РЕШЕНИЕ
Номер Година r^J> Й^, 2010 Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав на 12.04.2010 г. в публично заседание в състав:
Председател: РУМЯНА ЦОНЕВА
Членове: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ДОЧКА ВЪРБЕВА
при участието на секретар Росица Чолакова сложи за разглеждане докладваното от съдията Донка Вървена В гр. ддело № 264 по описа за 2010 година.
Производството е по §.2ал.1 ГПК във вр.с чл.196 и сл. ГПК/ отм./.
С решение № 610 от 17.1.2009 г.,постановено по гр.д. № 387/09 г.по описа на Пазарджишкия окръжен съд са отхвърлени като неоснователни исковете,предявени от Прокуратурата на Република България като правоприемник на Окръжна следствена служба - Пазарджик / ОСС-Пазарджик/ против С. Н. С. и Д. Г. С. за заплащане съответно на сумата 13 413 лв. за първата ответница и на сумата 4 471 лв. за втората ответница.,ведно със законната лихва върху тях,считано от 21.04.05 г. до окончателното плащане. В тежест на ищеца са присъдени сумата в размер на 2000 лв. деловодни разноски, сторени от ответницата Д. сумата 1000 лв. деловодни разноски в полза на ответницата С..
П. така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца пред ОС Прокуратура на РБ чрез процесуалния представител М. Р. с оплакване за порочност на решението изцяло. Моли същото да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество,с което исковете да бъдат изцяло уважени. Не сочи нови доказателства по см. на чл.205 ГПК/отм./.
Ответницата по жалбата С. С. чрез процесуалния си представител адв. П. изразява становище ,че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на ОС е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила,не сочи нови доказателства по см. на чл.205 ГПК/отм./. Същото становище подържа втората ответница - Д. С. на чрез пълномощника си адв. С.. Въззиваемите претендират сторените деловодни разноски във въззивната инстанция.
Апелативният съд,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед изискванията на чл.188,чл.208 и 209 ГПК/ отм./ и като съобрази доводите, наведени от страните, прие за установено следното:
Предявени се субективно съединени искове с правно основание чл.248 ал.1 ЗМВР/отм./.
Производството по делото е образувано по исковата молба, предявена от първоначалния ищец ОСС-Пазарджик,заличен като самостоятелен правен субект в хода на процеса с правоприемник на осн.§111 ПЗР ЗСВ настоящия ищец Прокуратура на РБ против ответниците С. в качеството им на наследници по закон на покойния Г. С. С. , б.ж. на гр. П.,съответно съпруг на първата и баща на втората ответника.
В исковата си молба ищецът твърди,че покойният Г. С. е бивш служител на ищеца - заемал е длъжност „домакин-оръжейник" и в това си качество е бил длъжен да съхранява СМЦ, инвентар, съоръжения, наличното въоръжение и иззети по следствените дела веществени доказателствата което носи съответна имуществена отговорност. Подържа, че непосредствено след узнаване за настъпилата на 21.04.05 г.смърт на служителя С. е била назначена комисия,която извършила инвентаризация на наличното имущество,за което С. е отговарял и се установили липси - липсващи веществени доказателства по 12 бр.изрично посочени в исковата молба следствени дела,на стойност 17 884,05 лв. Моли двете ответници в качеството им на наследници по закон на отговорния за липсите С. да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца посочената сума,ведно със законна лихва върху нея,считано от 21.04.05 г. - датата на смъртта на С. до окончателното плащане. Така заявеният петитум е изменен в хода на производството досежно размера,като се претендира сума в размер на 17 788, 54 лв.,конкретизирана както следва: С. С. да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 13 413 лв. и Д. С. - сума в размер на 4 471 лв.съобразно наследствените им права. Ищецът сочи доказателства,претендира разноски.
Ответниците С. С. и Д. С. чрез процесуалните си представители изцяло оспорват предявените искове по основание и молят да бъдат отхвърлени. Сочат доказателства,претендират разноски.
След анализ на събраните писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят досежно релевантните за спора факти,а именно - двете ответници са единствени наследници по закон на покойния Г. С. С. ,починал на 21.04.05 г.,съответно С. С. - съпруга и Д. С. - дъщеря.
От неоепорените писмени доказателства се установяваме със заповед № 114/30.08.2002г. на директора на Окръжна следствена служба/ОСС/ Пазарджик наследодателят на ответниците е преназначен за В РИД "домакин — оръжейник" в ОСС- Пазарджик. Със заповед № 115/30.08.2002г. на директора на Окръжна следствена служба Пазарджик са му зачислени намиращите се в склада на службата веществени доказателства по следствени дела. Със заповед №105/13.10.2003г. на директора на Окръжна следствена служба Пазарджик, наследодателят на ответниците е преназначен на постоянна длъжност "домакин — оръжейник", считано от 01.10.2005г.
Със заповеди №№140 и141 от 17.10.2003г. на директора на ОСС-Пазарджик е наредена инвентаризация на материално-техническите средства в службата и предаване и приемане на веществените доказателства по предварителни производства. Със заповед №57/29.04.2005г. на директора на Окръжна следствена служба Пазарджик е наредено да се извърши инвентаризация на стоково — материалните ценности, документи и веществени доказателства с МОЛ гл. сержант Г. С. С. , бивш " домакин-оръжейник" на службата. При извършване на инвентаризацията като представител на ответницата С. е участвало лицето Р. С. С. ,брат на покойния Г. С. ,въз основа на надлежно пълномощно,прието като доказателство по делото.
От приетия препис от инвентаризационен опис на комисията, извършила инвентаризация на стоково-материалните ценности, документи и веществени доказателства с МОЛ гл. сержант Г. С. С. , бивш "домакин-оръжейник" на ОСС Пазарджик, се установява,че при извършената инвентаризация комисията е установили липси на пари в български лева и валута на стойност 17 051, 60 лв., както и на вещи, иззети като доказателства по следствени дела. В инвентаризационния опис е посочено, че със съдържанието му е запознат пълномощникът Р. С. С.
Съгласно заключението от приетата по делото СИЕ, се устяановява, че иззетите пари и вещи по следствените дела, предмет на инвентаризационния опис, са предадени за съхранение на МОЛ Г. С. С. При извършената инвентаризация след смъртта му иззетите и предадени за съхранение СМЦ не са установени като налични,като стойността на липсите по инвентаризационния опис възлиза на сумата от 17 788 , 54 лв.
Във връзка с оспорванията на ответниците за незаконност на извършената ревизия са събрани гласни доказателства - показанията на св.св. Панайотов -член на комисията, която е извършила инвентаризацията, св. Г., следовател в ОСС-Пазарджик. От същите се установява начинът,по който е извършена ревизията и лицата,в чието присъствие е станала.
Представени са и писмени доказателства - преписи от съдържанието на описаните в исковата молба и в инвентаризационния опис следствени дела за иззети и предадени на съхранение веществени доказателства по тези дела.
От представената длъжностна характеристика за длъжността "домакин-оръжейник" в ОСС Пазарджик се, че длъжността "домакин" има следните основни задължения: организира процеса на снабдяването, съхраняване, стопанисване и използване на СМЦ, инвентар, съоръжения, обзавеждане, консумативи и др.; съхранява СМЦ, съобразно техните свойства, предава ги за ползване по установения ред, осъществява контрол върху целесъобразното им използване и отчита тяхното движение;отговаря имуществено.
Посоченото налага извод, че покойният Г. С. С. е бил държавен служител по смисъла на чл. 192 ал.1, т. 1 от ЗМВР (отм.) и предвид констатирането на липситещредмет на исковата претенция - към 21.04.05 г. имуществената отговорност на С. се регламентира oi ЗМВР(отм.) в редакцията му към посочения момент. Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 т.2 от ЗМВР (отм.), държавните служители в МВР, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят за липса - в пълен размер, заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи -от деня на откриване на липсата. Основанието за търсене на сумата е липса на парични или материални ценности, за които характерен е неустановеният произход на недостига и невъзможността да се установят причините за състоянието на неотчетност. Липсата се характеризира, освен с неустановения си произход, така и с презумпцията за причиняване на щетата от отчетника -държавен служител от системата на МВР. Тази имуществена отговорност може да се реализира по гражданскоправен ред, било в особеното исково начетно производство по ГПК по акт за начет, било и в общия исков процес, на основание на чл. 248 ал.1 т.2 от ЗМВР (отм.).
При така очертаната фактическа обстановка Апелативният съд намира,че предявените искове с правно основание чл.248 ал.1 ЗМВР(отм.) са неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени,ведно с акцесорните искове за присъждане на законна лихва върху претендираните главници,считано от датата на установяване на липсите до окончателното им плащане по следните съображения:
По категоричен и несъмнен начин се установи,че праводателят на ответниците Г. е изпълнявал отчетнически функции, по силата на заеманата от него длъжност. Той е приел и заприходил е подписа си установени количества СМЦ, от които при извършената инвентаризация са констатирани процесиите липси на обща стойност 17 788,54 лв.съгл.заключението на СИН. Нали чието на липси установява по категоричен начин имуществена вреда за ищеца в посочения размер. Горното е основание да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност на съответното материалпо-отговорно лице( МОЛ), причинило или допуснало да бъдат причинени липсите.
Както се посочи по-горе, налице е възможност за увреденото учреждение да реализира правата си по исков ред - по реда на особеното исково начетно производство или по общия исков ред - в случая - във връзка със специалния закон - чл. 248, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.), С оглед специфичния характер на имуществената отчетническа отговорност, страни в исковото производство могат да бъдат единствено увреденото учреждение или организация и физическото лице, което има или е имало качеството на служител- МОЛ или с други думи - страните по самото служебно или по аналогия - трудово правоотношение,при осъществяване на което са настъпили липсите. Наследниците на починало имуществено отговорно лице могат да отговарят само при наличието на процесуално правоприемство — настъпила смърт на отчетника в хода на исковото производство, след предявяване на исковата молба, но не и при условието на материално правоприемство. Аргумент в тази насока е константната съдебната практика по особеното исково начетно производство, че наследниците на починало начетено лице встъпват в процеса, само ако наследодателят е посочен в акта за начет и този акт за начет е предявен в съда, като в противен случай не може да се ангажира тяхната отговорност. Липсата на идентичност между страните в процеса по отношение на пасивната легитимация и страните по материалното правоотношение, съответно липсата по отношение на ответниците на качеството на страни по материалното правоотношение, обосновава неоснователността на субективно съединените искове и същите следва да бъдат отхвърлени. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за присъждане на законната лихва, считано от 21.04.2005г. до окончателното заплащане.
Апелативният съд намира,че не следва да бъде обсъждан релевирания във въззивната жалба довод за наличие на неоснователно обогатяване от страна на ответниците чрез приемане на наследството на имуществено отговорния към ищеца техен праводател. В тази насока следва да се подчертае,че иск за неоснователно обогатяване в процеса не е заявен както с исковата молба,така и в хода на разглеждане на делото. Не допустимо е с въззивната жалба, без да се излагат съответни фактически обстоятелства и без да е допуснато изменение на иска,да се предявява нов иск.
Като и приел същото и е постановил решението си в този смисъл,първоинстанционният съд е постановил правилно,заканосъобразно и обосновано решение,което следва изцяло да бъде оставено в сила,а жалбата против него - като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодните разноски,сторени от въззиваемите пред настоящата инстанция,както следва: на С. Н. С. - в размер на 1 000лв. и на Д. Г. С. - в размер на 2 000 лв.
РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло решение №610 от 17.12.2009 г.,постановено по гр.д. № 387/09 г.по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България представлявана от Г. прокурор Б., да заплати: на С. Н. С. от гр. П., ул.". № 61 сумата 1 000 лв. и на Д. Г. С. от гр. П., ул. ". № 61 сумата 2000 лв., представляващи сторени разноски по делото пред По изложените съображения и на оси. чл.208 ГПК/52 год. Апелативният съд въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 1 -месечен срок от връчването
му на страните пред В КС.
