ОП Х. производството е спряно, поради отсъствието от страната на двама обвиняеми Л. и Н. На 28.09.2004г.следственото дело е възобновено. С определение № 289/03.12.2004г. по чн.д. № 1122/2004г.на ХОС следственото дело е върнато на окръжна прокуратура Х. като е дадена възможност да внесе делото в съда в двумесечен срок или да прекрати производството. Производството е инициирано от Р. и Н. А.

С постановление от 10.01.2005 г. на ОП Х. производството по сл.д. № 143/98г. е прекратено относно обвиненията спрямо А. по чл. 142 ал.4 пр.2 вр. с ал. З вр. с ал.2 т.2 вр. с ар. 1 вр. с чл. 20 ал.2 НК, поради недоказаност на обвинението и е отменена мярката за неотклонение „подписка". Същото му е съобщено на 17.01.2005г.и е влезнало в сила на 24.01.2005г.

С присъда № 49/19.05.2000г. по нохд № 179/1999г. та Хасковския окръжен съд Н. А. е признат за виновен в това, че в съучастие с Р. Р. на 6 срещу 7 октомври 1995г. в с. Сусам, Хасковска област у.са умъртвили А. К. Петров, като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на осн.чл. 116 т.6 пр.2 и 3 вр. с чл. 20 ал.2 НК е осъден на 17 години лишаване от свобода. Със същата присъда е признат за виновен в това, че на 30.09.1995г. в гр. Д.и в с. Сусам в съучастие с други лица е отвлякъл и противозаконно лишил от свобода А. поради което и на осн. чл.142 ал.4 НК е осъден на 6 години лишаване от свобода. На осн. чл. 23 НК му е определено едно общо наказание от 17 години лишаване от свобода, като е зачетено предварителното му задържане от 26.11.199бг. Приеъдата е потвърдена от ПАС по внд № 297/2001г. и от В КС на 04.11.2002г. по кнд№ 466/2002г.

Във връзка с установяване на вида и интензитета на понесените неимуществени вреди и тяхното проявление са разпитани свидетелите Т.,без родство и М. родство, бивша съпруга, живееща в момента на съпружески начала с жалбоподателя.

Свидетелят Т. е познат на жалбоподателя от около 20 години и по време на престоя му в затвора по изтърпяване на присъдата за убийство веднъж месечно му се обаждал по телефона. От тези разговори разбрал,че срещу него има висящо ел.дело за отвличане на друго лице, различно от убитото и че е притеснен като излежи присъдата си за убийство да не влезе отново в затвора с присъда по това дело. Почти при всеки разговор споделял за това.

Свидетелката А. живее на съпружески начала с ж ал б о п о д ате л я, н е г о в а бивша съпруга е и имат две деца. За обвинението за отвличане разбрала ,когато съпруга и бил в килиите на следствения арест и наред с другите обвинения му било повдигнато обвинение за отвличане на лицето К. и това го разстроило. Съдът не възприема показанията на свидетелката, че повдигането на това обвинение, натежало в отношенията им , създало конфликти в семейството и допринесло много за развода им. В тази част показанията очевидно обслужват исковата молба и изложеното в нея. Това обвинение е повдигнато на 03.11.1997г., а свидетелката се е развела 3-4 години след осъждането на жалбоподателя за убийство с присъда от 19.05.2000г. Тоест развода е станал факт някъде през 2004г. или 7 години след повдигане на обвинението за отвличане, което пък показва че няма как то да е допринесло толкова много за развода,колкото изтъква свидетелката. Свидетелката установява,че когато ходела на свиждане съпруга и я молел да пита за хода на това следствие, което тя направила около 2-3 пъти. Той се опасявал, че ако бъде осъден за отвличането към и без това голямата му присъда ще бъде прибавено още едно наказание и ще стане още по голяма.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът направи следните изводи:

Предявен е иск по чл. 2ал.1 т.2 пр.2 ЗОДОВ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образувано наказателно производство по сл.д. № 143/98г. и прекратено поради недоказаност на обвинението в размер на 35 000 лв. В случаите когато наказателното производство е прекратено държавата отговаря но чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ като обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Затова се приема че е предявен един иск за 35 000 лв., а не два обективно съединени . Задържането под стража може да се отчете при определяне размера на обезщетението. Иска е доказан по основание. Съгласно TP № 3/2004г. на В КС т.7 когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди е по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ. Държавата в лицето на прокуратурата на РБ следва да отговаря за понесените от жалбоподателя неимуществени вреди от незаконното образуване на наказателно производство спрямо него и последващото му прекратяване.

По размер предявеният иск е основателен отчасти: Безспорно е

че при образуване на наказателно производство за тежко умишлено престъпление върху психо емоционалната сфера на лицето се въздейства неблагоприятно, то има съответните негативни преживявания, които представляват неимуществени вреди и подлежат на обезвреда съобразно критериите за справедливост установени в чл. 52 ЗЗД. Нормално при повдигнато обвинение лицето да очаква следващия резултат, като следствие от това- осъдителна присъда и определяне на наказание. Напълно достоверно звучат свидетелските показания, че жалбоподателят се е опасявал при евентуално осъждане да не се увеличи размера на наказанието му. Тези опасения са реални с оглед задължителната кумулация на присъдите и възможността за прилагане на чл. 24 11К.тоест увеличаване на определеното общо наказание до V%.

При определяне размера на обезщетението следва да се имат предвид тежестта на изживяванията, продължителността на незаконното наказателното производство около 8 години и конкретните прояви на преживяванията на жалбоподателя.

Този извод е в унисон с практиката на Европейският съд по правата на човека.

Останалите твърдения в исковата молба са такива за страдания по големи от обичайните като загуба на самочувствие, стрес от участие в следствени действия, изгубване на доверие в националните правозащитни институции, злепоставяне пред близки роднини и приятели, ескалиране на семейни конфликти и катаклизми подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства. Същите не бяха доказани.

По тези съображения съдът намира, че с оглед критериите за справедливост и като се отчете продължителността на наказателното производство, приключило с прекратяване ,жалбоподателят може да бъде обезщетен за понесените от него неимуществени вреди изразяващи се в продължително неблагоприятно въздействие върху психо емоционалната му сфера със сумата от 2000 лева. която ще се яви достатъчна за неговото обезщетяване. При определяне на този размер съдът е отчел и тежестта на преживяванията, които са предимно свързани със страхове вече приложената тежка наказателна репресия за убийство да не бъде увеличена. Конкретните прояви на преживяванията, които са индивидуални за всеки с оглед неговата психика, морал, възпитание.

възприятия и тн. в случая се свеждат само до притеснения да не се увеличи вече наложеното му наказание. Други индивидуални проявления на преживяванията, водещи до извод за страдания по-големи или по различни от обичайните и налагащи обезщетение различно от обичайното приемано за справедливо не се установиха. Според съда това е логично тъй като по същото време върху психо емоционалната сфера на жалбоподателя е имало много по-тежко въздействие от успешно проведено наказателно преследване за убийство и отвличане на друго лице.

Ето защо следва предявеният иск да бъде уважен до размер от 2 000 лв. ведно със законна лихва считано от 24.01.2005г.-датата на влизане в сила на прекратителното постановление. Така постановеното решение е в съответствие и с установената практика на съда, включително и с практиката по сходни казуси по повод искове на останалите привлечени като обвиняеми по сл.д. № 143/98г./решение по в.гр.д. № 1215/2008г. на ПАС и определение № 526/22.05.2009г по гр.д. № 656/2009г. на ВКС III г.о. с което е постановен отказ да се допусне касалия./

Иска в останалата част до предявения размер от 35 000 лв. следва да бъде отхвърлен.

Окръжният съд като е стигнал до извод, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено до сумата от 2 000 лева и вместо него се постанови друго с което се уважи иска за този размер, ведно със законната лихва. Решението в останалата отхвърлителна част над присъдената сума от 2 000 лв. до 35 000 лв.следва да се остави в сила.

Следва да бъде отменено и решението в частта с която А. е осъден да заплати в полза на държавата сумата 1 400 лв. държавна такса върху отхвърления размер на иска и се постанови ново с което прокуратурата на РБ бъде осъдена да заплати сумата 15 лв. държавна такса в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

Към момента на образуване на първоинстанционното производство-25.02.2009г. е действала новата разпоредба на чл. 9а ЗОДОВ,че за делата по този закон се внася проста държавна такса Съгласно чл. 2а т. 1 на Тарифата да държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК тя е в размер на 10 лв. Съгласно чл. 10 ал.2 ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло както е станало в случая, ищецът се осъжда да заплати само разноските по производството. Съдът като го е осъдил да заплати процент от отхвърления иск в размер на 1400 лв. като разноски е постановил неправилно решение,

С оглед изхода от въззивното обжалване при което искът на ищеца се уважава отчасти на осн. чл. 10 ал. З ЗОДОВ съдът следва да осъди ответника да заплати разноските по производството, както и на ищеца внесената държавна такса.

При първоинстанционното производство не е събрана държавна такса от 10 лв., а при въззивното производство не е събрана държавна такса от 5 лв./чл.18ал. З от Тарифата/Или общо не е събрана д.т. в размер на 15 лв. На осн. чл. 77 ГПК съдът следва да постанови принудителното им събиране от ответната страна, която ги дължи на осн. чл.10ал.23 ЗОДОВ.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ обжалваното решение № 13 от 17.02.2О09г. постановено по гр.д. № 213/2009г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта с която е отхвърлен предявения от Н. Е. А. против Прокуратурата на РБ иск за заплащане на обезщетение за понесени неимуществени вреди от незаконно образуване на наказателно производство по сл.д.228/96г. на ОП Х. , продължило като сл.д. № 143/98г. на ОСС Х. свързано е отвличане на лицето О. К. К. до размер от 2 000/две хиляди/ лева и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София, бул.".№. 2 да заплати на Н. Г. А. е ЕГН ********** от гр. Д., ул.". № 2, вх. А, ет.* ап.* сумата 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди от незаконно образуване на наказателно производство по сл.д.228/96г. на окръжна прокуратура Х. , продължило като сл.д. № 143/98г. на ОССл- Х. , ведно със законната лихва считано от 24.01.2005г.-датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на сл.д. № 143/98г.до окончателното изплащане на главницата.

ОТМЕНЯ решението в частта с която с която Н. Г. А. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.". № 2, вх. А, ет.* ап.* е осъден да заплати на държавата по сметка на съда, сумата 1 400/хиляда и четиристотин/ лева разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС сумата 15 /петнадесет/ лева разноски, представляващи дължима държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: