РЕШЕНИЕ №392

гр. ПЛОВДИВ 07.04. 2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 26.03.2010 i. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА ГЛЖЕНСКА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

НЕСТОР СПАСОВ

с участието на секретаря АРМЕН KAI1РИЕЛЯ11. като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ дело по несъстоятелност № 1067 по описа на ПАС за 2009 г., установи следното:

Производство по чл. 196 и сл. от 1TIK отм. Повод за образуването му са две на брой жалби.

Жалбоподател и по двете е РУМЕН ПЕТКОВ Д. в качеството му на Е. търговец с фирма "Б.", гр. С., ул. „М." № 19, вх. 1, ет.*, an. 1.

Едната жалба е от дата 06.11.2008 г. и е нея се обжалва решение № 384 от 02.10.2008 г. постановено по гр. д. № 46/08 г. С него са признати за недействителни по отношение на кредиторите на „К." ЕООД в несъстоятелност, гр. П. и по отношение на жалбоподателя извършените от страна на несъстоятелния длъжник в полза на едноличния търговец за времето след началната дата на неплатежоспособността до постановяване на решението по чл. 630 от ТЗ плащания на дати 29.12.2005 г. в размер на 1 139. 04 лв„ 07.02.2006 г. в размер на 1581, 12 лв. и на 28.02.2006 г. в размер на 1991, 52 лв.

Втората жалба е от дата 16.07.2009 г. С нея пък се обжалва решение № 250 от 16.06.09 г. постановено по същото дело, с което жалбоподателят едноличен търговец е осъден да заплати на „К." ЕООД в несъстоятелност, гр. П. сумата от 4771, 68 лв. ведно със законната лихва от 13.02.2008 г. до приключване на делото.

В двете жалби се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на съдебните решение и се отправя искане за отмяната им и отхвърляне на исковите претенции.

От останалите участници в производството становище по жалбата е изразено от

„Е." А. , който счита същите за неоснователни.

Съдът след, като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 13.02.08 г. в ПОС е постъпила искова молба изходяща от "Е" А. , гр. С., ул. "И." № 16 . Със същата са предявени пасивно субективно съединени искове по отношение на ответниците Р. в качеството му на Е. търговец с фирма "Б. 1. -РУМЕН ДЖАМБАЗОВ", гр. С., ул. „М." № 19, вх. 1, ет.*, an. 1. и "К"ЕООД в несъстоятелност със синдик В. Б. , гр. С., ул. ". № 23 да се признаят за нищожни по отношение на ответниците, както и на кредиторите на "К." ЕООД извършените от страна на втория ответник по отношение на първия ответник за времето след началната дата на неплатежоспособността (30.10.2005 г.) до постановяване на решението по чл. 630 от ТЗ (17.11.2006 г. ) плащания от сметката на втория ответник в "Б."А. на дати 29.12.2005 г. в размер на 1139, 04 лв., 07.02.2006 г. в размер па 1581, 12 лв. и на 28.02.2006 г. в размер на 1991, 52 лв.

Предявени са от страна на "Е" А. , гр. София и искове, с които е упражнено правото на "К" ЕООД да иска осъждането на ответника получил плащания га да му заплати неоснователно получените суми в общ размер на 4 711, 68 лв. ведно със законната лихва от предявяване на настоящия иск, както и да заплати сумата от 820, 51 лв. представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху посочената в предното изречение главница за времето от датата на постановяване на решението по чл. бЗОот ТЗ - 17.11.2006 г. до завеждане на исковата молба пред ПОС-13.02.2008 г.

По повод на тази искова молба е било образувано гр. д. № 46 от 2008 г. По същото на дата 02.10.2008 г. е било постановено съдебно решение, с което претенцията за признаване нищожността на плащанията е била уважена, а осъдителните искове са били оставени без разглеждане и производството по делото по отношение на същите е било прекратено.

Против това съдебно решение са били подадени две жалби. Тази от РУМЕН ПЕНКОВ Д. в качеството му на Е. търговец е фирма "Б.", гр. С. бе описана по- горе. Другата изхожда от „Е." А. и касае частта от съдебното решение имащо характер на определение.

По повод на тях е било образувано от страна на ПАС в. гр. д. № 1260 от 2008 г. По него обаче е била разгледана само жалбата на „Е." А. , като решението в частта имаща характер на определение е било отменено и делото върнато за произнасяне по същество на двете искови претенции. По отношение жалбата на едноличния търговец е споменато, че ще бъде разгледана след постановяване на решенията по осъдителните искове и връщане на делото в ПАС.

В тази връзка от страна на първоинстанционния съд е постановено и второто решение предмет на обжалване. С него искът за заплащане в полза на несъстоятелния длъжник на сумата от 4711, 68 лв. е бил уважен, а този по чл. 86 от ЗЗД е бил отхвърлен.

Видно от изложеното по- горе недоволство от това решение пред ПАС се изразява досежно осъдителната му част, което сочи, че само искът за връщане на сумите по нищожните плащания ще бъде разглеждан от настоящия състав.

Интересът от започване на настоящето производство ищцовата страна обуславя с разпоредбите на чл. 646, ал.2, т. 1 от ТЗ.

В тази правна норма от страна на законодателя е казано, че е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършването от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността изпълнение на парично задължение независимо от начина на изпълнението.

Така описаното съдържание на разпоредбата води до извод, че интерес от започване на съдебни производства за установяване на това обстоятелство има на първо място кредиторът по несъстоятелността. До извод в тази насока според съда се достига от нормата на чл. 621а, ал. З, т. 3 от ТЗ , където се говори за невъзможност за оттегляне или отказ от иск по чл. 645, ал. З, 646 и 647 от ТЗ от страна на синдик или кредитор. Това съпоставено с липсата на специална разпоредба определяща лицата носители на правото на иск по чл. 646 от ТЗ води до извод, че кредиторите по несъстоятелността са от този кръг лица и в случая не може да се говори за липса в техния патримониум на процесуалното право на иск за установяване на нищожността.

Реално становище по исковата претенция за нищожност на плащанията е изразено за първи път в самата въззивна жалба. От съдържанието на същата е видно , че не се оспорва извършване на същите в подозрителния период, но се твърди, че нищожност не е налице, тъй като те са били на годни правни основания и срещу тях несъстоятелния длъжник е получил равностойни на плащанията стоки т.е. не се накърняват интересите на кредиторите .

Тази част от възраженията на ответника получил плащането съдът намира за напълно неоснователни. В нормата на чл. 646 от ТЗ от страна на законодателя при определяне на това кои плащания са нищожни и кои не, не се прави разграничени по това дали същите са извършени на годно правно основание или не и дали срещу тях е получена стока и или не. Де факто единствения критерии е момента на тяхното извършване. Това води до извод, че нищожността на плащания извършени след началната дата на неплатежоспособността ще е факт независимо от това дали длъжникът е получил равностойна стока или не. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 648 от ТЗ, която предвижда , че при нищожност на плащания по чл. 646 от ТЗ третото лице може да си върне ДАДЕНОТО, А ПРИ ЛИПСА НА СЪЩОТО ПРИДОБИВА КАЧЕСТВОТО НА КРЕДИТОР.

В тази връзка е нужно да се посочи, че по делото с оглед представените доказателства е безспорен факта, че с решение от 17.11.2006 г. по т. дело № 130 от 2006 г. е обявена неплатежоспособността на "К." ЕООД е начална дата 30.10.2005 г., открито е производство по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност и т.н. Безспорно е видно от представените с исковата молба извлечения от сметки, изявленията на самите страни и заключението на вещото лице, че за времето след началната дата на неплатежоспособност са извършени описаните в исковата молба плащания. В случа представените с въззивната жалба и приети при първото разглеждане от ПАС писмени доказателства не променят извода за извършено плащане. С тях де факто жалбоподателят цели да установи наличието на правно основание за извършването му и извършване на насрещна престация по повод на същото. Това обаче не се оспорва от страните, а и с оглед изложеното по- горе е без значение при извършване на преценка за наличието на нищожност по смисъла на чл. 646 от ТЗ, което прави ненужно и изследването на този въпрос със счетоводна експертиза.

Казаното съпоставено с разпоредбата на чл. 646, ал.2, т. 1 от ТЗ води до извод за нищожност на извършените плащания т.е. така предявеният иск за установяване на това обстоятелство е основателен. В този смисъл е и решението на първоинстанционния съд, което налага то да бъде потвърдено.

По интересно стоят нещата по отношение осъдителната претенция за връщане на платената парична сума в патримониума на несъстоятелния длъжник т.е. в масата на несъстоятелността. С нея несъмнено е предявен иск , с който са упражнени правата на едно трето лице т.е. ищецът действува като процесуален субституент. Това налага на първо место да се даде отговор на въпроса е или не е налице в патримониума му право на иск т.е. дали ищецът може да бъде ПРОЦЕСУАЛЕН СУБСТИТУЕНТ или не.

Възможностите за процесуална субституция са уредени в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЕПК(отм.), където е казано, че освен в предвидени от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Това налага да се даде отговор на въпроса е или не е налице такова законово предвиждане.

С оглед даване отговор на този въпрос е нужно да се спомене, че в разпоредбите ма ЗЗД има чл. 134, в който е казано, че кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка па длъжника. Във втората алинея на тази разпоредба е казано, че при предявяване на иск по предходната алинея се призовава се като страна и длъжникът.

В случая от данните по делото е безспорно, че ищецът е кредитор. Това съпоставено с наличието на вземания на длъжника към трети лица и бездействие по събирането им на пръв поглед води до отговор, че е налице предвидена от закона възможност за процесуална субституция. Тук обаче нещата не стоят точно така тъй като длъжникът, чиито имуществени права се упражняват е в несъстоятелност и приложение следва да намират специалните разпоредби на ТЗ. Според него(чл. 658, ал.1, т.8) в производството по несъстоятелност правомощието да събира вземанията на длъжника т.е. да попълва масата на несъстоятелността е дадена на назначения по делото синдик- чл. 658, ал.1, т.8 от ТЗ. Единственото изрично предвидено изключение от това правомощие е налице само при отменителните искове по чл. 646 и сл. от ТЗ i.e. липсата на предвиждане за искове от друг тип, както и за другите действия по попълване на масата сочи, че ЛЕЕЕТИМИРАН да предявява осъдителни искове за събиране вземанията на несъстоятелния длъжник е единствено синдика, като той действува от името на последния.

Наличието на специален ред за упражняване имуществените права на длъжника в производството по несъстоятелност изключва приложимостта на чл. 134 ЗЗД. Това пък води до извод, че не е налице хипотезата на чл. 15 от ЕПК(отм.) т.е. предвиждане на закона даващо основание настоящия ищец да предяви от свое име чужди права.

Това сочи, че искът на "Е" А. , гр. С., с който се упражнява правото на "К" ЕООД(платец в несъстоятелност) да иска осъждането на РУМЕН ПЕТКОВ Д. в качеството му на Е. търговец е фирма "Б.", гр. С. на плащанията) да му заплати неоснователно получените суми в размер на 4 711, 68 лв. ведно със законната лихва от предявяване на иска е НЕДОПУСТИМ. Това налага първоинстанционното решение в тази му част да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. В този смисъл е и практиката на В КС- решение № 402 от 01.07.2008 г. на В КС по т. д. № 115/2008 г., I т. о., решение № 100 от 15.06.2009 г. на В КС по т. д. № 808/2008 г., II т. о., ТК и т.н.

В случая е без значение постановеното по в. гр. д. № 1260/08 г. по описа на ПАС определение, тъй като с оглед на чл. 220 и сл. от ЕПК (отм.) то не е задължително за настоящия състав на ПАС. Ето защо съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА постановеното по т. дело № 46/08 г., решение № 384 от 02.10.2008 г. в частта признаваща за недействителни по отношение на кредиторите на „К." ЕООД в несъстоятелност, гр. П. и по отношение на РУМЕН ПЕТКОВ Д. в качеството му на Е. търговец с фирма "Б.", гр. С. извършените от страна на несъстоятелния длъжник в

полза на едноличния търговец за времето след началната дата на неплатежоспособността до постановяване на решението по чл. 630 от ТЗ плащания на дати 29.12.2005 г. в размер на 1 139, 04 лв., 07.02.2006 г. в размер на 1581, 12 лв. и на 28.02.2006 г. в размер на 1991, 52 лв.

ОБЕЗСИЛВА решение № 250 от 16.06.09 г. постановено по т. дело № 46/08 г., с което РД. в качеството му на Е. търговец с фирма "Б.", гр. С. е осъден да заплати на „К." ЕООД в несъстоятелност, гр. П. сумата от 4771, 68 лв. ведно със законната лихва от 13.02.2008 г. до приключване на делото, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от "Е" А. , гр. С. иск да

бъде осъден РУМЕН ПЕТКОВ Д. в качеството му на Е. търговец с фирма "Б.", гр. С. да заплати на „К." ЕООД в несъстоятелност, гр. П. сумата от 4771, 68 лв. (получена по недействителни плащания) ведно със законната лихва от 13.02.2008 г. до приключване на делото и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението може да се обжалва в 1 месечен срок бт получаване на съобщението за изготвянето му пред В КС.

Председател: