РЕШЕНИЕ

За да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е решение №91/26.10.2007г., постановено по гр.д. №169/2006г., с което Смолянският окръжен съд е осъдил С. И. М. от гр. С. да заплати на М. А. И. от гр. Ч. сумата 4 831,58лв., представляваща обезщетение за получен наем през периода 2001 -2()04г., с която неоснователно се е обогатила за сметка на съсобственика на У11И VI1-98, кв.6 по плана на гр. Ч. от 1978г., ведно с построената в него триетажна жилищна сграда, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2()()5г. до окончателното изплащане на сумата и 1909,04лв. мора горна лихва за забавено плащане за времето от 24.02.2()02г. до 25.02.2005г. и 389,96лв. разноски по делото съобразно уважената част от исковете, като в останалата част до пълния предявен размер 5675лв. на иска по чл. 59, ал.1 от ЗЗД и 2500лв. на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД същите са отхвърлени като неоснователни.

Отхвърлени са изцяло предявените от М. А. И. от гр. Ч. срещу В. С. Б. от гр. С. иск на основание чл. ЗО, ал. З от ЗС в размер на 50 000лв., обезщетение за получаваните добиви от имота съразмерно на частта на ищцата и недопускането до имота и иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 17 500 лв. обезщетение за забавено плащане за периода 24.02.2000г. до 25.02.2005г., като ищцата е осъдена да заплати на ответника В. лв. разноски по делото.

Жалбоподателката М. А. И. е обжалвала решението в частта с която исковете й са отхвърлени с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли в тази част решението да бъде отменено и исковете й да бъдат изцяло уважени.

Въззиваемите В. Б. и С. М. -ответници по жалбата молят да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно.

Делото се разглежда за втори пъти от Пловдивския апелативен съд, след като с Решение №971/29.03.2010г., постановено по гр.д. №393 0/20081., В КС е отменил решението на ПАС в частта по предявените от М. А. И. срещу В. С. Б. искове и е обезсилил решението в частта по предявените от М. А. И. срещу С. И. М. искове.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и указанията на касационната инстанция, приема за установено следното:

Предявените обективно съединени искове от М. А. И. против В. С. Б. са с правно основание чл. ЗО, ал. З от ЗС за сумата 50 000лв., обезщетение за събиране на гражданските плодове изпяло от съсобствен недвижим имот за периода 24.02.2000г. - 25.02.2005г. и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 17 500 лв., обезщетение за забавено плащане за същия период.

Предявените обективно съединени искове от М. А. И. против С. И. М. са с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за това, че неоснователно се е обогатила за сметка на ищцата чрез получаване на наеми през периода 24.()2.2()()()г. 25.02.2005 г. от недвижим имот собственост на ищцата в размер на 5 675 лв. и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 2500 лв. обезщетение за забавено плащане на тази сума през същия период.

От писмените доказателства представени по делото е установено по безспорен начин, че ищцата М. ответника В. са съсобственици на процесния имот получен от тих като наследство от покойния им наследодател С.. П. е бил собственик на ^ХА идеална част от УПИ *, кв.6 по плана на гр. Ч., ведно с партерен, втори надпартерен и тавански етаж на построената в имота триетажна жилищна сграда с площ от 1 15 кв.м., е пристройка към нея от 70 кв.м. Правата на собственост върху посочения имот , с оглед направеното саморъчно завещание на собственика на имота и решение за възстановена запазена част на наследник по закон са в обем 2/3 идеални части за ищцата И./3 идеална част за ответника Б..

Б. по делото е и това, че след смъртта на покойния наследодател С. е бил ползван от ответницата М. до извършения въвод във владение на 18.01.2005г.

От показанията на всички разпитани но делото свидетели, както и от признанията на ответницата М. е установено, че през процесния период единствено тя е ползвала имота. Живеела е в надпартсрния стаж и е отдавала под наем на трети лица партерния и таванския етаж. В този смисъл са показанията на свидетелите Р., Н. И. , Х. Б. - Л. Във въззивната инстанция са били разпитани и свидетелите Д., които са също в насока ,че къщата е била ползвана от С. Особена тежест имат показанията на свидетеля К. на фирма „Т." ООД, чиито работници са били настанявани под наем в процесния имот. Той заявява, че не е контактувал е В. Б. изобщо, а само със

С. М. , с която е преговарял за наемните отношения и единствено на нея е плащал наема. Ответникът В. Б. не е ползвал имота като жилищен такъв, а посещенията му са били дотолкова, доколкото е гостувал на своята майка.

С оглед на така посочените доказателства по делото Апелативният съд приема, че предявените против ответника Б. искове с правно основание чл. ЗО, ал. З от ЗС за сумата 50 000 лв. и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 17 500 лв. са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Относно предявените срещу С. М. , както бе посочено и по-горе, установено е по категоричен начин, че същата е ползвала изцяло имота, като е живеела във втория надпартерен етаж, а е отдавала под наем партера и тавана. Показанията на разпитаните свидетели относно броя на леглата, респ. броя на наемателите, както и относно това дали имота е бил отдаван йод наем целогодишно, не са точни и конкретни. Така свидетелките А. и Их гярова живеещи в съседство до имота са категорични, че имота е бил ползван сезонно, по няколко месеца в годината и наемателите - работници са плащали по 2 - 2,50 лв. на легло за нощувка. А свидетелката Б. говори за отдаване на имота под наем целогодишно, като работниците са плащали по 4-5 лв. на легло за нощувка.

Видно от заключението на вещото лице А. , извършила СИЕ наемната цена на легло в района през този период е била 3-5 лв. па ден.

От допълнителното заключение на същото вещо лице се установява, че през процесния период ответницата М. е получила като наемна цена за отдаване под наем на легла сумата 11 149,80 лв. От тази сума следва да се приспаднат нормативно установените разходи 35%, така че сумата, е която ответницата М. реално се е обогатила е в размер на 7 247,37 лв.

Неоснователното обогатяване на ответницата М. е за сметка на собствениците на имота - ищцата И. ответника Б.. С оглед обема на собственическите права на ищцата И., които са 2/3 идеални части от процесния имот, сумата е която тя се е обеднила е в размер на 4 831,58лв. Тъй като ответницата С. е ползвала за свои нужди втория надпартерен етаж, тя се е обогатила за сметка на собствениците със сумата равняваща се на наема за процееното жилище.

При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция беше възложена допълнителна съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Т. А. Видно от заключението на същата, мсосморено от страните, средната пазарна цена на наема на втори надпартерен етаж, ако той се използва за жилищни нужди за периода 24.02.2000г. до 18.01.2005г. е 10 140,78лв. Като се има предвид, че в собственост на ищцата са 2/3 ид. части от това жилище, то дължимият наем за тази част е 6760,52 лв. Такъв е и размера на обезщетението дължимо на ищцата, тъй като с тази сума ответницата се е обогатила за нейна сметка.

Тъй като обаче предявеният от М. А. И. срещу С. И. М. иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД е в размер на 5675лв., то той може да бъде уважен само до този размер. Това важи и за предявения акцесорен иск. Макар обезщетението за забава за процесния период касаещо обезщетение за ползването на надпартерния етаж за жилищни нужди да е 4538 лв., то той може да бъде уважен само до предявения размер от 2 500 лв.

С оглед на това обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете срещу С. М. са отхвърлени и същите следва да бъдат уважени в пълния предявен размер. На жалбо подател ката М. И. следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция по съразмерност в размер на 970 лв.

В останалата част обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Ето защо Пловдивския апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №91/26.10.2007г., постановено по гр.д. №169/2006г. на Смолянският окръжен съд в частта, с която предявените от М. А. И. от гр. Ч. срещу С. И. М. от гр. С. искове с правно