Номер 626
Година 15.VII.2010 Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД
състав трети
На
26.V.2010r.
В публично
заседание в състав
Председател Цветана Михова
Членове
Красимира Ангелова Венета Махмудиева
Секретар Стефка Костадинова Прокурор
Като разгледа докладваното от
Венета Махмудиева
т. дело номер 460
По описа за 2010 г. година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 68/19. И.2010 г., постановено по т. дело № 788/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е осъдена Община- К. да заплати на „Д." О. гр. С. сумата 31912.002 лв., представляваща неиздължената част от цената за доставени осветителни тела и извършени СМР по договори -№ АБ-12-00-24/ 16.VI.2003 г. и сключения към него анекс от 16.VII.2003 г. и сумата 28210 лв., представляваща неизплатения остатък от цената за доставени осветителни тела и извършени СМР по договор № АБ-92/00/726/16.VI.2003 г., недно със законната лихва, считано от 15.VII.2008 г. и разноски, в размер на 2606 лв..
Решението е обжалвано от Община- К.
Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът е произнесъл решението си по недопустима искова молба.
По основание възразява, че не дължи исковата сума, тъй като ищецът не доказал изпълнението на договорите и доставката на някои от осветителните тела.
Въззиваемата страна моли решението да бъде потвърдено .
Пловдивският апелативен съд прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съвкупно и във връзка с направените оплаквания, намери за установено следното:
Оплакването за недопустимост на решението е неоснователно.
Съдът е указал на страната да отстрани констатираните от него нередовности, което е направено в определение срок .
С молбата няма предявена мораторна лихва. Този 1 %, за който се твърди, че е уговорен върху разсроченото плащане, е възнаградителна лихва, а не лихва за забава и затова не е необходимо да се посочва периода на закъснение.
По основателността на иска.
Искът е предявен на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 258 от ГПК.
Страните са сключили два договора за изработка.
С договор № АБ-12-00-24/16.VI.2033 г. ищецът е поел задължение да изпълни обект" Ефективно улично осветление на селата от Община-К. , по график за сумата 1 18735.68 лв., като окончателна цена.
Срокът за изпълнение е тридесет дневен.
С Анекс към този договор, подписан и от двете страни е констатирано, че поръчката е изпълнена на цена 118735.68 лв..
С този анекс са възложени на изпълнителя извършването на допълнителни поръчки, на стойност 1264.32 лв.,като СМР са подробно изброени в акт обр. 19, стр. 11, от първоинстанционното дело и за сумата 29412 лв., подробно изброени в акт обр. 19 на стр. 12.
С договор № АБ-92-00-726 от страна на изпълнителя е поето задължение да изпълни обект „Е." гр. К., по график утвърден от поръчителя.
Стойността на договора е на сума, в размер на 1 1 8692.81 лв..
Към този договор се подписва анекс на 16.VII.2003 г., подписан и от двете страни, които констатират, че поръчката по договора е изпълнена на цена- 118692.81 лв.. Допълнително се възлагат две нови поръчки, едната на стойност 1307.19 лв., а на другата па стойност- 26000 лв. като стойността на отделните СМР е приета, в акт обр. 19 , приложени , съответно на стр. 10 и 13 на дело № 788/08 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Цените в някои случаи се различават от общото приетите по анекса, тъй като актовете са отразени по действително извършените работи и цената им.
И
четирите актове обр. 19, с които са отчетени
допълнително възложените поръчки по вид , количество и стойност, са подписани и
от двете CIрани- О. К. като инвеститор „Д." О. без възражения при окончателното приключване на договорите.
В обобщената количествена сметка, представена по делото е отбелязано,
че сумата 2600 лв. ще се изплаща разсрочено
на осемнадесет равни месечни вноски,
с 1 % лихва върху остатъчната главница.
Затова и възражението,
което прави в процеса, представителят на О. , че
ищецът не е доказал да е извършил
поръчаната работа, е неоснователно.
Ищецът не търси плащане на други СМР, извън тези, посочени в актовете обр. 19, които са подписани от инвеститора.
Не се спори, а ищецът признава, че и по двата договора са му изплатени по 120000 лв..
В
представената К. сметка е отбелязано, че сумата по т. 2 от анекса - 26000 лв. с
ДДС ще се изплащат разсрочено по график, за осемнадесет месеца, на равни
месечни вноски, за срок от осемнадесет месеца с 1% лихва върху остатъчната
главница. 11а нея пише, че
е приложение към анекса по договора
AB-92-00-726/16.VII.2003 г., но
не е подписана от инвеститора.
В самите анекси това олихвяване
не е договорено, то е оспорено от
ответната страна и, затова настоящият съд намира , че не
се дължи.
От представените анекси, в които е отбелязано на каква цена
са изпълнени първоначалните договор и актовете обр. 19 , а и от заключението на в. лице Н. Г. съдът прави извода,
че по договор
и анекс към него № АБ-16/00/24 се дължи сумата- 118735 лв. по първоначалния договор и 30876 по анекса към
него или общо-149411 лв. и от
тази сума следва да се
приспадне изплатеното от инвеститора- 120000 лв. или остава за плащане
сумата 29411 лв..
По договор № А Ь/92-009726 се дължи по първоначалния
договор сумата- 118692 лв. и по анекса- 27328 или общо 146020 лв., от която
сума следва да се приспаднат
изплатените 120000.56 лв. или остава
за плащане-26019 лв..
За тези суми следва и да
бъде уважен иска като постановеното
решение следва да се отмени
в частта ,
с която ответникът е осъден да заплати
сумата 31912.02 лв. и за сумата
28210 лв. за
разликите от 2941 1 лв. до
31912 лв. и 26019 лв. до
28210 лв. и исковете в тази част се отхвърлят
като неоснователни.
В останалата част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
В подадената жалба не се поддържа
възражението за нищожност на договорите
и затова съдът не се произнася
по това възражение.
Неоснователно е и възражението за изтекла давност за разсрочените суми, тъй като
главното задължение не е периодично и разсрочването, което се прави в полза
на длъжника, не го превръща
в такова.
Не се правят оплаквания и във връзка с оставеното
без уважение възражение за прихващане , направено от Община-
К. Същото е и извършил договорираните с анексите СМР.
Разноски по компенсация не се присъждат.
Според уважената част от жалбата , въззиваемата страна ще следва да заплати на Община- К. сумата 141 лв., направени разноски за тази инстанция.
Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
Отменява решение № 788/19.II.2010 г., постановено по описа на Пловдивския окръжен съд в частта, с която Община- К. е осъдена да заплати на „Д-200Г О. г.. София, сумата 31912.02 лв-. за разликата от 28210 лв. двадесет и осем хиляди и двеста и десет лв. до 3 191 2.02 лв. и сумата 28210 лв. за разликата от 26019 лв. двадесет и шест хиляди и деветнадесет лв. до 28210 лв. и отхвърля исковете в тези им части.
В останалата част потвърждава решението.
Осъжда „Д." О. гр. С. да заплати на Община-К. , направените разноски за тази инстанция, в размер на 141 лв., съобразно уважената част от жалбата.
Решението може да се обжалва в месечен срок от съобщението до страните , че същото е изготвено пред В КС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
/
h