РЕШЕНИЕ

Номер 317 bif Година 22.02.2010 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД първи граждански състав В публично съдебно заседание на 19.10.2009 година в състав:

Председател: Мариана Хитева Членове : Румяна Цонева

Дочка Върбева

при участието на секретаря Росица Чолакова.......................................

и прокурор.............................................................................. сложи за

разглеждане докладваното от съдията Р. Ц. в.гр.дело № 430 по описа за 2009 година

Производството е по чл.196 и сл.от ГПК.

Обжалвано е решение № 177/06.02.2009 г.по гр.д. № 79/2008 г.на Хасковския окръжен съд, с което е развален сключения договор между С. С. Д. и сина й Й-. И-.ов Й-.ов на 23.11.1990 г., оформен с нотариален акт № 54 , т.5 нот.д. № 1651/1990 г.на РС Х. , с който С. С. Д. прехвърля на сина си Й-. И-.ов Й-.ов собствения си недвижим имот, представляващ 3/4 ид.ч. от ап.* в жилищния блок в гр. Х. ул. „13 март" № 10- 12, състоящ се от две стаи, хол кухня, на 86 кв.м. на III етаж при съседи: Н. и К. П. , ул. „13 март", парцел ****II и XIV , както и 3 / 4 ид.ч. от принадлежащото избено помещение , заедно с 7.18 % ид.ч. от общите части на блока и от отстъпеното право на строеж в държавен парцел ****IX от 2297/2 кв.м. в кв.358-2 по плана на гр. Х., а съгласно схема № 9592/20.08.2007 г.по кадастралната карта на гр. Х., одобрена със Заповед № РД- 18-63/05.10.2006 г на ИД на Агенция по К. , описанието на имота е както следва : жилището е с идентификатор 77195.711.182.1.7, сградата е с идентификатор 77195.711.182.1, а поземленият имот е с идентификатор 777195.711.182 срещу задължението на сина й да поеме гледането и издръжката й, като й осигури спокоен и нормален живот , какъвто е водила досега, докато е жива.

С решението са осъдени М. Г. Й. и И-. Й-.ов И-.ов да заплатят солидарно на С. С. Д. сумата в размер на 24 000 лв., представляваща обезщетение за отчуждения имот, описан в нотариален акт № 54, т.5 нот.д. № 1651/1990 г.на РС Х. , което е определено към момента на прехвърлянето-04.09.1997 г, оформено с нотариален акт № 53 т. Х от 1997 г. по нот.д. № 502/1997 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 29.02.2008

г.до окончателното изплащане на сумата, като искът против А. Й. Н. за сумата в размер на 24000 лв., платима заедно с останалите ответници, както и искът за заплащане на законна лихва, считано от 12.09.2007 г.до датата на предявяване на иска, като неоснователни и недоказани са отхвърлени.

С решението е отхвърлен като неоснователен предявения иск от С. С. Д. против М. Г. Й., И-. Й-.ов И-.ов и А. Й. Н. за присъждане на сумата в размер на 3000 лв./по 1000 лв.от всеки от тях/, предявен като частичен, представляваща ежедневната издръжка за периода от 01.12.2005 г. до датата на завеждане на иска -29.02.2008 г.

С решението са осъдени М. Г. Й., И-. Й-.ов И-.ов да заплатят солидарно на С. С. Д. сумата в размер на 1784 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно на уважените размери на предявените искове.

Жалбоподателката М. Г. Й. обжалва решението в частта, с която са уважени предявените срещу нея искове като неправилно-незаконосъобразно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъдат отхвърлени исковете.

Жалбоподателят И-. Й-.ов И-.ов обжалва решението в частта, с която са уважени предявените срещу него искове като неправилно-незаконосъобразно, необосновано, и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъдат отхвърлени исковете.

Въззиваемата страна С. С. Д. оспорва въззивните жалби като неоснователни.

Въззиваемата страна А. Й. Н. застъпва становище, че въззивната жалба на И-. Й-.ов И-.ов е основателна.

Пловдивският апелативен съд констатира, че жалбата е подадена в законния срок и изхожда от легитимирани страни, притежаващи правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата след преценка на изложените оплаквания и становища по същество на спора, съдът приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.87 ал. З от ЗЗД , и искове с правно основание чл.57 ал.2 от ЗЗД.

Ищцата С. С. Д. твърди, че с наследодателя на ответниците и нейн син Й-. И-.ов Й-.ов на 23.11.1990 г. са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот , представляващ 3/4 ид.ч. от ап.* в жилищния блок в гр. Х. ул. „13 март" № 10- 12, състоящ се от две стаи, хол кухня, на 86 кв.м. на III етаж при съседи: Н. и К. П. , ул. „13 март", парцел ****II и XIV , заедно с 7.18

% ид.ч. от общите части на блока и от отстъпеното право на строеж върху държавен парцел, срещу задължението на сина й да полага грижи за нея и й дава ежедневна издръжка, докато е жива. След смъртта на сина й, неговите наследници ответниците следвало да изпълняват задълженията по този договор, като поемат издръжката и гледането й. Вместо това през м.декември 2005 г., след като се разболяла, ответникът И.И.-нейн внук, се обадил на дъщеря й П. да вземе ищцата и да я гледа, което и станало. Дъщеря й я взела в дома си и отгогава я гледа. Никой от ответниците-нито внукът й И-., снахата М. и внучката А. не се интересували от ищцата, никой не я посещавал и не знаел как оцелява. Ищцата твърди, че поради напредналата си възраст-82 години страда от заболявания, които изискват ежедневни грижи. Твърди, че не вижда и се нуждае от придружител, а пенсията й е само 100 лв.и не може да посреща нуждите си. Ответниците не изпълнявали задълженията си към нея, като през 2007 г.ответникът И.И. дори продал апартамента на трето лице Х.М.В.. Твърди, че от м.декември 2005 г.живее в несигурност за своето съществуване, храна, облекло, грижи за здравето й.

Поради всичко това твърди, че действията на ответниците представляват отклонение от договора и значително неизпълнение, което обуславя правния й интерес да развали сключения договор, и да претендира обезщетение за отчуждения имот в размер на неговата равностойност към момента на отчуждаването, ведно със законна лихва от датата на отчуждаването до окончателното й изплащане.

Ответниците оспорват предявените искове като неоснователни.

Относно активната материалноправна легитимация на ищцата се установява следното:

Съгласно представеното удостоверение за наследници №.001916./ 29. 07. 2004 г., издадено от Община Х. е видно, че ответниците М.Й., А.Н. и И.И. са наследници на Й-. И-.ов Й-.ов, починал на 09. 02. 2002 г. , като първата ответница е негова съпруга, а останалите двама ответници са негови деца. Няма спор, че ищцата С.Д.И. наследодателят на ответниците Й-. И-.ов имат родствена връзка, като ищцата е майка на наследодателя на ответниците.

С нотариален акт № 54 от 23.11.1990 г., том 5, нот. дело 1651 / 1990 г. на нотариуса при Хасковския районен съд ищцата С. С. Д. е прехвърлила на наследодателя на ответниците и нейн син Й-. И-.ов Й-.ов процесния недвижим имот, представляващ 3/4 ид.ч. от ап.* в жилищния блок в гр. Х. ул. „13 март" № 10- 12, състоящ се от две стаи, хол кухня, на 86 кв.м. на III етаж при съседи: Н. и К. П. , ул. „13 март", парцел ****II и XIV , заедно с 7.18 % ид.ч. от общите части на блока и от отстъпеното право на строеж върху държавен парцел, срещу поемане на задължение от страна на сина й

Й-. Й-.ов за гледане и издръжка на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива за в настояще и в бъдеще време. Прехвърлянето на 3 / 4 ид.части от апартамента е извършено по време на брака на Й-. Й-.ов и ответницата М.Й., поради което те са придобити в режим на СИО.

С нотариален акт № 53, том 10, нот. дело № 4041/ 1997 г. на нотариуса при Районен съд Х. целият апартамент е бил прехвърлен от съпрузите Й-. Й-.ов и М.Й. на техния син И.И. чрез покупко- продажба за сумата в размер на 44 240 лв., като продавачите са запазили за себе си правото на ползване върху имота докато са живи.

С нотариален акт № 135, том 3, per. № 5049, дело № 502 / 2007 г. на нотариус В. С. , per. № 079, И.И. е продал апартамента на лицето Х.М.В. за сумата 60 000 лв. От доказателствата по приложеното нотариално дело № 502 от 2007 г. на нотариус С. се установява, че е налице идентичност на имота по нотариален акт № 135 / 2007 г. с този по нот. акт № 53 / 1997 г. (видно от скица от Агенция по кадастъра), както и че с нотариално заверена декларация М.Й. се е отказала от правото си на ползване върху апартамента.

От посочените фактически обстоятелства следва изводът, че ищцата е кредитор по сключения договор за издръжка и гледане, и след смъртта на сина й Й-. Й-.ов, настъпила на 09.02.2002 г., договорът не е прекратен по право, а на ищцата се дължи изпълнение от страна на неговите наследници. Под страх от евентуално разваляне на договора, същите са длъжни да обезпечат издръжката и гледането й, за които се е задължил наследодателят. Следователно, ищцата притежава активна материалноправна легитимация по предявения иск.

Относно състоянието на ищцата и обема на необходимата издръжка и грижи за нея, се установява следното:

Ищцата е в напреднала възраст- понастоящем е на 84 години.

От заключението на вещото лице д-р Д.С. от 23.00.2008 г. се установява, че ищцата е в увредено общо състояние с редуцирано до минимум зрение (различава само силуети, с изразени астено-адинамичен, полиартрозен синдром (придвижва се с помощта на придружител), и сърдечно-съдов синдром (трайна форма на предсърдно мъждене, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония гр. 2). Има оплаквания от лесна умора, тежест в сърдечната област, сърцебиене, силно намалено зрение и упорити болки по протежение на целия гръбначен стълб и всички стави. Движението й е почти невъзможно, даже и с придружител. От дълго време има и болки в корема, киселини след нахранване и проблемна дефекация. При нея е налице и незадръжка на урина. Заключението на вещото лице е,

че ищцата изисква постоянно обгрижване и непрекъснато провеждане на лечение с дигоксин, фурантрил, спиронолактон, нестероидни противовъзпалителни средства, Н-2 блокери и спазмолитици. Предстои й оперативна намеса поради очното заболяване и закупуване на лещи след операцията.

От допълнителното заключение на същото вещо лице от 07. 1 1. 2008 г. се установява, че за периода от 2005 г. до подаване на исковата молба ищцата не е получавала лекарства с намаление по здравна каса, а близките й са закупували лекарствата на свободни цени по лекарско предписание, след преглед, извършен в дома, като месечно са заплащани около общо 121 лв. В заключението си от 10.12.2008 г.вещото лице д-р Д.Д. посочва и сумите, разходвани за закупуване на лекарства за ищцата с оглед заболяванията й през релевантния период.

От заключението на вещото лице Р.К. от 03. 11. 2008 г. се установява, че необходимите средства за издръжката на ищцата от месец декември 2005 г. - до месец февруари 2005 г. са 5587, 10 лв. съгласно официалните статистически данни, публикувани от Националия статистически институт за паричните доходи, разходи на домакинствата и средно на едно лице за процесния период. В заключението на вещото лице Р.К. от 05.12. 2008 г. се посочва, че за периода от м. 12.2007 г.до м.02.2008 г. необходимите разходи за обслужването на ищцата с оглед влошеното й здравословно състояние са в размер на 4058 лв. В съдебно заседание на 15.12.2008 г.вещото лице К-. допълва, че към тази сума следва да се прибави и сумата 2064 лв.за времето от края на 2005 г.до м.декември 2007 г.

Следователно, установява се, че с оглед напредналата възраст, както и тежкото и значително увредено общо състояние на ищцата, през исковия период същата се е нуждаела от интензивни грижи и значителни по размер парични средства за гледането и издръжката й.

Относно пасивната материално-правна легитимация на ответниците съдът приема следното:

Синът на ищцата Й-. Й-.ов-приобретател по сключения договор за издръжка и гледане, е починал на 09.02.2002 г. Поетото от приобретателя договорно задължение е част от неговото наследство, и по силата на наследственото правоприемство е преминало върху наследниците му, съгласно чл.60 от ЗН. Наследодателят е починал на 09.02.2002 г., а ищцата се позовава на неизпълнение, считано от коледните празници -м.декември 2005 г.

В представеното удостоверение за наследници ответниците М.Й., А.Н. и И.И. фигурират като наследници на длъжника Й-. И-.ов Й-.ов.

Ответницата М.Й. не е оспорила качеството си на наследница на Й-. Й-.ов. Следователно същата отговаря за изпълнение на задължението за издръжка и гледане спрямо ищцата.

Другите двама ответници -И.И. и А.Н. са представили удостоверение от Районен съд гр. Х. за извършено вписване на заявен от тях изричен отказ от наследството на наследодателя им Й-. Й-.ов на 05.06.2008 г. Ищцата е оспорила направения отказ от наследство като недействителен по съображения, че посочените двама ответници са извършили разпореждане с процесния недвижим имот през 2007 г., и следователно са приели наследството, преди да заявят отказа от наследство.

За ответницата А.Н. първоинстанционният съд е приел, че заявеният отказ от наследство е действителен, отхвърлил е исковете, и в тази част решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Що се касае до ответника И.И,. неоснователно е оспорването от ищцата, че той е приел наследството, тъй като се разпоредил с наследствения имот през 2007 г. Посочено беше, че с нотариален акт № 53, том 10, нот. дело № 4041/ 1997 г. на нотариуса при Районен съд Х. ответникът е закупил процесния апартамент от родителите си Й-. Й-.ов и М.Й. за сумата в размер на 44 240 лв. Действителността на сделката не е оспорена, поради което следва да се приеме, че ответникът е придобил имота на възмездно правно основание през 1997 г., т.е. много преди смъртта на длъжника по алеаторния договор Й-. Й-.ов, който е починал през 2002 г. Поради това разпореждането на ответника И.И. през 2007 г.с процесния имот чрез покупко-продажба не е извършено в качеството му на наследник на Й-. Й-.ов, а в качеството на приобретател на самостоятелно основание-покупко-продажба от 1997 г. Ето защо остава недоказано твърдението на ищцата, че ответникът И.И. е приел наследството с оглед извършената от него продажба на имота.

В исковата молба ищцата изобщо не твърди договорът да е бил изпълняван от ответника И.И,. нито се позовава на извършено приемане на наследството от него чрез фактически действия, съставляващи изпълнение на задължението за гледане и издръжка. Освен това в противоречие със събраните доказателства , а оттук - и напълно необосновано първоинстанционният съд е приел, че ответникът И.И. е поел задължението на своя баща за издръжка и гледане на ищцата.

Доказателствата по делото обосновават точно обратния извод. От фактическа страна изцяло са доказани твърденията на ищцата, че договорът за издръжка и гледане не е бил изпълняван от наследниците на починалия й син Й-. Й-.ов (поч. 09. 02. 2002 г.), когато е възникнала необходимост да бъде обгрижвана с оглед напредналата си

възраст и влошено здравословно състояние, считано от коледните празници - края на месец декември 2005 г. В тази насока от свидетелските показания е установено следното:

От показанията на свидетеля Н.Н. се установява, че ищцата е била взета за гледане преди около 3 години, т.е. от 2005 г. от дъщеря й П. , тъй като ищцата била в много лошо състояние, прикована 2 седмици на легло, почти измръзнала, видимо изтощена, дори не могла да говори. Състоянието на ищцата изисквало много грижи, които били предоставени от семейството на дъщеря й П. , като постепенно ищцата укрепнала в течение на няколко месеца, дъщеря й осигурила медицинско обслужване, водела я по лекари, като понякога идвали да я преглеждат в къщи. Цялата тежест по отглеждане на ищцата и грижите лежали на дъщеря й П. В това време внуците на ищцата - племенници на П. бягали от отговорност, ищцата била нагрубена и отхвърлена от тях, като й казали, че за нея трябва да се грижи дъщеря й П. Свидетелят установява, че към настоящия момент на ищцата се осигуряват нужните грижи от дъщеря й П. , дават й се предписаните медикаменти, обслужват я. Свидетелят установява, че внуците на ищцата, ответници по делото, почти не са идвали да я видят. От изложеното е видно, че този свидетел установява неизпълнение на задължението за гледане и издръжка.

Свидетелката А. Х. има впечатления от условията, при които е живяла ищцата в процесния апартамент още преди да бъде взета за гледане от дъщеря й П. Свидетелката твърди, че в стаята на ищцата имало много багаж, само едно котлонче, на което да си готви, но в последните години нямала възможност сама да се обслужва. Затова дъщеря й П. я взела да я гледа. Свидетелката потвърждава, че по това време ищцата е живеела с внука си И.И. в апартамента, но дори не й давали възможност да излиза от стаята. Внукът й не се грижел за нея, което налагало дъщеря й П. да ходи при ищцата, да й носи храна, защото тя не могла да се самообслужва. Поради това, тъй като и дъщерята П. имала здравословни проблеми и й било трудно да обслужва майка си в дома на своя племенник И.И,. тя се принудила да я вземе при себе си, за да се грижи за нея. Свидетелката установява, че е имало период от около три-четири години, когато внукът й е бил на работа в Г. , майка му - снаха на ищцата и първа ответница - М.Й. също работела в Г. , поради което нямало кой да се грижи за ищцата, тъй като е в напреднала възраст. Свидетелката твърди, че в момента дъщерята П. се грижи добре за ищцата, но здравословното й състояние не е добро. До тоалетна ходи с придружител и почти не се движи, като са й създадени условия да не бъде затруднена в ежедневието от страна на семейството на дъщеря й П. Следователно тази свидетелка също установява неизпълнение на договора.

Свидетелят И-. М. твърди, че след смъртта на наследодателя Й-. Й-.ов синът му И-. поел ангажимента да гледа баба си С.Д.. Обстановката, в която живеела ищцата била мизерна. Зимно време нямало никакво отопление, имало само едно котлонче, на което си топлела млякото. Свидетелят няма конкретни впечатления как внукът И.И. неговата жена са се грижили за ищцата. Много пъти ищцата молела свидетеля и съпругата му да й взимат продукти от близкия магазин. По - късно свидетелят научил, че ищцата се върнала при дъщеря си. От около 10 години ищцата трудно се придвижвала и затова свидетелят и жена му й пазарували, защото не можела да се качва по стълбите. Споделяла с жена му, че не е доволна от това гледане. Свидетелят твърди, че повечето време младите били в Г. и никой не я гледал, а била оставена на произвола на съдбата. От около 20 години снахата на ищцата не е идвала в апартамента. Свидетелят и съпругата му навестявали ищцата по времето, когато била сама и тя се оплаквала, че внукът й има небрежно отношение към нея. Свидетелят уточнява, че не знае дали ответникът И-. е поел ангажимент да гледа баба си и заявява, че това е по-скоро морален негов ангажимент, тъй като бабата е дала този апартамент, за да я гледат. От показанията на този свидетел не става ясно за кое гледане говори той - дали още през периода, когато е бил жив синът на ищцата Й-.. Защото свидетелят твърди, че поне от 10 години, а това е от 1998 г., ищцата не била доволна от гледането и съседите й помагали. Но тогава синът й е бил още жив, поради което очевидно свидетелят говори за неизпълнение от страна на сина на ищцата, без обаче искът да се основава на такова неизпълнение. Що се отнася до внука И-., свидетелят не установява дали същият е приел да изпълнява задължението за издръжка и гледане на баба си, след смъртта на своя баща.

От показанията на свидетелката П.Я,. дъщеря на ищцата се установява, че майка й живее при нея от три години, когато съпругата на ответника И-. й заявила, че е длъжна да гледа майка си. Към този момент майка й живеела в едната стая от апартамента, където всичко било натрупано по земята и нямало къде да си сложи нещата. Тогава племенникът й И-. казал да вземе майка си да я гледа, тъй като плачела от болки и плашела детето му. Свидетелката взела майка си през месец декември, когато била премръзнала от студ, завита само с едно одеяло и плачела от болки, тъй като имала ставни заболявания. Оттогава вече три години ищцата е при нея и свидетелката я гледа. През този период ответникът И.И. съпругата му са ги посетили само два пъти, след това ходили да работят в Г. и никой не е проявявал интерес как се чувства ищцата. Племенницата А. също не е проявила интерес към баба си. Едва през месец юни 2008 г., преди първото заседание ответниците И.И. А. отишли при свидетелката и поискали да вземат баба си. Но свидетелката отказала. По-късно разбрала, че апартаментът е продаден,

както и че ответниците И.И. А. са направили отказ от наследство. Свидетелката твърди, че тя закупува лекарства за ищцата, специална храна, съобразена със заболяванията й. Твърди, че е необходима очна операция на ищцата, която е скъпа за нейните възможности - около 500 лв. Свидетелката установява, че по времето когато живяла при внука си И-., ищцата давала пари по около 25 лв. за ток и за вода на внука си. По това време мръзнела, не смеела да включи печка редовно, а само когато готви. Свидетелката установява, че около 6 месеца ответникът И.И. съпругата му били на работа в Г. - това е в периода след като взела майка си. А що се отнася до ответницата М,. свидетелката няма никакви контакти с нея и същата не е проявила никакъв интерес към ищцата. Свидетелката установява, че след като майка й прехвърлила апартамента на сина си Й-. през 1990 г., ищцата живеела в апартамента, сама си перяла, готвела, никой не се грижел за нея, нищо не й купували. Синът й Й-. и съпругата му М. не живеели в този апартамент, а в друг квартал. В този апартамент през цялото време живеел внукът И-.. Следователно, тази свидетелка установява, че поначало е имало неизпълнение от страна на сина на ищцата Й-., но искът не е основан на неговото неизпълнение. Тя установява, че задължението за гледане е на сина Й-., а задължението на внука И-. е по-скоро морално. Но не твърди внукът някога да е гледал баба си.

Свидетелката Г.И.-.ова, съпруга на ответника И-., твърди, че живеят като семейство в процесния апартамент от 1999 г. Живели в разбирателство с ищцата, готвели си. Ищцата много й помагала. Гледала детето. Свидетелката й купувала лекарства, защото ищцата била болна. През 2005 г., точно преди К. здравето на ищцата се влошило и затова се обадили на дъщеря й и я помолили ищцата да стои при нея, тъй като те самите са заети и ходят на работа. На следващия ден дъщерята на ищцата дошла и казала, че ще й прибере багажа и ще я вземе да я гледа . След това свидетелката и съпругът й И-. ходили при леля си. Много добре се разбирали, не са се карали. Питали ищцата дали ще си дойде и тя и казала „А.". Ответникът И.И. съпругата му заминали през месец март за Г. , където престояли 6 месеца. След като се върнали, отново посетили ищцата, защото тя много обичала детето им. Питали я дали ще се върне - тя казала „ще си поседя тука". Не е казвала, че не иска да се върне. Свидетелката твърди, че между ищцата и детето им съществува голяма привързаност. Много се обичали. Свидетелката твърди, че когато се оженили с И-., ищцата живеела сама в жилището и тогава те отишли да живеят при нея. Дотогава за ищцата се грижел синът й Й-.. Свидетелката установява, че от 5 години ответницата М. не живее в България. Когато се върнала от Г. , е идвала на гости и тогава е носила храна. Ответникът И.И. съпругата му купували лекарства, ходели до магазина, а ищцата им давала пари за ток, за вода. Давала е пари за храна,

за лекарства. Откакто ищцата живее при дъщеря си, са й носили някои неща за помени. Свидетелката твърди, че едва когато започнало делото разбрали, че някога между ищцата и синът й Й-. е имало договор със задължение за гледане. А те самите до делото нищо не знаели. Следователно, тази свидетелка не установява , че ищцата е била гледана и издържана от някой от ответниците. От показанията й е видно, че са съжителствали с ищцата в процесното жилище, като по-скоро тя им е помагала при отглеждане на тяхното дете.

Свидетелят Г. П. - брат на съпругата на ответника И-., твърди че ищцата живеела в едно домакинство със семейството на И-.. Живеели добре, бабата гледала детето. В момента не е при тях. Взела е дъщеря й, но няма представа защо. И.И. съпругата му искали тя да се върне при тях и я посещавали. Докато живеели заедно, тя била в нормално здравословно състояние за възрастта си - движела се сама, приемала лекарства. Очевидно и този свидетел също не установява, че ответникът И.И. съпругата му са се грижили за ищцата.

От показанията на свидетелката Д.Г. - внучка на ищцата, разпитана пред Апелативния съд, се установява, че след смъртта на сина й Й-., баба й продължила да живее с неговия син И.И. семейството му. След 2005 г., поради влошаване здравословното състояние на ищцата И.И. семейството му отказали да се грижат за нея и от този момент тя живее в дома на дъщеря си, като за нея се грижи семейството на дъщеря й П. До 2005 г. И.И. баба му живеели в общо домакинство, бабата се обслужвала сама, готвела и даже се грижела за детето му. Дотогава тя нямала нужда от особени грижи, защото била добре със здравето. Най-общо грижите от страна на внука й И-. се свеждало до това да й платят сметките за ток, за вода, като не са я подпомагали парично, тя се справяла сама. Тогава тя не е имала нужда от специални лекарства, тъй като не е била сериозно болна. Към онзи момент отношенията между семейството на И.И. ищцата били добри и не са имали проблеми. По същото време и съседи са купували на ищцата определени неща - хляб или други продукти. Ищцата живеела в отделна стая, готвела си сама, но са се хранили и на една маса. Тя давала пари за част от разходите за ток, вода, за да не е тежко на младото семейство на И-.. Когато през декември 2005 г. ищцата се разболяла по-тежко, ответникът И-. казал на леля си, че баба му пречи да и тя да я вземе да се грижи за нея. От показанията на тази свидетелка става ясно, че ищцата не е имала нужда от грижи, а че самата тя ги е подпомагала - давала е пари за общи разходи. Свидетелката не установява изобщо ищцата да е била гледана от семейството на внука си И-..

А. на всички тези свидетелски показания налага извод, че в процесния период-след м.декември 2005 г. до настоящия момент не са полагани грижи за ищцата от страна на наследниците на починалия й син

Й-. Й-.ов, каквото задължение е било поето от него по силата на сключения договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Неполагането на грижи се установява от всички свидетели Н. Н. , А. Х. , И-. М. , П.Я,. Д.Г.. Дори и свидетелите Г.И.-.ова и Г. П. , посочени от ответниците установяват, че в релевантния период грижи за ищцата са били полагани от дъщеря й П. , като дори св. Г.И.-.ова-съпруга на отв. И.И. потвърждава, че със съпруга си те самите се обадили на дъщеря й да я вземе, когато се влошило здравето на ищцата. А дотогава, в периода след смъртта на сина й през 2002 г.до 2005 г. свидетелите установяват, че ищцата не е имала нужда от обгрижване, сама се е справяла с обслужването си, готвела си е сама, дори е помагала при гледането на детето на внука си И.И.. Ищцата сама е поемала всички разходи по издръжката си, купувала си храна, лекарства, дори е давала на внука си парични средства за общи консумативни разходи, за да не му е в тежест. Следователно, за времето от 2002 Г.-2005 г.е установено, че ответникът И-.ов не е полагал никакви грижи за ищцата. А обстоятелството, че ищцата е продължила да живее със семейството на внука си И.И. в апартамента, който представлява нейна бивша СИО, както и че ответникът И-.ов е заплащал ток, вода с парични средства, давани му от ищцата (К.), не могат да бъдат окачествени като изпълнение на задълженията по сключения договор за издръжка и гледане. С оглед на всичко това съдът намира, че от страна на ответника И.И. наследството не е било прието с конклудентни действия, изразяващи се в изпълнение на договора, каквото твърдение от страна на ищцата дори не е направено в процеса. Поради това заявеният от него отказ от наследство е действителен, с оглед на което качеството му на наследник следва да се счита отпаднало от деня на откриване на наследството.

По изложените съображения напълно необосновано, в противоречие с доказателствата по делото в обжалваното решение съдът е приел, че ответникът И.И. е осигурил издръжката и гледането на ищцата след смъртта на баща си от 2002 г.до края на 2005 г. Приетото от Окръжния съд не се подкрепя нито от показанията на разпитаните по делото свидетели, нито самата ищца твърди, че е имало изпълнение на договора от наследниците след смъртта на сина й. Поради това изводите на първоинстанционния съд, че ответникът И.И. е приел наследството, са необосновани .

Несъмнено задължението за гледане и издръжка на ищцата е част от пасивите на наследството на починалия син на ищцата Й-. Й-.ов . По силата на наследственото правоприемство, това задължение е преминало изцяло върху наследницата М.Й., която е единствен наследник на Й-. Й-.ов и за която няма спор, че изобщо

не е полагала грижи за ищцата. Не са представени доказателства М.Й. да е направила отказ от наследство. Следователно, задължението за издръжка и гледане е преминало по силата наследяване към ответницата М.Й.. Налице е неизпълнение на сключения договор от нейна страна като наследник на починалия Й-. Й-.ов, респ. породило се е право за ищцата да иска развалянето му. Ето защо първоинстанционното решение, с което е постановено разваляне на сключения договор е правилно, с тази корекция в мотивите, че допуснатото неизпълнение е само от страна на ответницата М.Й..

С оглед на подробно анализираните свидетелски показания е неоснователно оплакването на жалбоподателката М.Й., че задължението е било изпълнявано след смъртта на наследодателя до момента, в който ищцата била прибрана в дома на дъщеря си. Неоснователен е и доводът, че 2-годишният период от м. 12.2005 г. до м.02.2008 г. бил незначителен спрямо общия 15-годишен период, през който са били осигурявани грижи, поради което неизпълнената част от задължението била незначителна и развалянето на договора било недопустимо. Задължението при договор за издръжка и гледане трябва да бъде изпълнявано постоянно, системно и непрекъснато. По своята същност и характер изпълнението на задължението не търпи забава и не е допустимо да се дели на периоди. Такова изпълнение изобщо не е давано от жалбоподателката след смъртта на наследодателя. Поради изложеното допуснатото неизпълнение е значително с оглед интереса на кредиторката и обуславя основание за разваляне на договора. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която е постановено разваляне на сключения договор между С. С. Д. и сина й Й-. И-.ов Й-.ов на 23.11.1990 г., оформен с нотариален акт № 54 , т.5 нот.д. № 1651/1990 г.на РС Х. , поради неизпълнение.

По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на сумата 24 000 лв.обезщетение за отчуждения имот, определено към момента на прехвърлянето на имота на 12.09.2007 г.съдът приема следното.

Съгласно чл.88 ал.1 от ЗЗД развалянето на договора има обратно действие. Поради отпадане на облигационната връзка страните си дължат връщане на даденото по договора. С оглед на това на ищцата се дължи връщане на недвижимия имот. Този имот обаче не представлява актив в наследството на починалия Й-. Й-.ов, тъй като е бил отчужден на 04.09.1997 г. с нотариален акт № 53, том 10, нот. дело № 4041/ 1997 г. на нотариуса при Районен съд Х. от съпрузите Й-. Й-.ов и М.Й. на техния син И.И. чрез покупко- продажба за сумата в размер на 44 240 лв. Следователно, в случая трябва да се приложи разпоредбата на чл.57 ал.2 изр.2 от ЗЗД , тъй като вещта е била отчуждена

преди поканата, каквато съставлява исковата молба, предявена на 29.02.2008 г. Особено съществено обаче е обстоятелството, че и след продажбата на недвижимия имот продавачите са запазили за себе си правото на ползване върху имота, докато са живи. Т.е.при определяне размера на онова, от което се е възползувал длъжникът по договора за издръжка и гледане Й-. Й-.ов при отчуждаването на имота, следва да се има предвид не само получената продажна цена 44 240 лв., която възлиза приблизително на една минимална работна заплата към м.септември 1997 г.( мин.раб.заплата =3D 41 290 неден.лева), и се равнява на 44 деноминирани лева съгласно Закона за деноминация на лева ( обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 5.07.1999 г.), но и да се отчете, че длъжникът Й-. Й-.ов и съпругата му М.Й. са си запазили пожизнено правото на ползване върху имота. Защото ако се приеме, че възползването по смисъла на чл.57 ал.2 от ЗЗД включва само сумата 44 деноминирани лева и обезщетението се определи само в размер на тази сума, то няма да съответства на реалното неоснователно обогатяване на длъжника. В патримониума на съпрузите е било учредено ограничено вещно право на ползване, а придобилият собствеността техен син е носител само на „голата собственост" върху процесния имот.

Правото на ползване на имота е ограничено вещно право върху чужда вещ и не съвпада с правомощието ползване като елемент от правото на собственост. В случая при отчуждаването на процесния имот в полза на отчуждителите-съпрузи е било учредено ограничено вещно право на ползване до края на живота им. Това право има определена стойност и тя несъмнено се включва във възползването по чл.57 ал.2 изр.2 от ЗЗД. Вещното правото на ползване е подлежало на деклариране (§ 2 от ПЗР на ЗМДТ, обн. Д.в.бр.117 от 10.12.1997 г.) и облагане (чл. П ал. З от с.з.) , като ползувателят е дължал годишен данък върху недвижимите имоти. А съгласно ЗМДТ - приложение 2, раздел VII, чл.23, данъчната оценка на вещното право на ползване е съизмерима с данъчната оценка на имота, и се определя по формула, посочена в този текст. Следователно, възползването на длъжника по чл.57 ал.2 от ЗЗД би могло да се съизмери поне с данъчната оценка на правото на ползване имота, ако не и с действителната му пазарна цена, за която обаче в процеса не са събрани доказателства.

С настъпване на смъртта на наследодателя Й-. Й-.ов през 2002 г.ограниченото вещно право на ползване в негова полза се е погасило. Но съпругата М.Й. е продължила да бъде пълноправен носител на това право. На 28.08. 2007 г. с изрична декларация, приложена по нот.дело дело № 502 / 2007 г. на нотариус В. С. , per. № 079, ответницата М.Й. е заявила отказ от правото на ползване. По нотариалното дело обаче липсват доказателства така заявеният отказ да е бил вписан. И върху самата декларация за отказ липсва такова отбелязване. Съгласно чл. ЮО от ЗС отказът от правото на

собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър. Това правило е приложимо и по отношение на ограничените вещни права, каквото е правото на ползване. Следователно, заявеният отказ от това право от страна на ответницата М.Й. е недействителен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма за извършването му. Поради това остойностяването на вещното право на ползване трябва да се извърши на база данъчната му оценка на към датата на предявяване на иска. Данъчната оценка на правото на ползване (Д.) за целия апартамент следва да се определи съгласно ЗМДТ (Д.в.бр.117 от 10.12.1997 г.) - приложение 2, раздел VII, чл.23 по формулата ДОПП =3D ДО . Кс, където:

ДО е данъчната оценка на имота или на част от него в левове, върху който се учредява правото.

Кс - коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, -п

Кс =3D (1 - 1,05 ), където "п" е броят години, за които е учредено правото, като този коефициент не може да бъде по-голям от 0,900.

К. правото на ползване е учредено за неопределен срок, броят години, за които е учредено правото, се изчислява, като от 70 се извади възрастта. Следва да се има предвид и правилото на чл.23 ал.4, според която в случаите, в които е необходимо да се получи текуща оценка на правото на ползване, броят години "п" се определя за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката.

В конкретния случай, при предявяване на иска - 29.02.2008 г. данъчната оценка на имота, съгласно представеното удостоверение е 31 083,40 лв. Към тази дата ответницата М.Й. е била на 57 години, като броят години "п", се определя така: 70-57=3D 13 . -п -13

Кс =3D (1 - 1,05 ) =3D(1-Ь05 ) =3D ( 1- 0,505) =3D0,495

Данъчната оценка на правото на ползване е 31 083,40 х 0,495 =3D 15 386,28 лв.

За 3 / 4 ид.части от апартамента данъчната оценка на правото на ползване е равна на 11 539,71 лв.

Към тази сума следва да се прибавят и 3 / 4 части от продажната цена 44 240 неден.лева по нотариалния акт от 1997 г., т.е. сумата 33 180 неден.лв.=3D 33,18 лв.

В такъв случай общата сума на възползването по смисъла на чл.57 ал.2 от ЗЗД възлиза на 11 572,89 лв.

Тази сума се дължи на ищцата само от ответницата М.Й., която е единствен наследник на наследодателя Й-. Й-.ов. С обжалваното решение неправилно е постановено солидарно осъждане и на ответника И.И. да заплати сумата 24 000 лева, не

само защото той не е възползвало се лице по смисъла на чл.57 ал.2 от ЗЗД, но не е и наследник на длъжника поради извършения отказ от наследство.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която ответникът И.И. е осъден да заплати на ищцата С.Д. сумата в размер на 24 000 лв., представляваща обезщетение за отчуждения имот , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 29.02.2008 г.до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1784 лв., деловодни разноски по съразмерност и искът срещу този ответник следва да се отхвърли изцяло.

По отношение на ответницата М.Й. решението следва да се отмени само в часта, с която същата е осъдена да заплати на С. С. Д. сумата над 11 572,89 лв. до размер на 24 000 лв., представляваща обезщетение за отчуждения имот , ведно със законната лихва върху тази разлика от датата на предявяване на иска - 29.02.2008 г.до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъдена да заплати разноски в размера над 860 лв.до 1784 лв. и в посочената част исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. В останалата обжалвана част, с която ответницата М.Й. е осъдена да заплати на С. С. Д. сумата 11 572,89 лв. , представляваща обезщетение за отчуждения имот , предмет на договор за прехвърляне срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, сключен на 23.11.1990 г. с нотариален акт № 54, т.5, нот.д. № 1651/1990 г. на нотариуса при Хасковския районен съд , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.02.2008 г. г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 860 лв. решението се оставя в сила.

Ищцата С.Д. следва да бъде осъдена да заплати на И.И. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 240 лева.

Ответницата М.Й. следва да бъде осъдена да заплати на С.Д. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 199 лева.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 177/06.02.2009 г.по гр.д. № 79/2008 г.на Хасковския окръжен съд в частта, с която И-. Й-.ов И-.ов ЕГН ********** от гр. Х., ж.к. „О." бл.* е осъден да заплати на С. С. Д. ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Б." № 19-25, вх. "Б", ет.*, ап.* сумата в размер на 24 000 лв., представляваща обезщетение за отчуждения имот, описан в нотариален акт № 54, т.5 нот.д. № 1651/1990 г.на РС Х. , което е определено към момента на

прехвърлянето-04.09.1997 г, оформено с нотариален акт № 53 т. Х от 1997 г. по нот.д. № 502/1997 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 29.02.2008 г.до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която И-. Й-.ов И-.ов е осъден да заплати на С. С. Д. деловодни разноски в размер на сумата 1784 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. Д. ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Б." № 19-25, вх."Б", ет.*, ап.* против И-. Й-.ов И-.ов ЕГН ********** от гр. Х., ж.к. „О." бл.* за сумата 24 000 лв., представляваща обезщетение за недвижим имот, предмет на договор за прехвърляне срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, сключен на 23.11.1990 г. с нотариален акт № 54, т.5, нот.д. № 1651/1990 г. на нотариуса при Хасковския районен съд , както и за заплащане на законна лихва върху тази сума, считано от 29.02.2008 г. г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 1784 лв.

ОТМЕНЯ решение № 177/06.02.2009 г.по гр.д. № 79/2008 г.на Хасковския окръжен съд в частта, с която М. Г. Й. ЕГН ********** от гр. Х., ж.к."Б." бл.*, ет.* е осъдена да заплати на С. С. Д. ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Б." № 19-25, вх."Б", ет.*, ап.* сумата за разликата над 11 572,89 лв. до размер на 24 000 лв., представляваща обезщетение за отчуждения имот, описан в нотариален акт № 54, т.5 нот.д. № 1651/1990 г.на РС- Х. , което е определено към момента на прехвърлянето-04.09.1997 г, оформено с нотариален акт № 53 т. Х от 1997 г. по нот.д. № 502/1997 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 29.02.2008 г.до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която М. Г. Й. е осъдена да заплати на С. С. Д. деловодни разноски в размера над 860 лв. до размер на 1784 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. Д. ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Б." № 19-25, вх."Б", ет.*, ап.* против М. Г. Й. ЕГН ********** от гр. Х., ж.к."Б." бл.*, ет.* за осъждането й да заплати сумата в размера над 11 572,89 лв. до размер на 24 000 лв., представляваща обезщетение за недвижим имот, предмет на договор за прехвърляне срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, сключен на 23.11.1990 г. с нотариален акт № 54, т.5, нот.д. № 1651/1990 г. на нотариуса при Хасковския районен съд , както и за заплащане на законна лихва върху тази разлика, считано от 29.02.2008 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размера над 860 лв. до размер на 1784 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА С. С. Д. да заплати на И-. Й-.ов И-.ов деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 240 лева.

ОСЪЖДА М. Г. Й. да заплати на С. С. Д. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 199 лева.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните.

Председател: Членове: