РЕШЕНИЕ

Номер Година £Л, 2010 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД първи състав на 22.03.2010 г.

в публично заседание в състав: Председател: МАРИАНА ХИ ТЕ В А

Членове: РУМЯНА ЦОНЕВА ДОЧКА ВЪРБЕВА

при участието на секретар Росица Чолакова сложи за разглеждане докладваното от съдията Д. В. В гр. д. № 109 по описа за 2010 година.

Производството е по 258 и сл. ГПК.

С решение № 1918 от 24.11.09 г.,постановено по гр.д. № 2046/09 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е осъден ответника М-. на отбраната - София да заплати на ищеца С. Д. Д-. от гр. П. сумижакто следва : 25 165,44 лв. - неизплатена част от дължимо еднократно обезщетение на осн.чл.237 ал.1 ЗОВСРБ/отм./ при освобождаване от кадрова военна служба,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 19.5.08 г. до окончателно плащане от общо дължимо обезщетение в размер на 44 876,16 лв.,като до посочения размер искът е отхвърлен като неоснователен; сумата 5208,10 лв. - неизплатена част от общо дължимо обезщетение на осн. чл.255 ал. И ЗОВСР/отм./ за неползван отпуск - платен годишен 8 работни дни за 2006 г.,58 р.дни за 2008 г.,ведно със законна лихва от 19.5.08 г. до окончателното плащане,като е приет общ дължим размер на посоченото обезщетение от 8613,08 лв.до който размер искът е отхвърлен като неоснователен поради извършено плащане от ответника. В полза на ищеца са присъдени деловодни разноски в размер на 1181,18 лв.,а в негова тежест съобразно отхвърлените

части на исковете сумите 268,85 лв. разноски и 466,16 лв. ......юрисконсултско

възнаграждение. С решението изцяло са отхвърлени като неоснователни исковете,предявени от ищеца Д-. против поделение 32990-Пловдив за същите суми.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника пред ОС М-. на отбраната / МО/ - София чрез процесуалния представител юрк. Нанева с оплакване за порочност на решението в осъдителните му части - за сумите 25 165,14 лв.- неизплатена част от дължимо еднократно обезщетение при прекратяване на кадрова военна служба и 5 208,10 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на договор за КВС,ведно с лихва,считано от 19.05.08 г. до окончателното плащане и в частта относно присъдените в тежест на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 1181,18 лв. Моли в тези му части решението на съда да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да бъдат изцяло отхвърлени исковите претенции. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата С. Д-. чрез процесуалния си представител адв. Д. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли като правилно и законосъобразно обжалваното решение да бъде потвърдено, претендира разноски.

Апелативният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед изискванията на чл.267 - 273 ГПК и като съобрази доводите, наведени от страните, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалване, по отношение на същата са налице останалите особени изисквания на закона, поради което Апелативният съд приема, че въззивната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.237 ал.1 ЗОВСРБ и чл.255 ал. И/отм./,съединени с иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД..

В исковата си молба против ответника М-. на отбраната за поделение 3. - Пловдив ищецът Ст. Д-. твърди,че е работил на кадрова военна служба като старшина ,с последно местослужене - ответното поделение на длъжност „санитарен инструктор в бригаден медицински пункт". Подържа,че договорът му е бил прекратен със заповед на командира на ответното поделение,считано от 29.02.08 г.,като със заповедта е разпоредено да му се заплати еднократно обезщетение при прекратяване на договора за КВС на осн. чл..237 ЗОВСРБ/отм./ в размер на 18 брутни месечни възнаграждения, сумата 8613,08 лв. - обезщетение за неползван платен годишен отпуск на осн. чл.255 от с.з,както и съответно суми в размер на по 520 лв. - вещево доволствие.

Ищецът твърди,че дължите му суми не са изплатени от ответника,включително след отправена му нотариална покана. Затова моли съда да постанови решение,с което да осъди ответника МО-София да му заплати сумата общо в размер на 54095,91 лв. - обезщетения по чл.237 ал.1 и по чл.255 ЗОВСРБ/отм./. Сочи доказа i ejIства, претеидира разноски. Поради оттегляне на исковете производството по делото е прекратено по отношение на претенции за дължимо вещево доволствие, както и за мораторни лихви за периода 01.04.08 г. - 19.05.09 г./ датата на предявяване на исковете/.

Ответникът поделение 32990-Пловдив оспорва предявените искове по основание,подържа,че е материално-правно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като не е страна по договора за кадрова военна служба, от прекратяването на който ищецът черпи права на съответните обезщетения.

Ответникът М-. на отбраната / МО/ - София чрез процесуалния си представител юрк. Панева изцяло оспорва предявените исков по основание и моли като неоснователни същите да бъдат изцяло отхвърлени. Подържа,че вземането на ищеца против него е погасено чрез плащане на действително дължимото обезщетение,при правилно приета за изчисление база - брутното ТВ на ищеца в месеца,предшестващ прекратяването на договора за кадрова военна служба,без прибавяне към него на изплатено допълнително възнаграждение за продължителна летателна дейност,което нява постоянен характер. Претендира разноски,сочи доказателства.

Съдът, след анализ събраните доказателства поотделно и в съвкупност, прие следното:

Не е налице спор, установява се и от представените и неоспорени от страните писмени доказателства в тази насока, че ищецът е работил на кадрова военна служба по валиден договор с ответника М.№.139./20.08.96 г., който договор е бил надлежно прекратещкато със заповед № 163/ 27.02.08 г. на командира на ответното поделение ищецът е отчислен от списъчния състав на поделението. С цитираната заповед е постановено на ищеца за се изплати еднократно обезщетение на осн. чл.237 ал.1 ЗОВСРБ/отм./ в размер на 44876,16 лв.,обезщетение за неползван платен годишен отпуск отпуск в размер на 76 работни дни за периода 2006 - 2008 г. в размер на 8613,08 лв.,както и съответни обезщетения за вещево доволствие.

Не е спорно,че е със заповед № 24/02.01.08 г.на командира на ответното поделение е разпоредено плащане на допълнителни възнаграждения за стимулиране продължителността на метателната дейност на правоимащи военослужещи, между които и ищеца Д-., който е получил такова допълнително възнаграждение в размер на 1398,08 лв.

От приложено удостоверение,издадено от ответното поделение/ л.40 дело на РС-Пловдив/ се установява, че за месецащредхождащ прекратяването на договора за КВС ищецът е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 2493,12 лв.,включващо заплата от 514 лв.,за

прослужено време - 185,04 лв.,условия за тр.летат.д. - 306 лв.,кл.спец.лет.с. 90 лв. ши стимулиране на летателната дейност - 1398,08 лв.

С нот.покана от 01.04.08 г. ищецът е отправил искане до ответното поделение за заплащане на дължимите му обезщетения,като не е налице спор,че същите не са изплатени в посочените размери.

С последваща заповед № 606/ 11.07.08 г. на командира на ответното поделение е отменена негова предходна заповед № 24/02.01.2008 г., с която е разпоредено изплащането на допълнителни възнаграждения за стимулиране на летателната дейност на кадрови военнослужещи от поделението, като е прието, че те се дължат в края на всяка следваща прослужена година на щатна летателна дейност след 16-та и по тази причина не е следвало да бъдат изплащани към момента, а получените допълнителни възнаграждения трябва да бъдат върнати във финансовата служба на поделението. Издадена е заповед № 622/16.07.08 г.,с която е коригиран размера на дължимите на ищеца обезщетения,като е определено еднократно обезщетение при прекратяване на договора за КВС по чл.237 ал.1 ЗОВСРБ в размер на 19 710,72 лв. и за неползван платен годишен отпуск в размер на 3 783,28 лв.по чл.255 от с.з. Не се спори,че посочените размери на дължимите на ищеца обезщетения са му изплатени,след приспадане на дължимите данъци, на 27.08.2008 г.по признание на ищеца в негова молба от 14.09.09 г.

От останалите писмени доказателства се установява,че с влязло в сила съдебно решение № 317/17.3.09 г. по адм.д. № 1548/08 г. по описа на А. съд - Пловдив е обявена нищожност на заповед № 606/02.01.08 г. на командира на поделение З2990-Пловдив,както и на издадените въз основа на нея заповед №№ 622 и 624двете от 16.07.08 г.

При така очертаната фактическа обстановка Апелативният съд намира,че предявените искове са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:

Относно ответното поделение 3. - Пловдив исковете са изцяло отхвърлени като неоснователни,като в тази му част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила поради необжалване. По отношение на ответника МО-София Апелативният съд намира,че исковете са неоснователни поради погасяване от страна на ответника на зъдължението му за плащане дължими обезщетения в правилно определен от ответника и получен от ищеца размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ЗОВСРБ/ отм./ кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна служба получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, а при освобождаване от военна служба неползваният платен годишен отпуск се компенсира с парично обезщетение - чл. 255, ал. 2 от ЗОВСРБ/ отм./.

Основният въпрос,върху който се концентрира спорът в настоящото производство е върху каква база следва да бъдат изчислени дължимите на ищеца от ответника обезщетения,'!.е. кои са елементите на брутното му трудово възнаграждение в месеца,предхождащ пракретяването на договорните отношения между страните.

Безспорно е, че дължимите по ЗОВСРБ обезщетения се изчисляват на основа на брутното трудово възнаграждение, получавано през месеца, предхождащ датата на освобождаване, увреждането или смъртта на военнослужещия /чл. 230, ал. 2 и § 2 от преходните и заключителните разпоредби на закона/, като брутното трудово възнаграждение включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения /чл. 230, ал. 1 от ЗОВСРБ/.

Допълнителните възнаграждения с постоянен характер са посочени в разпоредбите на чл. 225, ал. 1 от ЗСВСРБ /за продължителна служба/, чл. 226 от ЗСВСРБ /за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето/ и в чл. 228 от ЗОВСРБ /за заместване или съвместяване на длъжности/.

Анализът на цитираните норми налага извод, че допълнителното възнаграждение за стимулиране на продължителността на летателната дейност е целева награда по смисъла на чл. 227 от ЗОВСРБ, което се изплаща на пилотите от витловата и вертолетна авиация, щурманите-летци и парашутистите, прослужили над 15 години на щатна летателна длъжност, еднократно в края на 16-та и всяка следваща година.

Апелативният съд намира, че в базата за определяне на дължимите обезщетения по чл. 237, ал. 1 от ЗОВСРБ и по чл. 255, ал. 2 от ЗОВСРБ следва да се включат основното възнаграждение на кадровия военнослужещ и всички допълнителни възнаграждения с постоянен характер. Целта на разпоредбата на чл. 230, ал. 2 от ЗОВСРБ е да се определи точно дължимото обезщетение и в същото време размерът му да бъде сравнително еднакъв, независимо от това кой месец ще бъде взет за база за изчисляването му .

В този смисъл е и Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17,01.2007 г., която урежда структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите, приложима в случая по аналогия.

Този извод не може да бъде опроверган от обстоятелството,че последващата заповед на командира на П. 32 990 - Пловдив, в която размерите на обезщетенията са определени конкретно, както и от издадената впоследствие заповед, с която те са коригирани, са прогласени за нищожни, тъй като това е въпрос по правилното приложение на закона, единствено от компетентността на съда при наличие на съдебен спор. Несъстоятелен е доводът за това,че допълнителното възнаграждение за

стимулиране на летателна дейност е получено добросъвестно. В разглеждания случай предмет на спора са дължими обезщетения,а не дължими възнаграждения. Досежно определяне на размера им са изложиха съображения по-горе и без съмнение целева награда - за продължителна летателна дейност не съставлява елемент на договорено БТВ с постоянен характер.

Предвид изложеното съдът приема, че ищецът Д-. е имал стаж като военнослужещ от 18 години, поради което при прекратяването на договора за кадрова военна служба за него се е породило правото да получи обезщетение по чл. 237, ал. 1 от ЗОВСРБ/отм./ от 18 брутни месечни възнаграждения, което изчислено на база на полученото от него такова за месец януари 2008 г. от 1095,04 лв., в което се включва основното му възнаграждение и всички допълнителни възнаграждения с постоянен характер, но не и еднократно заплатеното допълнително възнаграждение за стимулиране на продължителността на летателната дейност, е в размер на 19710,72 лв., което ответникът му е заплатил след завеждане на делото. Ето защо искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено в тази част.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че и искът по чл. 255, ал. 2 от ЗОВСРБ/отм./ е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, тъй като по несъмнен начин се установи, че ищецът Д-. е имал право на обезщетение за неползван от него 76 дни платен годишен отпуск, което е било в размер на 3404,98 лв., след приспаднат ДОДФЛ,изчислено по описания начин на база на полученото през януари 2008 г. брутно възнаграждение от 1095,04 лв и в дължимия размер обезщетението е било изплатено от ответника през м.август,2008 г.

Като е направил извод в противния смисъл, първоинстанционният съд е приложил неправилно мателиалния закон,поради което решението му следва да бъде отменено в тази част и за бъде постановено друго,с което искът да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед неоснователността на главните претенции и акцесорният характер на претенциите по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни исковете за заплащане на обезщетение за забавено плащане на претендираните главници за периода от извършеното плащане - 27.08.08 г. до окончателното плащане., като в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и претенциите следва да бъдат изцяло отхвърлени.

Поради факта, че ответникът МО е изпълнил късно задължението си, като е заплатил на ищеца дължимите обезщетения в посочените размери след завеждане на делото, той дължи на Д-. обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 19.05.2008 г. - датата на завеждане на делото до 27.08.2008 г.- датата на изплащане на сумите в общ размер на 976,97 лв., като

в тази част исковете следва да бъдат уважени, а първоинстанционното решение - следва да бъде потвърдено.

С оглед частичната отмяна на решението на първоинстанционния съд,същото следва да бъде отменено и в частта, в която М-. на отбраната е осъдено да заплати на ищеца разноски в първоинстанционното производство в размер на 1881,18 л в. Разноски пред настоящата инстанция са претендирани от жалбоподателя,като не е представен списък на същитещоради което съдът намира,че такива не следва да бъдат присъждане.

По изложените съображения и на осн. чл.271 ГПК АПЕЛАТИВНИЯТ

СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1918 от 24.11.2009 г.,постановено по гр.д. № 2046/2008 г.по описа на Пловдивския окръжен съд , в частта, в която М-. на отбраната - София е осъдено да заплати на С. Д. Д., със съд.адрес гр. П.,ул."Р."№ 16 ет.*, адв. Г. Д. сумата 25 165,44 лв., представляваща еднократно парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба, сумата 5208,10 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 76 дни, ведно със законната лихва върху тях, считано от 19.05.2008 г. до окончателното им изплащане,., както и направените разноски в размер на 1181,18 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Д. Д. ,с п.а против М-. на отбраната, гр. С., ул. „Д." № 3, искове за заплащане на сумата 25 165,44 лв./ двадесет и пет хиляди сто и шейсет и пет лв.и 44 ст./, представляваща еднократно парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба за прослужени 18 години, за сумата 5208,10 лв. , представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 76 дни, ведно със законната лихва върху тях, считано от 27.08.2008 г. до окончателното им изплащане,

ОСЪЖДА М-. на отбраната - София с п.а. да заплати на С. Д. Д., със съд.адрес гр. П.,ул."Р."№ 16 ет.*, адв. Г. Д. сумата сумата 976,97 лв. обезщетение за забавено плащане на дължимите главници от 23 115,70 лв. за периода 19.05.08 г. - 27.08.08 г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: <: / ('