РЕШЕНИЕ

За да ее произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е решение №113/23.11.2009г., постановено по гр.д. №169/2009г., с което Хасковският окръжен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно основание чл.254 от ГПК от К. Г. Б. , В. З. Б. и Г. З. Б., действащ със съгласието на майка си К.Б. против ответника Г. Т. Г., всички от гр. Х., че не дължат вземането му за сумата 12 000 лв. по изпълнителен лист от 24.10.2003г., издаден на основание определение от 16,10.2003г. по ч.гр.д. №1811/2003г. на PC - Х. въз основа на нотариален акт за договорна ипотека №47, том II, рег. №4222, н.д. №324/2002г. на нотариус В. С.

Отхвърлени са и предявените от К. Г. Б. В. З. Б. и Г. З. Б., действащ със съгласието на майка си К.Б. против ответника Г. Т. Г., всички от гр. Х. обективно съединени инцидентно установителни искове е правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване нищожността на сключения с нотариален акт №47, том II, рег. №4222, н.д. №324/2002г. на договор за заем на нотариус В. С. , поради липса на съгласие и с правно основание чл.29 и 31 ЗЗД за унищожаване на същия нотариално сключен договор за заем като неоснователен.

Жалбоподателите В. З. Б. и Г. З. Б., действащ със съгласието на майка си К.Б. чрез процесуалните си представител адв. Н. С. правят оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на процесуални правила. Молят обжалваното решение да бъде отменено и се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Въззиваемият Г. Т. Г. моли да се потвърди постановеното решение.

Жалбите са подадени от определения от закона срок, отговарят на изискванията на ГПК и са процесуално допустими.

Третото лице - помагач Д. Т. Д. също моли да бъде отменено обжалваното решение и се уважи предявеният иск.

Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и оплакванията пред въззивната инстанция приема следното:

Предявеният от К. I еоргиева Б. , В. З. Б. и Г. З. Б., действащ със съгласието на майка си К.Б. против ответника Г. Т. Г., всички от гр. Х. иск е с правно основание чл. 254 от ГПК.

Ищците молят да се признае за установено, че не дължат сумата 12 000 лв. от невърнат паричен заем (по който длъжник е покойният им наследодател З.А.Б.), което задължение е удостоверено в нотариален акт №47 от 2002г. , за което е издаден изпълнителен лист.

Предявени са и три инцидентни установителни иска, касаещи договорната ипотека по нотариален акт . №47 от 2002г.

Ищците молят да се установи, че договорът за заем е нищожен на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие, унищожаем, поради измама на основание чл. 29 от ЗЗД или поради временна невменяемост при сключване на договора съгласно чл. 31 от ЗЗД.

Ищците се легитимират като наследници на З.А.Б., съответно съпруга и синове, който е починал на 23.10.2003г., видно от А. за смърт №816/23.10.2003г. и удостоверение за наследници №1556./23.06.2004г.

С нотариален акт № 47, том II, н.д. № 324/2002г. от 08.10.2002г. З.А.Б. е получил от Г. Т. Г. безлихвен заем в размер на 12 000 лв. за обезпечаването на който е учредил в негова полза ипотека върху следните свои имоти:

Гараж №3 от 19,20 кв.м. в триетажна сграда, построена в У11II XXIV - 7838, кв.75 по плана на гр. Х. и таванско помещение с площ от 23,40 кв.м. на таванския етаж на сградата. За учредяване на ипотеката заемополучателят З.Б. се е легитимирал като собственик на гараж и таванско помещение с нотариален акт №180, том VI, н.д. №2078/1992г., от който се установява, че А. Х. Б. и В. Г. Б. са дарили на сина си З.Б. собствения си недвижим имот, съставляващ източен апартамент на третия жилищен етаж от сградата, построена в парцел ****IV, кв.75 по плана на гр. Х., със застроена площ 11,30 кв.м., зимнично помещение, както и таванско помещение е площ 23,40 кв.м., ведно със съответните 1/6 идеални части от общите части на сградата и парцела, като дарителите са си запазили пожизнено правото на ползване.

По делото е приложена и писмена молба от З.Б. да му бъде отпуснат заем в размер на 12 000 лв.

По делото е представена разписка от 8.10.2002г., с която Д. Д. е удостоверил, че е получил от З.А.Б. сумата 12 000 лв., която се е задължил да му върне в срок от 2 месеца. Получената като заем сума от 12 000 лв. не била върната в срок, поради което заемодателят се е снабдил е изпълнителен лист и било образувано изпълнително производство. Така изложените обстоятелства са безспорни по делото.

За да се реши основният въпрос, касаещ отрицателния установителен иск по чл. 254 от ГПК, съдът следва да се произнесе преди това по предявените инцидентни установителни искове, касаещи валидността на договорната ипотека.

Досежно твърдението за нищожност на договорната ипотека поради липса на съгласие, твърдението на ищците е, че положеният върху нотариалния ипотечен договор подпис не е на техния наследодател З.Б..

По делото е била назначена графическа експертиза от заключението на която е установено по категоричен начин, че подписът в нотариален акт №47, том II, per. № 4222, н.д. №324/2002г. от 08.10.2002г. е изпълнен от З.А.Б.. Изслушаните по делото гласни доказателства -показанията на разпитаните свидетели, а и становището на третото лице - помагач, също потвърждават, че именно З.А.Б. е подписал договора за ипотеката.

Относно предявените също инцидентни установителни искове за унищожаемост на до договорната ипотека също са събрани убедителни доказателства за тяхната неоснователност. Не се установи по делото покойният наследодател на ищците З.Б. да е бил измамен или пък да е бил в състояние на временна невменяемост, поради алкохолно опиянение.

По делото е представено Е. решение №2142/05.06.20()3 г., че З.А.Б. е страдал от склероза на черния дроб. Свидетелката Д. К. -леля на ищците твърди, че покойният З.Б. непрекъснато е консумирал алкохол и бил винаги пиян. В тази връзка са и показанията на свидетеля Л.П,. който за разлика от свид. Костадинова няма родство със- страните и депозира обективно показанията си, от които се установява, че често се е виждал със З.Б., но никога не го е виждал да употребява алкохол или да е пиян. От този свидетел З.Б. също е вземал пари назаем, като е обяснявал, че това са пари за стопанска дейност. Независимо от различията в показанията на двамата свидетели, от тях става ясно, че З.

Б. е получил като заем сумата 12 000 лв. от Г.Г. за обезпечаването на който е била учредена и договорната ипотека. Получената като заем сума той е предоставил на третото лице - помагач Д. Д. , като последният се е задължил да му върне парите в срок от два месеца, за което е била съставена и разписка.

Възможно е, както твърди свидетелят А.Б. - баща на починалия З.Б. на него синът му да не му казал истината, тъй като се е страхувал, че ще бъде упрекван от родителите си за това, което е направил.

По повод оплакването от страна на ищците е било образувано предварително производство за измама от РП Х. по отношение на заемодателя Г.Г., но това производство е била прекратено от досъдебните органи, които са приели, че няма данни за извършена измама.

Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства - Присъда по нохд №126/2008г. на ХОС, с подсъдим И. Д. С. , Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 16.03.20Юг. по отношение на И. Д. С. и Г. Т. Г., Жалба с вх. №488/2010г. от 22.04.20Юг. от В. З. Б. и Г. З. Б. за прекратяване на сл.д. №109/2009г. на ОСО - Х. и Удостоверение от 26.07.2()()5г. на РП - Х. за образувани преписки срещу Г. Т. Г. не съдържат данни, от които може да се направи някакъв извод за измамливи действия от страна на ответника и на практика са ирелевантни към спора.

С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че инцидентните установителни искове касаещи нищожност и унищожаемост на договорната ипотека са неоснователни.

Неоснователен е и основният отрицателен установителен

иск, тъй като но делото е установено по категоричен начин, че отпуснатият заем от 12 000 лв. така, както е визиран в договорната ипотека е реален, т.е. същата сума е била предадена на З.Б.. Действително последният е дал парите на третото лице - помагач Д. Д. , но това но никакъв

начин не сочи, действителният заемател е именно Д. Д. Особено показателна в тази насока е съставената разписка уреждаща отношенията между З.Б. и Д. Д. Последният се е задължил да върне сумата именно на З.Б. като получена от него, а не от ответника Г.Г..

По изложените съображения Апелативният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разноски не следва да се присъждат, тъй като няма за направени такива от ответника по жалбата Г.Г..

Е. защо Пловдивския апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №113/23.11.2009г.,

постановено по гр.д. №169/2009г., с което Хасковският окръжен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно основание чл.254 от ГПК от К. Г. Б. , В. З. Б. и Г. З. Б., действащ със съгласието на майка си К.Б. против ответника Г. Т. Г., всички от гр. Х., че не дължат вземането му за сумата 12 000 лв. по изпълнителен лист от 24.10.20()3г., издаден на основание определение от 16.10.2003г. по ч.гр.д. №181 ШООЗг. на PC - Х. въз основа на нотариален акт за договорна ипотека №47, том II, per. №4222, н.д. №324/2002г. на нотариус В. С. , както и са отхвърлени като неоснователни обективно съединените инцидентни установителни искове, касаещи валидността на договорната ипотека, на основание чл. 26, 29 и 31 от ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба прел Върховния касационен съд на Р България в едномесечен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: